Кралски работи и клюки - април 2021

Принц Филип - херцог на Единбург


По случай грандиозния 100 годишен юбилей на Филип през юни тази година, представяме малко любопитни факти около дългия и изпълнен с обрати живот на спътника на кралица Елизабет II.

Тежко детство, липса на семейство, отдалеченост, самота... и в крайна сметка невероятен, дълъг, славен живот.
Уважават го и се страхуват, наричат ​​го расист и сноб, в същото време му се възхищават и винаги търсят неговото одобрение. Да загубиш блоговолението му означава да си затвориш вратите на двореца за десетилетия напред. Самият той изглежда безумно безстрашен и твърде пестелив на състрадание. Съвсем естествено, като знаем историята му.
По бащина и майчина линия, принцът на Гърция и Дания, Филип, е свързан с рода на Романови, като съдбата на собственото му семейство се случва идея по-добра от тази на Руската императорска династия. След като Революцията избухва в Русия, тя бавно стига и до Гърция: войната с Турция, която следва почти веднага след Първата световна война, се оказва последната капка. През 1922г. крал Константин I е принуден да абдикира в полза на сина си Георг II: по това време племенникът на сваления монарх, принц Филип, е едва на годинка.
Бащата на момчето, принц Андрей, не успява да види как се ражда единственият му и дългоочакван син (има неуловима символика във факта, че принцът и съпругата му Алис имат четири по-големи момичета и само едно момче): генерал-майор от гръцката армия, по време на войната с Турция, той неохотно следва заповедите на висшето командване. Може би по всяко друго време желанието на принца да е при семейството си в този важен момент, щеше да е обект на възхищение, но не и тогава, в началото на 20-ти век, когато хората само чакат повод да свалят кралското семейство. След поражението на Гърция той е обвинен в неподчинение на военни заповеди, от екзекуция го спасява неясната формулировка "липса на военен опит", което всъщност е резултат от британска намеса. Братовчед му, крал Джордж V, взима решението да го спаси. Вероятно той все още помни болезнено до какво довежда в Русия собственото му бездействие. Така или иначе това означава само едно: на Андрей и семейството му им е позволено да напуснат страната.
Без пари, паспорти и каквито и да било планове за живота си, семейството на принца избягва първо във Великобритания, след това в Ню Йорк и Париж. Разбира се, малкият Филип едва ли помни тази одисея. Той е роден на гръцкия остров Корфу в голямата семейна вила, а легендата гласи, че е преминал границата в кашон с портокали. Но има ли това значение? Следващите няколко години той е обречен да скита от една държава в друга - почти напълно сам.
"Докато Кралицата има обичливо и щастливо семейство", казва Филип Ейд, автор на биографията на херцога на Единбург - Town & Country, "детството на принц Филип е истинска каша." В Париж, в дома на по-големия брат на Андрей - Георг, и съпругата му Мари Бонапарт, където са приютени временно, всички живеят скромно, но големият проблем не е липсата на пари.
Изгонването от Гърция се отразява пагубно на психичното здраве на монарсите, като двамата съпрузи реагират абсолютно непредвидимо на ситуацията - допуска се, че именно професионалният интерес е подбудил домакинята им Мари Бонапарт да ги приема в дома си. В онова време тя е е един от най-известните психоаналитици на Франция, ученичка на самия Зигмунд Фройд.

Особено неочаквани и плашещи промени настъпват у принцеса Алис. Родена в замъка Уиндзор, извънредно близка с британската и германска аристокрация, тя изповядва протестантската вяра през целия си живот. Точно след напускането на Гърция обаче мирогледът й се променя драматично: става дълбоко религиозна, приема гръцкото православие и започва да се самоубеждава, че има лечебни способности.
Принцесата е глуха по рождение, сега вече предпочита да е глуха и за всичко, което се случва около нея.

Биографът Филип е категоричен: и двамата родители обожават сина си. Но, уви, дори тази любов не може да им помогне да се отърват от ужасните спомени от Гърция. Призраците на съда, възможната, макар и избегната смърт, бягството и обедняването (по кралските стандарти, разбира се) преследват родителите на Филип през целия им живот. Смазани от Революцията, те така и не успяват да се примирят и да си намерят платена работа: като истински аристократи, Алис се заема с благотворителност, Андрей - с писане.
Във Франция семейството живее със средствата на роднини от Германия и Англия, а слава Богу, имат много роднини. Принцът и принцесата не живеят в бедност, но фактът, че преживяват от парите на чужди хора, не им дава мира. На някои от близките се налага да бъдат много креативни, за да накарат Андрей да приеме помощ: например лейди Едвин Маунтбатън, лелята на Филип, често поръчва рокли за себе си, като моли шивачите да оставят допълнително плат около шевовете, така че по-късно, под правдоподобен претекст, да прехвърли роклите на четирите си племенници, оставяйки им възможността да ушият наново роклите, както предпочитат.
Какво се случва обаче с момчето, което всъщност не познава кралския живот? Както си спомня една от многобройните му братовчедки, в училището, също платено за Филип от роднина, принцът умее да "пести и трупа по-добре от всеки свой съученик, дотолкова, че останалите го смятат за алчен". Самият Филип впоследствие отхвърля тези думи, и по-важното, никога не обвинява родителите си за тежкото си детство. Андрей и Алис са отчасти безотговорни към него, въпреки че правят всичко по силите си да отдалечат Филип от разпадащото се семейство, като го изпращат при роднини в Англия. Филип издига своята отговорност към семейството и обществото до Абсолют, само от време на време намеквайки как стоят нещата в действителност.
"Хората изпращат децата в училище, за да ги изгонят от домовете си", каза той през 2013 г. на активистката Малале Юсуфзай. Разбира се, на шега. Не всички обаче се шегуват по този начин.

"За съжаление, семейството на Филип се оказва неустойчиво", разказват близки до фамилията. "Известно време след като умствената нестабилност на Алис започна да се проявява, двойката се раздели." Бащата на Филип реагира на изгнанието и срама предсказуемо - непрекъснато е навън и харчи последните си пари за забавления в Германия и Монако. Съпругата му се обръща към Бога. Той търси утеха в играта на карти.
Александра Гръцка, кралица на Югославия, си спомня, че принц Андрей неизменно говори за проблемите в семейството на майтап. Както отбелязват и други роднини, принцът в изгнание остава "дълбоко нещастен човек" през целия си живот. Когато съпругата му е насилствено въдворена в санаториум, дъщерите му се женят една след друга, а синът му учи в Англия, Андрей кротко почива с любовницата си в чужбина. Филип по това време е на 10.
Когато през 1992 г. журналистът Фиамета Роко пита Филип на какъв език говори у дома, той контрира: "Какво значи у дома?" През 1930 г. Алис преживява тежък нервен срив. Лекарите й поставят диагноза шизофрения, въпреки че съвременниците й излагат другя версия. Зигмунд Фройд, например, е убеден, че се касае за сексуална неудовлетвореност, и само редовното "облъчване на яйчниците" може да победи болестта.

Лекарите насилствено настаняват Алис в болница в Кройцлинген, Швейцария. "Семейството се разпадна. Майка ми беше болна, сестрите ми се изпожениха, а баща ми замина за Южна Франция. Трябваше да се примиря с това", коментира Филип години по-късно. През цялото време, в което Алис е по санаториуми или скита инкогнито из Европа (което е около 5 години), принцът не получава нито ред от нея.
Къщата им в Париж е изоставена, а самото момче продължава привидно безкрайното си скитане между Великобритания и Германия, и обратно. И в двете страни го очакват роднини и ментори. Джордж Маунтбатън, по-големият брат на майка му и 2-ри маркиз на Милфорд-Хейвън, го води в училището в Хиам, където бъдещият херцог на Единбург показва слаб успех в академичната област, но блести в спорта. "Никой никога не се закачаше с него", спомня си съвременникът Джон Уин. "Никой не би му посегнал, всички имаха уважение." От младото момче лъхат непоколебима увереност и аристократичност: малко по-късно Джон забеляза в нещата на Филип снимка на краля, подписана просто и естествено: "От чичо Джордж". Принцът никога не се похвалва с нея.
Разбира се, той често посещава сестрите си в Германия: в началото на 30-те все още може да си го позволи. "И четирите дъщери на Алис и Андрей се ожениха за германски аристократи, които открито проявиха симпатиите си към нацистката идеология през 30-те години на миналия век и се биеха на страната на Германия през Втората световна война", казват историците, и това и точно така. 
"Това беше причината принц Филип, вече женен за кралица Елизабет II, да не може да поддържа контакт с тях.
Когато Хитлер дойде на власт, роднините на Филип се почувстваха в Германия толкова удобно, че поканиха принца да учи при тях - в частно училище в Залем, основано от самия Курт Хан, известен политик и възпитател от еврейски произход." Именно той, заедно с чичо Джордж и Луи Маунтбатън, ще станат негови основни ментори.
Курт Хан е железен противник на нацистката идеология: така че, когато Филип пристига в Германия, учителят вече бяга във... Великобритания. Немското училище, в което винаги е учил децата да се противопоставят на новия режим, е превзето от нацистите. Точно по това време принцът влиза в институцията, но не се усеща добре там. Причината не е само в слабото познаване на езика. "Филип се присмива на нацистите, което доказва, че още тогава добре разбира политиката", пише Фиамета Роко. "Най-вероятно се забавлява с надутия им външен вид. И, разбира се, с техния поздрав: по-рано момчетата в Депозита използват този жест, за да помолят да отидат до тоалетната."
Принц Филип в училището в Залем 1933 г.

Въпреки това съдбата много скоро ще обедини Филип с Курт, защото докато принцът учи в Германия, учителят основава ново частно училище, вече в Шотландия. Това е известната институция Gordonstoun. Същото място, където в бъдеще ще отиде не само принцът, но и всичките му синове.
Филип напуска Германия през 1934 г. Три години по-късно една от сестрите му, Сесилия, заедно със съпруга и двете си деца, загива в самолетна катастрофа на път за семейна сватба във Великобритания. Тя е бременна в осмия месеца. 16-годишният Филип е информиран за трагедията от директора на училището Курт Хан. Поредният шок, който пада върху раменете на младия мъж, който трябва да стигне до Дармщат сам за погребението.
Сестрите на принца 1922 г.:

Принцът със семейството си около 1930 г.:

В Германия е организирано великолепно погребение за сестра му: шествие се провежда по една от главните улици, много хора от тълпата вдигат ръце във въздуха с нацистки поздрав. Съпрузите са погребани като герои - в навечерието на смъртта си, Сесилия и съпругът й се присъединяват към партията на Хитлер. Съобщения със съболезнования са изпратени от самия фюрер и Гьобелс, а Гьоринг присъства лично на сбогуването.
На погребението има и други важни хора, не в национален мащаб, а в живота на принца. Родителите му пристигат в Германия поотделно - това е първата им среща от шест години. Единствено Алис прави опит да възстанови връзката със сина си, макар че смята съдбата на човечеството за по-важна от съдбата на сина си. "По време на Втората световна война тя помага на еврейските деца и техните семейства да избягат от настъпващите нацистки и фашистки армии, заради което получава титлата "праведен човек на света", а по-късно е посочена като героиная в борбата срещу Холокоста", пишат историците. 

Година след смъртта на Сесилия, Курт Хан отново ще извика своя ученик в кабинета си, за да съобщи тъжна новина: неочаквано чичо му Джордж е починал от рак. Филип е благодарен на Маунтбатън през целия си живот за подслона и подкрепата, но, както отбелязват негови съученици, никога не скърби открито за чичо си. Може би причината е, че нито Джордж, нито по-малкият му брат Луи някога са посещавали момчето в училище. А може би Филип просто се е научил как да прикрива скръбта? Според Фиамета Роко, принцът веднага превежда тъгата си на практичен език: "Какво ще е бъдещето му?", "Какво ще прави след Гордстоун?", "Какво следва?"
Принц Филип в Гордстоун - 1935 г.:

Филип разчита на военноморска служба - по примера на чичо Дики (Луи Маунтбатън). Постъпва в училището в Дартмът, където скоро се среща с бъдещата си съпруга, тогава просто 13-годишната принцеса Лилибет. След Втората световна война принцът прави на наследницата предложение, което кралят одобрява при няколко условия. Филип се отказва титлите принц на Гърция и Дания, взима името Маунтбатън и преминава от православие в англиканство, сбогувайки се отново с онези, от които е роден, но никога не е имал.
Баща му умира през 1944 г. и не доживява да види кралската сватба на сина си. Сестрите не получават покана заради връзките си с нацистите. От близките роднини на Филип на тържеството присъства само майка му, принцеса Алис Батенберг. Любопитно е, че диамантите, украсяващи годежния пръстен на Елизабет II, първоначално принадлежат на майката на Филип, като са демонтирани нейната тиара, подарък за единствения й син .
Самата Алис, която до края на живота си обикаля света като част от благотворителен религиозен орден, няма нужда от семейни бижута. С обичния си син Филип и новото му семейство в Лондон, тя най-накрая се събира под един покрив. Годината е 1967-ма, две години преди смъртта й. 
От тук: https://www.viewsofia.com/article/48101/more/body

Родословие и произход на принц Филип:

Корените на принц Филип по майчина линия се крият в семейство Батенберг, което се формира, когато германски принц, който служи в руската императорска армия, се влюбва в придворната дама на сестра си.
Юлия Хауке (1825-1895) е дъщеря на граф Ханс Мориц фон Хауке, полски генерал от немски произход и съпругата му София (родена Лафонтен). Баща ѝ е известен генерал от полската армия и след конгреса Полша е превърната в част от Русия през 1815 г., присъединява се към редиците на руската армия. За добра служба император Николай I го назначава за заместник военен министър на Полша и го прави наследствен граф през 1829 година.
И двамата родители на Юлия са убити в хода на полското въстание 1830-1831 г. срещу руското владичество, а Юлия и нейните братя и сестри са направени подопечни на семейството на руския цар. Юлия получава отлично образование в Санкт Петербург и в крайна сметка става придворна дама на Мария Александровна, родена принцеса Максимилиана Вилхелмина Августа София Мария фон Хесен-Дармщат (1824-1880), съпруга на Александър Николаевич, бъдещия император Александър II (1818-1881). И така Юлия се запознава с бъдещия си съпруг.

Принц Александър фон Хесен-Дармщат (1823-1888) е брат на Мария Александровна и приятел на младия Александър. При пристигането си в Русия през 1840 г. той се присъединява към редиците на руската армия като полковник. Съвременниците му отбелязват, че принц Александър е "голям джентълмен, което не е обичайно за германските принцове". През 1843 г. Александър става генерал-майор.

Предполага се, че император Николай смята принц Александър за възможен съпруг на принцеса от руското царско семейство, но Александър се влюбва в придворната дама на сестра си. Като джентълмен, принцът обявява, че се жени за Юлия. Това вбесява император Николай и той забранява брака. Александър обаче се осмелява да не се подчини на царя, което го изтрива от редиците на руската императорска армия за неподчинение. Това е основната причина, защото кариерата на Александър в Русия върви отлично. Но любовта е по-силна. Александър и Юлия се женят в Бреслау, Прусия, през 1851 година.
Връзката с Обединеното кралство
Лудвиг III, Великият херцог на Хесен (1806-1877), по-големият брат на Александър, също не е доволен от титлата на Юлия - "само" графиня, нейният ранг е недостатъчен в сравнение с този на принц Александър. Така Лудвиг III прави Юлия графиня фон Батенберг през 1851 г. и през 1858 г. допълнително я издига до принцеса фон Батенберг. Тогава децата на Юлия и Александър получават правото да унаследяват чина ѝ. Така Батенберг става името на морганатичен клон на монархическа династия Хесен.
Най-големият син от този брак, принц Лудвиг от Батенберг (1854-1921), става натурализиран британски поданик и се присъединява към Кралския флот през 1868 г. само на четиринадесет години. Принц Лудвиг е повлиян от братовчед си, принц Лудвиг от Хесен (1837-1892), и съпругата му принцеса Алис (1843-1878), дъщеря на кралица Виктория, - родители на Алиса от Хесен (1872-1918), която ще стане императрица Александра Фьодоровна от Русия.

В крайна сметка принц Лудвиг от Батенберг се жени за дъщеря на своя братовчед и по-голямата сестра на Алиса, принцеса Виктория от Хесен и Рейн (1863-1950). Дъщеря им принцеса Алис Батенберг (1885-1969) е майка на принц Филип. Също така е важно да се отбележи, че по време на Първата световна война членовете на семейство Батенберг, които пребивават в Обединеното кралство, приемат името "Маунтбатън" (превод на Battenberg от немски), поради нарастващите антигермански настроения сред британската общественост. Преди официалния годеж на принц Филип с принцеса Елизабет през 1947 г. принц Филип изоставя гръцките и датските си титли и стилове, става натурализиран британски гражданин и приема фамилията на баба си и дядо си по майчина линия Маунтбатън.
По бащина линия той е с фамилията Глюксбург.
По бащина линия принц Филип също е свързан по някакъв начин с Русия. Прадядо му е Кристиан IX (1818-1906) или Дядото на Европа, принц от фамилията на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, младши клон на Олденбургска династия, която управлява Дания от 1448 година. Кристиан IX е баща на две императрици. Една от дъщерите на Кристиян е кралицата на Обединеното кралство Александра Датска (1844-1925), съпругата на Едуард VII (1841-1910), син на кралица Виктория.
Другата от дъщерите на Кристиан IX, Дагмар Датска (1847-1928), става руската императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III, император на Русия (1845-1894), и майка на Николай II (1868-1918).

Синът на Кристиан IX Георгиос I, крал на гърците (1845-1913), дядото на принц Филип, се жени за Олга Константиновна от Русия (1851-1926), внучка на Николай I, така че тук руският произход на принц Филип е още по-близък. Четвъртият син на Георгиос I и Олга Константиновна, принц Андрей Гръцки и Датски (1882-1944), се жени за принцеса Алис Батенберг - в този брак е роден принц Филип.
Между другото, династията Уиндзор също има много общо с руското императорско семейство.
Родителите на Филип 1916 г.:

Принц Филип на около 2 години:





Стари теми: