Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Истанбул 4

  • 134 709
  • 735
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 5 648
Мисля лична карта да не взимам, не за друго, а за да не ми я откраднат.

# 241
  • вкъщи
  • Мнения: 1 735
Момичета,четох ви и стигнах до извода,че няма да ползваме услугите на фирмата за обиколки,зашото цените са меко казано надути.Хотелът ни е в кв.,,Лалели".Оттам с травмай ли да с е придвижим до ферибота ,за да идем до Принцовите острови и на обиколка из Босфора.
С карта дали ще се оправим?
Ние сме от 20 до 24 .05там.Летни дрехи ли да си вземем,предполагам,че ще е топличко по това време.

# 242
  • Троян
  • Мнения: 82
лелка,за Принцовите острови не мога да бъда конкретна,но за разходка с кораб по Босфора ще кажа:
Качвате се на трамвая и слизате на спирка Еминюню там е пристанището от което тръгват корабчетата за разходка,а на първа страница е описано подробно за кратък и пълен круиз,и разписанието им.
И аз не вярвах,но настинат е много лесно да се оправиш в Истанбул.Карта би помогнала,но мисля,че нужда няма да имате от нея.Ние първия ден след пешеходната разходка която ни беше бонус се спуснахме надолу движейки се по трамвайната лента и стигнахме до пристанището пеша.Много приятна разходка.Там е и Египпетсия пазар,който може да се разгледа набързо и после разходката с кораб за почивка на краката и разкош на душата!

# 243
  • Мнения: 93
Здравейте, мили дами!
Завърнах се от великденското си посещение на този уникален град!
Благодаря на всички за помощта и инфото   bouquet - изкарахме си страхотно без да губим време и да се нервираме с групата!
Имаше адски много западни и местни туристи (заради Деня на детето) и за обектите доста се чакаше, но горе долу изпълнихме програмата си Simple Smile
Отидохме на Чамладжъ! Може би най-голямото попадение поне според нас! Паркът е спретнат и чист, умерено количество хора, а гледката просто не може да се опише с думи! Кадъкьой също много ни хареса.
Разходката по Истиклял също не е за изпускане - много настроение и неща за разглеждане!
Принцовите острови може да се посетят самостоятелно, поне така човек разполага с времето си - аз не съм особено впечатлена, малко пусто ми се стори, но все още е извън сезона.
Видях, че и по-напред сте коментирали за трамваите. Аз номера 38 и 46 не видях, а доста ползвахме този вид транспорт. Пишеше само Т1 и крайната спирка.
От Еминьоню искахме да си закупим Акбил, но ни казаха, че вече не продават и си взехме Истанбулкарт. Същата работа върши, много е удобно, а и по-евтинко излиза ако се ползва повече транспорт.
Нашата безплатна организирана пешеходна разходка не беше много добра (местния гид беше доста кратък и неинтригуващ), но иначе е хубаво за ориентация.
Много сме доволни, но най-вече защото се движехме сами  Wink
Отново благодарности на всички отзивчиви момичета в темата  Hug

Последна редакция: ср, 27 апр 2011, 13:51 от *Rudolph*

# 244
  • Мнения: 1 934
http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/04/27/1080625_v_istanbul_shte_s … avi_vtori_protok/

Аз се чудя какви са тез напъни от Ердоан, а пък то просто било-избори идат ...

# 245
  • София
  • Мнения: 8 786
Аз не бих се разхождала където и да било без някакъв документ за самоличност, включително и тук в България. Дори и да оставите паспортите в хотела, по-добре е да имате нещо в себе си. Все пак личната карта си е официален европейски документ. И колкото и да се краде, не е повече от това, на което сме свикнали и просто трябва да сме по-бдителни(както на всички туристически места по света). Убедена съм, че една разходка около Софийските хали или Женския пазар е доста по-рискова от посещение на истанбулски туристически обект.  Wink

хем на форумска среща ми го хвалиха... (  Wink )

 ooooh!  Божееее! До там ли съм стигнала!  Embarassed  Уж си стоя кротко при котките и орхидеите и малко в истанбулската ...  Embarassed  А котката-шапка за пръв път я видях и много ми хареса  Grinning. Преди време и твоята снимка-илюстрация за АКБИЛ павилион много ми беше харесала  Laughing.

Лелка, времето е божа работа. Например този април в Истанбул е по-студено от тук. Дори преди 2 дни за малко щяхме да купим ваучери за утре, но като погледнахме прогнозата - пак е студено и облачно.

Кашпичка, много е индивидуално за парите. Ако ще влизате по музеи - смятай по 20 лири средно (Топкапъ - 35 с харема). Ако ще се храните по ресторанти - също оскъпява. А ако ви трябват само за балък-екмеци, бюреци, дюнери, компири и транспорт - преди 2 седмици не можахме и 100 лири да похарчим с мъжа ми. А какви вкусни екмеци със суджук и кюфтенца ядохме....  Mr. Green

# 246
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Девойки, някой от вас да е нощувал в Метро Отел в Лалели? Този?

Аз искрено не разбирам спокойствието да ходиш в чужда държава без документ за самоличност. Това в крайна сметка е една лична карта, нито тежи, нито нищо. Пак повтарям, Турция е държава със засилено полицейско присъствие и достатъчно вътрешнополитически проблеми. Оставете си паспортите в хотела, щом такава е практиката, но имайте някакъв документ за самоличност във себе си!

Clivia, питай бе, душа. До юни месец все ще слушаш как ще събира Истанбул, после ще го дели, после ще копае, пък после ще зарива. Страшен е !

# 247
  • Varna
  • Мнения: 2 536
ХаДи сега една Истанбулска котка, която снимах на една страшно романтична и красива уличка...Уличката на чешмичките- такова и е името. Малка уличка, която е до Ая София, много си я обичам....падам си доста романтична, шЪ мЪ прУщаватИ и винаги ходя там.

http://bg.fotoalbum.eu/images1/200812/74950/195336/00000083.jpg И дават да ги гушкат, не кЪт нашия Котьо Ошо който е страшно своенравен...сакън да не го пипнеш, шЪ му развелиш прическата.

И спИсиалнУ за Танчето малко оФФ    http://bg.fotoalbum.eu/images1/200812/74950/195336/00000034.JPG   ей тая постелка е ФлИбИна във наштУ АнжИ Grinning

АНЖ,
Душко, този хотел не го знам. Няма ли начин да ползвате хотела който ти показах аз?

# 248
  • Мнения: 5 648
Спокойствието ми е такова, защото не съм ходила в чужда държава, за първи път ще ми е.И след като от агенцията ме посъветваха да не я взимам реших, че имат основание да ми го кажат. И затова питам и разпитвам.
Иначе тук винаги си нося с мен личната карта и шофьорската книжка.
Надявам се към 6.05. да е топличко Praynig

# 249
  • Мнения: 773
Завърнахме се и ние вчера сутринта. Минавам само набързо да благодаря на всички, които търпеливо обясняваха и отговаряха в темата, както и като цяло за активността й, с което се помага много на всички пътуващи, които четат.
Истанбул е наистина толкова вълнуващ, колкото очаквах, но за красотата, тя не може да се очаква или описва, най-добре е човек просто да й се наслаждава. Така че ще се върнем пак  Heart Eyes
лелка, и аз вече мога да помагам  Mr. Green До Принцовите острови се хваща корабче от пристанището на Кабаташ, до което се стига изключително лесно - последна спирка на трамвая. Там на 100-ина метра по-напред е Долмабахче, така че може да съчетаете тези две точки.
И още нещо, наистина, както е писала Рудолф, сега Истанбул беше залят, което мисля че не беше толкова заради празника на детето, а защото тази година Великден съвпада при католиците и православните и имаше страшно много туристи от различни държави. Така че ние на Долмабахче чакахме 3-4 часа на опашка, но се отказахме от Св. София и Йеребатан.
Затова пък изпълнихме: Кадъкьой, Чамлъджа, Таксим, Истиклял, Миниатюрк, разходка по Босфора, Принцови острови - Хейбелиада, Синята джамия, прибиране пеш вечерта от Еминьоню до Лалели по трамвайната линия, ядохме 2 пъти балък екмек, пихме веднъж фреш, и дори това да беше, мисля че не е никак малко за първи път. Пък нали трябва да има за какво да се върнем  Mr. Green
Май не беше толкова за бързо, но пусто се размечтах...

# 250
  • Varna
  • Мнения: 2 536
ЕЛИН,
Браво бе, вие сте пеизпълнили плана smile3508 Юнаци!

# 251
  • София
  • Мнения: 4 043
Девойки, някой от вас да е нощувал в Метро Отел в Лалели? Този?

Аз  Hug

В Лалели си е, беше чисто и приятно! Изненадах се, честно казано, защото като съм чела из темата за Лалели все кофти неща пишеше. Стаята беше просторна и чиста, с хубава баня с душ кабина! С климатик, ТВ, интернет (малко бавничък, като да си провериш пощата става), мини бар.

За тези пари, които бяхме, беше много добре.

# 252
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
illy', благодаря много! Благодаря и тук на NautilusPompilius ( сигурно чете Simple Smile )
Делте, препоръчаният от теб хотел ще бъде пробван, надявам се , в периода 18-20.05.

# 253
# 254
  • Преди на юг, сега на север, но все на изток!
  • Мнения: 1 694
Преди повече от седмица се върнахме от Истанбул, но комбинирахме пътуването с още едно и закъснях с „отчета”.

Нямах търпение да заминем и с основание – прекарахме си повече от прекрасно! Истанбул беше вълнуващ и пролетно очарователен.
Това ми е второ посещение на мегаполиса, първият  беше през есента – меки слънчеви дни и страхотни изживявания. Сега не беше толкова приятно времето, макар че определено имахме късмет, но градът беше различно красив, някакси по-свеж, по-жизнерадостен.
Навсякъде имаше пролетни цветя – лалета, нарциси, зюмбюли, иглики, чийто дъх се носеше във въздуха. Истанбул през пролетта е чудесна гледка!

Преди да започна с разказа си искам да благодаря на всички момичета в темата за безценните съвети, които дават!

Ден първи – 14 април

Пътуването ни започна в порой от дъжд, който след Бургас премина в сняг, а на границата на Малко Търново вече беше натрупало около десет сантиметра и един снегорин чистеше.
Няма да коментирам пътя Бургас-Малко Търново! Срам ме е!



Малко след преминаването на границата времето се проясни, а като хванахме и Е80, целта беше вече много близо!
В Истанбул се ориентирахме безпроблемно. Има толкова много табели, че няма как да се объркаш.
 
Градът ни посрещна така:



Настанихме се в хотела, а колата ни я паркираха на видно от рецепцията и от нашата стая място и ни казаха да не се притесняваме.
След това ни правеше впечатление, че почти винаги е заклещена от други коли, явно на работещи в хотела. Тръгнахме на опознавателната ни обиколка, купихме си акбил на една будка срещу спирката на Беязид, но вече бяхме огладнели, така че бързо се ориентирахме към заведението Ортаклар.
Порциите са големи, цените нормални, но мнооооооооооого люто ядат тези хора, бре.....!!!!!! За детето изрично казахме да не е люто, но пак си беше......
Ние понеже не ядем люто, не ни допадна много.
 
Последва разходка по Хиподрума, където както вече многократно беше писано текат ремонтни дейности, кратък отдих в Синята джамия, разходка в уличките под нея където има много красиви сгради, превърнати в хотели, покрай Св. София до входа на Топкапъ и естествено улица Соукчешме, която препоръчвам на всички!
Китна малка уличка с разкошни къщи от 19 в., отпред с цветенца.
Ние бяхме там привечер и нямаше много хора.
Атмосферата е романтична и макар и за малко се пренасяш в един друг свят!
Към края на улицата има и едно приятно кафене, след което следва входът на парк Гюлхане.







Ние вече бяхме доста уморени, а и детето започна да помрънква, затова решихме да се приберем и така да приключим този дълъг ден. Пътуването с Т1 е бързо и приятно.
 
Ден втори – 15 април

Времето е обещаващо, слънцето грее и ние следваме нашата програма.
С Т1 до Кабаташ, а след това с 25Е до парк Йълдъз. Не е много далече. Т1 е пълен с туристи – немци, холандци, англичани.
Пътьом хвърляме поглед към Долмабахче. Казваме си, че трябва да го посетим.
Явно тук всичко е свързано с Ататюрк. От другата страна на улицата, на дългата стена висят огромни пана с илюстрации на моменти от живота му.
Вечер се осветяват с лампи. Култът към Ататюрк е известен.
 
Парк Йълдъз ни посреща тих и спокоен.
Както Пина спомена, той е почти безлюден. Най-много да сме били около 20 човека заедно с подръжката и охраната! Доста е стръмен, но на нас не ни попречи.
Повечето лалета бяха цъфнали, на по-сенчестите места бяха на пъпки.
Отново пролетна феерия от цветове!








Направихме си много хубава разходка.
Излязохме от горния край на парка и се спуснахме по една стръмна улица към Ортакьой с чудесна гледка към първия мост над Босфора (Боазичи). На киприя площад хранихме гълъбите, любувахме се на красивата джамия и на Босфора.
Тук няма туристи, няма тълпи, много млади хора.
И всички ядат кумпир. Нали с това е известен и Ортакьой! Няма как и ние опитахме – вкусотия!






Потегляме към Таксим. В автобуса се заприказвахме (покрай детето) с много приятна стилна дама, която се оказа е била в София и имаше хубави спомени от столицата ни.
 
На Таксим имаше протест, който после се спусна по Истиклял.
Ученици от средното училище протестираха, изтекла информация за зрелостния изпит, виновните били хванати и вече са в ареста. Младежите бяха придружени от полицаи с автомати и щитове, които се движеха на няколко метра след шествието. След около един час пак им се натъкнахме, връщаха се отново към Таксим.
Учениците хвърляха бели листовки, на няколко минути след тях работници на тяхната Чистота вече чистеха усърдно, преброихме 8  човека.....
Много сме впечатлени от чистотата навсякъде (поне там където бяхме).






Тук искам да благодаря на Сладка Хапка за сладкарница Инджи!
Очарователно малка и много вкусни профитероли. Много е готино как хората просто си влизат, взимат си порцийката от тезгяха, хапват на крак, плащат и си излизат! Имаше и туристи естествено.
Не питахме колко стара е сладкарницата, но стана ясно, че въпреки успешното начинание, собствениците не са се полакомили да разширят сладкарницата си или да открият още една. Запазили са я в оригиналния й вид.
Аз не обичам много сладко, но исках да се потопя в тази атмосфера и с огромно удоволствие си изядох профитеролите.




Маршрутът нататък е ясен: Чичек пасажъ, Балък пазаръ, Галатасарай лисеси, Сан Антонио, различните посолства и по една разкопана уличка с магазинчета за музикални инструменти надолу към Кула Галата, кратък отдих там, фрешчета за нови сили и продължихме към моста Галата.

Да спомена, че този преход не е много удачен за детска количка, понеже има доста стъпала, но с малко повече усилие, става!

Опитахме и балък екмек и страхотните пълнени миди!
Не знам къде побрах толкова много храна, но можех да ям още и още! Мидите ми станаха любими! Разходката ни продължи покрай Сиркеджи и в парк Гюлхане, от там с шепа печени кестени в ръка към спирката на Султанахмед за Т1, че вече нямахме сили!
На връщане в хотела срещнахме наши познати, настанени в хотела срещу нас – светът наистина е едно село!







Вечеряхме в едно много приятно заведение на име Саит Искендер.
Близо е до Мадо на Аксарай. Намира се в последната пресечка вляво, ако вървиш към Мадо, срещу някакъв голям хотел, но вече не помня името му. Беше пълно с местни, много вкусна храна и супер любезен и ненатрапчив персонал.
 
Ден трети – 16 април

Слънцето отново грее, а аз съм много щастлива, защото днес ще видя Емиргян!
И не напразно го чаках толкова, че и отложих пътуването ни, ако си спомняте.
Пътуването с 25Е е приятно, няма много хора, разкошен маршрут – до Ортакьой ни е познат, следват Арнавуткьой, Бебек, разкошни места където на човек му се приисква да поживее, край пътя е пълно със заведения със закусващи хора, крепостта Румели Хисар, минаваме под втория мост над Босфора (Фатих Султан Мехмет), покрай музея на Сакъп Сабанджи и ето вече сме на спирка Емиргян.
Отново има баир до входа, пак се катериш нагоре, но някакси не го усещаш!








Такава красота, свежо зелени поляни, лехи със лалета и други пролетни цветя, чийто дъх се смесва с този на окосената трева, чуруликане на птички и мноооооого хора!!! Лехите с цветя са оформени много красиво и с усет.

На островчета, не те заболяват очите от цветове, в никакъв случай не е някаква шарения или кич, преходът е много плавен. Абе, направо си е  балсам за очите и душата. Трябва да се види! Най-горе до Белия Кьошк имаше сцена с много приятна ненатрапчива жива музика, много от хората, които си почиваха там, си припяваха в такт.

Не липсваше и фотосесия на булка и младоженец.











И отново , пак , още , и пак , ето я и булката!


Навсякъде в парка има маси с пейки за пикник и почти всички бяха пълни, хората си закусваха на открито.
А кьошковете също предлагаха закуска. Тоест само закуска.
Предполагам срещу определен куверт на човек. Опитахме се да пием кафе, но казаха,че сега тече закуската. Беше пълно със семейства. Жалко, че бяхме закусили в хотела!
За другия път ще знам.
Затова пък между закуската и обяда, някъде след 13ч. се вредихме за кафе в Жълтия кьошк и то лаваца – мммм!

Късния следобед посветихме на Топкапъ. Имаше опашки за билети, но вървяха бързо. За детето не сме плащали нищо.
За посетителите с детски колички да кажа, че те не се допускат в залите. Оставяш количката пред залата, разглеждаш я, после си я взимаш.
И са много стриктни. В една от залите изпуснахме малката и тя се шмугна зад преградата,  смъмриха ни набързо!





След Топкапъ решихме да отидем да вечеряме някъде на Истиклял.
Взехме си такси – до Галатасарай лисеси 10 лири. Сигурно е било близо до Френч сокак-а, който сте обсъждали.
Заведението се казва Конак Кебап, на няколко етажа, ужасно вкусно. После ядохме отново миди на Балък пазаръ, също и кюнефе.
Въобще голямо ядене в Истанбул му направихме. Със сигурност качихме някой друг килограм!


Ден четвърти – 17 април

Времето е мрачно – в унисон с нашето настроение.
И двамата сме единодушни, че не ни се връща. Умишлено се мотаем и не бързаме да си съберем багажа, но няма как.
Следват обещания, че в най-кратък срок пак ще дойдем. Студено е и духа вятър, затова се отказахме да правим заплануваната разходка по Босфора.

Отидохме с колата до Сиркеджи, от там пеша до Египетския. В една уличка накупихме локуми и всякакви ядки.

Открихме и страхотно място където продават прясно смляно турско кафе. Казаха, че било най-доброто турско кафе в Истанбул – Kurukahveci Mehmet Efendi. Вътре хората работеха като мравки, един мели, друг сипва в хартиени пликове различен грамаж, трети ги затваря и така по веригата!
Имаше километрична опашка от местни, която вървеше скорострелно! Кафето е страхотно, препоръчвам го! Спомням си само цената на опаковка от 100 гр., че такива бях накупила – 2,50 лири.

И така с много тъга и с надежда за скорошно виждане напуснахме Истанбул!




Понеже бяхме с малко дете искам да споделя какво още ми направи впечатление:

В градския транспорт наистина отстъпват място на родител с дете/бебе.
Много са любезни. Не е имало случай, в който да сме седели прави с детето.
Дори веднъж когато съпругът ми седеше с малката, един чичо ми предложи да ми държи количката, че и аз да седна до тях.
Повечето пъти на спирката сгъвахме количката, за да ни е по-удобно, предимно в пиковите часове.

Също така съм впечатлена колко много съседите обичат децата.
Още на самата граница турският митничар пъхна някаква суха паста в ръцете на малката, от там нататък всеки й даваше нещо - вафлички, солетки, бисквитки, сникърси.
Постоянно й се радваха, щипеха, а в заведенията я взимаха на ръце и я разхождаха наоколо, за да хапнем/пием кафе на спокойствие.
Беше изключително мило! 




Общи условия

Активация на акаунт