Обичам бившия

Каквото и да правиш си дай достатъчно време да си наясно със себе си.
Когато обичаш нямаш право да си играеш с живота и чувствата на другия - част от истинската любов е!

Спомените се съживиха, но там ти си тази, която е предизвикала раздялата.
Значи, харесва ти начина, по който си се държала.
Мислиш, че можеш да се промениш.
Не е достатъчно- първо трябва вече да си се променила, да не си обсебваща, мрънкаща и изискваща.
Защото, едно е да искаш, друго - да можеш, а трето и четвърто- да го направиш.

Всъщност, не го разбирам това с борбата- ако е със себе си, първо победи предишната и предложи " новата".
Ако имаш предвид борба с новото гадже за вниманието на твоето старо, не знам- за мен винаги е било унизително да се боря за мъж.

Имах предвид спомените , преди да се държа като истеричка. Защото не бях през цялото време такава . Наистина мисля , че мога да се променя , защото освен че осъзнах проблема си лично , работих и с психолог. За другата, аз не я познавам. Искаше ми се той да види, че мога да съм по-различна и да опитаме отново. Но се колебая дали да опитам и ако да, как да го направя?

Винаги когато съм се връщала назад съм съжалявала . Няма как да изтрием с гумичка миналото  със съответния човек , в началото уж всичко е наред и идва моментът , в който неизбежно се сдърпвате за нещо и се започва едно ровичкане в миналото и вадене на кирливи ризи . По-добре започни на чисто с друг човек и се постарай да не допускаш грешките от предишната си връзка .

Забравих да разкажа нещо ,което малко ме притесни днес. Едната му сестра имаше рожден ден и аз не можех да присъствам, но все пак й взех подарък , понеже тя дойде на моя рожден ден. Ние живеем в един и същи квартал и отидох направо до тях. Беше вечерта след работа . И отвън пред къщата седяха той, двете му сестри и майка му и като ме видяха , започнаха да ме разпитват как съм и т.Н. Той също поговори малко с мен и след това се прибра вътре. Каза, че ни оставял да си говорим.

Никога не поглеждай назад. Обичала ли си го веднъж, винаги ще го обичаш. Но щом се е стигнало до раздяла, то вероятно е имало защо. Не се самобичувай обвинявайки се. Светлото бъдеще е пред теб, гледай към него и в следващите взаимоотношения приложи наученото 

Вземете си хотелска стая, направете го за последно за сбогом и давайте напред.

Като толкова го обичаш, хващай го за пакета и после е ясно - бебе, памперси, теми за кърмене, чорапи и манджи...

Не дай Боже теми за любовници и предатели, ама дай ни го ще го опукаме 

Послушай този съвет, най- мъдър е от дадените
Без него няма да се получат нещата, пак ще се повтори картинката.

Аз, обаче, имам друг въпрос. Давал ли ти е поводи преди? Ама стабилни. Да не е да си е хойкал, теб да те е изкарвал параноична и луда и ти после по психолози да си осъзнаваш грешките, че и да се "променяш" (демек послушка, затваряща си очите) заради него?

Авторката въобразяваш си  
Момъка е възпитан и вежлив , тези неща не ги бъркай с разни твои фантасмогории в главата  

Зорлем му се вреш , търсейки начин да го видиш рождени дни , сетри али бали  
Верно си обсебваща дори и да не сте вече заедно  

Фу ,  намери си нов обект за обсебване 

Колко познато, и моят бивш мъж така си мисли  Каквото и да направя той го тълкува по някакви си негови налудничеви начини, нямащи нищо общо с действителността. Може да си мислиш, че го познаваш, но в такива случаи преценката не винаги е трезва и обикновено имаме склонност да нагласим нещата така, че да съответстват на нашето желание.

Никога няма да се уморя да повтарям, че един мъж иска ли да бъде с една жена, ще направи всичко възможно да демонстрира и постигне намерението си. Всичко останало са извинения, които жените си измисляме само и само да не признаем пред себе си, че той вече не се интересува от нас.
Това казано, вие защо всъщност се разделихте?

Не, не ми е давал никакви стабилни поводи.Чувствала съм се уважавана, желана и ценена.Не ме е карал да ревнувам от никоя жена, нито нещо скрито съм открила или подозирала...Всъщност на нормален човек, който не е ревнив, изобщо не би му хрумнало да се държи по начина, по който аз се държах с него. Поводът да се разделим беше, че една вечер му вдигнах скандал и той ми каза, че не иска повече да е с мене. Но причината се крие много по-дълбоко. В последно време, преди да се разделим, започнаха да ми говорят, че някаква си го била харесала. От негова страна - нищо... Нито си е променил отношението към мене, нито нещо друго подозрително. Примерно все така ме забелязваше, когато си облека нещо ново или като сменя прическата. Е да, ама в ход се включват някакви подозрения.Аз, страдайки от комплекси, започвам да си въобразявам. Примерно започнах като му пиша или звъня и той не отговори веднага, си мисля, че си има друга.Или през деня, ако не ми се обади пръв, пак си мисля, че има друга.Не го изкарвам идеален пред вас.Недостатъкът му например беше, че като се разсърди за нещо, се вглъбява в себе си и мълчи.Не казва какво му е.И така, след тия мои обвинения, той започна да се затваря в себе си.И аз, разбира се, не загрявам, че аз сама му нагнетявам напрежение и продължавам още по-усилено да го обвинявам, че не ме иска вече, че никога не ме е обичал...И така, след това той се опитва да ми обясни, че просто понякога е по-зает и т.н. Няколко разговора провеждаме и след това пак същото нещо се повтаря от моя страна...Докато една вечер въпреки всичките ни разговори, аз пак избухнах.Това чудо беше преди три години.
Сега сама от себе си се изумявам.Кажете ми кой нормален човек може абсолютно винаги, всеки път, когато го потърсят, да може веднага, на мига да вдигне или отговори? И коя нормална жена ще се самонавива, че имало и много по-красиви от нея. То си е така, де. Но той след като е бил с мене, значи е намирал нещо красиво в мене. И след като не съм усетила РЕАЛНО нищо подозрително, кой нормален ще си унищожава сам щастието? Казвам реално, защото в главата на един ревнив човек всичко може да се случи. Изобщо, все едно за различен човек ви разказвам сега, като пиша.
Както и да е... Много дълъг пост стана. Може би и последен, в който разказвам за отношенията ми с бившия... Защото най-вероятно сте прави. Най-вероятно няма никакъв смисъл да се връщам назад.

Не знам дали имаш шанс с този мъж повече. Работи върху себе си и се поучи от грешките си.

Извинявай за въпросът : от колко време си без връзка или дори sex buddy ?
Не проявявам сарказъм.

Интересна тема. Очаквах да кажеш, че сте се разделили преди 5 месеца и опа, ти вече си нов човек.
Ами, още един пример защо човек не трябва да предполага, а да пита. С моите камъни по моята глава.
Такааа:

Минали са три години - достатъчно време за промяна. Осъзнала си проблема и работиш по него - честито, много хора никога няма да достигнат до подобно прозрение. Въпросът е... променила ли си се наистина или просто ще си потискаш поривите на ревност? Едно е да не се държиш като ревнива и обсебваща жена, друго е да не си ревнива и обсебваща жена. Ако е първото, все някога ще избие. Една такава и при най-примерния мъж ще намери повод да вдигне скандал - коя как го била погледнала, коя как му се усмихнала...
Преодоляла ли си го това? Обогатила ли си се като човек? Знаеш ли колко струваш и какво предлагаш, съответно какво заслужаваш? Ок ли си с факта, че все ще има някоя друга жена, която да се опитва да флиртува с твоя мъж? Имаш ли достатъчно занимания, за да не си пълниш главата с глупости всеки ден и да тълкуваш и премисляш дреболии по 20 пъти?

Мисля си, че във вашата ситуация може да се получат нещата. Не сте се разделили заради "непреодолими различия", ти си работила върху проблема и ако той не е злопаметен и не живее постоянно с идеята какво е било преди, като нищо може да намерите пътя един към друг.

Помисли си обаче как да повдигнеш въпроса, според мен в случая ти трябва да направиш някаква крачка. Но бъди подготвена и за отказ.
Ще ми е интересно да споделиш развитие на ситуацията.

Предлагам ти да оставиш човека на мира и да не го въвличаш в първосигналните си щения. Какво се случи с теб, че след три години го поиска обратно?  Видя го спокоен и щастлив с ново момиче...ами ако погледът е бил за нея...Откъде желание да объркваш и се бъркаш в живота някого, когото сама си побърквала?

Не съм го видяла с другото момиче. Но сте прави , това нищо не значи. Наистина най-доброто решение е да го оставя на мира.

Според мен той ако също те обичаше, щеше да ти го покаже по някакъв начин. Това, че те е погледнал, може да означава примерно , че го привличаш сексуално и това с комплиментите също . Но това, че примерно би си легнал с бившата , не значи , че изгаря от носталгия по миналото с нея. Така че щом не е дал сериозни заявки (или никакви), че иска да е с теб, недей да правиш нищо. Продължи си живота, без да мислиш за него. Виждам, че си се съгласила с това в предния коментар и те съветвам да не отстъпваш от това решение , защото в случая само то е правилното.

От опит ще те посъветвам - намери покой в себе си и се отърви от чуствата към човека от миналото. Нищо хубаво не излиза щом се върнеш назад. Хората не се променяме толкова лесно и бързо, вярвай ми!
Аз съм била в ситуация като твоята. Просто има мъже, в които се влюбваме много и това ни кара да ги "стискаме здраво". Не си мисли, че няма да има неща, които да се повтарят от миналото, колкото и променена да се чувстваш. Колкото и голяма да е била любовта ви, тя е свършила.
И аз се връщах при един и същи човек отново и отново с идеята че всеки път съм все по-променена. Е, не бях. Не и с този човек. После се появи настоящият ми съпруг, никога не съм го задушавала така. Просто с него нямам желанието да го правя, макар че и него обичам много!
Както казах - има едни такива мъже с които сме такива жени.
Продължи напред, колкото и да е трудно и турси правилният. Успех 

Разбрах, че си няма приятелка в момента, нито по-сериозен интерес към някоя жена.Имал няколко ,,еднократни връзки'', т.е. някакви за по една нощ.Обаче и за мен искал да забрави, не искал да се завръща към това, ,,което съм го накарала да изпита''.Научих това от наш общ приятел.Като чух това, сякаш ми удариха шамар.Видях, че вече има профил във фейсбук, но не го добавих, нито му писах, а силно ми се прииска.Осъзнавам колко разумни са съветите ви.Въздържам се от действия, но не мога да го изгоня от мислите си.Напразно се опитвам.

Не искал да се завръща към това с теб, но по-рано беше писала, че ти е правил някакви комплименти и намеци. Човекът явно просто е чувал, че има голяма страст в секса с бившата, та затова. Ако мислиш, че няма да стане по-зле и да хлътнеш отново - направи го, може това да сложи един хубав край между вас.

Какво да направя, като той дори не иска да ме вижда... Това с намеците си е било за тогава.

Ами опитай .. нищо няма да загубиш . Покани го на кафе .. измисли нещо , щом толкова го обичаш 

Исках да говоря с него.Неговият отговор беше, че няма смисъл да увъртаме и че знае какво се случва между нас.Обаче бил объркан и не можел в момента нито да приеме, нито да ми откаже да бъде с мен...Отговорих му, че ще го улесня и ще го избавя от тежката дилема, като реша вместо него - не искам вече да се случи нищо между нас... Не само му го казах, но и наистина си го мисля... Минало е време, явно и той се е променил.По-добре е всичко да си остане в миналото.
Благодаря на всички, които вече ми го бяха казали! Поне се отървах от чувствата, които изпитвах към него след този разговор.

От чувствата не знам дали може да си се отървала толкова бързо, може би просто на теб така ти се иска и се замозалъгваш. Но и това ще стане един ден. Взела си правилно решение, браво 

Почувствах се отблъсната от него ...

Добре де, на никой друг ли не му направи впечатление, че авторката е ревнувала човека, без той да изневерява или да дава индикации, че нещо нередно се случва (по нейните собствени думи!!) . Това означава, че е била от онзи тип, който примерно само ако говориш с някой от срещуположния пол или му се усмихнеш, веднага подскачат като ужилени.Много хубаво, авторке, че си осъзнала проблема и си предприела стъпки да го решиш, но май това е само на думи.Защото в действията ти не си личи.Разбирам да бяхте се срещнали на скоро и мъжът да се държи като ощипана мома ,,искам ли, не искам ли'' , но при положение, че в миналото (та макар и преди цели три години) си го тормозила с твоите параноични изблици (да, точно тормоз е, защото и аз имах връзка с един такъв ревнивец), нормално е да има колебания.Не те е отрязал директно, просто ти е споделил, че изпитва известна несигурност и ти пак се врътваш и се цупиш ,,отблъсква ме'' , ,,не го искам вече''... Ти ако и по време на връзката ви така си му говорила, че не го искаш вече и те отблъсква, не се учудвам, че човекът е избягал от вечно киселата си приятелка, непрестанно демонстрираща недоволство.
Извинявай, ако думите ми звучат грубо и нападателно.Не искам да те засегна, нито да те критикувам или упреквам.Просто се опитвам да ти дам неговата гледна точка.

Малина, може и да си права.Но смятам, че между нас всичко е приключило.Той така пожела, щом не ми даде категорично шанс.
Забелязах, че един колега май има интерес към мен.От около месец някъде постоянно ми прави комплименти, помага ми, с каквото може, подкрепя ме, насърчава ме или ме разсмива.Общо взето, той е до мен, без да го моля или да очаквам.И усещам повече от приятелски интерес.Покани ме на кафе, но изникна нещо непредвидено и не можахме да се уговорим за днес след работа.Момчето е симпатично и хубаво.Обаче се чувствам объркана, защото още не съм преодоляла бившия ми.Знам, че е глупаво да гледам назад и да се тормозя за човек, с който всичко е приключило.Изобщо не трябва и да го мисля повече, но дълбоко в мене има някакви глупави чувства, с които ми е трудно да се преборя.

Първо те отблъснал, след това всичко приключило, после пък имаш чувства...    Нищо не ти пречи да излезеш с колегата ти на кафе.Предполагам, че ако бившият ти е искал пак да е с теб, щеше досега да те потърси и да ти каже, че е взел решение да е с тебе.Излез с този колега.Не е задължително да се случва нещо повече с него.Като излизаш с някой на кафе, не значи, че непременно от това ще произлезе нещо.Просто рискуваш, докато седиш и чакаш бившия, да изпуснеш някой друг.И като срещнеш следващия, не повтаряй грешките от предишната връзка.

Да, глупави са.Изминали са три години.Щом не може да прости, да забрави и да ти даде шанс, значи не сте един за друг. Всяка раздяла е болезнена, но с времето всичко минава. И от опит мога да го кажа.   Я взимай телефона, обади се на някоя приятелка и излезте по женски.А утре хващаш този младеж - колегата, за който пишеш, под ръка и отивате на кафе.

Нищо няма да се получи. Чаках бившата си 5 години да се наживее, да порасне. Срещнах друга на 5-тата година (преди 2 месеца се разделихме). Първата ме потърси, помъдряла, наживяла се. Обичам ги и двете, обичам и децата им (нямам мои все още). Но втори шанс не получих и няма да дам.
Ще се върнеш при приятните си спомени, и да те ще се повторят. Но ще се повторят и неприятните. С последните какво мислиш да правиш?

Леле, Zahara....Колко изчерпателно си описала живота ми в два реда..не е истина! 😱

Абе я си дайте втори шанс. Напиши му как се чувстваш и ще съжаляваш по-малко ако те отреже, отколкото ако мълчиш и се тормозиш.

+ 1

Благодаря на всички за съветите и споделения опит! Измина време, през което не съм писала тук, но бях заета. През това време около бившия ми се случиха някои неща, които ме накараха да проумея, че с него просто не сме един за друг и никога вече между нас не може да се получи нищо. Същевременно колегата ми, за който писах, много ми помагаше и се интересуваше как вървят нещата при мен. Чудя се дали просто не го е правил от любезност и от приятелски чувства. От два дни започнахме да си пишем, но общо взето, ме оставя аз да избирам темите на разговор. Например имахме банкет, на който той не дойде.Пита ме как е минало.Аз му разказах, че беше пълна скръб и обърнах нещата на майтап.Той после продължи по тая тема, докато не я смених.Не знаеше, че аз ще ходя на банкета и като разбра, че съм била, каза: ,,жалко, че не успях да дойда '' . Иска ми се нещо да се получи, но нали ви казах, той ме оставя аз да избирам темата на разговор, никъде не ме кани да излезем.. А може би избързвам с нещата и не бива отсега да се тревожа за това?

Често жените се сърдите когато ви ухажват, когато не ви дават да платите сметката. Често пъти ни обвинявате, че мъжете не харесват силни жени. След като искате да сте мъже извън спалнята, то бъди мъж и ти го покани колегата, бъди агресивна

Писахме си известно време. Не го поканих директно, но намекнах нещо за среща. Очаквах, че ще ме покани някъде да се видим. Обаче нищо подобно! Той ме пита дали искам да ме запознае с най-добрите си приятели и те да дойдат, или не. Та, така, попаднах на поредния откаченяк.   Излъгах го, че не мога да пиша в момента и ще се разберем някой друг път и не смятам да го търся повече.

Значи вместо да се опиташ да му покажеш, че си се променила ти директно си му доказала, че не си?!?

Винаги са ми били нелепи тези саморазрушителни демонстрации в опит да прикрият несигурност. Ако не си преглътнеш егото ще се наложи яко да свалиш летвата, или ще си останеш стара мома. Мъжете сме склонни на унижения за да получим секс, но за трайна връзка трябват двама.