Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 12

  • 52 156
  • 738
  •   1
Отговори
# 585
  • Бургас / UK
  • Мнения: 1 078


Не познавам младежа и снимката не е моя Mr. Green изрових я от нета и реших да я споделя с вас Simple Smile
Относно софийската сбирка пожелавам  весело изкарване на всички котарани dazzler1

# 586
  • Мнения: 119
В Одрин не съм била , но моите хора дето ги споменах , че са луди по Истанбул и ходиха досега пет пъти казват , че е направо отвратително , мръсно и безинтересно място - абсолютната цигания и недоумяват защо изобщо има програма там.
Иначе са ходили доста из Турция и споменават със суперлативи  Кушадасъ , Измир , Анкара...
Одрин обаче било съвсем различно място.

Какви са вашите впечатления ?

# 587
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Моите впечатления с подобни. Одрин удивително прилича на Чирпан , да речем - сети се какво интересно от туристическа гледна точка има там, не знам дали имаш впечатления от инфраструктурата и архитектурата му, но не може да остави трайни положителни впечатления у човек.
Одрин има нещастието да носи славата на бивша столица  и настоящете на административен център на умишлено пренебрегвана провинция. Тракия е населена основно с изселници и преселници, хора с двойно гражданство, които трудно се поддават на политически натиск и манипулации и избори там трудно се купуват. Почвата е плодородна. природни ресурси дал Господ, не можеш да им извиваш топките като на жителите в района на G.A.P , примерно или източна Турция. ПО тази причина правителството не субсидира, тракийци са оставени да се справят сами и докато в останалата- проблемна да я нарека- част на Турция чeнето ти може да висне от удивление от чудеса на строителство и скорост на изграждане на инфраструктура, тук можеш единствено да зееш пред Селимие.
Включват го в програмите заради близостта на Одрин до границата и съответно - далаверата от алъшвериша.

# 588
  • Мнения: 1 909

Чумби, от автогарата взимаш метрото и слизаш на последната му спирка - Аксарай и отиваш до спирката на трамвая, която се казва Юсуфпаша. Там хващаш трамвай Т1 и слизаш на 6-тата спирка - Гюлхане. Хотела ви е в този регион:

Хотела е с А, спирката е трамвайчето при него:

https://maps.google.com/maps?q=hotel+evsen+istanbul&hl=bg&am … &t=h&z=16
Прехвърлянето от метрото на трамвая погледни тук:
http://store.picbg.net/pubpic/1F/69/f096967487ed1f69.jpg
Метрото е червеното, тъмно синьото е трамвая, а бялото е пешеходното разстояние между тях  Peace

Благодаря,  Шебек  Hug Малко далечно исглежда, но ще докладвам дали сме се справили Heart Eyes

# 589
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Чумби, аз погледнах нас сайта на хотела, те предлагат при определни условия трансфер от летището. Защо не им пишеш/обадиш и да ги попиташ дали не биха ви трансферирали от автогарата? В крайна сметка с "градския" автобус на ХУНТУР пътувате, нали?

# 590
  • Мнения: 119
Понеже познаваш добре Турция не беше ли Измир градът с най-много български изселници ?

# 591
  • София
  • Мнения: 8 786
Малката, най-много си заслужава джамията Селимие. Тя наистина е невероятна. Центъра ми хареса, макар и "разгледан" за 1 час. Имаше много шадравани. Всъщност имаше и някакъв празник и празнична атмосфера. Не знам как ще изглежда в делничен ден. Като забележителности няма кой знае какво - джамията, паметник на Синан, музей на здравето (или нещо подобно) с восъчни фигури, двете български църкви, Стара кула, Кервансарай, който е направен на хотел и май само отвън може да се види, стар мост над Марица и май е това. Знам, че има и покрит базар, но не знам дали това е този, който е към джамията  или има и още някакъв.  newsm78  Сериозно бяхме решили да отскочим за 1 ден от Пловдив и да го разгледаме, като съчетаем с покупка на лют пипер и хапване на тава джигер (не от мен  Sick), но сега с непредвидения Истанбул, май ще го оставим за друг път.

Последна редакция: вт, 07 авг 2012, 17:24 от Тaня67

# 592
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Понеже познаваш добре Турция не беше ли Измир градът с най-много български изселници ?
Бурса. Другите центрове са Измир , Одрин и естествено Истанбул. Но в Бурса са 100 ли, 200 хиляди.

# 593
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 2 055
Чефито, хотела ви е на много хубаво място в историческия център  Peace Автогара е далечко, в нея е проблема  Wink Но мисля,че ще се справите  Peace

Новия площад:

# 594
  • България, София
  • Мнения: 1 108

Велина, тръгването в неделята в 9 сутринта ли беше? Имаше ли Одринска търговийка или разглеждахте? При вас имаше ли включени Принцови острови? В офертата, която е в момента са включени, но за мен са в неподходящо време ако не ходиш и на други екскурзии. Другата изгодна оферта е на Запрянов травел за 104 лв (на Комфорт е за 126 лв с Принцови острови).
Да, тръгването беше в неделя в 9.00 сутринта. В Одрин имаше от всичко - първо българската църква Св.св. Константин и Елена, после около 40 мин. за покупки и след това Селимие и централната част, за които имаше повече от час време. Принцови острови имаше в програмата на Комфорт травъл в събота, но ние си ги направихме в петък.
В следващия пост или постове ви пускам писания за първия ни ден. За втория още не съм готова  Embarassed

# 595
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 2 055
Пиши, пиши  smile3508

И моя приятел пише пътепис в момента, много мъчно му върви процеса, ама аз и на него му викам "айде, айде" - като начална учителка съм  Laughing

# 596
  • България, София
  • Мнения: 1 108
Най - после успях да опиша първия ни ден в Истанбул. Предстои описание и на втория, надявам се скоро. Приятно четене на моето разказче

И така. Ето ме за трети път в Истанбул.
Часът е 21.00, потегляме от София, „Александър Невски”. Тръгваме малка групичка от 4 души, която в Хасково предстои да се увеличи с още 8 пътешественици. Агенцията е „Комфорт травъл”, водач ни е Виолета, шофьор – Иван. С леко свито сърце съм от отзивите на Шебек за агенцията, но с радост мога да споделя само позитивни впечатления. Въпреки че не ползвахме нито една от допълнителните екскурзии (то се знае след подготовката от тук) съм изключително доволна от организацията, която създаваше водачката и от богатата информация, която ни даде както за Истанбул, така и за други обекти по пътя. С една дума – препоръчвам я и бих отишла и на други екскурзии с тази агенция или поне с тази водачка. След това пътуване – трето, с трета различна агенция се убеждавам, че голяма роля за формиране на впечатленията имат самите водачи. Искам да добавя, че не сме усетили по – различно отношение заради неучастието ни в екскурзиите на агенцията.
   Минавайки през Хасково, нашата скромна групичка вече е нараства на 12 души и наближаваме границата. Имаше доста автобуси (не ги броих), но криво ляво минахме българската гранична проверка. И след това настана голямото чакане. Не съм засичала колко време висяхме, докато минем турската граница, само мога да кажа, че в 4.50 ч.бяхме на магистралата за Истанбул. С едно кратко спиране на около 100 км. от любимия град и ето ни в 08.20 в хотел „Айма”. Пропуснахме събуждането на града, докато стигнем - вече беше влязъл в забързания ритъм.  Успяха да ни настанят почти веднага. Всъщност аз и мъжа ми бяхме последни от настанените, но имаше време да оставим багажа, да се преоблечем и вече готови за подвизи да тръгнем да изпълняваме моята програма 
   Да припомня какво бях набелязала за първия ден: отиване до Кабаташ с трамвая, хващане на катамаран до Буюкада, след това отиване до Бостанджъ, разходка по Баъдат джадеси, Кадъкьой, Чамлъджа (по пътя за там отбиване до женската джамия или Шакирин джамии). Но програмата претърпя промени и ето какво се получи. Докато чакахме на границата, запознах нашата скромна групичка с моите планове и всички единодушно решиха да следват моята програма. Повече от половината бяха за първи път в Истанбул и реших, че не бива веднага да ги качвам на трамвая за Кабаташ (прекалено егоистично би било от моя страна), а е добре да видят макар и отвън най – важните места на историческия полуостров. И така към 09.30 ч. потеглихме пеш от хотела по Орду джадеси към Хиподрума. Първата ни работа беше да заредим Истанбулкарт, с която  Hellenn така любезно ми услужи  Hug Събрахме по 20 лири на човек като за начало и аз реших да заредя картата с цялата сума. НО!!! ВАЖНО (за тези които като мен не знаят) картата се зарежда до 150 лири максимум!!!
Естествено по път показах централната порта на Истанбулския държавен университет (макар и от отсрещния тротоар), Чемберлиташ. Не мина и без леко отбиване към Капълъ чарши – просто да се отбележи в автобиографията  Laughing там имаше време и за похапване, а аз след като продължихме си купих къпана баница – беше едно от набелязаните кулинарни изкушения за опитване  Laughing Лека полека стигнахме Хиподрума. Жегата вече започваше доста да се усеща и всяко кратко съвещание относно това  кой какво иска да види и колко време ще ни трябва, се провеждаше някъде на сенчица. На Хиподрума както и миналата година видях изградени дървени павилиони заради Рамазана,  имаше и сцена . Част от групата се отправи към Йеребатан, други се размотаваха по Хиподрума, влязоха в Синята джамия, която аз тази година пропуснах. Моя милост си уплътни времето със зяпане по магазинчетата за сувенири пред Синята джамия . След като изтече определеното време за зяпане се събрахме до фонтана на Вилхелм и потеглихме към Света София, видяхме я отвън и се пуснахме по Соук чешме, за която узнах от вас, мили съфорумки  Hug Много живописна уличка със страхотни къщи, много цветя и разбира се чешми. Романтично местенце, от което ако не беше вече такава адска жега, не би ми се искало да тръгна.
Спуснахме се до спирка Гюлхан и започна голямото цъкане на спирката  Laughing Всички успешно минахме през въртележката и хайде на трамвайчето до Кабаташ. Тези, които за първи път се возиха на трамвая, бяха приятно изненадани от това, че е с климатик. Еееех, как де не го обича човек този трамвай  Hug Слязхохме на Кабаташ и хайде на пристанището. И тук настана лека веселба. Аз се бях подготвила с инфо за разписанието на катамарана, но не бях предвидила, че ще сме на пристанището чак почти в 13.00 часа и си бях преписала часовете на тръгване само до 11.00. Разтичах се да питам от кой терминал тръгва катамарана, ама те местните не знам как му казват, но изобщо не разбраха какво е туй чудо „катамаран”, за което ги питам на всичкото отгоре на английски. То беше ясно, че е за „адалар”, ама кой вид кораб ... Добре, че се намери един младеж, на който като му обясних, че искам да хвана бързия ферибот, ме посъветва да проверя дали на Идо не тръгва чак около 15.00 часа и ако е така, мога да си хвана на Шехир Хатлари бавния в 13.10 ч. Господ да го поживи този младеж! Аз само като совалка се притичвах между двата терминала и бях инстурктирала групата да чака по средата  Laughing Оказа се, че наистина катамарана на Идо тръгва в 15.15 и ние изобщо не му мислихме, на бегом към въртележката на Шехир Хатлари и после на корабчето. Да си призная, никак не ми се искаше да губя толкова ценно време в път, но предвид обстоятелствата, това беше най – доброто решение. А и много добре ни дойде на всички да си попътуваме, да си отдъхнем от жегата и да посъберем сили след почти безсънната нощ. На корабчето пихме чай, разхождахме се, зяпахме красиви гледки. Беше страхотно.

# 597
  • България, София
  • Мнения: 1 108
продължение
 Към 14.45 се стоварихме на Буюкада. Веднага проверихме, че в 17.35 ч. има корабче за Бостанджъ. Не си отбелязах на коя компания беше, но си беше от отделен терминал. На Буюкада една част от групата се раздели, като си определихме час за среща. Нашата групичка от 4 души тръгна да обикаля. Тръгнахме към часовника, после завихме на дясно, след това по някоя време на ляво, после поседнахме да похапнем, че то жега – жега, но си бяхме доста изгладнели. Вече сити продължихме да обикаляме и снимаме снимка. Излязохме на крайбрежната уличка, която ни отведе до пристанището и после тръгнахме пак към часовника. По пътя мъжа ми си купи Дондурма и младежът-продавач си направи пълно шоу за моя сметка – цапна ме по носа и по брадичката със сладолед, на няколко пъти ме „излъга” с празни фунийки, но беше много забавно. След това поехме отново на дясно от часовника, снимах Сплендидпалас и къщата от „Мелодия на сърцето” . Не съм гледала сериала, но запознатите да кажат
Много ни се искаше още да обикаляме, но жегата беше ужасна, нямаше сенчици, много ни се искаше да намерим плаж, за да си топнем крачката в моренцето. Знаех, че на острова има плажове, но след тежкия нощен преход и силното слънце, нямахме сили да обикаляме и търсим. Видяхме едни стъпала, спуснахме се по тях и излязохме на крайбрежната улица. Намерихме си едно местенце, от което с риск да се метнем в морето, топнахме по едно краче в Мраморно море
След това отидохме на пристанището и се оказа, че групата се е събрала доста преди определения час, но всички търсехме сенчица и прохлада. Отвориха терминала и се настанихме да чакаме корабчето. След като разрешиха, си намерихме места на горната палуба и потеглихме към Бостанджъ. Отново се радвахме на морски бриз и наблюдавахме гларусите, които се носеха над корабчето Много странно изглеждаха, сякаш стояха някак в безтегловност във въздуха.
Около 18.00 часа бяхме на Бостанджъ и по записките, които си бях свалила оттук, се отправихме към Баъдат джадеси. Много лесно се намира – пресича се булеварда, като се излезе от пристанището, продължава се нагоре и на следващата пресечка се тръгва наляво. Наистина в началото не е нещо впечатляващо и въпреки, че спазихме точните инструкции за намирането му, за всеки питахме на място дали сме уцелили  Simple Smile Тръгнахме да вървим и да зяпаме. Знаех, че магазините и интересните сгради не са още в началото, но в един момент, преди да ги стигнем, вече бяхме доста уморени и на първата възможна спирка зачакахме да мине някой от посочените в темата автобуси 16 или  16D. На спирката по данни от табелата видях, че може би автобуси с номера 4, 200 и 222 също вършат работа до Кадъкьой, но така или иначе първо дойде автобус 16, метнахме му се и останалите номера така и си останаха неизпробвани. През цялото време бипкаха и маршрутки, но ние си дочакахме автобус и бяхме възнаградени да пътуваме на климатик. Оказа се, че само една спирка ни е деляла от магазините и сградите на банките, но тъй като никой нямаше за цел да ходи на шопинг, беше ни достатъчно да си зяпаме от автобуса, а и нямаше да ни останат сили за Кадъкьой и за моята цел – да хвана бика за рогата. След като слязохме от автобуса си дадохме време за зяпане и групата се разпръсна. Ние с мъжа ми малко се полутахме, но с питане накрая стигнахме до Мода и бика. Естествено го хванах за рогата – това ми беше златния шанс да се снимам така с толкова голямо рогато животно, защото ужасно ме е страх от крави, а за бикове, няма какво да говоря. Позавъртяхме се в района, поразходихме се по улицата нагоре. Ако беше минал носталгичния трамвай, щяхме да му се метнем за една панорамна обиколка, но така и не мина и ние тръгнахме към мястото на срещата на Кадъкьой. След като групата се събра, почти единодушно решихме да пропуснем Чамлъджа и женската джамия. Просто вече нямахме никакви сили от недоспиване, жега и обикаляне. Със сигурност гледката от хълма си заслужава, но все пак човек трябва да успее да се добере до върха на хълма, а предвид състоянието ни, едва ли щяхме да се справим с баира. Пък и човек, за да се наслади на откриващата се от върха красота,  трябва да е в добра кондиция и да е с отворени сетива, а не полумъртъв от умора. Остава ми за следващия път. Нали трябва да има за какво да се върна И така в 20.20 ч. си хванахме ферибот до Еминьоню , а оттам – трамвай до хотела. С мъжа ми и още едно приятелско семейство слязохме на Султан Ахмед, за да търсим ресторант Ортаклар. Аз обаче си бях забравила записките в хотела и карах по спомени  Laughing
Като слязохме от трамвая, попаднахме във вавилонско стълпотворение. Беше пълно с народ, по всички възможни тревни площи бяха разпънали одеала, чаршафи и си устройваха истински пиршества (нали е Рамазан). По Хиподрума едва се разминавахме с народа, но успяхме да прекосим площада. И по спомени като видях бялата сграда в дъното, тръгнахме на дясно. С леки колебания, питания тук – там установихме, че сме на верния път. Преди да стигнем ресторанта, намерихме един супермаркет и оттам си купих лимонадата  Uludağ – любима на Шебек, а вече и на мен  Hug Но като се затътрихме до Ортаклар, за малко да се откажем – външна маса нямаше свободна, а като се качихме на втория етаж – то просто не се живееше от жега. Предложиха ни да включат климатика, но ефект не се усещаше особено. След като казахме, че се отказваме, намериха ни маса отвън и седнахме на прохлада. Полумъртви от умора си похапнахме вкусотии и се забавлявахме с истанбулския трафик по вътрешните улички. Накрая ни почерпиха с чудесен ябълков чай и така бяхме готови за последния преход до хотела. Естествено пеш се затътрихме до Орду и после надолу. А какво оживление цареше по булеварда, си нямате представа. Толкова народ сновеше навън, ми то през деня не видяхме толкова хора . В 23.30 ч. стигнахме хотела, после по стаите, по бърз душ и след това – нямам спомен  Mr. Green
   

# 598
  • Мнения: 119
Не съм чела подробно из темите , но като гледам топнатото краче в Мраморно море - къде местните ходят на плаж ?
От Чамлъджъ мисля видях някакви плажове по европейския бряг ...
Май не съм срещала някой от пишещите тук да е стигал до морето  Simple Smile

# 599
  • София
  • Мнения: 8 786
Велина,  Hug. Прочетох на един дъх.  Grinning  Явно на всички ни се опира Чамладжъ ако е в петъка след нощния преход. Аз си мислех, че е само при нас.  Wink  Няма как да не е оживено по тъмно. По време на пости тогава започва животът.  Laughing  Похапнали са и са събрали сили.  Grinning  А супермаркетът Диа% си е находка. Често пазаруваме от него, особено напитки.

Малката, Анджи ни показа наскоро плажове в европейската част по Мраморно море - във Флоря, където е и Аквариума. По спомен плажът е с билети. Нали не бъркам? В плановете ни е да посетим Аквариума и с удоволствие бих топнала глезени в Мраморно море ако е със свобооден достъп.

Последна редакция: вт, 07 авг 2012, 17:26 от Тaня67

Общи условия

Активация на акаунт