Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 13

  • 64 491
  • 743
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 7
С карта няма как да се таксува втори път. Трябва билетче - изрично си пише на сайта, че не можеш да таксуваш втори път карта. Ако изобщо трябва.

# 361
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Не са ми таксували багажа, когато съм била с такъв. Проблемът с турникета се решава от "надзорника" на спирката, който отваря една"вратичка" от страни и ти пуска багажа.
Проклетият сайт на истанбулския транспорт пак се е бъгнал и не ще да отваря, но с Истанбулкард може да се плаща два пъти.

# 362
  • Мнения: 7
Тук не пише така, цитирам:

Цитат на: How To Use
To use the travel card, it is sufficient to hold the card within 0-8 cm to a card readers located in railway stations, sea transportation docks or on buses.

You are not charged multiple times for holding card close to a card reader for a long amount of time. How much you get charged and your remaining balance information is placed on the card reader.

Loading the card;
Card can be load at both İETT loading points and authorized private loading points.

Expiration
Electronic cards are good to use as much as two years.

# 363
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Да, ако я държиш дълго време , не ти взема пари няколко пъти. Но като я махнеш от прозорчето и след това я поставиш отново се взема нова сума, този път по-ниска.
Вярвай, пробвано е, пишещите тук купуват една карта и пътуват с нея поне 2-ма души.

# 364
  • Мнения: 7
Това е странно. Не би трябвало да е така. Ако е блъсканица и два пъти се доближиш до апарата, всеки път ли таксува? Поне у нас не е така - като се качиш в трамвая и си доближиш картата, втори път в рамките на примерно 30 минути не взема нова сума.

# 365
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Качването в автобусите , включително Метробус, в които има кондуктор, на когото плащаш на ръка, става през предната врата. Четецът е или до таблото на шофьора , или на турникета, който му затвaря работното място. Минаваш, доближаваш картата, пиуква, показва какво ти е взело; даваш на другарчето след теб, то доближава, пиуква , показва как му е взело по-малко пари , минава.
Истанбулският транспортен калабълък не е като софийския. И картите не се отчитат като нашите.
В трамваят се влиза през турникет и там калабълъкът не е структуроопределящ. Чекваш, освобождава се турникет, влизаш на заградената спирка, идва трамвай, качваш се. No hassle.

# 366
  • Варна
  • Мнения: 3 861
     Картата може да се таксува повече от веднъж, няма ограничение. Ние пътуваме двама с една карта, а сме виждали да се таксуват и трима-четирима. И тук има хора, които са я ползвали така. Просто трябва да се изчака четящото устройство. Не може да ти отчете, просто, защото си близо до устройството, трябва да е поставена близо до четеца. Аз таксувам и за двама ни, само изчаквам да се върне на начален екран. Не отчита два пъти, ако задържиш повече (както пише и в цитата на Бимбо), трябва да отдръпнеш, и пак да поставиш, ако искаш второ таксуване.
     За турникета се пошегувах. На всяка спирка има вратичка за колички - оттам прекарват и по-обемистия багаж.

    И така, ето го и разказа за първия ден. Малко е подробен, но се опитах да бъде и информативен. Дано ви е интересно.

     В края на летния отпуск най-после дойде момента за поредното пътуване до любимия град. Вече ми е толкова ясно какво трябва да сложа в чантата, че багажът приготвих буквално в последния момент. Последното пътуване до Еленския балкан беше скоро и някои неща бяха оставени директно за предстоящото. Не бързах, сякаш съзнателно отлагах тръгването, за да удължа и пътуването. Предварително знаех, че няма да ми се връща.
     Но часовете си минаваха, без  да се интересуват от мен и потеглихме даже преди 21 часа. Странно, но явно всички други са бързали... при обявен час за явяване на изходния пункт 20:45 ние бяхме последни – в 20:41. Пътят мина без проблеми, имаше доста нетипично забавяне на българската граница, но то се компенсира и около 6 бяхме в хотела. За наша изненада, този имаше лоби, в което всеки от нас можеше да седне удобно. Водачката ни, която не бе от най-обилно информиращите, каза, че няма места и на нас ни призля. Едно настаняване по обяд щеше да ни обърка нещата. След около час или малко повече дойде друга група на Караджъ, с по-оправен водач, който „разтика” господата на рецепция и благодарение на това "се появиха" свободни стаи за всички от двете групи. Съмнявам се, че причината за това, че не ни настаниха веднага, е факта, че нашето момиче не говори турски. Май рецепциониста пък беше единствения, който не говори английски. Уж от 7:30, 8 часа щяха да се освобождават стаи, а се оказа, че те са си били подготвени. Настанихме се набързо, проверих под покривките как са чаршафите Wink, освежихме се и хайде по пътеките.
     Забавянето на настаняването ни попречи да хванем катамарана в 8:15, но това е за предпочитане, пред варианта връщане за настаняване. Заредихме си картата и отидохме с трамвая на Кабаташ. Установихме откъде трябва да тръгнем и седнахме на първо турско кафе, на пристана. Любимите гледки бяха вече пред нас, а температурата от 30 градуса напразно се опитваше да ни помрачи удоволствието, че отново сме в обичания и от двама ни град. След 45 минути пътуване бяхме вече на Буюкада, след спирка на Хейблелиада. Тук е мястото да кажа, че единственото, заради което си заслужава този вид пътуване, е времетраенето. Ако искаш да видиш нещо, или ако имаш проблем с клатенето, по-добре е да избереш фериботите. Не разбирайте, че клати постоянно, но на мен, въпреки, че нямам никакви проблеми с морето, няколко пресрещнати вълни и съответстващите подскоци на катамарана замалко да ми обърнат стомаха. Не видяхме нищо през покритите със солни отлагания стъкла. Цената на пътуването с Истанбулкарт е 6 лири, докато стандартния ферибот е 3. Няма значение до кой остров отиваш, доколкото видях.
     Островът ни посрещна с красива гледка. Впечатли ни най-много часовникът с бугенвилеите и „паркинга” на файтоните, както и „стоянката” по-нагоре. Поразходихме се и навътре, но не бяхме особено очаровани. Най-лошото е, че много мирише. Замислих се дали изгорелите газове на колите не са по-приятни от това тук... със сигурност са по-вредни.




     Не видяхме красивите къщи, показвани тук, обаче намерих една улица... не беше необитаема, ама пък имаше розови и бели олеандри и лилави бугенвилеи в изобилие. И минаваше покрай полицейското управление. Мъжът ми изпадна в ступор, като ме видя да вадя швейцарското ножче и торбичка. Обаче аз не се разколебах. И не ги забравих никъде, тук са. (Шебече, ако се хванат, знаеш, обещала съм). Купихме си лимонада (на ULUDAG – разкошна) и чай от някакъв супер, а после пихме кафе на брега.
     Единодушно решихме да се върнем с ферибот, който спира на всички острови и така успяхме да ги разгледаме поне от палубата. Пътувахме час и половина, но беше изключително приятно, а гледките определено си заслужават забавянето. Почти през цялото време накъдето и да погледнехме, се убеждавахме в необятността на Истанбул – докъдето стига погледа, бреговете са застроени и продължава да се строи... дали все още градът е дълъг „само” 150 км, както ни говорят водачите... та ние само от европейската част излизаме повече от час, а в Азия какво е... Направо нямам думи с какво темпо и мащаби се развива този град. Малко след тръгването от Буюкада край ферибота плуваха делфини, може би поне 5-6, много им се зарадвахме.

     Най-много, поне доколкото го видяхме, ни хареса Хейбелиада. Големият беше пренатоварен, на този като че ли имаше по-малко хора, и изглежда много приятен. Имат си и парк за пикник – огромен, уреден и пълен с хора.
     Неусетно в далечината се появи и следващата ни цел – небостъргача Сапфир. Отдалече се извисява над всичко друго.

    

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 11:11 от beljata

# 367
  • Варна
  • Мнения: 3 861
     От Кабаташ с фуникульора се качихме на Таксим, след малко кулинарна спирка там потеглихме с метрото към Сапфир. Станцията наистина има изход в самия МОЛ, но на ниво -3, ако не се лъжа. Табелите добре указват как да се стигне дотам. Зави ни се свят, докато стигнем до 1 етаж по ескалаторите. Както във Форум, и тук има сензорни иформационни табла до ескалаторите, които по възможно най-нагледния начин да насочат заблудените туристи. Платихме 50 лири вход за двамата и се наредихме на опашката за асансьора. Само като гледах как бързо се изкачва той до ниво 226 метра, ми заглъхваха ушите, но за радост в самия асансьор подобно усещане няма. За две минути се озовахме на върха на града. Излязохме първо на западната тераса, която е срещу слънцето по това време, но все пак поснимахме, а после пихме кафе и правихме безброй снимки на източната (кафето е 7.50, сервира се с ракиена чаша вода и парченце локум, всичко това на индивидуален поднос). Гледката е прекрасна, още повече, че и в двата дни бяхме ощастливени с прекрасно ясно време, което беше в идеален синхрон с идеята да видим града от три високи места.



     Имах усещането, че стъклата са тънки, винаги ме е страх, когато някой се приближава до края, но като видях как едно непроходило дете си играе седнало на земята с гръб, опрян в стъклото, а родителите му му се радват, направо изумях. Някои от снимките ни се получиха много добре и конкурират тия монтажи, които правят долу, на опашката за асансьора. Следваше симулацията. Кратко, но завладяващо изживяване, което не бива да се пропуска. За мен е чиста загуба да се качиш до горе и да не влезеш, ако щеш и от финансова гледна точка, но това е последното. Малко ни притесниха очилата, които само в тоя ден бяха слагани на десетки лица от всички краища на света (такива неща като дезинфекция между групите няма, конвеира върви с пълна пара), но като се отлепихме от площадката просто забравихме всичко. Не съм била на 4Д, допълнителните усещания са забавни и правят нещата доста истински. Много се смяхме, когато влязохме в Йеребатан и рибите започнаха „да се стрелкат” между краката ни. Няма как да пресъздам звуците, издадени от жените в помещението, обаче сигурно нямаше да викат така, ако бяха в истинско водохранилище. Музиката и всички ефекти правят преживяването много интензивно и интересно. След като си взехме подложки за спомен, застанахме на опашката за асансьора и изведнъж забелязах, че има стълби за 56-тия етаж. Моментално се изстреляхме натам. Излязохме на открита площадка, която има високи до мишниците ми бетонни стени, а само от южната страна – и метална мрежа. От останалата част се вижда прекрасно отново целия град (всъщност, мисля, че няма как да е целия, той е толкова огромен). Духаше силно и понеже мъжът ми се притесни, че само ние сме горе и че не е разрешено, набързо се щракнахме и слязохме. След още едно бързо асансьорно пътуване излязохме на улицата и отидохме в Каньон. Напълно преодолимо разстояние, около 15-20 минути спокоен ход. Сградата е уникална, заслужава си да се види.

     Минахме по целия етаж, който е на нивото на тротоара, а в другия му край през стъклената стена се виждаше целия Сапфир. Слязохме на етажа с шадраванчетата и връщайки се обратно, т.е. точно под входа от улицата, попаднахме в изхода за метрото. Оттам отидохме към Шишхане, защото имахме среща за вечеря и трябваше да бързаме. Важно: когато пътувате от/към Шишхане, на Таксим се прави прехвърляне от единия в другия тунел. Мотрисата, идваща към Таксим, се връща обратно към Сапфир и крайната си точка, а друга мотриса прави курсовете Таксим – Шишхане. Шишхане е много красива станция, а ескалаторите към изхода са 5.
Срещата, за която споменах, бе с моя колежка, случайно пътуваща по същото време, но с друга фирма, със семейстовото си. Като вече познаващи Истанбул, ги заведохме... познайте къде. Ортаклар, разбира се. Вече едва ходех, обаче с удоволствие хапнахме вкусната храна и разказахме на познатите какви причини имат отново и отново да се връщат там. Те останаха много доволни от храната, а един от сервитьорите на изключително забавен английски ни предложи, и настоя, да ни почерпи ябълков чай. Наистина е прекрасен. Другия път ще си купим от него. След вечеря те се прибраха да спят, а ние отидохме до Султанахмед и постояхме, и поснимахме, около шадравана.



    Много е красиво сега, но беше доста мръсно около него. Мозайките са също впечатляващи.Все още градинката не е доизпипана, или пък тревата е унищожена от постоянно сновящите по градинките хора, не зная, но по-скоро мисля, че е първото. След кратката разходка се прибрахме с любимия трамвай и отделихме нужното внимание на удобствата на хотела.
    Повече снимки от първия ден: http://bili74.snimka.bg/travel/istanbul-2012.697831

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 17:55 от beljata

# 368
  • Мнения: 951
Белята,толкова добре си го разказала! Като описваш терасите на Сапфир,коленете ми се подкосиха само от четене! Изпитвам панически страх от високо и незнам дали въобще трябва да излизам на терасата,когато здраве и живот напролет отида отново в Истанбул?!
Всъщност тук е моментът да попитам,това дето се вижда на върха на сградата ли са сейр терасите?
http://dartsnews.bg/UserFiles/headImages/634530859302937500sapphire%20big1.jpg

# 369
  • България, София
  • Мнения: 1 108
bimbargo, ние миналия месец ползвахме 12 души една Истанблукард. Няма проблем колко души ще я ползват, стига да е заредена с достатъчна сума. Максималната сума, за която се зарежда е до 150 лири. След като спадне сумата, може отново да се допълва до максимума, ако искаш. Няма как да таксуваш без да искаш повторно. След като допреш картата до екранчето, виждаш каква сума ти дръпва и колко остава и се минава през турникета. Не знам колко е времето за минаване през турникета след чекирането, но ние не сме имали проблем някой да чекне картата, а да не успее да мине. Според мен, само ако не си успял достатъчно бързо да минеш, само тогава може да се наложи ново чекиране. След като веднъж картата е допряна до екрана и човек е минал, за следващия трябва да се вдигне и отново да се добре. Колкото и хора да има пред турникетите, много малко вероятно е да се случи това, от което се опасяваш. И аз живея в София, ползвам градски транспорт и разбирам опасенията ти. В Истанбул определено е по - различно  Hug

Беличке, видях, че си пуснала пътепис, ще го изчета с удоволствие по - късно  
 Hug

# 370
  • София, Хаджи Димитър
  • Мнения: 124
beljata, чудесен пътепис.  bouquet Чакам с нетърпение продължението.
Въпреки, че бях юни по тези места, не ме напуска мисълта до край на годината отново да съм там.

# 371
  • Варна
  • Мнения: 3 861
     Сиссс, това е, да... остъкленото под антената, А ние бяхме и горе до антената. И на мен не ми бе особено комфортно в първите минути. На съседната маса възрастна жена с кърпа на главата с много увещания седна на стола до стъклото, а след направената снимка моментално се премести на по-отдалечения - очевидно се страхуваше. Мисля си, че на такова място трябва да са взети всички мерки за безопасността на посетителите, така че, дишай дълбоко и стъпвай смело. Не си го представяй като стандартна тераса, то е площадка с остъклени стени - спокойно можеш да се наслаждаваш на гледката, стоейки на 5-6 метра от стъклото.
      rumbich , ако ти кажа, че и аз имам подобни мисли... но няма да се поддам, не ми се студува, а и отдавна мечтая за лалетата, та се надявам да видим пролетен Истанбул.
     Благодаря, че харесвате написаното. В момента пиша продължението, надявам се да го довърша днес, че и багажа не иска сам да се изпере и подреди. Crossing Arms

# 372
  • Мнения: 951
И аз си мисля,че нещата са направени така че да е безопастно,и все пак...Шубето е голЕм страх,както казват по нашия край! Laughing
Имам и още един въпрос!
По прочетеното в разказа ти,останах с впечатление,че Буюкада не ти е харесал особено. Та по този повод,да питам,ако трябва да избирам дали да отидем на острова или в новия аквариум,кое ще е по-добре да избера?!

# 373
  • София, Хаджи Димитър
  • Мнения: 124
beljata, да ти кажа и мен само лалетата ме спират.Иначе съм била за Нова година в Истанбул и не ми е било толкова студено, но определено в топлото време ми харесва повече.

# 374
  • Варна
  • Мнения: 3 861
     rumbich, ние не сме били за НГ. Много се замислих за вчерашната оферта, пусната от Анжи. При кувертите, които имаме тук, 280 лв. за три нощувки и празнична вечеря си е направо без пари. Спря ме факта, че не зная как ще сме с парите, защото освен тези има и още поне толкова за джобни, а и тръгването е само от София. Това са си две мои заплати и нещо... Пък и много скоро би било... не че имам против Blush Сега започвам да се оглеждам за пролетта. Twisted Evil
     Сисссс , може да се каже, че не ни хареса особено. Не видяхме тези спокойни улички с красиви къщи, подразни ме миризмата, но не съжалявам, че сме отишли. Не обиколихме целия остров, нямахме време, предвид програмата, беше много горещо, бяхме твърде уморени от пътя. Предполагам, че ако тръгнеш от пристанището надясно, ще попаднеш в по-спокоен и красив район - ние тръгнахме наляво и нагоре и попаднахме в гъмжилото. Просто следващия път може би бихме видели някой от другите острови. За новия аквариум нямам мнение, не сме ходили. Ако съм с деца, не бих се замислила да избера него, но и островите трябва да се видят. Каквото и да избереш, другото ще остане за следващо ходене, щом трябва да се избира едно от двете. Нали трябва да има защо да ходим пак. Wink

Общи условия

Активация на акаунт