Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Истанбул

  • 101 863
  • 868
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 264
Здравейте момичета!
Позволих си да пусна нова тема, в която да продължим да споделяме мнения и преживявания от Истанбул.

Аз имам едно питане? Тъй като и ние ще пътуваме в почивните дни (18.09-21.09), та въпроса ми е свързан с празника Рамазан Байрам. Той се пада на 20.09 и ме притеснява факта, че всички магазини църкви, музеи и т.н. ще са затворени и пътуването ни ще е напразно.
Моля мамите, които имат яснота по този въпрос ми разяснят какви са им обичаи те по времена този празник, колко дни се празнува и колко дни са затворени магазини (кои дни).
Много ще съм благодарна за инфото, за да знаем какво да правим и ако празника е на 20.09, в понеделник на 21.09 ще е отверено ли вече всичко?

Благодаря предварително!

# 1
  • София
  • Мнения: 264
Отново пиша, тъй като ме вълнува дали да отложим екскурзията във връзка с празниците в Турция?
Моля кажете, ако някой е запознат, кога какво е отворено...

# 2
  • Плевен
  • Мнения: 239
Според мен отложете, заради метеорологичните условия и дъждовете, които наводниха.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 302
Malechka, и ние мислим да ходим тези 4 почивни дни до Истанбул, но мен Рамазан Байряма изобщо не ме притеснява, дори и един ден магазините и музейте да са затворени, ще има много други неща, които да се видят. Много повече ме притеснява обаче времето и тези бедствия там, дали ще е подходящо за разходки, дали ще се е нормализирало положението там след тези порои, в голяма чуденка съм и не знам какво да правя? newsm78 newsm78 newsm78

# 4
  • Мнения: 821
и майка ми ще ходи по време на празниците и аз се притеснявам какви са условията в момента в Истанбул

# 5
  • Мнения: 77
 Thinking Гледах прогнозата на Weather Underground за тези дни и само дъжд дават, а в неделя вероятността за гръмотевични бури е 70%, за понеделник няма още инфо.
... с чадърите и това е.
Поне се надявам баклавичките да компенсират донякъде лошото време  Laughing
Да стискаме палци да се оправи или поне да не вали цял ден!!  Praynig

# 6
  • Мнения: 3 696
И ние ще сме там почивните дни. Дано положението е нормално, успеем да разгледаме много места и да се върнем живи и здрави.  Praynig

# 7
  • Мнения: 70
Може би някой ще се включи с по-подробна информация, но от своя опит ще кажа, че в Истанбул всички магазини работят съвсем нормално, независимо от големия празник. Търговията там е нещо основно, така че ще работи всичко.
И аз съм притеснена от времето и дъждовете, които се изсипват там.
Ходила съм и в дъждовно време там, но дъжда, който ръмеше беше слаб, по скоро като тежка влага и можеш да разглеждаш забележителности с шушляково яке с качулка.
Пожелавам на всички приятна почивка

# 8
  • София
  • Мнения: 4 817
Ето, включвам се с по-подробна информация. Grinning
Преди месец се върнах от вълшебството, наречено Истанбул.

Ето едно пътеписче, което почти веднага спретнах. Ако има заинтересовани, по-късно днес и снимки ще пусна. Wink



Отново бих отишла в Истанбул. Защото Истанбул не е просто град, той е живот. Съчетава в себе си несъчетаемото. Град на контрасти. Изток-Запад, Ислям-Християнство, история-модернизъм, море-хълм. Истанбул е всичко това.

Семплата ни екскурзия започва в 21:00 часа на 06.08.09г. Автобусът е голям, хората в него - малко. Кризата не пощадява никого, но 22-мата туристи вътре имат важна мисъл в главите си: да видят Турция и нейния най-символичен град. Някои от тях са така наречените "куфарни търговци", други веднага нападат турските баклави и локуми, а трети, като мен (признавам - твърде малка бройка), идват тук, за да вникнат в същността на града.

Пристигаме в Истанбул в 5.30 сутринта на 07.08. Невидяли сън цяла нощ, очите ни едва фокусират шарената табела, закачена на един надлез: İstanbul. Едва забележими усмивки се изписват по лицата ни, които по-късно секват, когато разбираме, че в хотелите настаняването става като по европейски стил: в 12:00 на обяд. Часовниците обаче сочат нищожното 6.15, а мъртвилото в един от най-старите квартали на Истанбул - Laleli, действа още по-приспивателно на всеки един от туристите. Турското кафе, сервирано прецизно и с усмивка, леко ни ободрява, а бързата закуска ни дава примитивен тонус за деня.

За да започне пешеходната обиколка. Първо минаваме покрай İstanbul Üniversitesi - най-големият университет в Истанбул, чието здание е в непосредствена близост до символа на нашия квартал - джамията Laleli (лалета - символ на Турция) и Beyazit Camii. Основан през 1453 година, университетът веднага радва окото с централната си порта, която остава отляво на нас, а отдясно е джамията на Беязид. Влизаме само в двора й, където виждаме множество килими, използвани за молитва при недостиг на място в самата джамия. Продължаваме към Kapalı Çarşı или Затвореният Базар, където минаваме само по Altın Cadesi (Златната Улица), която, логично, радва окото с множеството си златни украшения. Забързани търговци тичат между туристическите ни редици, носещи по 6-7 чашки чай на бели кръгли подносчета. Всеки турчин изпива приблизително по толкова чашки чай на ден, което му действа като няколко кафета.
Дъждът наближава, но нашата крачка е все така бавна и лежерна. Едва-едва достигаме Хиподрума, където някои слушат екскурзовода, други - снимат. Двете стават трудно, тъй като отвсякъде сме обградени от арабски туристи. По времето на Византия тук е било Римска Арена, а посредата й са били сложени: Египетският Обелиск на Теодосий, Персийският Обелиск (направен от бронзовите шлемове на победените от византийците персийски войници) и Статуята на Триглавия змей, останал сега без нито една от главите си (едната се намира в British Museum London, другата - в Археологическия музей в Истанбул, третата - в неизвестност).

Дъждът вече е факт, затова спираме под навеса на едно заведение и чакаме около 30-тина минутки. Идеално време за подремване. След това с малко по-бодра крачка продължаваме към Sultan Ahmet Camii или Синята Джамия, както я наричат европейците. Това е и единствената джамия в света с 6 минарета. Историята разказва, че когато Султан Ахмет заръчвал на архитекта да конструира джамията, той казал, че иска куполите й да са от злато (altın). Ала архитектът чул altı (шест) и преценил, че това значи минаретата на джамията да са шест. Така била създадена Синята Джамия. Куполите й са сини, вътре също преобладаващият й цвят е син. При влизането всички се събуват, а жените биват покрити целите със сини шалове. В близост до изхода се намира пано на най-големият мюсюлмански град в света - Мека, а под него - макет от бяло и чисто злато на втория по големина град - Медина.

Слънцето вече твърдо е заместило дъжда, но усмивките на лицата ни така и не се появяват. Следва посещение на Aya Sofya/Hagia Sofia/Света София. Имаме на разположение час, за да починем и да хапнем нещо. Решаваме, че bir mısır (една царевица) ще ни се отрази добре и жадно си я хапваме в градинката между Синята Джамия и Света София. След 60-тина минути сме отново на линия. През 6-ти век Света София е конструирана с цел да бъде най-големият християнски храм в тогавашния свят. По-късно, когато Константинопол пада под Османско влияние, османците искат разрушаването на църквата. Султан Мехмед II Завеователя влязъл вътре и бил толкова покорен от мощта на църквата, че отсякъл: "Никакво рушене! Добавете 4 минарета и я направете джамия!" Казват, че Ислямът е продължение на Християнството. В мюсюлманската религия няма икони, нито каквито и да било изображения на светци - това би се сметнало за идолопоклонничество. Именно затова всяка икона в Света София била заличена от мюсюлмански знаци. Единствено серафимите в четирите ъгъла на храма остават, като на лицата им биват поставени златни звезди. Доста по-късно, когато Ататюрк идва на власт, възниква спор между турците и гърците, живеещи в Истанбул. Гърците искат Света София да бъде техен, християнски храм, докато турците настояват да остане джамия. Ататюрк не дал преимущество нито на едните, нито на другите. Света София става музей. Оттогава започва изтриването на пластовете мюсюлмански знаци над християнските, за да се открият уникалните византийски златни мозайки. Някои от ислямските знаци остават, за да може Света София да събира в себе си едновременно две религии: Ислям и Християнство. Сега до златната мозайка на Дева Мария и Младенеца стои изработената от камилска кожа и изписания със златна боя върху нея знак на Аллах. След като сме пребродили целия храм Света София, минали сме през ложата на императора и императрицата, през мястото за коронясване на императори, през михраба (обърнат винаги на югоизток - в посоката на Мека), най-накрая отново вдъхваме от свежия въздух на Истанбул. Продължаваме към двореца Topkapı (top = оръдие, kapı = врата) - обитаван от 36 султана. Минаваме покрай стаята за съвещания на везирите, покрай харема, след това - покрай всички стаи със съкровища. Бляскави диаманти, злато, рубини - всичко това приковава вниманието на хиляди туристи от различни части на земното кълбо. Чува се протяжната мелодия на млад мъж, четящ по 24 часа на ден различни сури от Корана. Намираме се на огромна тераса, откъдето се открива най-невероятната гледка към Босфора. В двореца често почиваме, а когато приключваме, тежко излизаме от сараите. Краката ни вече не ни държат и ние бързаме да се приберем в хотелите. Някои, като нас, избират маршрута пеша, за да могат още малко да погледат от красотата на града (въпреки умората), а други - трамвая, движещ се по единствената трамвайна линия (по 1 трамвайна линия в Европейската и Азиатската част). Най-накрая се прибираме по хотелите и мигновено заспиваме. След дългата вечеря се отправяме на нощната панорамна обиколка с автобус, която дълго време не може да се справи с ужасните задръствания и кошмарния начин на каране в Истанбул (да уточня - там мигачите не се зачитат, а в мига, в която пешеходец чуе клаксон, може веднага да бъде сгазен - няма изчакване). Минаваме по моста Ататюрк - разделящ старата от модерната европейска част и стигаме до Долмабахче, откъдето се открива невероятна гледка към нощен азиатски Истанбул. Фотоапаратите щракат, диханията се затаяват. По-късно продължаваме по стената, обсипана със снимки, представящи целия живот на Ататюрк, докато не стигаме до малко кафе на брега на Босфора, където всички пием по чаша ябълков чай (не обичам чай, но този беше уникален - парченца ябълка, точно като фреш сок, но топъл). Минаваме през най-младежкия квартал - Karaköy, с многобройните си увеселителни нощни барове, през Ortaköy, и на няколко пъти покрай стадиона на Beşiktaş. Кварталът Taksim (който само за няколко дни ми стана любимо място) ни служи като изходна точка във всяка посока. Почти през цялото време автобусът ни се движи по крепостните стени на Константинопол, които са построени на три пласта с различна височина. Всяка от портите на крепостта носи името на пътя, към който води. Около 1.30 се прибираме по хотелите и чакаме с нетърпение идния ден.

Събуждаме се рано, защото в 9.00 часа ни чака разходка с яхта по Босфора - това, което всъщност чаках най-дълго. Тръгваме от фериботното и яхтено пристанище Kabataş и всеки от нас се настанява на удобна позиция за снимки. Сега виждаме вчерашните квартали в друга светлина. Първо минаваме покрай двореца Долмабахче, а после ни чакат накацалите като малки гларусчета къщички в Европейски Истанбул. Минаваме под първия мост над Босфора - Galata, висок 64 метра, дълъг почти 3 километра, известно място за самоубийци (и именно затова пешеходното движение там е забранено). За да се премине от Европа в Азия се плащат близо 2 долара, за обратно - нищо. Завиваме под втория мост над Босфора - Fatih Mehmet, и сега вече се любуваме на Азитски Истанбул. Именно тук се намират и къщите, които българските домакини наблюдават от телевизорите си в хола. Къщата от "Перла", от "1001 нощ", от "Пътища на съдбата" и прочие, които са музеи, тъй като съдържат в себе си дългогодишна история. Яхтата ни оставя в Азия, където обядваме в малка, но много зелена градинка. По-късно автобусът ни минава по моста Galata и ни отвежда в двореца Dolmabahçe (dolma = пълен, богат; bahçe = градина). Тук се пребивавали 6 султана и именно тук Мустафа Кемал Ататюрк намира смъртта си. Направен изцяло по европейски образец, Долмабахче все пак загатва за източния си характер, чрез някои детайли. Интересното е, че по време на възхода на Османската империя, султаните са живеели в далеч по-семпъл дворец, като Топкапъ, но в разпада на империята се демонстрира фалшива помпозност и могъщество, за да не се осъзнае упадъка на величието - дворецът Долмабахче. Колоните имитират гранит, но всъщност са дървени, тъй като дворецът и насипен и не трябва да тежи. Но каква полза - тук се намира най-големият полилей в света, подарък от кралица Виктория - тежи 4 тона, съдържащ 750 крушки. Кристалът в двореца идва в повече, имайки предвид най-вече главното стълбище, наречено именно Кристалното Стълбище. Харемът е изцяло изолиран от останалите стаи, а стените му са обсипани с портрети на любимите жени на султана, нарисувани от него самия. Обиколката за деня приключва с Голямата Зала (именно тук се намира и полилеят), където е и най-големият ръчно направен килим в света - 120 кв.м. След това постелите в хотела ни чакат и ние бързаме да ги потърсим. Вечерята ни този път е в GAR Variete Bar, където се радваме на турски народни танци, кючек, и дори едно изпълнение на българска песен на живо. След вечерята заспиваме бързо, тъй като на следващия ден ни предстои нов круиз.

Принцовите острови. 9 острова, 4 от тях - обитаеми. След час и половина возене с ферибот, стигаме до втория по големина остров от четирите. Известен като "Острова", той носи името Heybeli (турски) и Халки (гръцки). Това е единственият екологично чист остров в Мраморно море, където придвижването става само с велосипеди и файтони. Имаме на разположение 2 часа и 15 минути, за да хапнем на чист въздух и да се любуваме на гледката към Азиатската част на Истанбул от Острова. Още час и половина фериботно плаване на връщане, където успяваме да видим отблизо Kız Kulesi (Кулата на Девиците) - символът на Истанбул. Легендата гласи, че врачка предрекла на султана, че дъщеря му ще бъде ухапана от змия навръх 18-тия си рожден ден и ще умре. За да я предпази, султанът построил кула посредата на Босфора и изпратил дъщеря си там. На 18-тия й рожден ден й изпратил кошница с плодове, но отвътре излязло малко змийче и я ухапало, от което тя починала. Слизаме отново на Kabataş и минаваме набързо през хотелите, за да вземем вече готовия си багаж и да потеглим обратно към родината. Автобусът ни излиза от Истанбул, но всички се съгласяваме да не му кажем "Сбогом", защото вярваме, че пак ще го посетим. След 2 часа спираме в Одрин (Edirne), където посещаваме най-голямата джамия в Турция, Selimiye Camii, посторена от Мимар Синан - архитектът и на джамията в София, до Халите. Пазаруваме характерните одрински сапунчета във формата на плодове, хапваме набързо и след час тръгваме. На 15 километра ни чака българската граница, след което потъваме в мрак по българските пътища, обсипани със завои и дупки.

Обръщам се назад и виждам в далечината надписът Türkiye Cumhuriyeti (Република Турция) да блести в червено. Малко пред него, в бледобяло присвятка Република България. Усмихвам се, сякаш на себе си, и си казвам, че един ден отново ще отида в Истанбул, но този път на спокойствие ще седна на терасата на хотел в Taksim, ще вперя поглед в Босфора, и ще отпия глътка ябълков чай. Seni çok seviyorum, İstanbul!

# 9
  • Мнения: 113
t1n43to, страхотен пътепис!

# 10
  • Мнения: 348
t1n43t0  много увлекателно разказваш   bouquet ( макар и с леки фактологични неточности)

Вчера и аз се върнах от ИСТАНБУЛ. Имахме късмет с времето, разкъсана облачност с леки превалявания за 15 мин. и спре. Маршрута ни беше почти същия както на  t1n43t0, НО  в свободното ни време успях да направя неща от коментарите на момичетата в предната тема.

КОМИРА  Laughing е уникално вкусен картоф с плънка, с основание му отделихте 3 страници с коментари и снимки  Laughing, да не забравя и сладоледите MADO имат добри попадения, но аз попаднах на тях в скъпи тур. дестинации

LC Waikiki
имат страхотни дрешки за всички. ( нашите едва се побраха в две огромни торби от outlet-a в Istoria mall)

Подводния дворец базилика или простимко казано водохранилище в центъра на Истанбул точно до Св. София също е прекрасно място.

Вместо Бар GAR със съпруга ми отидохме до Kumkapi където през деня има рибен базар, а вечерта в малките улички на квартала е феерия от красиво осветени рибни ресторанти долепени един за  друг (десетки са), жива музика от цигански оркестри, преминаващи хора пушещи наргиле, "очарователно нахални" сервитьори канещите в ресторантите и прекрасна риба с която "лично" си се запознал преди да ти я сервират (носят на плато различни сурови риби и ти си избираш каква да ти приготвят) 

От личен опит да споделя, че врагедана навигация в телефона е добра алтернатива на всякакви карти  Peace  или един Garmin

Следващото ни ходене ще е без агенция. Чакам с нетърпение да се изгубя сред  малките павирани  улички, между многобройните котаци с пригладен косъм, но с мъж до мен. Парвали съм или не гледат с добро око на жена, която върви пред мъжа си и пита за посоката минувачите,  newsm78 (туристическите полицаи и служителите по музеите са изключение).  Повечето пъти когато аз питах не ми отговаряха, но когато съпруга ми повтореше въпроса на секундата получавахме изчерпателен отговор   Crossing Arms

По късно ще кача малко снимки.
Хопа, ето ги и тях:
http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/album.php?aid=2021697 … amp;id=1284444761

Последна редакция: ср, 23 сеп 2009, 22:52 от Egisihora

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 302
И ние се завърнахме тези дни от Истанбул! Наистина невероятен град! Неописуемо красив, този град има атмосфера, която никъде в друг европейси град досега не съм усетила! Пожелавам на всеки, който не е бил там, да го посети, заслужава си!

Ето и малко снимки от там

http://picasaweb.google.com/stefan.hristoskov/Istanbul#

# 12
  • Мнения: 3 695
t1n43t0 много хубаво си го описала  Laughing

обожавам Истанбул  Heart Eyes

# 13
  • Мнения: 847
t1n43t0 много хубаво си го описала  Laughing

обожавам Истанбул  Heart Eyes
И аз обожавам Истанбул.
Искам да ви попитам - какво бе6е изискването за паспортите - да са валидни ,колко време преди датата им на изти4ане?
4е моят изти4а през януари 2010 , а през октомври искам да отида до Истанбул .

# 14
  • Мнения: 348
Black Mamba , мисля, че е 6 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт