Фенфикшъни на тема творчество на Джордж Мартин

  • 7 106
  • 41
  •   1
Отговори

Анкета

Кой от древните мечове  бихте предпочели  за себе си?

Опции:

* Гласуването приключено: чт, 14 сеп 2017, 01:10

  • Мнения: 17 390
               ЗДравейте  почитатели на Мартин!
Тъй като поизчерпахме другите теми,
тук, ще добавям фенфикшъни за творчеството на Мартин, ще ми е приятно да чуя коментари, а ако някой иска може да добавя също. - песни, творчество, картини - каквото ви сдуша пожелае. Чувствайте се свободни да добавяте каквото ви душа иска, това е зона за свободно творчество на всичко свързано с Джордж Мартин.

Ето тук ще сложа спойлерни глави от "Ветровете"




ВИКТАРИОН
(извадка от „Ветровете на зимата”)
Скрит текст:
Знатната лейди беше голям търговски кораб, солиден и носещ се по водите като някоя благородна дама от зелените земи. Трюмовете му бяха огромни и Виктарион ги бе натъпкал с въоръжени мъже. С него щяха да отплават и другите по-малки кораби,  които Железният флот бе превзел по  дългия си път към Робския залив: богато разнообразие от когове, караки, търговски галери и тук-там мяркащи се рибарски лодки. Тази необичайна флотилия, предвещаваше по-скоро вълна, вино и други търговски стоки, отколкото някакъв вид опасност.
     Виктарион даде наставленията си на Вулф Едноухия.
     - Робовладелците може и да изтръпнат при вида на платната ви, издигащи се от морето, - каза му. – но щом хвърлят поглед към самите вас, ще се изсмеят на страха си. Търговци и рибари, това сте вие. Всеки може да го види. Оставете ги да се приближат до вас, колкото желаят, но дръжте мъжете скрити в трюмовете, докато моментът настъпи. Щом се доближат достатъчно, вземете ги на  абордаж. Освободете робите, робовладелците изхвърлете в морето, а корабите им задръжте. Ще имаме нужда от всяко корито, което може да ни отведе у дома.
     - У дома, - ухили се Вулф. – На момчетата ще им хареса как звучи, лорд капитане. Първо корабите, после разбиваме юнкайците. Разбрано!
     Желязна победа беше вързан успоредно за Знатната лейди с вериги и абордажни куки, а помежду им бе поставена дървена стълба. Огромният ког беше доста по-обширен от бойния кораб, а и във водата стоеше на по-голяма височина от него. По цялото протежение на фалшборда лицата на железнородните надничаха надолу, наблюдавайки как Виктарион потупа Вулф Едноухия по рамото и го изпрати нагоре по дървената стълба. Морето беше спокойно и гладко, а небето - огряно от звезди. Вулф нареди да вдигнат стълбата и да откачат веригите. Бойният кораб и когът поеха в различни посоки. В далечината се белееха платната на каквото бе останало от славната флота на Виктарион. Вяли окуражителни викове дойдоха откъм екипажа на Желязна победа, мъжете от Знатната лейди им отвърнаха в същия дух.
     Виктарион беше дал на Вулф най-добрите си бойци. Завиждаше им. Щяха да бъдат първите, влезли в боя. Първите, които щяха да видят страхът в очите на врага. Докато стоеше на носа на Желязна победа, загледан как търговските кораби на Едноухия изчезват един подир друг на запад, спомените за лицата на първите врагове, които беше убил обляха Виктарион Грейджой. Спомни си за първия си кораб, после за първата си жена. Обзе го нетърпение, усети как жадува за зората и за онова, което тя предвещаваше. „Смърт и слава. Днес ще се напия и от двете”. Престолът от морски камък трябваше да бъде негов, когато Бейлон умря, но Юрон му го открадна, точно както бе откраднал и съпругата му преди много години. „Открадна я, обезчести я и я остави на мен да я убия”
     Но всичко това се бе случило много отдавна. А сега Виктарион най-накрая щеше да получи възмездие. „Рогът е у мен, а скоро и жената ще бъде моя. Жена, много по-красива от онази, която той ме накара да убия.”
     - Капитане! – Гласът беше на Лонгуотър Пайк. – Гребците ви очакват.
     Трима, до един все силни мъже.
     - Прати ги в каютата ми. Повикай и жреца.
     И тримата гребци бяха огромни. Едно младо момче, един с изражение на звяр и едно копелдашко копеле. Момчето  бе гребало по-малко от година, докато Звярът гребеше вече двайсет години. Имаха си имена, но Виктарион не ги знаеше. Един беше от Скръб, един от Врабчар и един от Целувката на паяка. Не можеше да се очаква от него да знае имената на всеки роб, дърпал гребло в Железния флот.
     - Покажи им рога. – нареди, когато тримата бяха въведени в каютата му.
     Мокоро го изнесе напред, докато смуглата жена повдигаше лампа, за да ги огледа по-добре. В мъждукащата светлина от лампата адският рог сякаш се гърчеше в ръцете на жреца като някоя змия, бореща се да избяга. Мокоро беше мъж с внушителни размери – висок, широкоплещест и с голям корем – но дори и в неговите ръце рогът изглеждаше огромен.
     - Брат ми го е намерил във Валирия. – каза Виктарион на гребците – Представете си само колко голям е бил драконът, носещ две такива на главата си. По-голям от Вхагар и Мераксес, по-голям от Балерион Черния ужас. – Той взе рога от Мокоро и прокара дланта си по извивките му. – На Кралския събор в Стари Уик един от немите мъже на Юрон наду същия този рог. Някои от вас може би си спомнят. Онова не беше звук, който човек някога би забравил.
     - Казват, че е умрял. - рече Момчето - Онзи, който го е надул.
     - Да. Рогът пушеше след това. Немият получи мехури по устните си, а птицата, татуирана на гърдите му закърви. Умря на следващия ден. Когато го отвориха, белите му дробове бяха почернели.
     - Рогът е прокълнат! – каза Копелдашкото копеле.
     - Драконов рог от Валирия. – рече Виктарион – Разбира се, че е прокълнат. Не съм казвал, че не е.
     Той погали с ръка една от позлатените ивици и древният глиф сякаш запя под пръстите му. За един кратък момент не искаше нищо по-силно от това, самият той да надуе рога. „Юрон постъпи глупаво като ми го даде. Това нещо е безценно и толкова могъщо. С него мога да спечеля Престола от морски камък, а сетне и Железния трон. С него мога да имам дори целия свят”
     - Клагорн наду рога три пъти и умря. Беше грамаден, колкото вас и силен, колкото мен. Толкова силен, че можеше да отскубне нечия глава с голите си ръце. И все пак рогът го довърши.
     - Значи ще довърши и нас, - каза Момчето.
     Виктарион не прощаваше често на някой роб подобни своеволия, но Момчето беше още зелен, на не повече от двайсет. А и скоро нямаше да е сред живите, така че си позволи да му се размине.
     - Немият наду рога три пъти. Вие, тримата, ще го надуете само по веднъж. Може да умрете, а може би не. Всички хора умират. Железният флот се е отправил към битка. Много мъже на този кораб, на който стоите, ще лежат мъртви преди слънцето да целуне хоризонта – намушкани, разсечени, изкормени, удавени, изгорени живи – само боговете знаят кои от нас ще оцелеят до следващия ден. Ако надуете рога и останете живи, ще ви направя свободни мъже. Един от вас, двама, а защо не и тримата. Ще ви дам съпруги, някое парче земя, кораб, дори екипаж. Хората ще говорят за вас.
     - Дори и Вие ли, лорд капитане? – попита Копелдашкото копеле.
     - Дори и аз.
     - Тогава ще го направя.
     - Аз също, - каза Момчето.
     Звярът кръстоса ръце и кимна. Щом вярата, че имат избор, ги караше да се чувстват по-смели, нека се осланят на нея. Викарион не го беше грижа в какво вярваха, та те бяха просто роби.
     - Ще отплавате с мен на Желязна победа, - каза им – но няма да влизате в битка. Момче, ти си най-младият – ти пръв ще надуеш рога. Когато моментът настъпи, надуйте го силно и продължително. Казват, че сте силни. Надувайте рога, докато не омекнат нозете ви, докато последният  дъх не бъде изстискан от вас, докато белите ви дробове не започнат да горят. Нека Свободните хора ви чуят в Мийрийн, също робовладелците в Юнкай, та дори призраците в Ащапор. Нека маймуните се надрискат при звука на воя, разнесъл се над Острова на кедрите. И чак тогава подайте рога на следващия. Чувате ли? Разбрахте ли какво да правите?
     Момчето и Копелдашкото копеле разтърсиха перчеми. Звярът би направил същото, ако не беше плешив.
     - Може да докоснете рога. Сетне си вървете.
     Излязоха един по един. Тримата роби, а после и Мокоро. Виктарион не би му позволил да вземе адския рог.
     - Ще го държа тук, при мен, докато не потрябва.
     - Както заповядате. Бихте ли искали да Ви пусна кръв?
     Виктарион сграбчи смуглата жена за китката и я придърпа към себе си.
     - Тя ще го направи. Ти върви и се моли на Червения си бог. Запали си онзи твой огън и ми кажи какво виждаш.
     Тъмните очи на Мокоро сякаш засияха:
     - Виждам дракони.


 БАРИСТАН I


Глава от "Ветровете на зимата"


Скрит текст:
В тъмнината на нощта летяха мъртъвци и падаха като дъжд над града.
Разложените трупове се разпадаха още във въздуха и се разпръскваха щом се удареха в тухлите, разпилявайки oколо себе си червеи, личинки и други по-лоши неща. Някои отскачаха от стените на пирамидите и кулите, отбелязвайки мястото на удара с кърваво петно.
Колкото и големи да бяха юнкайските требушети, не бяха достатъчно мощни, за да изпращат  ужасните си  снаряди навътре в града – повечето от мъртъвците падаха точно зад стените, или се разбиваха в парапети и бойници. Но въпреки това, шестте Сестри - обсадни машини, разположени около Мийрийн в неравен полукръг, стреляха по всички градски квартали, с изключение на най-северните до реката. Те бяха спасени от обстрела: нямаше на света такъв требушет, който да стреля през цялата ширина на Скаазадан.

„И за това благодаря”, - си помисли Баристан Селми, излизайки на пазарния площад при голямата западна порта на Мийрийн. Когато Денерис завземаше града, точно тази порта беше разбита с огромен таран с прякор Патката на Джозо, направен от корабна мачта. Тук,  на техния път бяха застанали Великите господари, и техните роби-войници, боят продължаваше на съседните улици много часове  и когато градът най-сетне падна, стотици мъртви тела покриваха площада. А по-късно пазарът отново се превърна в морга – но този път мъртъвците ги беше отнесла бялата кобила.
През деня тухлените улици на Мийрийн бяха оцветени в десетки цветове, но нощта беше превърнала мозайката от разноцветни тухли в черно-бяло-сива. Светлината на факлите блестеше в  оставените от неотдавнашния дъжд локви и  рисуваше огнени езици по шлемовете,  наколенниците и  нагръдниците на войниците.

Сир Баристан Селми яздеше  бавно. Старият рицар бе облечен в  доспехите, които му беше подарила кралицата – емайлираната броня, инкрустирана със злато; плащът, падащ от раменете беше бял като зимен сняг и прилежащият им щит, закачен на седлото. А под седлото беше личният кон на кралицата,  сребърната кобила, която хал Дрого й  подари  в деня на сватбата. Дръзка постъпка – знаеше Баристан, но мислеше, че ако в този съдбовен час с тях я няма самата Денерис, нека поне видът на Среброто в центъра на битката, да ободри войниците на кралицата, да им напомни за кого и за какво  се сражават. Освен това, Среброто  беше живяла достатъчно с драконите и беше свикнала с техния вид и мирис – за разлика от вражеските коне пред стените.
След Баристан яздеха трите му момчета: Тумко Лхо носеше знамето с триглавия дракон на Таргариените - червен на черно поле, Ларак Камшичния удар носеше раздвоения флаг на Кралската гвардия – седем сребърни меча около златна корона. На Червеното Агне, Селми беше дал големият боен рог, обкован със сребро, за да подава сигнали на бойното поле. Останалите момчета останаха във Великата Пирамида – те щяха да  участват в битка друг път, или може би никога. Не всеки оръженосец е подходящ за рицар.

Часът на вълка – най-дългият, най-тъмният час на нощта. За много от тези които стояха на пазарния площад, тази нощ щеше да бъде последна. Под надвисналата над площада тухлена фасада на стария мийрийнски Пазар за роби, се бяха строили в десет дълги колони Неопетнените. Те стояха неподвижно, все едно изсечени от камък, всеки с по три копия, къс меч и щит. Огньовете на факлите блестяха на шиповете, увенчали бронзовите им шлемове и обгръщаха със светлина безбрадите лица под тях. Когато от небето падаше труп, евнусите просто се отместваха встрани без да правят излишни крачки и след това отново изправяха редиците си. Всички те бяха пехотинци, дори и стоящите най-отпред  офицери и Сив Червей със своите три шипа на шлема.
Бурните Врани се бяха построили до търговската галерия на южната страна на площада, където покривът ги защитаваше от падащите мъртъвци. Стрелците на Джокин настройваха тетивата на лъковете си, докато Баристан минаваше край тях; мрачният Вдовец седеше върху кльощав сив кон с щит на седлото и бойна брадва с шипове в ръката, украшение от пера се спускаше от едната страна на железният му шлем. Момчето зад него стискаше в ръце знакът на отряда –  закачен с  дузина разкъсани черни ленти  висок прът,  увенчан с резбована дървена врана.
На площада се явиха и Конните господари, дотраките.  Аго и Ракаро бяха отвели зад Скаазадан по-голямата част от малкият халазар на кралицата, но старият кривокрак, джака ран Ромо, беше събрал 20 конника, които бяха останали в града. Някои от тях не бяха по-млади от него, повечето покрити със стари белези и травми; останалите - безбради момчета, юноши,  още не заслужили нито  звънче, нито дори правото да си сплитат косите. Те обикаляха с конете си около проядената от времето бронзова статуя на Ковача на вериги, опитвайки се да не се отделят от своите, и отскачаха настрани, когато отгоре паднеше труп.
Недалеч, под зловещият паметник, който Великите господари наричаха Гвоздей за черепи, се бяха събрали няколкостотин борци от ямите. Селми видя сред тях Пъстрата Котка, а до него стоеше Итоук Безстрашния, с тях бяха и  Сенера Жената-Змия, Камерoн Трите Сметки, Раираният Месар, Тогош, Мариго, Орлос Катамит. Даже и Гогор Великана беше тук извисявайки се над останалите, като възрастен мъж сред децата си.
„Явно, свободата за тях означава нещо”. Бойците от ямите изпитваха повече любов към Хиздар, отколкото към Денерис, но Селми все пак беше радостен да ги види тук. Някои от тях даже бяха в  доспехи, явно победата на Баристан над Краз, ги беше научила на това-онова.
Укрепленията над портите бяха пълни с хора в разноцветни плащове и медни маски: Бръснатото теме беше изпратил Бронзовите зерове на градските стени да заменят Неопетнените, за да могат евнусите да излязат на полето. Ако битката бъде загубена, то Скааз и неговите хора ще останат да защитават Мирийн от юнкайците...
Докато не се върне кралица Денерис. Ако въобще се завърне.
В различните краища на града, при другите порти се събираха останалите отряди. Тал Торак и неговите Верни Щитове се бяха строили до източната порта, която в града наричаха Вратата към хълмовете или Хизайската порта, защото през нея води пътя към Лхазар през Хизайския проход. Марселен и Мъжете на Майката стояха до южната порта – Жълтата. Симон Шарения гръб и Свободните братя се бяха стекли към северните порти, излизащи към реката – на тях щеше да  им бъде най-лесно, там не ги чакаха врагове, само няколко кораба. Юнкайците всъщност бяха разположили и от север два гхизкарски легиона, но между тях и стените на града, беше реката.
Главният юнкайски лагер лежеше на запад, между стените на Мийрийн и топлите зелени води на Робския залив. Именно там стояха два требушета, единия до реката, втория срещу главните порти на Мийрийн, и всеки беше охраняван от по две дузини юнкайски Мъдри господари, всеки с отряд роби-войници. Зад гигантските обсадни машини започваха укрепените лагери на още 2 гхизкарски легиона. Дружината на Котката беше разположила лагера си между града и морето. Юнкайците бяха наели също толоски прашкари, а някъде там в нощта се криеха триста елирийски арбалетчици.

„Твърде много врагове, - мрачно си помисли сир Баристан. – превъзходството не е на наша страна”
Атаката противоречеше на всички инстинкти на стария рицар – стените на Мирийн бяха дебели и здрави, зад тях защитниците имаха всички предимства. Но той нямаше друг избор, освен да поведе своите хора право в лапите на юнкайските войници, които ги превъзхождаха многократно. „Белият бик би нарекъл това глупост”, - и още, той би предупредил Баристан: не разчитай на наемници. „Ето докъде стигнахме, моя кралице” – помисли си сир Баристан, - нашите съдби да висят на косъм, да разчитат на алчността на наемника. Вашият град, вашият народ, нашите животи... Всички нас ни държи Дрипавия принц в кървавите си  ръце.
Макар да бе възложил последната си надежда на откровено безнадеждно решение, Селми знаеше, че друг избор няма. Той би съумял с години да удържа града, ако негови врагове бяха само юнкайците, но сега, когато по улиците минаваше бялата кобила, той нямаше и месец.
Площадът се смълча, когато старият рицар и неговите знаменосци се насочиха към портите. Селми чу, как шепнеха безброй гласове, как шумно дишаха и пръхтяха конете, потропвайки с подкованите си копита по натрошените тухли, как  стържеха мечовете и щитовете – всичко някак затихна и се отдалечи. Не беше мъртва тишина – просто затишие, все едно поемаш в гърдите малко повече въздух преди да извикаш. Факлите пушеха и пукаха, разпръсквайки тъмнината с оранжев пламък. Хиляди, като един човек се обърнаха към старият рицар, когато той направи кръг в сенките на огромната, обкована с желязо порта. Баристан Селми чувстваше, как всички погледи са устремени в него.
Капитаните и командирите на отрядите се спуснаха към портите да срещнат Баристан – Джокин и Вдовецът от Бурните Врани, подрънквайки с плетените си ризници под обезцветените плащове; Сив Червей, Вярно Копие и Убиец на кучета от Неопетнените, в своите бронзови шлемове с шипове и куртки, Ромо от дотраките, Камарон, Гогор и Пъстрата котка от бойците в ямите.
        – Знаете нашият план за атака, - каза белият рицар, когато капитаните се събраха около него. – Първо ще удари конницата ни – веднага щом се отворят портите. Яздете бързо, с всички сили право към войниците-роби. Когато  строят легионите си, ги заобиколете – ударете ги в тила или по фланга, но не се нанизвайте на копията. Помнете целта.
    – Требушетът, - каза Вдовецът. – Този, когото юнкайците наричат Старата вещица, завземете го, повалете или подпалете.
Джокин кимна
    – Постарайте се да избиете, колкото можете повече Знатни господари  и палете техните шатри, големите павилиони
     – Всички да бъдат убити – каза Ромо - и да не се вземат роби.
Сир Баристан се извърна в  седлото.
      – Котка, Гогор, Камарон, вашите хора ще тръгнат в боя пеш. Вие сте известни като страховити бойци – така ги наплашете. Крещете, викайте – докато стигнете до юнкайската линия, конницата ни трябва да я е пробила. Тичайте в пробойните и убивайте колкото можете повече врагове. Ако успеете – щадете робите, убивайте собствениците – Знатните господари и офицерите. Отстъпете, преди да ви обкръжат.
Гогор се удари силно в гърдите с юмрук.
       – Гогор не отстъпва. Никога.
„Значи Гогор ще умре, - помисли си старият рицар, - и ще умре скоро“. Но сега не му беше нито времето, нито мястото, за да спорят. Оставяйки Гогор, той продължи:
    – Тези атаки трябва да отвлекат вниманието на юнкайците достатъчно дълго, за да може Сив Червей да изведе Неопетнените през портата и да ги строи.
Тук беше слабото място в плана, и Баристан го знаеше. Ако у юнкайските командири имаше зрънце ум, те щяха да изпратят конница към портата и тя да стъпче евнусите, преди  да успеят да се строят – когато са най-уязвими. Неговата собствена конница трябваше да предотврати това, да даде възможност на Неопетнените да спуснат щитовете си и да насочат остриетата на копията.
    – След сигнала на моя рог, Сив червей ще придвижи бойния строй напред,  за да вземе роботърговците и техните войници в клещи. Възможно е срещу вас да придвижат един или повече гхизкарски легиона – щит срещу щит, копие срещу копие.
Отляво на Баристан странично се приближи конят на Вдовеца.
    – А ако вашият рог не засвири, сир? Ако вас ви съсекат с вашите зайци?
Добър въпрос – сир Баристан възнамеряваше пръв да се хвърли към врага и  вероятно пръв  да загине. Често се случваше именно така.
     – Ако аз загина, командваш ти. След това Джокин и след него – Сив Червей.
„А ако ни убият всички, битката е загубена“, - можеше да добави той, но всички те и така го знаеха, и никой не искаше да го чуе. „Никога не говори за поражение преди битка, - някога му беше казал неговият лорд-командир Хайтауър, когато светът беше млад, - защото боговете могат да те чуят.“
     – А ако намерим капитана? – попита Вдовеца.
„Даарио Наарис“
     – Дайте му меч и го последвайте, - макар, че Баристан Селми, не изпитваше симпатии към любовника на кралицата и му нямаше доверие, в това, нямаше съмнение, че Наарис беше смел и блестящо владееше меча.
“А ако падне в боя, като герой, още по-добре“.
      – Ако нямате повече въпроси, връщайте се при  войниците си и се молете на този бог, в който вярвате. Разсъмването е близо.
       – Червена зора, - забеляза Джокин.
„ Драконова зора “, - помисли си сир Баристан. Самият той вече беше произнесъл своите молитви, докато оръженосците му слагаха доспехите. Въпреки, че неговите богове бяха далеч зад морето, във Вестерос, ако септоните не лъжеха, Седемте наглеждат чедата си навсякъде, където ги беше изпратила съдбата им. Сир Баристан се беше помолил на Старицата,  да му дари частица мъдрост и той да може да поведе мийрийнските войски към победата. На Воина, неговият стар приятел, той се беше молил за сила, помоли и Майката за милосърдие, ако падне в боя, и се беше обърнал към Бащата за да се погрижи за момчетата му – тези недоучени оръженосци бяха за стария рицар, почти като синовете, които никога не бе имал. Накрая преклони глава пред Странника: „В края на краищата Ти идваш за всички, - беше се помолил той, – но смили се над мен и моите хора днес, ожъни душите на нашите врагове“. Зад градските стени се чу далечният грохот на требушета, изстрелващ своите снаряди в полет, и от небесата се изсипаха мъртъвци и части от тела – единият се размаза сред бойците от ямите и ги засипа с парченца кости, мозък и месо, друг отскочи от бронзовата глава на Ковача на вериги, претърколи се по ръката и мокро се разпльока под краката на статуята. Подпухналият крак цопна в локва на около три метра от Баристан, чакащ на седлото на коня на своята кралица.
    – Бяла кобила, - прошепна Тумко Лхо хриптящо, тъмните очи горяха на тъмното лице. След това той каза нещо на езика на островите на Базилиска, не друго, а молитва.
„Той се бои повече от бялата кобила, отколкото от враговете ни“, - съобрази сир Баристан. Другите момчета също бяха наплашени – независимо от цялата си храброст, никой от тях още не е бил в бой. Той обърна Среброто.
    – Към мен, момчета.
Когато те докараха конете си по-наблизо, Баристан им каза:
    – Зная какво чувствате. Аз самият съм го изпитвал стотина пъти. Дишаш по-бързо отколкото е необходимо, в стомахът ти се е свил страха, точно като хладен черен червей. Искаш да отидеш по малка нужда, а може би и по голяма. В устата ти е сухо, като в дорнските пясъци. И се питаш – няма ли да се посрамя? Няма ли да забравя всичко, на което са ме учили? Искаш да станеш герой, а дълбоко в душата си се боиш, че всъщност си страхливец. Така се чувства преди битка всеки юноша – и зрелите хора също. Бурните врани от тази страна на площада се чувстват по същия начин, дотраките също. В страха няма нищо срамно, ако не му позволиш да те завладее. Ние всички изпитваме страх
   – Аз не се страхувам, - Червеното агне го каза високо, почти крещейки – Ако умра, ще застана пред Великият Пастир на Лхазар, ще счупя гегата му с коляно и ще му кажа: „Защо ти си направил своя народ овце, когато светът е пълен с вълци?“. И ще се изплюя в очите му.
Сир Баристан се усмихна.
    – Добре казано… но не търси смъртта там, в битката, иначе ти непременно ще я намериш, Странникът идва за всички ни, но няма защо да се стремиш към прегръдката му. Това което ни чака на бойното поле, се е случвало и по-рано, и на по-добри от нас. Аз съм стар човек и стар рицар, и съм виждал повече битки, отколкото всеки от вас е виждал нови години. На света няма нищо по-страшно, нищо по-славно, нищо по-нелепо. Може да ти се доповръща – и няма да си първият, на когото се е случило. Можеш да изпуснеш меча си, щита си, копието си – но и тях са ги изпускали много, така че вдигни го и отивай на бой. Можеш да се изпуснеш в панталоните си – на мен ми се случи в първата ми битка. Никой няма и да те погледне – всичките бойни полета миришат на лайна. Можеш да викаш за майка си, да се молиш на боговете за които си забравил дори да мислиш, да проклинаш, така, както не си и предполагал, че можеш. Всичко се е случвало на някого. Във всяка битка загиват хора, но повече хора оцеляват. На запад и на изток във всяка кръчма и гостилница ще намерите стари войници, които са доживели да побелеят и продължават безкрайно да преживяват битките на своята младост. Те са оживели в битките си, току виж ги преживеете и вие. Ето какво трябва да помните, имате враг пред себе си – просто друг човек, който вероятно е изплашен повече и от вас. Ако трябва – ненавиждайте го, ако искате – обичайте го, но вдигнете меча си убийте го и галопирайте нататък. Преди всичко се движете – твърде малко сме, за да спечелим тази битка. Ние отиваме за да направим хаос, за да спечелим на Неопетнените достатъчно време за да построят стената си от копия, а ние…

    – Сир? – Ларак, посочи нагоре със знамето на Кралската гвардия, и едновременно от хиляда усти излезе нечленоразделен възглас. В далечния край на града, където тъмните подстъпи на Великата Пирамида на Мийрийн се извисяваха на осемстотин фута и подпираха небето, там където по-рано стоеше харпията, избухна пламък. Жълта искра блесна на върха на пирамидата, примигна и изчезна, и за миг сир Баристан се изплаши, че вятърът я е загасил. След това огънят се върна – по-ярък, по-свиреп, пламъкът се извиси в жълто, червено, оранжево и разкъса мрака. На изток, сред хълмовете небето просветляваше. Сега вече силно крещяха хиляда човека, и още хиляди гледаха сочейки с пръсти, слагаха си шлемовете, протягаха се за мечовете и брадвите. Сир Баристан чу скриптенето на веригите – предпазната решетка се вдигаше, и след нея заскърцаха огромните железни панти на вратите.
Моментът беше настъпил.
Червеното агне протегна към Баристан крилатия шлем. Баристан Селми  го постави на главата си, пристегна го на врата, свали щита си от седлото и вкара ръката си в ремъците. Въздухът миришеше със странна сладост — нищо не те караше да се чувстваш толкова жив, както близостта на смъртта.
    — Нека Воинът  пази всички ни, — каза той на своите момчета. — Свирете атака.

    БАРИСТАН  II

                                                                      Преразказана глава от Ветровете на зимата
Скрит текст:

Докато язди начело на кавалерията през отворените порти на Мийрийн, стомахът на Баристан се стяга от притеснение.Той знае, че това чувство ще изчезне, щом хаоса на битката го обгърне.
Кобилата на Дани с лекота изпреварва наемниците и останалата част от кавалерията; Баристан е доволен, защото възнамерява да надбяга Вдовеца и да удари пръв. Юнкайците са абсолютно неподготвени и Баристан лесно приближава Старата вещица, най-големият от требушетите. Бурните врани подемат викове "Даарио!" и "Летете, Бурни врани! ". Баристан си мисли, че никога повече няма да се съмнява в доблестта на наетите мечове.

Остават само трийсет ярда между коня и юнкайския легион, когато цялата защита се активизира. Въздухът се изпълва със стрели. Отряд от Бурните врани е избит, връх от стрела пронизва бронята на Баристан. Прозвучават три сигнала от боен рог и бойците от ямите изскачат от градските порти зад тях.

Баристан хвърля поглед назад, за да види бойците. Те са около двеста, но вдигат шум като две хиляди. Сред тях се откроява една жена, носеща само наколенки, сандали, пола изплетена от метални халки  и питон. Баристан е леко шокиран и гледайки подскачащите във всички посоки гърди на жената, си мисли, че това навярно е последният ден в живота й. Повечето бойци от ямите крещят "Хиздар!" и "Лорак!", но има и такива, които викат "Денерис!". Ларак е улучен в гърдите от стрела, привличайки вниманието на Баристан напред, но момчетата продължават да поддържат знамената вдигнати и да ги развяват.

Баристан достига Старата вещица, но шестхиляден гхискарски легион защитава требушета. Той е построен в шест редици - воините на първия ред са коленичили и държат копията си насочени напред и нагоре, тези на втория ред са прави и държат копията си на нивото на корема, а тези на третия поддържат копията на раменете си. Останалите са снабдени с къси метателни копия и са готови да пристъпят напред, когато другарите им паднат.

Баристан знае, че майстерската верига е толкова здрава, колкото здраво е най-слабото и звено, така че определя ротата на юнкайските лордове като най-слабото звено сред близкостоящите врагове, значително по-слабо от робските легиони. Той набелязва за цел Гълъбчето и неговите Чапли. Робите, избрани за Чапли, са необикновено високи още преди да бъдат поставени на кокили, носят розови брони и пера и стоманени клюнове. Баристан преценява, че те ще бъдат заслепени от изгряващото над града слънце, така че лесно ще успее да разбие редиците им, затова в последния момент обръща гръб на легионите, бранещи требушета, и препуска към чаплите.

Той отсича главата на един от Чаплите и неговите момчета се впускат в схватката. Кобилата на Дани събаря втора Чапла с ритник, запращайки я към други три и поваляйки всички наведнъж. Само за миг Чаплите се разпръсват в бяг, водени от командира си Гълъбчето. За негов ужас обаче, той се препъва в ресните, висящи от бронята му, и се оказва заловен от Червеното агне. Започва да моли за милост, обещавайки да плати щедър откуп. Червеното агне сдържано казва: "Дошъл съм за кръв, не за злато!" и разбива главата на Гълъбчето с боздугана си, разпръсквайки кръв навсякъде около Баристан и Среброто на Дани.

Неопетнените започват своя марш извън портите на града и Баристан осъзнава, че юнкайците са изпуснали единствения си шанс да предприемат ефективна контраатака. Докато гледа как по-голяма част от робските легиони, най-вече Дрънчилата, които са завързани с вериги едни за други и не могат да отстъпят, биват подложени на клане, той се пита къде са изчезнали вероломните наемни дружини като Вторите синове. Неопетнените привършват построяването на редиците си пред портите, неумолими, дори когато един от тях пада, пронизан със стрела от арбалет в шията.

Тумко насочва вниманието на Баристан към брега, питайки защо има толкова много кораби. Баристан си припомня, че предишния ден те са били дванадесет, докато сега са три пъти повече. Сърцето му замира в гърдите, когато осъзнава, че това трябва да са новопристигнали волантински кораби, но тогава забелязва, че някои от корабите се сблъскват помежду си.

Той моли Тумко, чиито младежки очи виждат по-ясно, да опише знамената. Тумко казва: "Калмари, големи калмари. Като край Острова на Базилиска, където понякога повличат в дълбините цели кораби.". "Там, откъдето идвам, ги наричаме кракени." - отговаря Баристан.

Осъзнавайки, че Грейджой акостират, първата мисъл на Баристан е дали Бейлон се е присъединил към Джофри, или към Старк? След това си спомня за слуховете, че Бейлон е мъртъв, и се пита дали това има нещо общо със сина на Бейлон, момчето, което е било повереник на Старк. Виждайки, че железнородените слизат на брега и се бият с юнкайците, той възкликва: "Те са на наша страна!". Наемниците не са дошли да посрещнат щурма му, защото вече са били заети да се бият с железнородените.

Баристан почти ликува: "Също като Белор Трошача на копия и принц Мекар, Чука и Наковалнята! Победихме ги! Победихме ги!".
Надолу следват фенфикшъни, продължава алтернативна реалност.

Алтернативни Ветрове на зимата


Пролог - Черната Риба

Скрит текст:
Черната риба проклинаше стотици и хиляди пъти последните събития, довели го до това място. Проклинаше  доверчивостта на сестра си Кейтлин, проклинаше мекушавостта на  Едмур, проклинаше младостта на Роб,   проклинаше изменчивостта на Фрей. Но най-много от всичко проклинаше  себе си, че не се бе справил с Джайм Ланистър. Кралеубиеца бе нарушил всички  клетви на този жалък свят.   Бе убил Ерис, бе допуснал да убият безащитни деца,  а ако това което се говореше бе истина, бе спал със сетра си и бе закачил рога на своя крал. Накрая Кейт го бе пуснала с надежда да получи дъщерите си, но тях ги нямаше, а наглецът искаше замъка му - още една нарушена клетва
"Трябваше да го убия на място" - помисли си Черната Риба - "но тогава нямаше да съм по-добър от Фрей да убия човек под бяло знаме." "Не, аз не съм като него. Само ЕДмур да не се бе огънал Речен пад можеше да издържи години на обсада". Потръпна. Сякаш бе станало още по-студено. От години в Солниците не бе наставал такъв студ. на земята бе паднала слана, а по тревата се образуваше лек скреж - събитие, което тук не бе наставало близо от столетие.
Но да се съжалява за стореното - нямаше смисъл. Черната риба бе корав мъж, роден в кораво време. Вятърът сякаш стана още по -пронизващ. Трябваше бърза да стигне в Долината. Щеше да вдигне на бунт всички хора там. "Ще говоря с Лиза. Ако тя се противи ще накарам Ройс да я убеди", помисли си той. Богове, нима бе възможно да става и по-студено?   Никога по тези места не бе имало такъв студ.
И тогава Черната риба ги видя.
Другите бяха легенда. Нещо което бабите разказват на внуците, за да ги сплашат.
Но понякога легендите оживяват.
Черната Риба знаеше, че трябва да направи нещо - да скочи, да извика, да замахне с меча....
но силите му не стигаха....  дори най-коравите мъже изпитват пристъпи на паниак, когато приказките  и легендите от огнището стават реалност.
Когато след  няколко минути Черната Риба се изправи в очите му имаше лед.

Последният Баратеон

Скрит текст:
Зората се надигаше на пръсти, но от това в язовата горичка не ставаше ниго по-светло, нито по-топло. Вятърът  и виелицата сякаш усилваха студът, а слънцето едвам-едвам достигаше до войнците. Станис стоеше като каменна статуя, втренчен в огньовете. Дори да му бе студено, с нищо не го показваше.
- Време е, Ваше Величество - каза му сър Годри.
- Атаката  ще започне всеки момент.
Станис кимна сякаш на себе си
- Всички приготовления направени ли са?
- Да, господарю.
-Хората наясно ли са че трябва да свалят тежките брони?
-Да, милорд.
-А  конницата...
.Станис се поколеба  - а малкото ни останали конници - те готови ли са, за отредената им роля.
Да, Ваше Величество - потвърсти за трети път сър Годри.
- И Карстарките няма да създават проблеми?
Станис явно не чакаше отговор.
- И все пак .... прошепна той по-скоро на себе си, взрян в огъня - ще ни трябва и много късмет.
Сър Годри чакаше.
-Ако бях брат ми....Робърт винаги имаше късмет. Дори  в битката при Камбаните.... Но аз не съм той. Аз съм Станис Баратеон - последният  от рода Баратеон, човекът който  срази Желязната флота и който ще поведе хората срещу Другите. Гласът му укрепна.
-Време, е сър Годри. Жребият е хвърлен. Ройн е преминат * Подготви хората за битка.
- Да, милорд и ако позволите да кажа  - те всички ще се зарадват на малко кръвопролитие. Изгъгна Великаноубиеца.
- Действай -  Станис Баратеон никога не се бе отличавал с търпение.
 той отново се съсредоточи върху картата и после огледа бойното поле.
-ИЗгрява нова зора - промърмори той. - да видим  в чия полза ще е тя.
След което затвори картите и с решителна крачка се запъти към позициите на войниците

*прочути думи на известен ройнарски пълководец, когато тръгнал да завладява Волантис. Пресякъл реката с тези думи.Wink Joy

Дух        

Скрит текст:
Джон отвори очите си мъка. Всичко го болеше.  Опита да си примони последните събития...което не му се отдаде лесно. Съзнанието му сякаш плуваше в мъгла. искаше да се почеше и едвам се съдържа.
"Нападнаха ме" осъзна той. "Глутницата въстана срещу своя водач.". Той тръсна глава. Чувстваше че тази мисъл е някак неправилна. "Не, не Глутницата ...тъмния...нощния...Нощния страж." Странно чувстваше се замаян. Усещаше най-невероятни миризми, които никога преди не бе усещал. Огледа се отново. Видя някакви черни мъже и  едър мъж облечен в кожи и една червенокоса жена. "Мелисандра. казва се Мелисандра" - каза си той, но нямаше представа откъде знае това. Мозъкът му сякаш плуваше в мъгла. Съзнанието му сблъска с някакав чужда воля. каква  - все още на разбираше, но в нея имаше нещо първично, нещо животинско "това тяло - мое" - настояваше другият. "махай се от тук". Джон натисна. Или поне си представи че натиска. болката изчезна, после се върна по-силна. Той Отвори отново очи. Виждаше добре, дори -  много добре, което бе странно. сякаш за всеки цвят имше хиляди нюанси, а мирзизмите направо го побъркхваха.  Едва сега се огледа из стаят. Червената жена се бе надвесила над някакво тяло, прободено с ками, а  в статята големи огьове хвърляах призрачни сенко....а някой викаше нещо. той се заслуша. във виковете се открояваше някакво име "Джон"
"Това съм аз" - изведнъж осъзна той -аз лежа там, но ако аз лежа там....."
и в този миг прозрението го удари "аз съм в тялото на вълка. Той  е аз и аз съм той." Той извика, но от устните му излезе само дрезгав лай. Опита се да се дръпне, но усети, че има нещо го стяга врата му. нашийник. "бях сложил вълка си клетка".Спомним си той, но някак си всичко му плуваше като в мъгла. "сигурно са го изкарали". "Да, бях зад железни стени, дойде един друг глас" като ехо.
 - Погледни за малко вълка. Сякаш се опитва да ни каже нещо  - каза червената жена на едрия мъж с кожите
-Всичко е възможно - той бе варг - почеса се той по врата. -Но не знам до колко е овладял животното. Той рязко се наведе.
- Ей,  врано, чуваш ли ме.
"Да, чувам те  Тормунд" искаше да извика Джон (отнякъде му изскочи това име), но от устните му излезе само лай.
- Не, не съм сигурен.  възможно е да се е варгнал или пък не. Или просто вълка да е в особено настроение, след като го прободоха.
-Предупредих го - каза тъжно червената жена. Много тъжно.  - Предупредих го да държи вълка до себе.
- После го хвана за муцуната и го погледна в очите. На врата й грееше ярко някакъв червен камък "рубин.  казва се рубин" сети се внезапно той. не знаеше откъде му дойде тази мисъл
- Погледни ме, лорд Сняг. На теб говоря. Знам че ме  Чуваш.Дух, остави го намира, искам да  видя човека въре в теб. Покажи се! Необходим си на човечеството!  Няма да ти позволя да избягаш така! - камъкът грееше с ярка червена светлина, а очите й сякаш ставаха по-големи и по-големи. лицето й започна да се размазва през него
 и тогава мрака милостиво обгърна Дух/Джон  и всичко стана черно.

Нова Зора (последният Баратеон 2)

Скрит текст:
Горичката се изпълваше от рогове. Думкането на тъпани беше оглушително.
-Наближаваме - каза Уолдър Фрей. Мандърли се бе разположил по другия фланг, но и Фрей не бяха малак армия - 1500 конника и още толкова пешака. Още поне две хиляди души се движеха под ръковоството на Мандърли. В този момента  ги връхлетя един ескадрон, която ги обсипа със стрели от седлата на конете. Десетина души паднаха.  ескадрона изви назад
- Строй се  - извика Уолъдър Фрей, но заповедта се изпълняваше бавно. ескадрон ги нападна пак. и пак.
Нервите на Черния Уолдър не издържаха.
 - След мен - изкрещя той. Няколкостони души го последваха. Бойният строй започна да се разпада.
Уолдън Фрей изкрещя някакви проклятия и пое с останалите. Сега всички гонеха  ескадрона.
Пред тях вече се виждаше горичката. Хората на Станис започнаха да слизат от седлата
Заградете ги - нареди Черния Уолдър.
ОТ горичката прелетяха няколко стрели - не повече от петдесетина, но първият залп свали неприятно количество През това време хората на Станис напредваха по леда, изоставали тежката си екипировка.
-След тях - провикна се Уолдър - щом те минават и ние ще можем
- Но конете - дръпна го скуайъра му за ръката...
-СЛЕД МЕН! - не бяха стигнали и средата на реката, когато се чу пукот. Петстотин конника тежащи по 150 килограма дойдоха твърде много на леда. Той се счупи и коне и конници потънаха в езерото. Мъже се давеха с викове, повлечени от тежките брони
-Сега - отекна викът на Станис. Лековъоръжени северняци от клановете се впуснаха в атака, втурнаха се през езерото и започнаха да забиват мечовете и бойните си брадви в давещите се Фрей или в конете им. Изненадата бе пълна, касапницата -жестока. но численото предимство бе на страната на Фрей освен.....
-Хайде, какво чакате - този вик дойде от страната на Мандърли. За момент синовете му го погледнаха изненадано.
А после разбраха. Извадиха мечовете и те засвяткаха в  тъмното утро. Щитоносците  и заклетите мечове на Мандърли също се включиха в битката. Езерото се обагри в Червено.

Мокра коса
Скрит текст:
Ерон отвори очи. В последните часове се стремеше да остане безучастен за болката, но вече бе приел, че ще умре. Жалко че нямаше да може да смъкне Юрон от Престола от Морски камък. Той бе безбожник и богохулник и не заслужваше да седи на Престола и да носи Короната от Плавеи. Виктарион. Трябваше  избраникът да е Виктарион. Жрецът още не знаеше къде  сбърка. "ЮРон е довел демони със себе си - това ще да е" - той ядосан напрегна мускулите си и усети, че въжетата са охлабили. Възможно ли бе? "УДавени Боже, чуй молитвите ми"
- Опитай се да ме развържеш - каза той на Фалия Цветята - инак и двамата ще загинем. Тя не показа че  го чу, но пръстите й заработиха, доколкото това бе възможно и скоро той бе свободе. Той я погледна - "Дали да не я оставя"  - но предпочете да я развърже "Удавения ме изпитва. Безкрайни са изпитанията Му" Той се огледа и отчупи една треска от сала после се убоде по пръста с нея.Кръвата потече бързо- мръсна и черна. Той го потопи в тъмната вода.  Фалия го гледаше съсредоточено. Лесно успя да хване няколко малки рибки, колкото да залъже своя и нейният глад - те търсеха кръвта и той ги хващаше - но нищо достатъчно голямо, за наяждане. Още по-сериозен бе проблемът с водата за пиене.
"Не трябва да се плаша. Аз съм сред солена вода, дори да умра Удавения бог ще ме приеме в покоите си". Но не му се умираше. Не и преди да направи един последен опит да провали Юрон.
На третия ден жегата бе станала нетърпима когато видя една перка.
"Акула" помисли си Мокра Коса. Повечето мъже щяха да изтръпнат. Не и той. Бе си направил  от костите на сребрушките костен нож. Хвана го с острието нагоре, изчака мига и се хвърли във водата. Започна неравна борба. Ерон бе ту долу- ту горе. В едните миг обаче надделя и разполи корема на акулата. Тя започна да потъва, но той не се отчая, а я издърпа. Сега вече имаше огромно количество месо, а успя и да направи харпун, но умираше за сладка вода. "Въпросът е, какво ще ме убие първо - други акули или жажджата"
Тогава  забеляза Фалия.  От известно време бе "изключил" за нейното присъствие.Тя се мъчеше повече и от  него. Гледаше го с безмълвни очи "УБий ме" казваше тя. Той се поколеба и вдигна ножа. Светът се обагри в червено. После вкуси  ЕРон вкуси  шруналата червена и топла кръв...

Неизгоримата

Скрит текст:
Тревата се разтвори пред Дани и се покааз Хал Джако с още 50 езадача.
-Ха! кого виждат очите ми - каза той - курвата на  Дрого ми е дошла на крака!
-Аз съм халееси Денерис, съпруга на хал Дроко, кралица на седемте кралства, кралица на Робския залив, Неизгорима, родена в Бурята, трошака на окови - каза тя със Студен тон. -ОТнасяй се с мен с уважението което заслужавам.
- С една жена? - изсумтя хал Джако.
- С жената на хал Дрого - каза тя. С човекът който даде обещание да тръгнем на запад, за защити мен и детето ми
- Дрого бе хал, но вече не е - каза спокойно Джако. детето ти е мъртво. А ти си проста една глупава жена.
Сега ще те заведа във Вес дотрак, където ще бъдеш моя курва. Но преди това ако не млъкнеш ще накарам всичките си войни да ти се изредят.
- Тя се усмихна с неприятна усмивка -  ти си ходещ мъртвец - знаеш ли това?
-Ти смееш да ме заплашваш? Мен? ще наредя да те разчекнат между четири коня.   - Той-направи крачка наперд - Ще ...
Денерис се отмести, така че клоните  на дърветата и високата трева да не скриват ДРогон.
- Дрогон, сине мой - каза му тя - сега!
и огънят лумна - горещ, жежък и прекрасен. Той изпелевяше всичко по пътя си, а халът и ездачите му умираха с писъци....но когато пламъците утиханаха, всички останали живи видяха, че пламъците са преминали през Денерис и не са я засегнали.  Дани се качи на Дрогон и полетя над шокираните дотраки
Аз съм Денерис, родената в Буря- -Дани не викаше но гласът й се чуваше надалеко. Аз съм неизгорима. Бяха продавана като робиня и станах халееси. Освободих робите в Робския залив. Убих и Хал Джако, защото се държа непочтително с мен. АЗ не съм обикновена жена. Аз съм Денирис, Незигоримата, Трошачката на Окови. Елате с мен, за да изпълните обещанието си към хал Дрого и към мен и да ми помогнете да си върне Железния Трон и да завладея Седемте кралства. Елате, напълнете се със слава и богаства. ИЛи умрете сега.
Гласът й не бе заглъхнала, когато хиляди гърла повториха  името й. "Денерис" "Денерис".
Дани ги гледаше отгоре, влагата напъпи в очите й,но тя съумя да не се просълзи.
"ЕДна халееси не трябва да показва слабост" - напомни си тя.
-Към Робския залив - провикна се тя.
Този вик бе подет от мнозина.

Завладяването на Зимен Хребет
Скрит текст:
Рууз Болтън бе човек, който обичаше да обмисля ходовете си. Бе неприятно изненадан, да открие войските на Мандърли и Фрей под стените си, без Рамзи.
-Какво става - появи се той на портите
-Отвори портите - върнахме се - избоботи тежкият глас на дебелият Мандърли
-Не срещнахне ли Рамзи?
-Не сигурно сме се разминали
-УСпяхте ли - носим Светлоносец и труповете на много от мъжете на Станис - например сър Годри.
-Защо не ги оставихте на вълците - попита Рууз.
- Бих могъл да кажа, че не сме езичници, но истината е, че нямаше да ни повярваш.
-Аз и сега не ви вярвам много-много - засмя се криво Рууз - къде е Уолдър Фрей.
- Той бе един от първите които паднаха в битката.
Това бе вярно и все пак Болтън имаше чувството, че Мандърли не му казва всичко. Студените му очи огледаха безмилостно цялата обстановка, но не намираше пропуски. Въпреки това притесненията му оставаха.
- А Станис?
- какво за него?
-къде е той?
-Падна в ледените води на езерото, след като бе съсечен и ни домързя да го вадим. Ще ни пуснеш ли най-накрая?
Рууз ги огледа още веднъж нещо не бе наред, но не можеше да определи точно какво.
Влизайте.
Е те започнаха да влизат. По четирима-петима, изглеждаха нервни, сякаш...
- Хей, я почакай малко, обърна се Рууз към едного,  аз те познавам ти не си от Фрей....
като по даден сигнал труповете  на Станисовите хора "оживяха", хораат на Фрей, които се оказаха преоблечени Баратеони извадиха  скрити кинжали. Мандърли също извадиха мечове и се нахвърлиха върху стражите на портата. Зачу се  рог и после конски тропот - Станис препускаше към крепостта размахал Светлоносец.
-Дръжте Портата. Изкрещя Рууз - Дръжте Пор...Бам... Средният Лидър удари едно мощно рамо на дясното крило преди да се е затворило напълно и защитниците му отхвърчаха назад. В следния миг Станис нахлу с коня си размахващ светещия си меч, последван от своите заклети мечове. Света се оцвети в червено.

Мокра коса - 2

Скрит текст:
Ерон вече имаше доволно провизии. Той бе хванал още няколко акули и пи с наслада тяхната кръв. След всеки улов се събираха по-големи пасажи и по-големи. "Кръвта вика още кръв" Той вече имаше достатътчно месо и течност , започна да се чуди дали ще стигне до бряг. И тогава му  бе озарен от прозрение.
"Юрон може да бъде спрян от кракен или от друго чудовище от Дълбините. Лодос се е опитал, знаейки, че трябва хекатокба, но не е успял, защото не е бил праведен или защото е нямало достатъчно кръв. Но аз ще успея!"Той бързо започна да разфасова месото във водата. Идваха малки рибки, които биваха изяждани от по-големите,  големите биваха   улавяни от него. Той изяждаше голямата част от месото им, а кръвта им изхвърляше. Образува се дълга редица от кръв. Постепенно запомнаха  да се образуват мехурчета, които се усилваха..и се  усилваха...и се усилваха.
ДА! каза си Ерон, аз ще стана първият човек, който е призовал истински жив кракен от хиляди години насам.  Твърде отдавна не е имало святи хора. Мехурите вече бяха набъбнали до такива които бяха по шест метра.  Водата вреше и кипеше. "вече не мога да се върна назад"
И в този момент от теня се показа един огромен десет метров морски дракон. Той изрева чудовищно  и зеленото му око проблясна злобно, а челюстта му показа стотина огромни и закривени зъби." Това беше" помисли си Ерон. "Да, Но поне умирам за добра кауза. Удавеният бог няма да допусне безложник да седи на Престола от Морски камък". А после водата се оцвети в червено.


Желязната Флота

Скрит текст:
Очертанията на Юнкай бавно се появиха пред Виктарион. Пред него се появиха корабите на Волантинската флота.
-Каква се случва тук? изръмжа той- това разбира се бе риторичен въпрос, то знаеше, че няма кой да му отговори. Най-неочаквано му отговори Едноухия Вълк.
- Там кипи здрава битка - Хората на Драконовата Кралица, се бият с нейните врагове, а Волантинската флота е дошла в подкрепа на враговете й, и блокира залива.
това не се хареса на Виктарион. той трябваше да получи драконите, а за да тази цел - да се омъжи за драконовата кралица. Но ако волантицините блокираха залива...
-Колко кораба кораба са..
когато  са потеглили са били триста - доложи мрачно Ендоухия - сега са наполовина, или малко повече.
- Стои петедесет тежки кораба, в тези плитки води ние пък имаме шестдесет и девет  леки кораба.
-така е...и не е така- пак сме двойно по-малко - изръмжа Вулф.
Виктарион го погледна смаяно.
-Боиш ли се от схватката?
Само да бе казал да Виктарион щеше....
 но Вулф изрече
- от никой смъртен мъж не се боя....но това не е разумно.
- Плюя на разума - изхрачи се Виктарион. -  ако ще умираме нека да е  славно - той се обърна към Мокоро.
- какво ще кажеш жрецо? ще умра ли днес.
- Не! не, днес! - мокоро едва отрони тези думи - но аз мога да ви  помогна да спечелите победата, стига да не се гнусите от магията.
Победата ви ще дойде още по-бърдо и ще загубиет по-малко хора.
Виктарион го погледна - направи каквоот си намислил ... но внимаавай! държа те под окоро.
- Разбира се - кааз Мокоро и пристъпи напред. той започна да реди неясни и объркани слова, а облаци закриха ясното небе. Гръмотевици изтътнаха. Дори  железнородните - храбри мъже - потръпваха в суверен ужас. В този момент гръмотевициет започнаха една след друг да поразяват Волантинскиет съдове. те пламваха в целия си разкош, мъже се да угасят корабите или пък да ги раздалечат един от от друг, но бяха твърде тромави;планата на един ког закачаха тези на друг и той на свой ред пламваше. в един момент мъжете започнаха да хвърлят броните и да скачат в плитката вода търсейки спасение от нея.
СЕГА! - изкрещя  Виктарион. - Желязната флота се появи като някакъв кошмар изад облаците, приближи бързо и жлезните мъже започнаха да скачата във водата. там те устройваах истинска касапница на волантиците, които  макар и смели мъже, никога през живота си не се бяха били докръста  във вода. някои от железниет мъже започнаха да се катерят по оцелелиет кораби, вземайки ги на абордаж.
на всякъде се чуваше едно име. ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН!
водата се оцвети в червено!

Полуръста -  
Скрит текст:
Положението е лошо - оцени Тирион - трябва веднага да сменим страните. На губещата страна сме. Мразя да сме на губущата страна
-Трай! сряза го Бен Слива. - Работя по въпроса
в този момент в лагера пристигна пратеник - юнкайските господари искат вашата дружина на отиде на левия фланг
- където са най - големи загубите - не можа да се сдържи Тирион? - защо не съм изненадан
Бен Слива го погледна ядно.
-По Изключение този път съм съгласен. не ми харесва този план.
- не е важно  дали ти харесва, а.... мъжът се втренич в Тирион?
-това джудже не е ли един избягал роб на Дойка?
Джора го посече с първия удар.
-Ето че вече сменихме лагерите - изкоментира Бен.
Тирион се въздържа от "нали ти казах"
Битката  всъщност бе една малак касапница. Робите на Юнкайските господари бяах смели и дисциплинарни, но те  не притежаваха военното изкуство на опитния рицар. сър Баристан ги бе натиснал здравата отпред, докато  Верните щитове на Тал Торак, ги връхлитаха по десния фланг, а Неопетнениете - по левия. но Юнкайците се опитвата да минат в организирано отстъпление и да преминат в контраатака.
И точно в този миг 500-те копия на Вторите синове ги удариха в гръб.
настана кърваво меле. За известно време нещата бяха много лоши, за юнкайците, но после изведнъж се появи Волантинската флота. "това беше". каза си Тирион, докато размахваше кортика опитвайки се да посееч през краката един мъж. "Дотук  бяхме" И в този миг отекнаха рогове. От изток се появиха нови платна с кракени върху тях
-Виктарион! Виктарион! -  носеха се викове. леките кораби на железниет  маневрираха с лекота, започнаха да мятат огнени стрели и да се врязват в тежките кораби на волантинската флота. Макар волантинците да имаха тройно количество кораби те започнаха да отстъпват в плитките води - корабиет им маневрираха Трудно
"същото направих и аз със Станис и моята верига при Черна вода" -осъзна Тирион.
.....
Битката бе свършила. Баристан се изправи пред Вторите синове - Кървав и по-уморен от всякога, но сияещ. "изглежда по -млад от всякога. Битката сякаш е свалила десет години от него"
- ЗДравей, Селми - помниш ли ме?
Баристан се втренчи в него и едиственият признак че го позна, бе, че сбърчи нос.
- Полуръста!
-Наричали са ме и с по -лоши имена - призна Тирион! Дяволче, Джудже, Гном, дори Чудовище.... Полуръст не е толкова лошо.
- какво правиш тук?
- Хей, няма ли добре дошъл. Двама изгнаници на края  на света. а ако не познаваш моите другари....
- знаем се добре и с тях! какво правиш тук? няма да питам отново!
- Ами доойдох да предложа услугите си на милостивата кралица - Тирион реши да се направи на обиден
- ТИ? ЕДин ланистър?
- Ако не си забелязал - каза  Тирион - никой не е убил повееч Ланистъри от мен - убих майка си, убих племенника си, убих баща си, смятам да убия и сестра си. Ти колок Ланистъри си убил?
- Убил си Джофри и тивин? - попита невярващо Баристан
- да бе представяш ли си -  убих собствения си баща, който се отнасяше  с мен като с боклук. Ей с тоя пръст го убих. -  Тирион го размаха - смятам да го позлатя. С Арбалет. гадна работа е това арлабетът. Казваха, че  лорд Тивин сере  злато - е, не сереше. но пък вонята бе страхотна. да ти призня нещо - ако ще умираш , умираш чисто от меч, нека да не те пронизва арбалет. това стрелата е гадна работа, особено като е ръждива.
Баристан го глеадаше с особен поглед
-И какво може да  предложи на Денерис  един кралеубиец и родоубиец....ако приемем че това е вярно? Брат ти заслужаваше място  в  Нощния страж, а не Бял плащ, но ти явно си по-окаян и от него.
- В случай че не знаеш - строго каза Тирион - аз  замествах Ръката. И бях първият, от четири ръце който който не умря, за разлика от Росарт, и почневине Джон Арин и Нед Старк . Справих се повече от  добер с Атаката на Станис, и дори поведох контраатаката когато Сандор избяга. УПравлявах хазната и разбирам от наемници. Теци приятели тук с доказателството - той обгърна с пръст Вторите синове - обвързан съм с тях и те с мен, така че в мое лице, Денерис печели отново своята дружина.
- Съмнителна чест - изсумтя Баристан. Но няма съмнение, че един обърни плащ,  познаав друг обърни плащ.
Той се взира дълго в хората пред него и никой не можеше да прочете мислите му.
- Е, Бен Слива - каза накрая той - пак заедно, а?  Нали знаеш, че тя може да не одобри решението ми, и да ти вземе главата.
-СТрува си риска! вдигна рамеен наемника.
добре тогава - кимна Баристан - наети сте ...отново.
Ами той - той кимна към Джора Мормон
- Тойе моят теолоорхранител - осведоми го Тирион.
сега вееч по устните на Баристан пробяга нещо като  усмивка.
Телоохранител. Аха. СТрахотна компания сте се събрали . Един обърни плащ, един предател иедин родоубиец. трудна можеше да се измисли по-добра дружинка която да послужи на Кралицата, когато тя се върне.
-Значи слуховеет са истина - каза Джора и нея я няма?
Баристан се обърна рязко и се почуди дали да му отговори, но накрая отвърна.
-Засега не е с нас -  но я чакаме да се прибере скоро.
в този момент се появи Скааз - спечелихме битката. Юнкайците са победени , но трябва да говориш с новата флотилия, която се появи  и....какво правят тези тук.
Погрижи се да ги настанят - уморено въздъхна Баристан - после ще ти обяснявам. Сега отивам да говоря с железните.


Рогоносецът - в проект



Полуръста -2


Последна редакция: чт, 31 авг 2017, 10:12 от Джон Сняг

# 1
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Записвам се, Джони.  Grinning
Аз съм чела много фенфикшън по Мартин.

И за да съм конструктивна, дори в писането на фенфикшъни трябва да има ред. Какви са тези разхвърляни глави?
Първо  трябва да поставиш поне работно заглавие на това , което пишеш. После да уточниш дали използваш героите такива, каквито ги е създал Мартин или си променил нещо, дали действието е алтернатива на това в книгите или е продължение от някой момент ит.н.

# 2
  • Мнения: 17 390
Записвам се, Джони.  Grinning
Аз съм чела много фенфикшън по Мартин.

И за да съм конструктивна, дори в писането на фенфикшъни трябва да има ред. Какви са тези разхвърляни глави?
Първо  трябва да поставиш поне работно заглавие на това , което пишеш. После да уточниш дали използваш героите такива, каквито ги е създал Мартин или си променил нещо, дали действието е алтернатива на това в книгите или е продължение от някой момент ит.н.
веднага уточнявам - действието започва от там - откъдето свърши в спойлерниет глави на Ветровете. оттам нататък продъжавам както намеря за добре-

щом трябва работно заглавие - окей. не съм мислил, че е необходимо "Алтернативни Ветрове на зимата "  - как ти звучи. (куриозното е, че и аз съм Джордж, макар и не Мартин)
Героите са същите, но  това е моето виждане за тях. някои от героите на Мартин ще изчезнат, стремял съм се да опростявам максимално линиите. например при метн няма да срещнеш
Скрит текст:
Аша
- решил съм, че няма смисъл, след като
Скрит текст:
тя е във войската на Станис, а той ще умре с цялата си войска, тя просто е част от този цикъл

главите, са разхвърляни за момента. Не е приятно, признавам, но съдбаат на някои герои съм си я представял само най-общо и ще иска доста писане, възможни са редица изменения (например на Давос), а на други - много конкретно (Станис ), въпреки че след първите три глави за Станис, би трябвало да мине много дълго време, преди пак да има глава за него, но ето че аз вече съм готов какво да напиша в главата Светлоносец и как той
Скрит текст:
умира
, което знаич да прескоач поне 4-5 герои и после да се връщам на тях.... същата работа - С Тирион, за когото ми дойде отръки, а сега трябва да се мъча с Церсей, какво са се прави, но пък не мога да продължа с Тирион, без да напиша главаили за Баристан или  за Виктарион.  Затова е разхвърляно, за което се извинявам.

Иначе верен на стила си съм се постарал да избягвам имена - използвал съм прякори или събития, за имена на глави, за да се отдалеча от Мартин.

Спокойно може и ти да добавяш разни неща, картинки и какво ли не - ще  се радвам да не съм единствен. Веско например създаваше песни

Последна редакция: ср, 30 авг 2017, 15:29 от Джон Сняг

# 3
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Няма лошо да ползваш имената на героите на Мартин. Едва ли ще те съди за авторско право. Mr. Green
Оставам с впечатлението, че си бързал да излееш идеите си и не си се връщал да редактираш нищо - много правописни, предполагам технически грешки, но все пак се предполага, че това е произведение, не пост във форум. Например при Неизгоримата има изречение:
Цитат
АЗ не съм обикновена залив.
WTF!?!

# 4
  • Мнения: 17 390
Няма лошо да ползваш имената на героите на Мартин. Едва ли ще те съди за авторско право. Mr. Green
Оставам с впечатлението, че си бързал да излееш идеите си и не си се връщал да редактираш нищо - много правописни, предполагам технически грешки, но все пак се предполага, че това е произведение, не пост във форум. Например при Неизгоримата има изречение:
Цитат
АЗ не съм обикновена залив.
WTF!?!

ако нямам печалба - мисли че не може да ме съди. Mr. Green Всеки може да си пише каквото ще, въпросът е да не извличам дивиденти на негов гръб. освен това аз променям идеята, имената не са запазена марка инак утре Роналдо ще забрани да се кръщават деца с това име ако не му плащат пари.
Много от грешките са ставали при трета, четвърта, пета редакция след разместване на думи. в някой момент съм бил написал всичко точно после пак съм размествал изречения и става объркано, а спелчека не го хваща, защото по отделно думите имат смисъл.
Гледам - пак използавш старата версия.


Така - лека   - полека започвам да подреждам главите . в началото пиша повеча за Севера (3 глави за Станис, 1 за Джон), железните  (2 за Ерон, 1 за Виктарион) и Робския залив (1 за Дани, 1 за тирион, 1 за Виктарион), постепенно ще мина към събитията   в Долината и Чертога и в Браавос.

23 часа,20 минути току що сложих главата "разгневената лъвица" и не знам дали ще имам сили за още една глава. Поне конструкцията на цялото нещо започва да ми се изяснява, но имам доста работа по него.  главите с Церсей, Тирион и Виктарион засега ще ми станат приоритет пред останалите за да уравновеся написаното за Станис и Ерон

Последна редакция: ср, 30 авг 2017, 23:25 от Джон Сняг

# 5
  • Мнения: 1 604
Ще се запиша и аз, но повече не можах да прочета засега. Утре повече.

# 6
  • Мнения: 17 390
Става ми много трудно да продължавам на старата  страница. продължавам оттук.

Разгневената лъвица

Скрит текст:
Церсей стоеше втренчена в прозореца и размишляваше. „Чудя се какъв ли ще бъде изходът от съда  над Марджери?” разсъждаваше тя. „Септите обявиха, че не е девствена...но простолюдието я харесва, а баща й държи армия тук. Вероятно ще ще измъкне” Тя скръцна със зъби. И тя можеше да мине така леко, ако чичо й не си бе внушил, че заслужава изкупление. Изкупление. Тази дума я караше да настръхва.
В този миг на вратата се почука.
- Влез – каза тя с увереност, каквато не притежаваше.
Влезе Кибърн.
 За момента Церсей си отдъхна – той бе единственият и верен служител. Единственият, който не се бе отрекъл от нея. После забеляза мрачното му лице и изтръпна. Носеше лоши новини, в това бе сигурна.
-Ваша Милост – боя се че имам лоши новини.
-Джайм – тя изтръпна. Станало е нещо с Джайм?
- За това не знам нищо...все още е някъде в Речните земи. ОБаче чичо ви, Кеван....убит е със стрела. Също и майстер Пицел.
За един дълъг миг времето спря за Церсей. Кеван. Тя бе имала своята кавга с него и не се  бяха разделили с добри чувства, но все пак той бе Ланистър. Кеван й бе обещал защита – наистина не такава каквато тя би си пожелала – но ето че него го нямаше. Тирелите несъмнено. В последно време бяха станали твърде, алчни. Чичо й бе честен, разумен и добър човек, но не притежаваше далновидността да види, колко алчни са Тирелите. Малката розичка бе в дъното на този заговор. Или пък...
-Тирион! – каза тя навъсено.  – Баща ни също бе убит със стрела. Трябва да е той. Кеван и Тивин бяха братя. Дяволчето се е върнало за да отмъсти.
-Напълно е възможно – призна Кибърн –и без това в Спорните земи са го чували да се хвали, че е убил майка си, баща си, племенника си и ще види и вашата сметка. Наляво и надясно се е хвалил колко е добър с арбалета.
На Церсей й призля. Това наистина приличаше на нещо свършено от Тирион. Бе съвсем в неговия стил.Сега съжали, че въобще се стигна до така наречения съд. Тирион трябваше да бъде убит още при Черна вода- колко мъки щяха да бъдат спестени.
-Късно е да поправяме стореното – реши тя.  – Трябва да мислим за бъдещето. Кибърн, може ли да доведеш сина ми при мен.
-Това ще е трудно,  ваша милост – врабците го пазят ден и нощ, а през останалото време той спи с лейди съпругата си във Великата септа на Белор.
Това хич не й хареса, ама хич. Ако Томен бе с Марджери, нещата определено не бяха розови. А присъствието на Великия Врабец ги усложняваше допълнитело.
-Бих могъл да използвам сър Робърт Силния – призна Кибърн, тълкувайки правилно изражението й. – но, вие ще останете без защита през това време.
Церсей стигна до някакво решение.
-Познаваш ли тунелите  прокопани в Чертога? – някои от тях – да сви ръце той. Други не толкова. А за трети не смея и да гадая.
-Въпросът е – изнерви се тя – би ли могъл да влезеш с малък отряд от хора през подземията на Великата септа и да изведете томен и да го доведете при мен, за да говорим насаме?
- Мога  да опитам каза той, но ще бъда много облеклечен ако помислите за моята охрана.
Тя издаде презрителен звук.
-Малко трудно ще ми е да дам нареждания на Тирелите, докато обвиненията не паднат.
-Толкова по-наложително е, двубоят да започне скоро, Ваше Величество. -  Каза Кибърн . След смъртта на чичо ви в мое лице имате останал само един подръжник. Всички други или ще ви предадат или вече ви предадоха.
 Тя кимна – по-скоро на себе си отколкото на него – направи каквото сметнеш за необходимо.
Той се поклони и вратата се затвори, оставяйки я сама.


Разгневената лъвица- 2
Скрит текст:
Тълпата бе събрала сума народ, които  бяха дошли да зяпат безплатното зрелище. Не всеки ден се случваше кралица на Седемет кралства да бъде съдена. За сетен път Церсей се запита дали постъпва правилно, но не виждаше друг изход. Властта й в Чертога видимо бе намаляла, след последните събития, а смъртта на чичо й Кеван,  както и на майстер Пицел, отваряше още една рана. Макар и да ги недолюбваше, останалите живи личности от съвета  й бяха врагове - все приятели на малката розичка "Марджери е в безопасност, това не се съмнявам"
Не- Налагаше се да приеме този двубой, от който завише толкова много. Само ако Джайм се бе явил и имаше двете си ръце. Джайм? Къде беше Джайм? ако се вярва на донесенията на Кибърн -в Речните земи с оная никаквица лейди Бриен. При тази мисъл на Церсей й се свиваше стомаха. Не, налагаше се да използва едниствения си защитник. съществото, което Кибърн официално бе нарекъл сър Робърт Силния, а когато бяха насаме -Не-Грегър.
Първия път когато  видя какво беше той ужасно се уплаши. Тялято бе на Грегън Клегейн няма съмнения, но когато той си свали шлема и тя видя какво Кибърн е сложил на мястото на главата му.... При това Робърт Силния нито ядеше, нито спеше, нито сереше. "каква подигравак симето на милорд съпруга ми" - помисли си тя, но щом Кибърн може да създдаде такова чудовище, сигурно може да направи и други.
-Време е - каза Върховният септон и насреща се зададе рицар в  доспехи
Вбеси се като видя кого бе избрала.
Лансел.  собствения й братовчед с когото тя лично бе преспала, и за когото бе поръчителствал пред Робърт, за да го направят рицар. Дори бе обсъждала с баща си възможността да му дадат за жена Санса Старк. За благодарност той се показа като страхлив задник - скри се във вътрешната цитадела по време на обсадата на Черна вода. Още и призляваше, като си спомни това. колкото и да не искаше да признаав това, дори Тирион бе проявил повече смелост от него тогава. СТрахливостта на Лансел се бе съчетала и с доносничество - за да успокои собствената си съвестта , я бе издал първо пред Кеван, а после пред Великия Врабец, като безпринципно  бе намалил вината на собствените си грехове й не бе споменал за участието си в убийството на Робърт.
А сега имаше наглостта да я съди! Очите на Церсей искряха от бяс. Ако можеше, жив щеше да го разкъса.
От нейната страна се зададе нейният поборник. Сър Робърт Силния, така бе нарекъл Кибърн, чудовището но когато останеха насаме го наричаше с друго име - Не-Грегър. Първия път когато чудовището махна шлема и тя видя каква какво е сътворил Кибърн изпадна в ужас. После размисли. Щом то ужасяваше нея, как ли щеше да въздейства на враговете й? Тялото си беше на Планината, в тоав няма съмнение, но тама където трябваше да бъде главата му.... Церсей пак потрепери, какво бе видяла.
Не-Грегър нито ядеше нито спеше, нито сереше и постоянно носеше шлема. "Има основания да го носи" помисли си тя.
Лансел слезе от коня и поздрави противника си с докосване  на меча. Той видимо трепереше. макар и мускулесни висок, пред противниак си бе като джудже. Сър Робърт Силния го превишаване поен с две глави и бе висок осем стъпки, а цалято му тяло бе като канара. бе взел голям двуръчен меч, който конрастираше на дългия едноръчен меч на Лансел. "досеща се с кого ще се бие." Помисли си Церсей "не може да не се досеща"
Схватката бе колкото кратка, толкова и кървава. Двамата противници размениха няколко удара с мечовете. Лансел бързо разбра, че  директните сблъсъци са негоав слабост и започна да кържи около противника си, търсейки слабото му място. на два пъти се опита да го посееч перз краката .Изведнъж сър Робърт силния го връхлетя с тежкия двуръчен меч, обсипа го с удари и когато се изправи главата на Лансел бе станала на пихтия.
Врабците гледаха в ужас
"Победих." помисли си Церсей "оцелях".  беше втората й мисиъл "пак съм в Играта на Тронове"  сети се тя накрая. И тогава направи нещо невероятно.
пое дълбоко дъх...и се усмихна широко. за пръв път от много време.

Разгневената лъвица  -3
Скрит текст:
Церсей се бе оттеглила в Стегата на Мегор и набюдавше множеството скупчили се врабци долу през прозореца.
- Какво толкова заседават - извика ядно тя?
-моят поборник спечели! аз доказах, че съм невинна!
- Простете, Ваше величество, но великият Врабец оспорва - заяви Кибърн. Той твърде че е използавна черна магия и иска да анулира резултата от изхода.
Церсей побледня, а после почервеня от гняв.
-Никакво анулиране! Аз победих!
- Не на мен трябва да го казвате, Ваше Величество! -  възрази Кибърн - този когото трябва да убедите е Великият Врабец.
Тя пое дълбоко въздух, за да се успокои.
-Великият Врабец. Той е в основата на всичко нали?
И без да дочака отговора му го попита:
- Кибърн, смяташ ли че може да се уреди мигновена смърт за Великите врабец, неговите врабци и малката розичка. Ти спомена, че има тунели. можем ли да използваме някой от тях и да взривим Великата септа отдолу.
- Не е невъзможно - некромантът бе предпазлив, както никога - но вие забравяте, че негоов Величество Томен..
- О, ние, ще ще изведем сина ми. За това аз ще имам грижата. ИЗвикай Адам Марбранд. И когато видя колебанието в очите му се ядоса.
-Сега аз съм кралицата забрави ли? Моят поборник спечели двубоя!
- в тази връзка  може би е по-добре да ми назначите охрана - припомни Кибърн - трудно ще изпълнявам задачате си, докато съм в Немилост пред Лорд Тирел.
Лорд Тирел - съвсем бе забравила за него
-много добре- каза тя. Доведи и Лорд Тирел. А Преди него доведи и Адам Мабрбанд. чакай. тя  взе един листи написа "този мъж е под защитата на Короната - Церсей - кралица майка и регент". И се разписа.
А сега каза тя - изпълни задачите които ти поставих. Нека изведем сина ми от Великата, септа и да се разправим веднъж завинаги с враговете ми.
"Скоро" каза си тя когато остана сама. "Много скоро."

Разгневената лъвица - 4 - в проект (до довечера ще е готово)

Разгневената лъвица - 5 - в проект


така, свърших сюжетната линия на Станис, затова ще пусна тук главите му.
Последният Баратеон
Скрит текст:
Зората се надигаше на пръсти, но от това в язовата горичка не ставаше ниго по-светло, нито по-топло. Вятърът  и виелицата сякаш усилваха студът, а слънцето едвам-едвам достигаше до войнците. Станис стоеше като каменна статуя, втренчен в огньовете. Дори да му бе студено, с нищо не го показваше.
- Време е, Ваше Величество - каза му сър Годри.
- Атаката  ще започне всеки момент.
Станис кимна сякаш на себе си
- Всички приготовления направени ли са?
- Да, господарю.
-Хората наясно ли са че трябва да свалят тежките брони?
-Да, милорд.
-А  конницата...
.Станис се поколеба  - а малкото ни останали конници - те готови ли са, за отредената им роля.
Да, Ваше Величество - потвърсти за трети път сър Годри.
- И Карстарките няма да създават проблеми?
Станис явно не чакаше отговор.
- И все пак .... прошепна той по-скоро на себе си, взрян в огъня - ще ни трябва и много късмет.
Сър Годри чакаше.
-Ако бях брат ми....Робърт винаги имаше късмет. Дори  в битката при Камбаните.... Но аз не съм той. Аз съм Станис Баратеон - последният  от рода Баратеон, човекът който  срази Желязната флота и който ще поведе хората срещу Другите. Гласът му укрепна.
-Време, е сър Годри. Жребият е хвърлен. Ройн е преминат * Подготви хората за битка.
- Да, милорд и ако позволите да кажа  - те всички ще се зарадват на малко кръвопролитие. Изгъгна Великаноубиеца.
- Действай -  Станис Баратеон никога не се бе отличавал с търпение.
 той отново се съсредоточи върху картата и после огледа бойното поле.
-ИЗгрява нова зора - промърмори той. - да видим  в чия полза ще е тя.
След което затвори картите и с решителна крачка се запъти към позициите на войниците

*прочути думи на известен ройнарски пълководец, когато тръгнал да завладява Волантис. Пресякъл реката с тези думи.Wink 35

Нова Зора

Скрит текст:
Горичката се изпълваше от рогове. Думкането на тъпани беше оглушително.
-Наближаваме - каза Уолдър Фрей. Мандърли се бе разположил по другия фланг, но и Фрей не бяха малка армия - 1500 конника и още толкова пешака. Още поне две хиляди души се движеха под ръководството на Мандърли. В този момента  ги връхлетя един ескадрон, която ги обсипа със стрели от седлата на конете. Десетина души паднаха.  ескадрона изви назад
- Строй се  - извика Уолъдър Фрей, но заповедта се изпълняваше бавно. ескадрон ги нападна пак. и пак.
Нервите на Черния Уолдър не издържаха.
 - След мен - изкрещя той. Няколкостони души го последваха. Бойният строй започна да се разпада.
Уолдън Фрей изкрещя някакви проклятия и пое с останалите. Сега всички гонеха  ескадрона.
Пред тях вече се виждаше горичката. Хората на Станис започнаха да слизат от седлата
Заградете ги - нареди Черния Уолдър.
ОТ горичката прелетяха няколко стрели - не повече от петдесетина, но първият залп свали неприятно количество През това време хората на Станис напредваха по леда, изоставали тежката си екипировка.
-След тях - провикна се Уолдър - щом те минават и ние ще можем
- Но конете - дръпна го скуайъра му за ръката...
-СЛЕД МЕН! - не бяха стигнали и средата на реката, когато се чу пукот. Петстотин конника тежащи по 150 килограма дойдоха твърде много на леда. Той се счупи и коне и конници потънаха в езерото. Мъже се давеха с викове, повлечени от тежките брони
-Сега - отекна викът на Станис. Лековъоръжени северняци от клановете се впуснаха в атака, втурнаха се през езерото и започнаха да забиват мечовете и бойните си брадви в давещите се Фрей или в конете им. Изненадата бе пълна, касапницата -жестока. но численото предимство бе на страната на Фрей освен.....
-Хайде, какво чакате - този вик дойде от страната на Мандърли. За момент синовете му го погледнаха изненадано.
А после разбраха. Извадиха мечовете и те засвяткаха в  тъмното утро. Щитоносците  и заклетите мечове на Мандърли също се включиха в битката. Езерото се обагри в Червено.
Главата Светлоносец - последната POV На Станис. Станис няма повече гледни точки.

Скрит текст:
Зимен Хребет  беше пълен до пръсване. Всички се бяха събрали в Господарската зала – Станис, рицарите му, Мандърли и неговите заклети мечове,Ъмбърите и лейди Мормон. Час по час обсъждаха сложната ситуация. Станис бе избил Фрей в битката при Езерото и бе успял с изненада да завземе замъка от Рууз Болтън, в Кървавата битка, но сега Рамзи и  конниците на лейди Дъстин се бяха върнали и  Зимен Хребет бе подложен на обсада.
Рамзи беснееше. Той имаше много повече хора от Станис, а имаше и кавалерия, но се бе разминал с него в гъстата мъгла и когато се бе върнал  с огромно неудоволствие бе разбрал променената  ситуация. Станис си позволи крива усмивка, като си спомни за крясъците му отвън. Ядосаният враг е нещо добро – ядът кара човека да изглупява.
В голяма зала открито се обсъждаха стратегии.
- Можем да удържим срещу тях  - предлагаше Мандърли- затваряме се и чакаме. Ние сме добре запасени, а те – не. Ще трябва да мръзнат и гладуват. Ще им омръзне още първия месец. Никой не обича Рамзи, бързо ще открият кой да му пререже гърлото.
- Това щеше да свърши работа, ако не бяхме толкова много хора и ако лорд Мандърли не ядеше толкова много – обяви  мрачно сър Годри. С това темпо нашата храта ще свърши преди тяхната. Не . Трябва да ги обстреляме отгоре и да убием Рамзи и знаменосците му. Другите ще клекнат.
-Може да клекнат, а може да не клекнат – разсъждаваше Ричард Хорп – да ги извикаме под фалшиво примирие и да ги избием. Или пък да ги нападнем в нощта.
Споровете и кавгите нарастваха, но Станис поклати глава.
-Не. Ще атакуваме.
Всички млъкнаха.
-Ваша милост..това...не е разумно – започна сър Годри, но Станис го прекъсна
- Уморих се да мисля какво е разумно. Знам че всички цял живот ме сравнявате с прословутия ми брат.  Шепнете името му зад гърба ми и се чудите какво ли би направил. Е, аз определено не съм Робърт,  уморих се вече да го повтарям, но точно това щеше да направи той на мое място – да хване чука и да се втурни срещу враговете. Така че нека ясно ви покажа, че не съм по-лош от него и веднъж завинаги да затвори тази страница. -  Той помълча.
- Щом се зазори, яхваме малкото коне и връхлитаме.  Слънцето ще блести в очите им и ние ще имаме предимството на изненадата. Възражения– той се огледа.
-Ваше Величество - осмели се Мандърли - говори се, че  Церсей в лудостта си е заповядала да запалят Великата септа на Белор за да се отърве от снаха си..и в пожара е умрял и Томен. Това променя всичко. Тя вече запали  Ръката на краля, народа не я обича. Трябва само да изчакате Рамзи да бъде убит и хората му да подвият колене и ще се появите в Чертога като герой.
Станис поклати глава.
-Някога и аз мислех така. Залъгвах се със суетата си и с думите на съветниците си. Но думите са вятър. Хората не обичат и мен - показаха ми го ясно. Не, трябва да взема кралството с  огън и стомана, иначе никога няма да имам спокойствие и зад мен ще има непрестанно бунтове.
Всички сведоха глави
УТрото настъпи бързо. Защитниците на Зимен Хребет го прекараха  в размисли и молитви за утрешния ден . Когато се зазори тръбачът понечи да надуе рога, но Станис поклати глава – не искаше да загуби елемента на изненадата. Вратата се отвори с трясък и две хиляди конника се изсипаха на полето пред Зимен Хребет.
Отвън нямаше никой.
- Къде са отишли? – недоумяваше сър Годри – цяла една армия- вчера бе тук, а днеска я няма. Щяхме да забележим  в момента в който тръгнат да си разотиват
-Щяхме ли ? усъмни се лейди Мормон – бяхме доста заети с подготовката по нападението.
-И за си тръгнали за няколко часа.? Няколко хиляди души?  Без да оставят следи?  Поне палатките да  бяха оставили, но и те сякаш са изчезнали. – Сър Годри видимо се притесняваше. Да се помолим на Р’хлор да ни води.
-Ще ги последваме – реши се Станис. – Ще ги намерим. И ще ги сразим. Сега шансовете са на наша страна. Те няма да ни очакват.
-Но ние не знаем къде са – възрази един от синовете на Мандърли.
-Едва ли са далеч – махна с ръка Станис – да приключваме с ръка. Няма да позволя славата ми да се изплъзне и да се говори, че съм умирал от страх пред малко студ.
Никой не каза нищо повече дълго време. Пестяха дъха си, тъй като скоро студа видимо се усили.
-Не ви ли се струва – изръмжа по едно време Ричард Хорп прътейки, че наистина става много студено.
-Срамота -Засмя се Средния Лидъл- Вие южняците не знаете какво е студ.
Но дори и той потръпваше. Хорп не му отговори за разлика от друг път. Студът видимо се усилваше, появи се и неприятен вятър.
-Искрено се надявам  да ги намерим в близкия половин час  - каза Мандърли..
-Странна работа, милорд-  каза Мечката – можех да се закълня, че тлъстините ви топлят през зимата.
-О, това е едно от малкото удоволствия които остават на един мъж на моята възраст – махна той. Другото мога лично да ти го покажа ако искаш.
Мъжете се захилиха, но Мечката само изсумтя
-не държа особено на тази чест.
Богове ама наистина ставаше студено
И тогава ги видяха
В първия миг ги взеха за Рамзи и неговите хора. И в някакъв смисъл- в някакъв чудовищен смисъл – наистина бяха те. Но вече не бяха хора. Другите ги забиколиха. Станис извади меча си.
- В кръг около мен! Изкомандва той  - готови! – Огън!
И сега стана ясно колко са неподготвени. В желанието да извършат изненадва атака мнозина от рицарите бяха оставили своите огнива и факли, а някои- и бойните чукове. Имаха само своите мечове но те се трошаха в костите. Рицарите бяха смели мъже, калени в много битки, но никога не се бяха били срещу немъртви.  Защитата започна да се огъва. Тогава Станис осъзна, че трябва да даде пример. Той размаха Светлоносец и  повеед коня  в рицарсака атака., удрайки един Бродник силно през лицето. В първия миг Бродикът ужасено падан назад, но в следващия главата му пак започна да се движи. Станис го удари пак. И пак. И пак. И пак.  Бродникът спря да се движи, но увереността на Станис се разклати.
„Меча” – помисли си той „трябваше да го съсече от първия удар. Нещо не е наред с меча” Изглежда и Другите стигнаха до този извод. Те оставиха войниците и наведнъж започнаха да се обръщат към Станис и да го заобикалят, отделяйки го от останалите.  Той започна да размахва Светлоносец, да нанася бесни удари, но те бяха твърде твърде много.
„мечъг е бил фалшив” беше една от последните му мисли.
След няколко минути в очите му светеше лед.



не въразявам, ако  някой смята, че нещо е слабо, но много моля - казвайте защо е слабо, защото вкусовеет са различни. Личноаз пък смятам главите за Церсей за едни от силните ми страни, защото разкриват характера на героинята, а освен това съм отделил повечко внимание на описанията и съм се стремил да пиша със сбити изречения, постигайки ефекта "Стайнбек"
 да, там където има пряка реч, вероятно нещата не са добре. Във Втората глава за Церсей няма никакъв пряка реч, а само описания и нейни размисли, но като се води диалог, не ми се получава. но понякога това просто няма как да го избегна, диалогът е задължителен.

не мога да казвам на никой, как да чете, но времето в което се развива действието в Разгневената лъвица - 5 идва хронологично СЛед Мокра коса -2 , както ще проличи от петата глава за Церсей, катоя напиша.

Ако някой се интересува  - за свои най-добри глави дотук считам, Последният Баратеон, Нова зора и Разгневената лъвица -2, а за най-слаби  - Полуръста и Двете глави Мокра коса. Съобразил съм се с молбите, но читателите и съм внесъл някои изменения в
Дух и Черната Риба, но пак не си харесвам особено Дух (вероятно ще се преработва). Дух-2 вероятно ще е доста по-различна.
Намалил съм темпото, за да следя, за правописни грешки.

Последна редакция: пт, 01 сеп 2017, 00:53 от Джон Сняг

# 7
  • Мнения: 1 604
Джони, слаба глава за Церсей. Първата поне. Втората не съм я прочела още. Чета разбъркано. Прилича ми на някои от публикациите, които правиш във форума. Прекалено много си личи, че си ти. Изказа е слаб. Главата за Черната риба беше в пъти по- добра.

# 8
  • Мнения: 17 390
Става ми много трудно да продължавам на старата  страница. продължавам оттук.

Разгневената лъвица

Скрит текст:
Церсей стоеше втренчена в прозореца и размишляваше. „Чудя се какъв ли ще бъде изходът от съда  над Марджери?” разсъждаваше тя. „Септите обявиха, че не е девствена...но простолюдието я харесва, а баща й държи армия тук. Вероятно ще ще измъкне” Тя скръцна със зъби. И тя можеше да мине така леко, ако чичо й не си бе внушил, че заслужава изкупление. Изкупление. Тази дума я караше да настръхва.
В този миг на вратата се почука.
- Влез – каза тя с увереност, каквато не притежаваше.
Влезе Кибърн.
 За момента Церсей си отдъхна – той бе единственият и верен служител. Единственият, който не се бе отрекъл от нея. После забеляза мрачното му лице и изтръпна. Носеше лоши новини, в това бе сигурна.
-Ваша Милост – боя се че имам лоши новини.
-Джайм – тя изтръпна. Станало е нещо с Джайм?
- За това не знам нищо...все още е някъде в Речните земи. ОБаче чичо ви, Кеван....убит е със стрела. Също и майстер Пицел.
За един дълъг миг времето спря за Церсей. Кеван. Тя бе имала своята кавга с него и не се  бяха разделили с добри чувства, но все пак той бе Ланистър. Кеван й бе обещал защита – наистина не такава каквато тя би си пожелала – но ето че него го нямаше. Тирелите несъмнено. В последно време бяха станали твърде, алчни. Чичо й бе честен, разумен и добър човек, но не притежаваше далновидността да види, колко алчни са Тирелите. Малката розичка бе в дъното на този заговор. Или пък...
-Тирион! – каза тя навъсено.  – Баща ни също бе убит със стрела. Трябва да е той. Кеван и Тивин бяха братя. Дяволчето се е върнало за да отмъсти.
-Напълно е възможно – призна Кибърн –и без това в Спорните земи са го чували да се хвали, че е убил майка си, баща си, племенника си и ще види и вашата сметка. Наляво и надясно се е хвалил колко е добър с арбалета.
На Церсей й призля. Това наистина приличаше на нещо свършено от Тирион. Бе съвсем в неговия стил.Сега съжали, че въобще се стигна до така наречения съд. Тирион трябваше да бъде убит още при Черна вода- колко мъки щяха да бъдат спестени.
-Късно е да поправяме стореното – реши тя.  – Трябва да мислим за бъдещето. Кибърн, може ли да доведеш сина ми при мен.
-Това ще е трудно,  ваша милост – врабците го пазят ден и нощ, а през останалото време той спи с лейди съпругата си във Великата септа на Белор.
Това хич не й хареса, ама хич. Ако Томен бе с Марджери, нещата определено не бяха розови. А присъствието на Великия Врабец ги усложняваше допълнитело.
-Бих могъл да използвам сър Робърт Силния – призна Кибърн, тълкувайки правилно изражението й. – но, вие ще останете без защита през това време.
Церсей стигна до някакво решение.
-Познаваш ли тунелите  прокопани в Чертога? – някои от тях – да сви ръце той. Други не толкова. А за трети не смея и да гадая.
-Въпросът е – изнерви се тя – би ли могъл да влезеш с малък отряд от хора през подземията на Великата септа и да изведете томен и да го доведете при мен, за да говорим насаме?
- Мога  да опитам каза той, но ще бъда много облеклечен ако помислите за моята охрана.
Тя издаде презрителен звук.
-Малко трудно ще ми е да дам нареждания на Тирелите, докато обвиненията не паднат.
-Толкова по-наложително е, двубоят да започне скоро, Ваше Величество. -  Каза Кибърн . След смъртта на чичо ви в мое лице имате останал само един подръжник. Всички други или ще ви предадат или вече ви предадоха.
 Тя кимна – по-скоро на себе си отколкото на него – направи каквото сметнеш за необходимо.
Той се поклони и вратата се затвори, оставяйки я сама.


Разгневената лъвица- 2
Скрит текст:
Тълпата бе събрала сума народ, които  бяха дошли да зяпат безплатното зрелище. Не всеки ден се случваше кралица на Седемет кралства да бъде съдена. За сетен път Церсей се запита дали постъпва правилно, но не виждаше друг изход. Властта й в Чертога видимо бе намаляла, след последните събития, а смъртта на чичо й Кеван,  както и на майстер Пицел, отваряше още една рана. Макар и да ги недолюбваше, останалите живи личности от съвета  й бяха врагове - все приятели на малката розичка "Марджери е в безопасност, това не се съмнявам"
Не- Налагаше се да приеме този двубой, от който завише толкова много. Само ако Джайм се бе явил и имаше двете си ръце. Джайм? Къде беше Джайм? ако се вярва на донесенията на Кибърн -в Речните земи с оная никаквица лейди Бриен. При тази мисъл на Церсей й се свиваше стомаха. Не, налагаше се да използва едниствения си защитник. съществото, което Кибърн официално бе нарекъл сър Робърт Силния, а когато бяха насаме -Не-Грегър.
Първия път когато  видя какво беше той ужасно се уплаши. Тялято бе на Грегън Клегейн няма съмнения, но когато той си свали шлема и тя видя какво Кибърн е сложил на мястото на главата му.... При това Робърт Силния нито ядеше, нито спеше, нито сереше. "каква подигравак симето на милорд съпруга ми" - помисли си тя, но щом Кибърн може да създдаде такова чудовище, сигурно може да направи и други.
-Време е - каза Върховният септон и насреща се зададе рицар в  доспехи
Вбеси се като видя кого бе избрала.
Лансел.  собствения й братовчед с когото тя лично бе преспала, и за когото бе поръчителствал пред Робърт, за да го направят рицар. Дори бе обсъждала с баща си възможността да му дадат за жена Санса Старк. За благодарност той се показа като страхлив задник - скри се във вътрешната цитадела по време на обсадата на Черна вода. Още и призляваше, като си спомни това. колкото и да не искаше да признаав това, дори Тирион бе проявил повече смелост от него тогава. СТрахливостта на Лансел се бе съчетала и с доносничество - за да успокои собствената си съвестта , я бе издал първо пред Кеван, а после пред Великия Врабец, като безпринципно  бе намалил вината на собствените си грехове й не бе споменал за участието си в убийството на Робърт.
А сега имаше наглостта да я съди! Очите на Церсей искряха от бяс. Ако можеше, жив щеше да го разкъса.
От нейната страна се зададе нейният поборник. Сър Робърт Силния, така бе нарекъл Кибърн, чудовището но когато останеха насаме го наричаше с друго име - Не-Грегър. Първия път когато чудовището махна шлема и тя видя каква какво е сътворил Кибърн изпадна в ужас. После размисли. Щом то ужасяваше нея, как ли щеше да въздейства на враговете й? Тялото си беше на Планината, в тоав няма съмнение, но тама където трябваше да бъде главата му.... Церсей пак потрепери, какво бе видяла.
Не-Грегър нито ядеше нито спеше, нито сереше и постоянно носеше шлема. "Има основания да го носи" помисли си тя.
Лансел слезе от коня и поздрави противника си с докосване  на меча. Той видимо трепереше. макар и мускулесни висок, пред противниак си бе като джудже. Сър Робърт Силния го превишаване поен с две глави и бе висок осем стъпки, а цалято му тяло бе като канара. бе взел голям двуръчен меч, който конрастираше на дългия едноръчен меч на Лансел. "досеща се с кого ще се бие." Помисли си Церсей "не може да не се досеща"
Схватката бе колкото кратка, толкова и кървава. Двамата противници размениха няколко удара с мечовете. Лансел бързо разбра, че  директните сблъсъци са негоав слабост и започна да кържи около противника си, търсейки слабото му място. на два пъти се опита да го посееч перз краката .Изведнъж сър Робърт силния го връхлетя с тежкия двуръчен меч, обсипа го с удари и когато се изправи главата на Лансел бе станала на пихтия.
Врабците гледаха в ужас
"Победих." помисли си Церсей "оцелях".  беше втората й мисиъл "пак съм в Играта на Тронове"  сети се тя накрая. И тогава направи нещо невероятно.
пое дълбоко дъх...и се усмихна широко. за пръв път от много време.

Разгневената лъвица  -3
Скрит текст:
Церсей се бе оттеглила в Стегата на Мегор и набюдавше множеството скупчили се врабци долу през прозореца.
- Какво толкова заседават - извика ядно тя?
-моят поборник спечели! аз доказах, че съм невинна!
- Простете, Ваше величество, но великият Врабец оспорва - заяви Кибърн. Той твърде че е използавна черна магия и иска да анулира резултата от изхода.
Церсей побледня, а после почервеня от гняв.
-Никакво анулиране! Аз победих!
- Не на мен трябва да го казвате, Ваше Величество! -  възрази Кибърн - този когото трябва да убедите е Великият Врабец.
Тя пое дълбоко въздух, за да се успокои.
-Великият Врабец. Той е в основата на всичко нали?
И без да дочака отговора му го попита:
- Кибърн, смяташ ли че може да се уреди мигновена смърт за Великите врабец, неговите врабци и малката розичка. Ти спомена, че има тунели. можем ли да използваме някой от тях и да взривим Великата септа отдолу.
- Не е невъзможно - некромантът бе предпазлив, както никога - но вие забравяте, че негоов Величество Томен..
- О, ние, ще ще изведем сина ми. За това аз ще имам грижата. ИЗвикай Адам Марбранд. И когато видя колебанието в очите му се ядоса.
-Сега аз съм кралицата забрави ли? Моят поборник спечели двубоя!
- в тази връзка  може би е по-добре да ми назначите охрана - припомни Кибърн - трудно ще изпълнявам задачате си, докато съм в Немилост пред Лорд Тирел.
Лорд Тирел - съвсем бе забравила за него
-много добре- каза тя. Доведи и Лорд Тирел. А Преди него доведи и Адам Мабрбанд. чакай. тя  взе един листи написа "този мъж е под защитата на Короната - Церсей - кралица майка и регент". И се разписа.
А сега каза тя - изпълни задачите които ти поставих. Нека изведем сина ми от Великата, септа и да се разправим веднъж завинаги с враговете ми.
"Скоро" каза си тя когато остана сама. "Много скоро."

Разгневената лъвица - 4 -
  Разгневената лъвица – 4
Скрит текст:

Адам Марбранд се забави ужасно много и търпението й на практика се изчерпа. Дотолкова дълго се бави, че дойде след лорд Тирел, а не преди него, и търпението на Церсей вече се бе свършило след срещата с „лорд пуяк”. Кибърн трябваше да получи своите телоохранители, но не бе толкова лесно да се обясни на Мейс, че след като  нейният поборник е спечелил двубоя правата й са възстановени. Тя заплашва, умолява,, дори плака, но накрая постигна своето, със цената на много унижения от нейна страна и много перчене  - от негова (страна). Властта й се крепеше на косъм. Мейс измъкна от нея обещанието, че ще позволи процеса да бъде анулиран и скоро ще слезе..
Когато Адам Марбранд пристигна, нетърпението й бе видимо.
-Къде  се бавиш? – сряза го тя още от вратата – и защо трябваше да те чакам толкова?
- Простете Ваша милост, но досега бях при краля ...започна той.
- Аз пък съм кралицата-майка, нещастнико и също  ми се полага охрана. Не е нужно да чакам часове, когато помоля за присъствието ти.
- Хората на Върховния врабец ме увериха...
- Не вярвам нито думичка на това което казва врабец, и  ти не трябва също да им казваш. Моят поборник спечели срещу техния, а сега искат да се изметнат от думата си. - Церсей изсумтя гневно, но можеше да усети колебаниетов очите му. „Малко му трябва”
- Ето – и лорд Тирел го признава, като се е разписал,  под моята заповед, че давам охрана на Кибърн .Щеше ли да го стори, ако не признаваше, че чрез победата н моя поборник ми се възстановят правата? – Церсей затаи дъх. Мейс нищо подобно не бе признал, но Адам не зададе повече въпроси,а само кимна.
- Така е, след двубоя сте в правото си – „Мой” – Церсей си отдъхна. „Някои мъже имат нуждата да ги водят. Джайм например. Колко по-лесно щеше да е ако той бе тук” но брат й го нямаше, той бе далеч в Речните земи с онази съмнителна жена деватаот Тарт.
-Какво искате от мен – попита Марбранд?
-Нещо невероятно просто и в същото време –  каза Церсей – с под града има тунели. Събери няколко смели мъже и следавйте Кибърн. Той ще ви преведе през тунелите. Ще имъкнете Томен от Великата септа без никой от врабците да разбере и щего довете при мен, а за останалото ще имата грижата Кибърн.
- Адам Марбранд кимна – ще бъде изпълнено.
Той понечи да затвори врата
.сър Адам – предпуреди го Церсей!
Той спря -  изпълнете задачата и ще се радвате на благоволението ми.
Предайте ме – и ще познаете моя гняв.
Той кимна.
-Държа на думата си .Задачата ще бъде изпълнена. И излезе
„Дали трябваше да му кажа да побърза?” замисли се Церсей. Не, това само щеше да го накара да усети слабост в мен. Не трябва да го карам да се съмнява, че мога да му нареждам. Не трябва да карам и никой от другите да се съмняват. Тя загледа с тревога Великата септа, където врабците вече се събираха в очакване. По-добре Кибърн да побърза – помисли си тя.

Кибърн - в проект (с което временно ще приключа линията на Церсей)


така, свърших сюжетната линия на Станис, затова ще пусна тук главите му.
Последният Баратеон
Скрит текст:
Зората се надигаше на пръсти, но от това в язовата горичка не ставаше ниго по-светло, нито по-топло. Вятърът  и виелицата сякаш усилваха студът, а слънцето едвам-едвам достигаше до войнците. Станис стоеше като каменна статуя, втренчен в огньовете. Дори да му бе студено, с нищо не го показваше.
- Време е, Ваше Величество - каза му сър Годри.
- Атаката  ще започне всеки момент.
Станис кимна сякаш на себе си
- Всички приготовления направени ли са?
- Да, господарю.
-Хората наясно ли са че трябва да свалят тежките брони?
-Да, милорд.
-А  конницата...
.Станис се поколеба  - а малкото ни останали конници - те готови ли са, за отредената им роля.
Да, Ваше Величество - потвърсти за трети път сър Годри.
- И Карстарките няма да създават проблеми?
Станис явно не чакаше отговор.
- И все пак .... прошепна той по-скоро на себе си, взрян в огъня - ще ни трябва и много късмет.
Сър Годри чакаше.
-Ако бях брат ми....Робърт винаги имаше късмет. Дори  в битката при Камбаните.... Но аз не съм той. Аз съм Станис Баратеон - последният  от рода Баратеон, човекът който  срази Желязната флота и който ще поведе хората срещу Другите. Гласът му укрепна.
-Време, е сър Годри. Жребият е хвърлен. Ройн е преминат * Подготви хората за битка.
- Да, милорд и ако позволите да кажа  - те всички ще се зарадват на малко кръвопролитие. Изгъгна Великаноубиеца.
- Действай -  Станис Баратеон никога не се бе отличавал с търпение.
 той отново се съсредоточи върху картата и после огледа бойното поле.
-ИЗгрява нова зора - промърмори той. - да видим  в чия полза ще е тя.
След което затвори картите и с решителна крачка се запъти към позициите на войниците

*прочути думи на известен ройнарски пълководец, когато тръгнал да завладява Волантис. Пресякъл реката с тези думи.Wink 35

Нова Зора

Скрит текст:
Горичката се изпълваше от рогове. Думкането на тъпани беше оглушително.
-Наближаваме - каза Уолдър Фрей. Мандърли се бе разположил по другия фланг, но и Фрей не бяха малка армия - 1500 конника и още толкова пешака. Още поне две хиляди души се движеха под ръководството на Мандърли. В този момента  ги връхлетя един ескадрон, която ги обсипа със стрели от седлата на конете. Десетина души паднаха.  ескадрона изви назад
- Строй се  - извика Уолъдър Фрей, но заповедта се изпълняваше бавно. ескадрон ги нападна пак. и пак.
Нервите на Черния Уолдър не издържаха.
 - След мен - изкрещя той. Няколкостони души го последваха. Бойният строй започна да се разпада.
Уолдън Фрей изкрещя някакви проклятия и пое с останалите. Сега всички гонеха  ескадрона.
Пред тях вече се виждаше горичката. Хората на Станис започнаха да слизат от седлата
Заградете ги - нареди Черния Уолдър.
ОТ горичката прелетяха няколко стрели - не повече от петдесетина, но първият залп свали неприятно количество През това време хората на Станис напредваха по леда, изоставали тежката си екипировка.
-След тях - провикна се Уолдър - щом те минават и ние ще можем
- Но конете - дръпна го скуайъра му за ръката...
-СЛЕД МЕН! - не бяха стигнали и средата на реката, когато се чу пукот. Петстотин конника тежащи по 150 килограма дойдоха твърде много на леда. Той се счупи и коне и конници потънаха в езерото. Мъже се давеха с викове, повлечени от тежките брони
-Сега - отекна викът на Станис. Лековъоръжени северняци от клановете се впуснаха в атака, втурнаха се през езерото и започнаха да забиват мечовете и бойните си брадви в давещите се Фрей или в конете им. Изненадата бе пълна, касапницата -жестока. но численото предимство бе на страната на Фрей освен.....
-Хайде, какво чакате - този вик дойде от страната на Мандърли. За момент синовете му го погледнаха изненадано.
А после разбраха. Извадиха мечовете и те засвяткаха в  тъмното утро. Щитоносците  и заклетите мечове на Мандърли също се включиха в битката. Езерото се обагри в Червено.
Главата Светлоносец - последната POV На Станис. Станис няма повече гледни точки.

Скрит текст:
Зимен Хребет  беше пълен до пръсване. Всички се бяха събрали в Господарската зала – Станис, рицарите му, Мандърли и неговите заклети мечове,Ъмбърите и лейди Мормон. Час по час обсъждаха сложната ситуация. Станис бе избил Фрей в битката при Езерото и бе успял с изненада да завземе замъка от Рууз Болтън, в Кървавата битка, но сега Рамзи и  конниците на лейди Дъстин се бяха върнали и  Зимен Хребет бе подложен на обсада.
Рамзи беснееше. Той имаше много повече хора от Станис, а имаше и кавалерия, но се бе разминал с него в гъстата мъгла и когато се бе върнал  с огромно неудоволствие бе разбрал променената  ситуация. Станис си позволи крива усмивка, като си спомни за крясъците му отвън. Ядосаният враг е нещо добро – ядът кара човека да изглупява.
В голяма зала открито се обсъждаха стратегии.
- Можем да удържим срещу тях  - предлагаше Мандърли- затваряме се и чакаме. Ние сме добре запасени, а те – не. Ще трябва да мръзнат и гладуват. Ще им омръзне още първия месец. Никой не обича Рамзи, бързо ще открият кой да му пререже гърлото.
- Това щеше да свърши работа, ако не бяхме толкова много хора и ако лорд Мандърли не ядеше толкова много – обяви  мрачно сър Годри. С това темпо нашата храта ще свърши преди тяхната. Не . Трябва да ги обстреляме отгоре и да убием Рамзи и знаменосците му. Другите ще клекнат.
-Може да клекнат, а може да не клекнат – разсъждаваше Ричард Хорп – да ги извикаме под фалшиво примирие и да ги избием. Или пък да ги нападнем в нощта.
Споровете и кавгите нарастваха, но Станис поклати глава.
-Не. Ще атакуваме.
Всички млъкнаха.
-Ваша милост..това...не е разумно – започна сър Годри, но Станис го прекъсна
- Уморих се да мисля какво е разумно. Знам че всички цял живот ме сравнявате с прословутия ми брат.  Шепнете името му зад гърба ми и се чудите какво ли би направил. Е, аз определено не съм Робърт,  уморих се вече да го повтарям, но точно това щеше да направи той на мое място – да хване чука и да се втурни срещу враговете. Така че нека ясно ви покажа, че не съм по-лош от него и веднъж завинаги да затвори тази страница. -  Той помълча.
- Щом се зазори, яхваме малкото коне и връхлитаме.  Слънцето ще блести в очите им и ние ще имаме предимството на изненадата. Възражения– той се огледа.
-Ваше Величество - осмели се Мандърли - говори се, че  Церсей в лудостта си е заповядала да запалят Великата септа на Белор за да се отърве от снаха си..и в пожара е умрял и Томен. Това променя всичко. Тя вече запали  Ръката на краля, народа не я обича. Трябва само да изчакате Рамзи да бъде убит и хората му да подвият колене и ще се появите в Чертога като герой.
Станис поклати глава.
-Някога и аз мислех така. Залъгвах се със суетата си и с думите на съветниците си. Но думите са вятър. Хората не обичат и мен - показаха ми го ясно. Не, трябва да взема кралството с  огън и стомана, иначе никога няма да имам спокойствие и зад мен ще има непрестанно бунтове.
Всички сведоха глави
УТрото настъпи бързо. Защитниците на Зимен Хребет го прекараха  в размисли и молитви за утрешния ден . Когато се зазори тръбачът понечи да надуе рога, но Станис поклати глава – не искаше да загуби елемента на изненадата. Вратата се отвори с трясък и две хиляди конника се изсипаха на полето пред Зимен Хребет.
Отвън нямаше никой.
- Къде са отишли? – недоумяваше сър Годри – цяла една армия- вчера бе тук, а днеска я няма. Щяхме да забележим  в момента в който тръгнат да си разотиват
-Щяхме ли ? усъмни се лейди Мормон – бяхме доста заети с подготовката по нападението.
-И за си тръгнали за няколко часа.? Няколко хиляди души?  Без да оставят следи?  Поне палатките да  бяха оставили, но и те сякаш са изчезнали. – Сър Годри видимо се притесняваше. Да се помолим на Р’хлор да ни води.
-Ще ги последваме – реши се Станис. – Ще ги намерим. И ще ги сразим. Сега шансовете са на наша страна. Те няма да ни очакват.
-Но ние не знаем къде са – възрази един от синовете на Мандърли.
-Едва ли са далеч – махна с ръка Станис – да приключваме с ръка. Няма да позволя славата ми да се изплъзне и да се говори, че съм умирал от страх пред малко студ.
Никой не каза нищо повече дълго време. Пестяха дъха си, тъй като скоро студа видимо се усили.
-Не ви ли се струва – изръмжа по едно време Ричард Хорп прътейки, че наистина става много студено.
-Срамота -Засмя се Средния Лидъл- Вие южняците не знаете какво е студ.
Но дори и той потръпваше. Хорп не му отговори за разлика от друг път. Студът видимо се усилваше, появи се и неприятен вятър.
-Искрено се надявам  да ги намерим в близкия половин час  - каза Мандърли..
-Странна работа, милорд-  каза Мечката – можех да се закълня, че тлъстините ви топлят през зимата.
-О, това е едно от малкото удоволствия които остават на един мъж на моята възраст – махна той. Другото мога лично да ти го покажа ако искаш.
Мъжете се захилиха, но Мечката само изсумтя
-не държа особено на тази чест.
Богове ама наистина ставаше студено
И тогава ги видяха
В първия миг ги взеха за Рамзи и неговите хора. И в някакъв смисъл- в някакъв чудовищен смисъл – наистина бяха те. Но вече не бяха хора. Другите ги забиколиха. Станис извади меча си.
- В кръг около мен! Изкомандва той  - готови! – Огън!
И сега стана ясно колко са неподготвени. В желанието да извършат изненадва атака мнозина от рицарите бяха оставили своите огнива и факли, а някои- и бойните чукове. Имаха само своите мечове но те се трошаха в костите. Рицарите бяха смели мъже, калени в много битки, но никога не се бяха били срещу немъртви.  Защитата започна да се огъва. Тогава Станис осъзна, че трябва да даде пример. Той размаха Светлоносец и  повеед коня  в рицарсака атака., удрайки един Бродник силно през лицето. В първия миг Бродикът ужасено падан назад, но в следващия главата му пак започна да се движи. Станис го удари пак. И пак. И пак. И пак.  Бродникът спря да се движи, но увереността на Станис се разклати.
„Меча” – помисли си той „трябваше да го съсече от първия удар. Нещо не е наред с меча” Изглежда и Другите стигнаха до този извод. Те оставиха войниците и наведнъж започнаха да се обръщат към Станис и да го заобикалят, отделяйки го от останалите.  Той започна да размахва Светлоносец, да нанася бесни удари, но те бяха твърде твърде много.
„мечъг е бил фалшив” беше една от последните му мисли.
След няколко минути в очите му светеше лед.



не въразявам, ако  някой смята, че нещо е слабо, но много моля - казвайте защо е слабо, защото вкусовеет са различни. Личноаз пък смятам главите за Церсей за едни от силните ми страни, защото разкриват характера на героинята, а освен това съм отделил повечко внимание на описанията и съм се стремил да пиша със сбити изречения, постигайки ефекта "Стайнбек"
 да, там където има пряка реч, вероятно нещата не са добре. Във Втората глава за Церсей няма никакъв пряка реч, а само описания и нейни размисли, но като се води диалог, не ми се получава. но понякога това просто няма как да го избегна, диалогът е задължителен.

не мога да казвам на никой, как да чете, но времето в което се развива действието в Разгневената лъвица - 5 идва хронологично СЛед Мокра коса -2 , както ще проличи от петата глава за Церсей, катоя напиша.

Ако някой се интересува  - за свои най-добри глави дотук считам, Последният Баратеон, Нова зора и Разгневената лъвица -2, а за най-слаби  - Полуръста и Двете глави Мокра коса. Съобразил съм се с молбите, но читателите и съм внесъл някои изменения в
Дух и Черната Риба, но пак не си харесвам особено Дух (вероятно ще се преработва). Дух-2 вероятно ще е доста по-различна.
Намалил съм темпото, за да следя, за правописни грешки.

Последна редакция: сб, 09 сеп 2017, 21:55 от Джон Сняг

# 9
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Прочетох само главата на Станис (последната).
Доста прилична е, трябва да изчистиш дребните правописни грешки. Имам забележка, че наричаш главите си ПОВ. В случая ти не пишеш ПОВ от името на героя, а преразказваш случващото се с него. Няма ги вътрешните монолози.
И честно казано не очаквах от Станис да направи такава глупава грешка и да нападне. Laughing
П.П. Станис знаеше, че Светлоносеца е фалшив.

# 10
  • Мнения: 17 390
Прочетох само главата на Станис (последната).
Доста прилична е, трябва да изчистиш дребните правописни грешки. Имам забележка, че наричаш главите си ПОВ. В случая ти не пишеш ПОВ от името на героя, а преразказваш случващото се с него. Няма ги вътрешните монолози.
И честно казано не очаквах от Станис да направи такава глупава грешка и да нападне. Laughing
П.П. Станис знаеше, че Светлоносеца е фалшив.
Честно казано
Скрит текст:
Забравил съм,   че знае, че меча е фалшив. Но пък дори да помнех, - сериозен проблем е, че ако опиша една тежка обсада от  страна на Рамзи , трябва да разтегна поне още пет-шест глави само за Станис,. ОСвен това се нуждаех  за последното действие, от това армията на Станис да се превърнат  в Други, малко трудно щеше да стане, ако просто си висяха, зад стените. Иначе като  цяло приемам забележките, до една. Да, вътрешните монолози и диалозите не са ми силата, аз съм по-скоро по описанията .ПОВ-овете наистина съм ги представял като глави, ще коригирам .

https://www.deviantart.com/art/Game-of-Thrones-cards-Queen-Melisandre-408666731

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 17:28 от Джон Сняг

# 11
  • София
  • Мнения: 27 021
гласувах за 'Лед' Simple Smile

# 12
  • Мнения: 17 390
 Аз - За Зора. Въпреки че и другите мечове, съвсем не са за изхвърляне.

https://www.pinterest.com/pin/564779609496851879/ - страхотна картина на Станис Grinning
https://www.pinterest.com/pin/450500768948648824/-- и пак Станис. Добро попадение обаче.... тука е....леле-лелелел. направо се изтръпнах. Shocked
https://www.pinterest.com/pin/488781365784947849/ - Мелисандра и Дух
https://www.google.bg/search?q=Game-of-Thrones-cards-Queen-Melis … iw=1366&bih=6 Мелисандра
https://www.deviantart.com/art/Stannis-and-Melisandre-695119017 - Станис и Мелисандра

https://www.deviantart.com/art/Lightbringer-and-the-Red-Woman-690444209 - Мелисандра и...Берик  с пламтящия меч

https://www.pinterest.com/pin/555561304024302234/ - Церсей кара Санса да пише писмото до Роб Старк


https://www.pinterest.com/pin/155163149643371902/ - Церсей и Не - Грегър

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 18:09 от Джон Сняг

# 13
  • Варна
  • Мнения: 17 841
Къде има гласуване?

Дяволче, Лед вече не съществува.

# 14
  • Мнения: 17 390
В началото на страницата на има гласуване. Да, Лед вече не съществува, но идеята беше ако можеш да избираш измежду всички тези древни мечове, във времето в което ги е имало кой ще си избереш.
разбира се, правя това с условността, че някои мечове са по-древни от други,  (СКръбната дама е създаден много преди Дълъг Нокът,)но все пак ако можеше да избираш измежду всичките кой би избрала.
На мен сред любимите ми мечове са Зора, Блекфир и Скръбната дама, но гласувах за Зора - има един отговор.
https://www.pinterest.com/pin/123637952246079015/ - Бран скача по покривите на ЗХ
https://www.pinterest.com/pin/338332990748464493/ - Бран - могъщият Варг.
https://www.pinterest.com/pin/469922542341225927/ - Бран и третото му око
https://www.pinterest.com/pin/418834834087845091/ - Бран зеленозрящия, вкопан в дървото.
пускайте и вие картинки. Нека е по-весело.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 18:25 от Джон Сняг

Общи условия

Активация на акаунт