Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза!

В зависимост от причините предизвикващи  кифотичната деформация се различават вродени и придобити кифози. Вродените кифози обикновено имат като патогенезен фактор клиновидни малоформации или прешленови блокове. Тяхното лечение е изключително оперативно. Разнообразието в причините на придобитите кифотични деформации е голямо: състояние след туберкулни спондилити и травматични увреждания; кифози от неврогенен произход (сирингомиелия; церебрални парализи) кифози като симптом при спондилоепифизарна дисплазия или хондродистрофия и др. Обособена и най-многочислена е групата на кифозите развиваща се на основата на острохондропатията.
Дъгообразната фиксирана кифотична деформация на гръбначния стълб в сагиталната равнина е позната като юношеска кифоза. Като болестен процес често протича безболезнено и за това се проявява едва при изразеност на деформацията. За разлика от сколиозата, която се среща 3-4 пъти по - често при момичетата, то кифозата е 3-4 пъти по-често срещана при момчетата.
За честотата на кифотичните изкривявания има значително по-малко изследвания. Причина за това е че учениците с кифози търсят медицинска помощ едва при появата на груба деформация или при болезненост в някои от сегментите на гръбначния стълб.
Wassman (1951 г.) установява юношеска кифоза в 3.2 % от изследваните 1500 ученика. Dameron  и Gulleolge (1953 г.) при клинични изследвания на 1000 деца и подрастващи откриват заболяването при 8,3 % от случаите. Рентгенологично диагнозата се потвърждава в 6.1 % от случаите. Очевидно разликата се дължи на грешки в клиничната диагностика, която не трябва да се приема като достатъчна.
К. Н. Sorenson (1964 г.) при масови прегледи на новобранци намира, че честотата на юношеската кифоза възлиза на 8.3 %. Според D. Drumond (1979 г.) статистическите данни за разпространение на кифотичните деформации, се движат от 0.4 % до 8.3 %. P. Stagnara  (1973 г.) намира висока честота от 40 %.
Различията в данните за честотата на кифозите при различните автори, най-вероятно се дължат в нееднаквите методи за диагностика и различие във възрастовия диапазон на изследваните контингенти. В литературата липсват данни за разпространението на тези заболявания в различните части на света, което би дало информация за корелацията им с екологичните фактори на околната среда или с расата.
Етиологията на кифотичната деформация е все още неизяснена. Продължават да се обсъждат ендокринни генетични и механични фактори.
Първото описание на фиксиран кръгъл гръб възникващо в резултат от непълноценност на структурите на гръбначния стълб е направено от Shulthess  в 1905 г.
Schanz, изследвайки болни ученици с кифотична деформация свързва нейното  развитие с изразена мускулна инсуфициентност и я нарича  “ училищна” .
Spitzy разглежда заболяването като силно изразен дефект на стойката и го назовава " професионална кифоза ".
В болшинството изследвания обаче, се подчертава, че началните изменения възникват непосредствено в опорните елементи на гръбначния стълб -  прешлените. Тези теории свързват генезата на деформацията с първично нарушение растежа на прешленовото тяло в епифизарните пластинки Riser, Ferguson ( 1955 г.).
Биохимични изследвания (Ваlаbа - 1974г.) установяват метаболитни нарушения в посока обмена на гликозамини и мукополизахариди при болни с деформации на гръбначния стълб. Доколкото в пубертетния период се наблюдава бурно развитие на целия организъм, може да се допусне известен дисбаланс в общия метаболизъм, обуславящ все още неясните в етиопатично отношение изменения в епифизарните зони на прешлените в гръден кош, които водят до кифотичното му деформиране.
Много изследователи разглеждат етиопатията във връзка с измененията в нервно-мускулния апарат. Ridle, Roaf (1955г.) след извършени електромиографски наблюдения стигат до извода, че неравномерната активност на дълбоките гръбни мускули и мускулите на трупа като цяло са в основата на етиологията на гръбначните деформации. Една от най-популярните теории за произхода на юношеската кифоза е  патогенетичната на Shoerman -  Mau.
Увеличената дорзална кифоза при юношите отдавна е привличала вниманието на лекарите и те са търсели причините и. Като такива са посочвани прекомерно натоварване на гръбначния стълб с тежка физическа работа или спорт, мускулна инсуфициентност, фиксиран кръгъл гръб, лека форма туберкулозен спондилит и др.
В 1921г. датския лекар Holgar Shoerman проследил рентгенологично промените в гръбначния стълб на младежи с гръдна кифоза и с клиновидни прешлени и установил, че преди всичко се засяга предната част на тялото на прешлените, главно горните и долните ръбове, които са хрущялни и според него представляват " зоната или ивицата на растежа ". В пубертетна възраст в тази зона се появява " епифизно ядро ". При някои младежи поради големия натиск от съществуващата физиологична кифоза и натоварването на гръбначния стълб развитието на растежните ядра се нарушава и предната част на телата на прешлените спира или забавя растежа си. Това води до образуване на клиновидни прешлени и до увеличаване на кифозата . Според Shoerman в тези случаи е налице същия процес, какъвто се намира и при другите остеохондропатии.
В 1929г. Mau експериментално доказва, че при постоянно натискане върху ръбовете на прешлените в тях могат да се получат промени, каквито могат да се наблюдават при болестта на Shoerman. Тази хипотеза намери широко признание, но срещу нея има и възражения.
Schmorl изучавайки патологоанатомичните промени в гръбначния стълб, счита че основните паталогични процеси при заболяването не са в предните ръбове, а по цялата плочка на междупрешленния диск. В някои дискове тя не е равна, а на места е по-тънка и по-слаба. Там тя не издържа налягането на желатиноподобното ядро на диска, пропуква се и в пукнатините прониква съдържанието на диска, което после прониква и в спонгиозата на прешлена. Получените протрузии или Шморловите възли водят до дегенерация на диска. Той се снижава, предните ръбове на телата на прешлените се доближават и натискът върху тях се увеличава, което води до дегенеративни промени от типа на остеохондрозата. Растежът в предната част на телата спира и те стават клиновидни, а дискът фиброзира и кифозата се фиксира. Тази хипотеза се подкрепя от изследванията на             Aufdermauer -1964г., който хистологично със специално оцветяване е намерил, че след 4 годишна възраст в хрущялните плочки на някои от междупрешленните дискове започват да се откриват полета с нарушена фиброзна система, която армира хиалинния хрущял. На тези места здравината на хрущяла е намалена и се издува под натиска на желатинообразното ядро. След като се появи костна реакция около тези хрущялни хернии, те стават видими на рентген като Шморлови възли.
Много автори считат наследствеността като етиологичен фактор (P. Stagnara; I. Broher; Ratke; K. Sorenson). Според тях се наследява предиспозицията към заболяването, а деформациите възникват в резултат на пренатоварване.
Ендокринните нарушения, настъпващи в пубертетния период с признаци на забавено или нарушено полово съзряване се сочат също като причина за развитието на кифотичната деформация. Интересни данни в този смисъл представят Mathias и Hepp, като намират в 22 болни от мъжки пол признаци на недоразвитие на половите жлези, а в 31 случаи от женски пол задържане на половото съзряване.
Nathan и Kuhus (1940г.) установяват наследственост в развитието на кифозите в 19%; Henricsson (1943г.) при изследване на 366 болни от кифоза намира наследственост в 39 % от случаите.
В последно време се увеличиха изследванията върху вродената съединително тъканна малостойност (В. С. Т. М.). Много от авторите на изследванията в тази материя изказват предположение, че в структурните деформации на гръбначния стълб, в това число и кифозата се откриват симптоми на В. С. Т. М., като ги обясняват с патологични изменения и слабост в интер и интравертебралния мускулно - лигаментарен апарат: (Милковска -Димитрова, Каракашов 1987г.)
ПАТОГЕНЕЗА
Динамиката на патогенезата на заболяването най-обективно може да се проследи по някои рентгено-анатомични признаци. При юношеската кифоза анатомични изменения се наблюдават в един, два, три, а в тежките случаи и четири прешлена. По данни на Shoerman, изследвал 41 случая, изменения на един прешлен са намерени в 12 % ;  в два прешлена в 51 % и на три прешлена в 22 %.

    По класификацията на Mau в динамично развитие на кифотична деформация се наблюдават четири фази без строга последователност.
В първата фаза апофизните зони на телата на прешлените претърпяват типичните за остеохондропатийните изменения. Те стават извити и по-широки отколкото са в норма.
Характерна заобленост се появява и в контура на горната и долна повърхност на телата на прешлените. В по-нататъшно развитие на болестта започват патологични промени в дисковете; намаляване тургура на пулпозното ядро, снижаване на междупрешленното пространство, което довежда до постоянно увеличено налягане върху телата и последващата клиновидна деформация с дефицит в подвижността на засегнатия сегмент.
Вторият стадий се развива на основата на първия. Наблюдава се ясно изразена деформация на прешленовото тяло под форма на снижаване височината му в предните отдели и задебелени, уплътнени горни и долни повърхности. Костната структура е неправилна, но преобладават повече
плътни костни участъци. Триъгълната апофизарна сянка в предния отдел на поразения прешлен му придава формата на пресечен отпред конус. Изолирано се откриват фисури и хрущялни протрузии в спонгиозата на прешленовото тяло. Тези изменения са най-изразени в лумбалните прешлени.
Характеристиката на третия стадий на деформацията се основава на сливането на апофизите с телата на прешлените. Височината на предните отдели е по-голяма отколкото в предходната фаза, но в сравнение с тази на задните стени остава ниска. Клиновидната деформация е ясно проявена и става причина за фиксиране на кифозата. Предните ъгли на телата в този стадий стават остри и изтеглени напред. Патологичните промени засягат и дисковете, особено пулпозните ядра. Появяват се телцата Шморл или шморлови хернии.
Четвъртият стадий на болестта се проявява с груба структурна деформация под формата на костно-фиброзен блок. Възникват остеофити по предните и странични повърхности на телата, а в отделни случаи при възрастни болни и синостоза между прешлените. Нарушава се целостта на покривните пластинки на телата, което довежда до значителни изменения в междупрешленовите дискове. Междупрешленовите пространства значително се намаляват. При локализация на тези изменения в гръдно-поясния или поясния отдел твърде рано се развива остеохондропатия, чието клинично действие се проявява с болезненост в гръбначния стълб дори при доста ниски натоварвания.
Отчитайки, че малките степени на кифотична деформация не винаги се проявяват, а имат голямо значение в развитието на остеохондропатиите, особено в ранна възраст, възниква необходимост от обективно измерване величината на кифозата. Нейното определяне се извършва на профилна Rö графия. Прекарват се допирателни на горната повърхност на първия терминален и долната повърхност на последния прешлен в кифотичната дъга. Пресичането на двете прави определя ъгъла на деформацията. Аналогично се намира и големината на деформация на върховия прешлен.  Когато кифотичната дъга е голяма и не дава техническата възможност за разчертаване по горе описания метод, се използва метода на Cobb за определяне величината при сколиози върху профилна Rö графия на гръбначния стълб.


КЛИНИЧНА КАРТИНА,  ДИАГНОСТИКА

Клиничните и рентгенологични белези на болестта се откриват в пубертетната възраст. Единични случаи могат да се открият и преди 10 години, дори на 6 години.
За юношеската кифоза е характерно изместване на върха на кифотичната деформация в каудална посока, в сравнение с нормалната кифоза на нивото на Тh5). Върхът на юношеската кифоза е обикновено между Тh7 -L2.
Изместването на кифозата към гръдно-прясната част води до приплесване на гръдната кифоза. Патологичната деформация на това ниво на гръбнака почти не се забелязва, а по-ясно се вижда при наклон на тялото напред по изпъкващите бодилести израстъци. Подобна клинична картина се наблюдава и при лумбална локализация. Физиологичната лордоза прави деформацията слабо забележима, но при внимателен оглед се вижда изменение на конфигурацията на целия гръбначен стълб: гръбначния стълб става почти прав, а корпусът се накланя напред. При навеждане на болния бодилестите израстъци в лумбалната част изпъкват. Това изменение във формата на гръбначния стълб води до промяна във функциите му.
Поради кифотичната деформация в лумбалния дял вместо лордоза се ограничава наклона на корпуса напред. Настъпват промени в междупрешленните дискове не само на нивото на кифозата, но и в частите на гръбнака над и под нея. Вследствие на това се получава ранна юношеска остеохондроза. По-често болки са се наблюдавали при деца с поясна и гръдно-поясна локализация на остеохондропатията и значително по-рядко при гръдна локализация.
За юношеската кифоза са характерни ранното фиксиране на деформацията и слаба податливост към корекция, което се дължи на патологичните промени в телата на прешлените и междупрешленните дискове.
ФАЗИ НА ПАТОЛОГИЧНИЯ ПРОЦЕС.
Първа - ФУНКЦИОНАЛНА ФАЗА - Най-често се засягат от Th7 – Th10. В началната си фаза болестта протича латентно, без болка. Едва в края на деня детето се оплаква от умора в мускулите на гърба. От огледа се вижда патологична стойка с изместване на раменния пояс напред от фронталната равнина на тялото. Набелязват се признаците на равномерна кифоза (за разлика от остра туберкулозна гърбица). При натиск върху бодилестите израстъци - Th 6 и надолу,  не се открива локална болезненост.
На рентген в тази фаза се отбелязва едва изразена клиновидна форма на прешлените, но кифозата все още не е фиксирана.
Втора - ФЛОРИДНА ФАЗА - Тя се характеризира с ясно изразена гръдна кифоза. Най-често в областта Th5- Th12 L2. Клинично се изявява във възрастта от 12 до 17 години. Кифозата е частично фиксирана, но деформацията прогресира. Горната част на тялото се измества назад, а средният и долен дял са отклонени напред спрямо фронталната равнина. Под и над кнфотичната деформация има лордоза с напрегнати лумбални мускули. Лордозата не е фиксирана и представлява компенсаторен механизъм. Може да има болки под нивото на фиксираните прешлени.
Характерната фиксираност на кифозата при остеохондропатията на апофизите на телата на прешлените, фактически остава непроменена и затова компенсацията е по-добре видима. Локализацията на кифозата в средния и долен гръден дял на гръбнака дълго време не води до груби нарушения във функциите, защото поясния и шийногръдния дял имат нормална подвижност.
На рентген в тази фаза има изразена клиновидна деформация на телата на 2 или 3 прешлена и нарушение в структурата на епифизните плочки на прешленните тела. Хрущялните дискове обикновено са слабо променени, но може да имат по-малка височина в предните части на телата. Фазата е характерна за деца от 12-17 години.
Трета - КЪСНА ФАЗА - Проявява се след 18 годишна възраст. Характерна е трайната и значителна деформация на гръбнака. Отпред гръдният кош е сплеснат. Характерно е и скъсяване на гръдната кост. Болката след физическо натоварване е постоянен симптом и се дължи на остеохондрозата. На рентген е изразена клиновидна деформация на телата на 2-4 прешлена.
Достоверната диагноза на остеохондропатията на гръбначния стълб се базира на рентгеновите промени. Пълната представа за характера и тежестта на промените в прешлените и дисковете, а също и определянето на стадия на болестта става по профилна снимка. Фасовата рентгенограма позволява да се определят само косвените признаци на кифотичната деформация - проекционно стеснение на междупрешлеините пространства.
ДИАГНОСТИКА
Диагностиката на кифотичната деформация се основава на клинично и рентгенологично изследване. Първото регистрира редица параметри, характеризиращи деформацията и отношението й към тялото като цяло, а второто отчита аномалии и нейното прогнозиране.
Клиничното изследване започва с оглед. Детето трябва да бъде съблечено по гащета и босо, стъпило на равна плоскост.
Огледът се извършва във фас, профил и отзад. Наблюденията във фас се насочват към наличие на асиметричност на лицевите половини на черепа и шията, контурите на нивото на раменните линии и мамили, положението на ключиците, асиметричност на хълбочните бодили, нееднаквост на талийните триъгълници (образуват се от спуснатите ръце, талията и таза). Особено внимание се обръща на формата на гръдната клетка. В много случаи нейната деформация е свързана с изкривяване на гръбначния стълб.
При огледа от страни (профил) наблюденията започват от долните крайници: ходила - наличие на плоско стъпало или други деформации; коленни стави - възможна рекорвация.
След това се проследяват кривините на гръбначния стълб. Намаляването или увеличаването им са признаци за кифотична или лордотична деформации.
Огледът отзад започва също от долните крайници. Отчитат се всички отклонения в отделните части: положение и форма на стъпалата и колената, височината на глутеалните гънки, положение на таза, асиметрично на талийните гънки, положение на лопатките, раменния пояс и държането на главата. Особено внимание се обръща на положението на таза и неговата симетричност към раменния пояс. Нерядко се открива наклон или променена инклинация на таза, чиято причина трябва да се изясни.
РЕНТГЕНОЛОГИЧНИ ПРИЗНАЦИ - Рентгенологичните промени са различни в трите периода на заболяването. Те най-добре се откриват на профилна рентгенограма. В първия (безсимптомен) период може да се намери леко увеличение на физиологичната кифоза. Понякога се откриват единични леко снижени в предната си част прешлени. Дисковете са с гладки очертания и непроменена височина. Във втория период - периода на развитието на промените, се откриват неравности по покривните плочки, Шморловите връзки, снижение на височината на дисковете в засегнатия участък на гръбначния стълб. В най-типичните случаи прешлените придобиват т. нар. “бутилковидна форма” . Предната им част отгоре и отдолу стъпаловидно се стеснява. Контурите на тялото на това място са не резки, ретуширани. Отпред, отговарящо на двата ръба на прешлена, се появяват триъгълни или окръглени костни ядра, които са с плътна сянка, понякога фрагментирани. Тези апофизни ядра по-късно се сливат в тялото на прешлена и обикновено след 21 годишна възраст изчезват. Понякога остават отделени от тялото на прешлена през целия живот, което не дава повод да се счита, че се касае и в по-късна възраст за болестта на Шоерман. Твърде често засегнатите от процеса прешлени са с по-голям предно-заден диаметър от съседните им. На рентгенограмата в предно-задна проекция много често се открива лека или умерена сколиоза (при 20 до 50 % от болните). В третия период -  периода на трайните изменения, се откриват стеснени дискове със склеротичен контур, както и клиновидни прешлени, Шморлови връзки и прояви на остеохондроза. Много рядко се получава синостоза на предните ръбове на телата. Описвани са Лоозерови зони на proc. spinosi дължащи се на преустройка на костта при условията на увеличено разтягане.
Заслужава да се отбележи една особена форма на промяна в предната част на телата на прешлените, която Schmorl счита като проява на Шоермановата болест. Това е дълбокият дисков пролапс, който се вижда при някои болни в горните поясни прешлени.

Предполагам, че статията е предназначена за медици, лично на мен ми е много неясна.
Въпроса не е да се пускат статии,а това което се пуска да е на достъпен език и да е от полза за някого.

ОК.Сега ще я преработя да е ясно на всички.
Информацията е полезна според мен.
Ако имате въпроси ще отговарям с удоволствие!

В резюме


Сколиоза -  изкривяване на гръбначния стълб в посока на страни (латерално)
Сколиозите биват вродени и придобити
Вродени сколиози -  аномалии в развитието на строежа на прешлените по време на бременноста без изяснени причини
Придобити сколиози - към тях спадат :
Рахитични - в следствие прекаран рахит
Училищни - неправилно телодържане, неправилна стойка.
Травматични и цикатриксиални - Функционално изкривяване в следствие преживяна травма или операция (цикатрикс - белег) Получава се дефицит на работата на едната страна на мускулатурата, слабост и оттам трайно изкривяване.

Придобитите сколиози също са два вида:
Функционална сколиоза -  причината е неправилна стойка и телодържане. При този вид сколиоза няма изменения в строежа на елементите на гръбначния стълб и нервно - мускулния апарат. Функционалната сколиоза се коригира трайно, чрез заемане на различни пози  или се задълбочава.
Структурна сколиоза - е необратима странична извивка на гръбначния стълб с ротация (завъртане) на прешлените. Налице е изпъкване (гибус) на страната на извивката. Хоризонталната равнина – главата се накланя към изпъкналата част на изкривяването, раменния пояс противоположно при гръдни и комбинирани сколиози; тазът при гръдните и комбинираните изкривявания е приповдигнат към изпъкналата страна, а при гръдно-лумбалните в повечето случаи е наклонен противоположно.
Фронталната равнина – при гръдни и комбинирани сколиози целият гръбначен стълб и таз са снижени към вдлъбнатата страна на изкривяването, докато при гръдно-лумбалните гръбначния стълб пресича вертикалната ос на тялото, като гръдния отдел се разполага от страна на изкривяването, а тазът – на противоположната му страна. Лечението на структурните сколиози е консервативно и оперативно.

Любознателна не си съвсем права - тук има доста теми - под вида на статии - за едно или др - с цел да се сложат после в библиотеката и да може да се рови и да се търси и да се намира инфо!

Здравей Кали, от голямо значение е твоето отношение към проблема. Дали правиш някаква поддържаща гимнастика, имаш ли някакви корекции по - рано и т.н.т. Обикновено, след бременност страданието се задълбочава поради отслабването на гръбната мускулатура и неестествената поза на гръбначния стълб (центъра на тежеста се измества от растежа на бебето). Оперативно не ти препоръчвам да правиш корекции по няколко причини : 1. Оперативната намеса в твоята възраст  се прилага при изключителни случай на бърза прогресия на изкривяването. 2. При оперативна корекция се отстраняват ребра за да не натежават на конструкцията на гръдния кош, но това носи своите последици. 3. При оперативна корекция възстановителния период е много дълъг и труден - носят се корсети известно време, прави се усилена рехабилитация и изисква голяма воля за поддържане на постигнатия ефект - дори и най - малката немърливост "връща" състоянието.

Моето лично виждане по проблема е, че при една добра физическа култура, малко дозирана и специална рехабилитация и плуване в определен стил можеш сама да коригираш и стабилизираш гръбначния деформитет. Много важна е силата на гръбна и коремна мускулатура, правилна стойка и автокорекция при изправен стоеж и седеж.

Това от мен, ако имаш други въпроси с удоволствие ще ти отговоря.

Сина ми е с вродена / предполагам, понеже я откирха на 3г./ левостранна сколиоза, причината е липса на 1 ребро в ляво! скоро се консултирах с рехабилитатор, каза че е мнооого леко изразено и няма нужда от гимнастики!  Лично за мен статията беше много полезна   

kalia77 ,написаното от теб силно ме шокира!Ужасно съжалявам за изживения ужас!
Аз съм със сколиоза 3-4 ст. По рождение или придобита от травма.Лекарите не са категорични.Откриха ми я на 7г.Но и на снимките от 4-5г. възраст се долавя изкривяването.Градусите ми са над 45.
Сега съм на 25г. ,но се чувствам прекрасно , ,въпреки ,4е си имам гърбичката отзад ,упражнявам с лекота любимата си професия (актриса) и нямам никакви болки .Разбира се ,не съм застрахована ,4е състоянието ми няма да се влоши ,още пове4е 4е съм бременна (в 5м.)
Да, на плажа се вижда "дефекта ми" ,но съвсем не ми пука!Дори плажувам по монокини. Иначе със силно полепнали дрехи също се вижда ,но не винаги.Затова още докато купувам блузките си гледам дали се вижда гърбичката .И основната част от гардероба ми представлява полепнали дрешки.Просто много харесвам тялото си.(Доказателство за това е и полепналата ми сватбена рокля-прикрих несъвършенството си с воала ).А повярвай ми ,за лекарите аз съм едва ли не квазимодо!Всеки път ,когато се срещам с ортопеди ,те се хващат за главата и се чудят как въобще стоя изправена.Но аз не само ,4е имам хубава стойка ,но и съм много гъвкава(това в професията ми ме прави още "по-квалифицирана").
Естествено ,4е и аз минах през тази депресия ,но бях много малка - на 12г.Тогава прогнозите за мен бяха толква зловещи ,4е исках да сложа край на живота си.Отказах се от операция ,заради риска от инвалидизиране.На 16г. тъкмо щях да си слагам корсет ,когато от плевенския драматичен театър ми предложиха да играя ролята на Жулиета.Именно тя ме спаси!Започнах да се грижа за стойката ,походката си,развивах пластични умения...Докато не станах на 19г. и продължих да се развивам в НАТФИЗ.В драматичния отдел ме скъсаха точно ,заради изкривяването-проверяваха всеки по отделно за изкривяване и изгърмях.Но на следващия ден кандидатсвах за куклената катедра ,където (във втори кръг) проверяваха пласти4ните умения на кандидатите ,а не недъзите им и след една седмица упорита борба(с четирите кръга на ада) -спе4елих!Там развих гъвкавостта си до степен на съвършенство.В София ходих при физиотерапевт и правех упражнения ,които още пове4е подобриха състоянието ми,но ,разбира се за кратко-докато не ги спрях.
И тъй като много се отплеснах ,ще синтезирам ,4е винаги съм се стараела да потдържам тялото си .Макар и рядко ,правя упражнения вкъщи ,назначени от физиотерапевт и разтягащи йога-упражнения ;плувам ,когато мога ;танцувам ;старая се да стоя изправена и съм мноооого позивно настроена!Мисля ,4е всеки един спорт много би ти помогнал ,ако щеш дори само за тонус!Много е важно мускулатурата ни да е стабилна.Аз ,от ве4ния ми стремеж да стоя изправена ,имам пло4ки на корема 
Щом имаш манекенски мерки и щом докторите не са те стреснали ,значи състоянието ти може лесно да се подобри.Изискай от личния си лекар направление за физиотерапевт ,който ще те подложи на десет дневен курс от подходящи упражнения.До тогава ,посещавай фитнес салони и басейни.Ще те зареди с много положителна енергия ,която е най-важна в случая!!!Но ,моля те ,не си и помисляй за операция.Твоите усилия ще дадат по-добър резултат!Уверявам те!
Уверявам те също ,4е ниското самочувствие е най-големия враг на гръбначния ни стълб!
Надявам се ,4е съм ти помогнала поне малко.За в бъдеще също бих го правила!
П.П.:Много бих искала да ти пратя свои снимки ,но за съжаление точно сега не мога да вляза в снимка.бг.Но ще го направя в най-скоро време.

Здрасти Кали, малко късно отговарям.......за което моля да ме извиниш.
Не съм съгласна с теб, че си изпуснала влака....има начини за корекция без да се налага хирургична намеса.
По - горе споменах защо смятам за неуместно да се направи операция, но в никакъв случай не казвам да не се оперираш - това е твой избор. Защо да не родиш второ дете???? Няма проблем. Трябва си обаче поддръжка - ходи да плуваш, отделяй по 15-20 мин дневно за гимнастика и спазвай някакъв режим. Направи ми впечатление, че си висока и слаба - именно за това трябва да правиш повече упражнения за засилване на гръбната мускулатура. Гледай напред, опитай да направиш от дефекта ефект и си повиши самочувствието....

Мнението е изтрито, тъй като вече не е актуално.

kalia77 ,благодаря ти много за милите думи!
Ника си го сложих в момент на черни мисли .Наистина се чувствах много ощетена от съдбата (поради други мои сложни заболявания) ,но не съм се замисля въобще какво да е-то просто слезе при мен  Възприемам го с автоирония и си ме радва. Освен това май ме пази от уроки!
За изкривяването-доста е.Ортопедите не вярват на снимките ,защото винаги гледам да съм изпъната като струна пред тях.АГ ми препоръча горещо да родя секио и си призна ,4е по-грозна снимка не е виждал в живота си! Иначе не се вижда на пръв поглед ,защото епицентъра на изкривяването ми е в опашната кост ,цялото е изкривяване нагоре е компенсаторно.
Не се занимавам активно с никакъв спорт.Но ,заради професията ми не мога да си позволя да напълнявам и ,въобще, да се занемарявам.Имам стегнат корем ,заради изкривяването,за да ме държи изправена. А всичко останало е от малко танци ,много спектакли и споради4ни упражнения вкъщи.
Съжалявам ,4е не можах да видя снимките ти ,защото съм убедена ,4е ти също изглеждаш много добре.Все пак си бивша манекенка. А всичко ,което ти е казала shammi подкрепям с двете си ръце!Малко фитнес ,малко само4увствие ,нова при4еска и ще се презаредиш с мнооого положителна енергия!!!
Надявам се ве4е си забравила за оперативното разрешение на проблема.Не забравяй ,4е това носи немалък риск за здравето ти!!!
Само4увствие и смело напред!
П.П. Гърбица имам и аз ,но е на кръста!Сякаш вси4ките ми мускули от кръста са изместени само в едната част.Много е грозни4ко ,но с дрехи се прикрива и то доста успешно!

Здравей Слад4ице!
Това ,което правиш е прекрасно-упражненията и плуването.Ако ти доставя удоволствие -още по-хубаво.Благодарение на такива упражнения ,сега изглеждам доста стегната и все ме питат какво спортувам.
За корсета -щом можеш да го носиш вкъщи-чудесно!Защото корсета ,който предложиха на мен се поставяше оперативно.Всеки прешлен се захваща със скоба ,която е свързана с пружинка и дърпа съответния прешлен настрани....гррр!Виждала съм следи от такъв корсет по гърбовете на красиви мадами-никак не е хубава гледката.Разбира се ,когато се касае за здравето ,не бива да се влияем от такива подробности,но....аз се повлиях.Още пове4е ,4е трябваше да го нося от 14 та до 18 годишна най-малко, без никакво сваляне.
При теб случая е много благоприятен!Ти много добре знаеш ,4е е добре за теб да го носиш.Какво по-хубаво от това ,4е ще си го слагаш ,когато си си вкъщи.Ако те притеснява ,4е някоя от приятелките ти ще ти се смее или ще те съжали ,значи не ти е истинска приятелка.
Според мен щом се упражняваш толкова и плуваш ,значи тялото ти ве4е изглежда много по-добре от това на съу4ени4ките ти и нямаш никакъв повод да ти се срива само4увствието !!!Ще ти открехна една тайна-аз пък нося скоби за зъби вкъщи!:)))))) А ще ставам майка!Пълен абсурд ,но за здравето и суетата вси4ки жертви са допустими!
С най-добри пожелания: Жени!