Тука на третия кадър вълкът гледа червената шапчица
Според мен за разлика от Хазал, Ча в тази сцена се раздаде максимално. Допада ми замисъла. Години по-късно, на същото място (както Дидето го нарече единствения парк в Истанбул) отново един срещу друг, но без страховете на Фера. Отново присъства въпроса С мен ли си?, но ролите са разменени. Фера изрежда, Емко го интересува само едно, какво е отговорила на каптана и това ли е края..... Пък Феркиното кокче хич не ми се коментира, като ходеше във всякакви парцаляци и излязла без да се погледне в огледалото не ми е боцкала толкова дзъркелите
За мен сцената е силна и неповторима най-вече заради Чачовото сбогом, което може би изрича и от свое име и от името на Емко. Е, т'ва е. Влязох във филма И все си поплаквах на тази сцена
Иначе има нещо необмислено и то е, че Фера забеляза липсата на неговия пръстен, а той не забеляза, че и тя не носи, а побърза да се сбогува