Парализиращ страх, че ще заразя някого

  • 1 642
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Привет!
Реших да се обърна първо към Вас за насока, за помощ...
Страдам от генитален херпес вече десетки години. И това е моят кошмар. Напоследък излиза през ден. И аз съм толкова уплашена, че дори нямам думи, с които да опиша колко. Ужасно се страхувам да не заразя децата или съпруга ми. Страх ме е да ги докосна. Чувствам се като прокажена. Уж съм взела предпазни мерки, но вече като видя някакъв обрив по кожата на някое от децата и имам чувството че сърцето ми спира. Нищо не мога да правя без да си мисля за това. Всяка секунда се страхувам да не би неволно да съм ги заразила. Мия си много често ръцете и пера дрехите им-сякаш с това ще изтрия херпеса от живота ми. ДА , ама не, той ще е завинаги. И аз винаги ще се страхувам да не би някак си да ги заразя. Нито една спокойна минутка нямам да им се насладя, да ги прегърна...този страх да не ги заразя си стои вечно. Нищо не мога да правя без първо да се пострахувам- нито като ми се усмихват, нито като ми говорят, никога не забравям..

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Като че ли зад писмото ви прозира много и ужасна вина. А това обикновено върви ръка за ръка със свръх отговорността. За мен първо е важно да си отговорите на въпроса има ли някой, който да ви вменява тази вина и свръх отговорност, защото най-често използвания и лесно откриваем начин за манипулация е през чувството за вина - Ти си виновна и за това ще правиш каквото аз наредя или това се дължи на ваши психични особености или наследени модели на поведение?
По отношение на свръхотговорността искам да вметна, че ние сме отговорни за наши постъпки и действия, но НЕ МОЖЕМ напълно да контролираме всички обстоятелства. Хубаво е да се научите да живеете в мир с всичките си несъвършенства, недостатъци, неща които не може да контролирате. В крайна сметка най-близките ни, особено децата ни обичат такива каквито сме с положителното и отрицателното, което носим, със или без херпес, излишни килограми, раздразнителни, недоволни, недоспали...
За мен това е една от причините да  създаваме деца - за да се огледаме в очите им..
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 17
Благодаря Ви за отговора!

Общи условия

Активация на акаунт