Преживях спонтанен аборт, да поговорим

  • 167 201
  • 847
  •   1
Отговори
# 735
  • София
  • Мнения: 595
 schnucki , съжалявам за това, което ти се е случило и те прегрщам силно. Напълно разбираемо е това, че търсиш отговори на въпроса защо се е получил аборта, макар че малко от нас са успели да си отговорят. Но и моят съвет е  да потърсиш още едно лекарско мнение във връзка с лекарствата на съпруга ти, поне за твое лично спокойствие. Макар че напоследък все си мисля, че нещата, които взимаме или правим преди да разберем за бременността, почти не влияят на ембриона. Иначе природата не би го измислила по този начич...Поне аз в такива размисли влизам, но наистина е най-добре да потърсиш още мнения на специалисти по въпроса  bouquet

# 736
съжалявам миличка. Не съм запозната с въпросати, но трето мнение на лекар няма да е излишен

# 737
  • Пазарджик
  • Мнения: 132
Здравей annilien, относно болките по време на бременност: при първата ми бременност, която за съжаление приключи бързо нямах силни болки, а леко кървене и за няколко часа-край. А при втората бременност,  която ми донесе едно пресрасно слънчице, просто беше кошмар, особено през 3-ия месец, болките бяха адски, ниско долу в слабините и около бъбреците /нямам болни бъбреци/, тези болки ги имаше през цялата бременност, но разбира се по-слаби, заради тях лежах в болница. Но те не са страшни, трябва да си почиваш и много да внимаваш, зарежи всякакво натоварване особено физическото.А самите болки се понасят, все пак те ще донесат бебо.Причината е може би в самия организъм, всеки по различен начин реагира на тези хормонални промени през бременността. А сега горе главата, усмивка на устата и хубави мисли в главата newsm10 Stuck Out Tongue  love001.

# 738
Здравейте мили момичета.Отдавна не бях влизала във форума но нещо всичко ми дойде в повече.Около мен тези дни се говори само за бебета.Някой мои приятелки ми казаха че са бременни,  две от тях пък прокървиха и в момента лежат в болница.Моля се всеки ден за тях дано всичко мине добре зада не изпитат болката която изпитах аз.Уж,съм силна пред приятелките ми но приберали се в къщи се сривам от всякъде а уж на тях давам кураж. Благодаря  на е36 за информацията за доц.Конова. Моят преглед при ендокринолога мина много доре.Всичко е нормално изследванията на хормоните и антителата на щитовидната жлеза и те са нормали.Лекарят след изследванията ми каза че причината за абортите ми не е от щитовидната жлеза.Сега продължавам напред дано се разбере коя е причината за тях.Благодаря че ме изслушах те.Пожелавам на  всички момичета много късмет.

# 739
  • Мнения: 7 716
F200, труден е пътят до така мечтаното дете, но ти ще успееш, вярвай, мечтай, усмихвай се. Ние сме до  теб.

# 740
  • Мнения: 219
Момичета здравейте -направо вече няма сили .Незнам кога ще излезем от този кошмар и ще успеем да се запишем и издьржим до-края в отчетни!

# 741
  • Мнения: 7 716
Усмихни се, Е 36, гушкам те, още съвсем малко остана.
Ти ще си най-добрата мама, вярвай! Laughing

# 742
  • София
  • Мнения: 595
e36 , няма да се предаваш, мила! Силно те прегръщам! Всичко с времето си, няма да спираш да вярваш в мечтите си. Сигурна съм, че те са само една стъпчица напред Hug

# 743
  • Мнения: 4 700
Всички Ще имаме един ден бебета, а и не само едно. ОЩе не ни е доШло времето. И както Лали каzва, усмихни се.  Simple Smile

# 744
  • Мнения: 7 716
Който се усмихне когато му е най-трудно и отчаяно, ще получи бебе.
Обещавам. Laughing

# 745
  • Мнения: 27
момичета много ми е мъчно за всяка от нас, която е длъжна да се държи, да се прави че е добре и че е силна и борбена, но никой освен нас не знае колко е трудно! колко е тежко да гледаш как растат чуждите дечица, и да копнееш за едно свое мъниче, което да отгледаш и дариш с любов!
моят аборт беше преди 3 месеца и смятам да започнем с опитите, но хиляди въпроси не спират да ме измъчват! съжалявам, но ми е адски трудно, знам че на нилои не му е леко! добре че сте вие! Hug

# 746
  • София
  • Мнения: 595
 Момичета, все ми се иска да ви кажа нещо, ама непрекъснато го премълчавам. Може би сега е моментът, защото гледам че всички сме увесили носове. Става въпрос за това, че когато майка ми ме е раждала, на съседното легло е имало жена, която след 11 спонтанни аборта родила живо и здраво момиченце. Лекарите не са намерили причината за всички тези аборти. Но важното е друго-че жената е искала, мечтала, борила се и не спирала да вярва- в крайна сметка родила детенцето си. Недай Боже някоя от нас да стига до там...Но ми се ще просто да ви вдъхна оптимизъм, да ви кажа, че всички ще гушнем бебенцата си-кои по-рано, кои по-късно, минали през различни перипетии, поумнели (уж!). Няма как да въздействаме на вселената и да я накараме да се огъне според нашите желания, но можем дане спираме да вярваме и никога, никога да не се предаваме! Защото знам, че всяка от нас ще сбъдне желанието си- тогава, когато е научила своите уроци и е готова да бъде майка.  Ние ще бъдем най-прекрасните майки, повярвайте ми!
 Целувам ви всичките и моля ви, не се отчайвайте! Послушйте Лали, тя знае- на всеки усмихнал се- дава по бебе Wink

# 747
  • Мнения: 67
Здравейте,момичета !
Май не само аз съм увесила нос .Миналата седмица имах рожден ден и си пожелах догодина по същото време да прегръщам едно а може и две бебета.Не знам дали минава и ден в който да не моля Бог  да ме дари най -после с дете.

# 748
Момичета искам да ви кажа горе главата,скоро всички ние ще си пишем пак,но за това коя какво дава на бебето си или други далеч по приятни неща свързани с бебенцата ни Simple Smile,на мен също ми е много гадно,че така стана,но съм силна и гледам напред,и този път знам,че ще родя едно (или две) живи и здрави бебета,ПОЖЕЛАВАМ ВИ ГО!!! Почти 2 месеца минаха от аборта ми,вярно е че не спирам да мисля за това,но живота е пред нас и гледам напред,усмивки и много целувки на всички  bouquet!!!

# 749
  • Мнения: 174
Милички!
И аз никога не съм си представяла, че в един миг ще загубя всичко онова, за което съм мечтала и аз, и съпруга ми.
При мен се случи на 4 септ. тази година, 2 дни след сватбата, в 11 г.с. с кюртаж в АГ болница Варна - първа бременност, на 30 г. съм, след повече от година опити за забременяване. Трагедия голяма, още повече, че аз лично се чувствам виновна за случилото се. Макар че нямах специални указания от гинеколога, нито бремеността изглеждаше рискова. Но все си мисля, че можех и да го избегна. Тези мисли ме вкарват в един кръг, от който няма излизане, ако сама не го пожелая.
Страхът е голям и не ме напуска, знам, че докато не родя живо и здраво бебе, ще е така.
Някоя от вас била ли е там за кюртаж и дали правят хистология?
Колко време трябва да изчакаме за следващ опит?
Пожелавам на всички успех и скорошна и безпроблемна бременност.

Целувки и прегръдки от една от вас.

Последна редакция: ср, 12 сеп 2007, 20:45 от kali_k

Общи условия

Активация на акаунт