Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Милано - 4

  • 71 995
  • 740
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 6 031
За датите, в които ще сме в Милано вече няма онлайн билети за Тайната вечеря. Има ли вариант да се вземат на място или да не го планирам това посещение :–)
Проверявайте редовно сайта и може да се изненадате с наличието на билети някой ден.  Laughing

# 151
  • София
  • Мнения: 2 186
А дано както се казва Simple Smile

# 152
  • Мнения: X
Пак съм тук... макар на отделни индивиди това да не им се харесва. Че даже ме припознават в собствените си грехове  hahaha :

Скрит текст:
Цитат
Хора били, не били, открили снимки в нета, колкото искаш, пускат и пишат, разказват, като за световно.

Мисля с този пост да завърша разказа, че явно много дразня. Винаги съм насреща да отговоря на въпроси на лични.

Поредната скоба:
Скрит текст:
Мисля, че правилно бях приела стратегията на всяко езеро да отсядаме само на едно място и от там да обикаляме всеки ден по различни маршрути, а не да се местим всеки ден за по една-две нощувки. Така спестяваме време за ровичкане за хотели (нямам нито времето, нито пък желанието всеки ден да ровя в хиляди сайтове за „прИмоционални” оферти), време за събиране на багажа и освобождаване/настаняване в хотелите и т.н. Мисля, че и на трите езера уцелихме в десетката по този параграф. Стреза на Маджоре (друга удобна алтернативна е Вербания/Паланца), Комо (алтернатива е Леко)  и Peschiera del Garda (алтернатива е Desenzano del Garda)  са по-големи населени места, с повече места за хранене, разходки, забележителности и не на последно място удобни за разглеждане на останалата част от езерата.  Само да отбележа, че на Гарда посечените две градчета ги предпочетохме заради близостта и до Верона. Иначе Рива е страхотно място, което остана в сърцето ми и също е подходящо за отправна точка както около езерото, така и малко по на север.

Тръгнахме от Беладжио в 14-15 ч. за Гарда. Пътьом минахме през Комо да си вземем багажа от хотела. Ръмеше. Продължихме по магистралата и започна да вали. Проливно. Наближавайки Милано трафика все повече се усилваше докато накрая не прерасна в задръстване. Повече от час се мотахме в задръстването и в Peschiera стигнахме чак към 19 ч. Шофирането на магистрала в Италия в делничен ден, в дъжд си е цяло предизвикателство. Няма да навлизам в подробности, но мъжа ми, който е много добър шофьор, сериозно се напрегна и измори.
Пристигнахме тук: http://www.sweet-days.it/ Резервирах през Букинг, тайна оферта без да имам големи очаквания, макар рейтинга да му е умопомрачаващ. Имаше защо да е висок. Семейно „хотелче” – апартаменти и стаи с много добра закуска. Стаята ни беше с изглед към езерото и планините. Намира се на 5-6 мин. от централната част (островът на който са струпани  повечето ресторанти, барове и сувенирни магазини) и езерото, но същевременно е в тиха уличка. В двора му има паркинг. Да отбележа, че мястото е уникално удобно за прахосване с децата на 2-3 дни в Гардаленд.
Настанихме се и излязохме към центъра (островчето). Имайте предвид, че всъщност от Peschiera до Desenzano (вкл. и Сирмионе) на практика няма отделни селища. Всичко е доста гъсто застроено и населено. Но това по никакъв начин не ме издразни както е на нашето крайбрежие. Ниски кокетни къщи и заведения, много зеленина и цветя, чисто въпреки очевидно започналия сезон....

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644569916809/

Peschiera също се е разляло доста, но си има и ясно изразена централна част на острова. Там има старинна част, крепостни стени, парк и т.н. Много приятно място за разходки, хапване и пийване.
Прогнозите за следващите дни бяха оптимистични и се оказаха верни.
На следващия ден се отправихме към Сирмионе и времето беше повече от прекрасно. Но беше и 1-май, празник  в Италия. Затова и въпреки че пристигнахме в Сирмионе рано, към 9 ч. навалицата вече се увеличаваше. Уникално много колоездачи с всевъзможни видове колела, безброй мотористи. Нагледахме се на всякакви модели Харлей.... До сега се оплаквах от кръговите... е около Гарда те са най-много заради най-урбанизирания терен. Сирмионе е очарователно градче, тип Несебър (в добрия смисъл). Крепостта на входа придава индивидуалност и незабравимост на градчето. Стари къщи и шарени площади, отново калдъръми и .... много навалица, магазини. Въпреки тълпата ми хареса много. Има дух. Обиколихме целия нос, стигнахме малката църквица (не и запомних името) и до Grotte di Catullo http://www.sirmioneonline.net/grotte-1.htm.
На полуостровчето всъщност има доста хотели. Някои ми хванаха окото, други не. Но като цяло тези, които се намират след Термалния център (http://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g187842-d3735729- … cia_Lombardy.html) са на по-широко пространство с хубави градини и повече въздух. Не знам доколко си заслужават цената, но това е тема на друг разговор. С колите (само клиенти на хотелите) е малко тегаво, защото се минава през единствената порта през която минават всички останали пешеходци... Крепостта или Rocca Scaligera http://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g187842-d2218711- … cia_Lombardy.html... именно тя придава неповторимост на градчето. Можете да влезете, но не зная каква е цената на входа. Имахме късмет, че е безплатно заради 1 –ви май. Можете да се качите на кулата (аз пропуснах, но мъжа ми ме отсрами). Гледката от горе е забележителна(видях я на камерата). В  канала около крепостта гнездят всякакви птици, а ние имахме късмет да присъстваме на първото (буквално) плаване на малки патета. Много мила картинка на загрижени родители, които обучават мъниците на основите на плуването. А около тях плуват огромни риби.
Тук се натъкнахме и на така наречения от мен феномен „Трип адвайзър”. На улицата имаше една срещу друга две сладоледаджийници. Едната ужасно пълна с крякащи продавачки, другата празна. Първата естествено беше много препоръчвана по форумите и сайтовете... Пробвахме сладолед и от двете места – без никаква разлика в качеството, но с разлика в цената (макар и дребна). И тук имаше уж уникалния сладолед на Сан Джиминяно с шафран. Не ми хареса.
Доста пресрочихме времето за Сирмионе и се наложи да поскъсим програмата. В късния следобед се отправихме по крайбрежието към Desenzano. Сигурно банална ставам, но най- запомнящото се не само за това градче, а и за всички до тук са крайбрежните улици с множество заведения с прекрасна гледка към отсрещния бряг и планините, шарените каменни сгради, малки калдъръмени улички. Но се усеща и австрийско-немското влияние. Това сравнено например с Рим и Флоренция. Привечер на смрачаване тръгваме към Толо. Действително потвърждавам, че тази част на езерото има особено излъчване. Някак по романтично. Вечеряме в много добро ресторантче гледайки уникалния залез на слънцето над върховете на отсрещния бряг.
На следващия ден сме във Верона.

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157645025278463/

Прогнозата отново е за проливен дъжд. Верона е доста близо до хотелчето ни. Минаваме по малките пътища без да се качваме на магистралата. Пътьом открихме единствения аутлет на Салева (ако някой го интересува адреса- на лични). За паркирането във Верона предварително се бях подготвила от тук:
http://www.parkopedia.it/parcheggi/verona/, паркинга беше уникално удобен на 2 мин. от Арена ди Верона.
Няма такъв проливен дъжд. През целия ден. И въпреки това имаше уникални тълпи. Нито времето, нито тълпите успяха да помрачат деня. Града много ме впечатли. Според мен е едно от местата “must see”. Смятам да го посетим отново, защото дъжда ни попречи да се разходим отвъд реката и нагоре по хълмовете, както и да видим някои забележителности. „Балкончето” на Жулиета е голяма порнография. В едно малко дворче се натъпкват безброй хора (тяло до тяло) за да видят нещо, което дори не е автентично.  Верона всъщност е град в който трябва да се загубиш из улиците, а не толкова да обръщаш внимание на псевдо забележителностите. Арената е доста добре запазена, но някак не ме грабна. Вероятно защото след Колизеума няма как да се получи. Не успяхме да влезем вътре, макар да пробвахме. Piazza dell Erbe е уникален площад, а атмосферата се допълваше от безброй щандове за разни сувенири (е не липсваха и китайските боклуци, но ...). Изобщо целия квартал около площада заедно с Piazza dei Signori, Torre dei Lamberti, Lodge of Consiglio, гробницата на сем. Скалиери представляват уникален архитектурен ансамбъл. Много обичам да влизам в църквите им... дуомото на Верона S. Maria Assunta напълно заслужава внимание. Има вход от 2 евро (не съм много сигурна дали не бяха 3). Заради приливния дъжд (а и бяхме вир вода) не успяхме да стигнем до Castel San Pietro и Teatro Romano. На връщане в търсене на място за хапване малко се пообъркахме в уличките. Което всъщност ни отведе до невероятна тратория. Направи ни впечатление, че посетителите вътре бяха предимно италианци и веднага решихме. http://www.osteriagiuliettaeromeo.it/osteriagiuliettaeromeo/?lin … #!/enpage_Osteria
Аз хапнах паста с магарешко, а ММ се отдаде на стек от конско. И двете неща бяха уникално вкусни, макар и необичайни и за пръв път в живота ни. Между другото препоръчвам да опитате паста с тиква и пармезан (аз ядох в Пескиера ньоки). Вкуса е леко сладникав, но уникален. Само да отбележа, че това си е типична италианска остерия... кухнята беше открита и дрехите ни после дълго носиха мириса й, но хич не съжалявам. Нали съм си чревоугодник.
Поразходихме се още из малките улички на града и уморени си тръгнахме към хотела. Вечерта прекарахме разтоварваща за коремите ни вечер в Пескиера, само на салата Капрезе, и после коктейли в един крайбрежен бар с изглед към пристана.
Следващия ден е отреден за останалата част от Гарда. Тръгнахме отново по левия бряг, като пропускахме вече посетените градчета и се отправихме направо към Лимоне и Рива.
Лимоне – любов от пръв поглед. Нали знаете, че името му идва от отглежданите лимони по стръмните околни хълмове. Всъщност лимонените градини са много странни – като отцепени от скалата тераси, на които са иззидани високи каменни стълбове и засадени лимонени дръвчета около тях. Така и не разбрах каква роля играят тези стълбове. Не правете грешката да влизате с кола от главния път надолу към крайбрежието. ММ не ме послуша и тръгна, вместо да паркира в огромния паркинг над главния път. Едвам успя да изкара колата без ожулвания. Лимоне е доста популярна туристическа дестинация, има страшно много хотели, но малко са долу до брега (там не слизат коли и багажа на туристите някои хотели превозват с голф колички). Тълпата е сериозна, но не се подавайте на досадата от нея. Градчето е уникално като дух и излъчване и въпреки омразата ми към тълпите ще остане като едно от най впечатлилите ме места през това пътуване.
Продължаваме към Рива. Тя заслужава специално внимание. В тази част на езерото зъберите са буквално отвесни на градчето и водата. Комбинацията между шарената архитектура, живописния и ветровит залив (пълен със сърфисти) и надвиснали скали е просто ..... една на света. Наистина както и други казаха, Рива е може би най, най на Гарда и заслужава да бъде отправна точка за Тренто, Болзано и т.н. По наше време имаше уникално струпване от велосипедисти (и пистови и маунтинбайк). Явно беше имало някакво международно състезание.
На връщане минахме през Торболе, Малчесине и замъка му, Бардолино (с уникалното му вино), Лазисе. Всяко от тези селища заслужава внимание. В Лазисе сварихме изложение на мести производители – сирена и кашкавали, вина, колбаси, мед... Приключихме деня на крайбрежната алея на Лазисе, любувайки се на кастелото и невероятния залез.
Следващ ден – Бергамо.

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644569583050/

 В темата доста се е изписало за Бергамо, затова аз няма какво да допълня. Потвърждавам, че си заслужава да му отделите един ден вместо Милано. Нощувахме тук: http://www.hotelsanmarco.com/ Локацията е може би най-добрата в града. Хубав хотел с две опции за паркинг. Освен горния град обаче, препоръчвам да се поразходите и по Via XX Settembre (прекрасна пешеходна зона с много магазини).
Последните ни два дни и половина са за Милано.

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644929551556/

Първия ден изминахме разстоянието от Бергамо до Малпенса за да върнем колата. Трябваше да я върнем с пълен резервоар, а по пътя за летището ( в тази посока) няма близка бензиностанция (има в обратната посока). Бях се подготвила за това и се отбихме в близко градче.

Скоба:
Скрит текст:
Както знаете бензина в Италия се зарежда по малко по различен начин от при нас. Първо се плаща, след което се отключва автомата и той ти сипва точно толкова за колкото си платил. Чести обаче има случаи автоматите да блокират – взема пари, а не пуска гориво. Освен това ние трябваше да заредим „до горе” и затова търсихме начин да го осъществим. Има как. На някои бензиностанции има оператори(не на всички), които могат да отключат автоматите предварително, да се зареди колкото е нужно и да се плати на каса. Просто питайте.


В Милано прекарахме две вечери тук: http://www.hotelberna.com/ Наистина и на нас ни стана любим хотел за отсядане в Милано (нищо, че не сме били в други). На друго място не съм получавала такъв сървис. Започвайки от възможността да си избереш температура на стаята при пристигане, вида завивки (одеяло или пухена) и възглавници (три вида), тоалетната хартия (не помня колко вида), безплатен мини бар, минавайки през гуменото пате – подарък ( с послание да намираме всеки ден повод да се усмихваме), 10% отстъпка при следващи посещения и завършвайки до мейла който ми изпратиха за рождения ми ден (след като се бяхме прибрали). Много добра локация с оглед сутрешни полети, перфектна закуска, добре реновирани и много модерно стаи. Единствено квартала около гарата вечер не е много препоръчителен. Надолу по улицата има Била(някой питаше).
За Милано какво да ви кажа. Някак след любовта ми – Рим и всички красоти около езерата не успя да ме привлече с нищо. Действително Дуомото е центъра на този град. Направо смазва. Такова усещане съм имала единствено пред Свети Петър. Но дори само заради „Тайната вечеря” и Брера си заслужава да отделите 2 дни за Милано. Тези 15 мин. пред картината минаха като миг... ще се ходи пак. Разходихме се из квадрата на модата. Много ми хареса и квартала около Брера с многото ресторантчета. Кастелото го огледахме само отвън(заради отзиви тук в темата, че не заслужава голямо внимание) и не стигнахме до каналите. Но всъщност в Милано ще бъдем още много пъти като междинна точка на следващите ни дестинации и всички тези неща останаха за тогава.

Благодаря Ви за търпението.

Последна редакция: вт, 03 юни 2014, 15:32 от Анонимен

# 153
  • Мнения: 2 247
Блис,не знам къде и кого си подразнила,но аз ти благодаря за подробния разказ с линкове и снимки.Копирах си всички части,защото езерата са моя запланувана цел и всичко споделено ще ми е от полза!  bouquet

# 154
  • In transit
  • Мнения: 6 047
Bliss, и от мен имаш едно голямо благодаря за подробните разкази, много са полезни!  Hug  bouquet

# 155
  • София
  • Мнения: 6 031
Bliss, благодаря!   bouquet
Разказа прочетох, сега ще видя и снимките.  Hug

# 156
  • Мнения: 8 400
Bliss,благодаря за мен е удоволствие да Ви чета Hug

# 157
  • Sofia
  • Мнения: 1 437
Блис,не знам къде и кого си подразнила,но аз ти благодаря за подробния разказ с линкове и снимки.Копирах си всички части,защото езерата са моя запланувана цел и всичко споделено ще ми е от полза!  bouquet
И аз така  Peace
Написаното ми беше много полезно. И приятно.  Peace

# 158
  • Sofia
  • Мнения: 531
Bliss, и от мен имаш едно голямо благодаря за подробните разкази, много са полезни!  Hug  bouquet
Много интересно и увлекателно пишеш, както се вижда всички четем с удоволствие. Ако на някой не му харесва, да прескача постовете, никого не изпитваме дали ги знае. От мен едно голямо Благодаря, както за разказите и снимките, така и за личната помощ преди пътуването ни.
  bouquet

# 159
  • Мнения: 659
Bliss и аз благодаря за прекрасния разказ.   bouquet Наистина е много полезна цялата информация! Ще гледам  и снимките с наслада!

# 160
  • Мнения: X
Момичета, благодаря. Написах го толкова дълго и подробно, защото специално за езерата тук във форума се коментира не много често. И сметнах, че ще е полезно за следващите да споделя своя опит. На линия съм за въпроси и ще помагам ако мога.

# 161
  • Мнения: 2 247
Аз,честно казано попаднах в темата случайно и с удоволствие откривам,че споделяте много за езерата!Няма да е скоро нашето ходене,но пък ровенето и подготовката са толкова приятни,а когато е отдалеч и по-спокойни.
Освен на Блис искам да благодаря и на Миленита за няколкото части подробен разказ по-назад в темата,и разбира се,на всички,които помагат и споделят .   bouquet
И непременно държа да поздравя Мимии за великолепното оформление!    bouquet

# 162
  • София
  • Мнения: 6 031
Bliss, ако ми позволиш в следващата тема ще сложа разказите ти за езерата.

Разгледах и част от снимките - чудесни са. Днес ще продължа.

# 163
  • Мнения: 968
Мимии
Не пропускай Миленита, моля!  bouquet

# 164
  • София
  • Мнения: 6 031
Аааа, няма и Миленита я питам същото? Дали имам позволение?

Защото за езерата наистина нямаше подробно писане, а много хора след тези разкази ще искат да отидат.

Общи условия

Активация на акаунт