Предварително се извинявам за дългия пост.
Имахме проблем преди година с тогава 3 годишната ни дъщеря, удряше за щяло и нещяло. Тръгна на детска градина (миналия октомври) и си ходи и до сега. Ходи полудневно, после следобед или я взимаме ние с баща и, или баба и. Сякаш бяха поотшумяли проблемите ни, но от около 2-3 седмици наблюдавам лавинообразно нагнетяване на напрежението, и вече не знам как да отреагираме.
Каквото и да я помолим да направи отговорът е "НЕ" или "НЯМА", дори да е нещо, което реално иска да направи. Опитваме да не формулираме исканията си под формата на заповед, а на предложение, да даваме 2 алтернативи или да я помолим учтиво. Никакъв резултат.
Реално имаме проблем, че тя смята, че като е вече на 4 е голяма и не трябва да слуша за нищо (което за мен означава, че минава ли време и проблемът ще расте). Ако иска да направи нещо, което още не може, не дава да обясним или покажем, опитва сама, докато се ядоса и го захвърли. Ако обясняваме защо не може например да се кара колело пред колите (или други опасни за живота неща, които тя иска да прави) тя обяснява как те я виждат и тн и тн.
Ако иска нещо държи да стане на секундата, а буквално от как е родена и обясняваме накратко, че нещата не могат да се получат на секундата (пример: тя казва "искам вода". Казвам: "момент да си избърша ръцете. " Или започва да вика, или да повтаря до безкрай и опитите ми да обясня, че след минута ще обърна внимание са безуспешни, накрая и аз започвам да викам, отлично знам, че не е правилно)
Ако иска нещо, което генерално няма да получи нито сега, нито в скоро време (дори и абсурден пример с нещо, което знае, че няма как да стане, примерно "Искам утре да имам рожден ден") идва до мен или баща си (зависи кой е казал, че това няма как да стане и е обяснил накратко ЗАЩО няма да стане, или защо не сега) и удря, или си забива ноктите в ръката му.
Опитвахме с обяснения, опитвахме без обяснения просто с "така не се прави, не може" и тн.
Опитахме с шамар по дупето, за да разбере, че боли (тя не е бебе и това го разбра, но не я спира).
Миналата година ходихме на психолог с баща и за консултация дадоха ни съвет да обясняваме, че като удряш някой, значи му показваш, че не го искаш и тн- абсолютно никакъв ефект.
Опитвахме с наказания- като направи нещо, което знае, че не е приемливо и някакво наказание- да не гледа някое филмче, да не четем книжка, нещо което обича, уж разбира всичко и на другия ден все едно не е било нищо.
Опитахме да игнорираме, невъзможно е, тя знае какво дразни и го прави просто докато не и се обърне внимание- примерно с крещенето или повтарянето на едно и също. Или просто взима нещо и го хвърля, онзи ден посегна на чуплива чиния.
Баща и вече е много изнервен все повече и се кара, тя все повече прави на пук и ми казва на мен "Аз обичам само теб" или "Аз не обичам тати". Напълно ни е ясно и на двамата, че това е знак на протест, но не знаем как да отреагираме. Онзи ден тя ми каза на заспиване (държи да я приспивам, като стоя до нея и си сложа ръцете върху нея, казва, че я е страх и не иска да спи сама или с баща си) "Мамо, помогни ми да бъда добра". Аз и казах, че тя си е добра, че е моето мило дете и много я обичам, но просто малко повече трябва всички да се слушаме.
В детската градина не прави никакви проблеми, всичко там е идеално, а и едната учителка не би позволила лигавщини никакви, но прибере ли се и сме все като на тръни кога ще я прихване.
Не мисля, че и липсва внимание вкъщи, опитваме се да е всичко балансирано, явно не успяваме, вече не знам какво да правим.
Извинявам се още веднъж за дългия пост, но наистина съм много отчаяна.