След хранене, влиза в стаята: "Хайде поразчистете си тук малко!"(говорейки за подвижното шкафче, на което си държим храна и вода и визирайки приборите от яденето, което те ни носят.) Аз я питам:"Е къде да ги сложим?" Тя:"Ами ще си ги занесете на количката за хранене!" Аз:"Къде е тази количка?" Тя:"Еми в коридора." Първите дни предвижването ми беше адски болезнено, представете си какво ми е коствало да правя излишни движения до количката, която беше в края на коридора... Отделно бях заявила писмено, че няма да кърмя още в началото, всичките сестри постоянно се заяждаха с мен на тази тема. Та накрая не ми бяха спряли кърмата и когато докторът дойде ги навика супер много, защото заради тях щях да получа мастит. Прехвърляха си вината, а всички бяха наясно с моето заявление... И много много други неща, в края вече ми се плачеше от това отвратително отношение и просто исках да си ида вкъщи 😞
Същата работа и при мен.
2ри ден след операция идва вечерна визитация в кавички някъв старчок и ни се скара кк не било подредено и не отивало на млади жени такова нещо.
Имаше и още доста тъпи коментари от акушерки , нооо всичко се приключва след няколко дни.
Хаха, същото и при мен! Един доктор ми каза колко съм била разхвърлена, на колко години съм била и т.н....Не го приех много навътре. Аз бях след операция, с анемия... можете да си представите, че само до чистене ми е било.. Много тъпо от тяхна страна.
Момичета, знаете ли как стоят нещата с посещенията? Бащата няма да може да присъства на раждането (секцио при мен), то е ясно, но може ли да види мен и бебето след това??