Шеста тема на чакащите

Явно затова социалните настояват да е в тяхно присъствие. Предвид факта, че приемната майка не е много благоразположена. За съжаление, не всяко семейство е благосклонно към осиновителите.

Да, Мама Ру, за жалост...

Mama ru  ,ако не е тайна, на каква възраст беше първото ви дете при осиновяване. И как така през уикенда, нали социалните не работят.

На 3 години и 3 месеца. Беше в ЦНСТ, а те работят денонощно. Социалната на майката ме заведе първия път и като си тръгнахме, просто каза "Аз бях до тук. Оправяйте се. Видяхте къде е."

Ние имахме само две срещи с детето. За втората като се обадихме на приемната майка и тя започна да увърта, ама то сега спи, ще спи до не знам колко си часа... А бяхме на път и минавахме близо до техния град. И работата беше спешна, понеже се връщахме от Бургас, където мъдрите социални ни бяха предложили едновременно и друго дете и трябваше едновременно да решаваме. И да, видяхме се на втората среща в една градинка, а социалната висеше на съседната пейка. Повече срещи нямаше, понеже задължително трябвало да присъстват, а през почивните дни няма как, нали не са на работа.

Много си зависи от приемните родители .. Приемната на моят син беше и все още е, изключително услужлива и отворена за всичко.
Първо, понеже ние настояхме детето да се прегледа при точно определен лекар, в София, се съгласи да дойдат двамата, транспортирани от бъдещият и вече настоящ татко. Той ги взе от Бургас, докара ги до София, отидоха на прегледа, и ги върна обратно за 2 дни. Евала на таз жена. Спаха в къщи и всичко мина добре.
Второ - даде ни всички неща, които бе предила за сина ни, за в бъдеще - дрешки и играчки...
Трето - ние й занесохме пък всички останали от дъщеря ни момичешки дрехи и играчки, за бебче, понеже нейното следващо детенце е момиченце.
Четвърто - преди делото минахме до тях да видим малкия и да пием по кафе. Без присъствието на СР.
Пето - абсолютно на всичките ми въпроси отговаря и до ден днешен. Пишем и говорим по телефона...
Просто прекрасна жена, прекрасно е отгледала сина ни в първата година от живота му и ще съм й благодарна до сетния си ден за това!

Дано ви е бил полезен опитът ми - вашият за мен беше безценен в периодът на чакане и надежда! Благодаря!

Кажете й от мен да си яде ушите като много знае.

Хора, помагайте. Авторката е новак и е пуснала питанка на си на неправилното място. Активираха се зяпачите - хора без никакъв личен опит в темата, за да я разубеждават. А жената просто иска мнение от хора имащи личен опит или наблюдения в близкото си обкръжение.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1133665.msg39117122#msg39117122

Дано да се присъедини към нас. Иначе може съвсем да се отчая от разни по-крайни мнения и истории от типа "еди кой си чул еди що си от на баба Злата шурея".

Здравейте!!! Благодаря за подкрепата, съпричасността, коментарите и съветите, както и поканата да проследя коментарите в тази тема. Всичко е много полезно за мен - дори и негативните коментари в другата тема. От всичко формирам мнение и вадя изводи. Все пак смятам, че превес ще има сърцето и това, което почувствах при срещата и контакта с детенцето. Все още имам чуденки и въпроси, на които искам да си отговоря сама и силно се надявам и вярвам, че ще взема правилното решение. Истина е, че човек никога не знае - винаги може да се обвинява, че е сгрешил или пък е пропуснал шанс. Знам само, че съм готова да дам всичко от себе си, за да отгледам и възпитам един достоен човек - да го даря с любовта и грижите си. Но само това дали ще бъде достатъчно - дали генът и средата в първата годинка няма да се окажат по-силни от мен и няма да ме надвият - това са основно притесненията ми. Иначе, както споделих нямам нищо против другия етнос - било той ромски или всякъкав друг - всяко човешко същество има своите права и най-вече правото да бъде щастлив и обичан - да изживее живота си така както намери за добре и ако е добър и честен няма право да бъде хулен и упрекван, само защото е прието от обществото, че тези хора са лоши.
Благодаря още веднъж за подкрепата и ще се радвам, ако още някой сподели опит - било то собствен или в позицията на страничен наблюдател.

От години в обществото се насажда омраза към един определен етнос с определени репортажи от гета, показващи мизерия, лоша хигиена, липса на образование, работа, повишената престъпност.
Аз съм от поколението расло преди демокрацията, когато хората от ромския етнос работех нискоквалифициран труд, но завършваха основно образование. Така или иначе те много до късно са водили номадски начин на живот и преминаването към уседнал начин на живот не става за един ден или едно десетилетие. Това е бавен процес.
Заради професията - учител, съм влизала по циганските (така се определят те по нашия край) къщи - навсякъде, и в бедните, и в богатите беше чисто и подредено, хората ни посрещнаха с уважение, интересуваха се от децата си и от тяхното добро. Самите цигани работят - шивачки, закуски, шофьори, на полето, чистотата, паркове и градини... Децата им завършват в едно 80% средно образование. Има и висшисти. И това деца от селата!
Тоест основното е среда и семейно възпитание към правилните ценности. В тези цигански общности нямаше ранни бракове и раждания на по 12-13-14 години. В края на 8 клас една от дъщерите на богат циганин пристана/ избяга при своя любим и заживя с него на семейни начала. Баща й два пъти я прибира с полиция. На третия път се отказа от нея и цялото семейство я зачеркнаха сякаш тя повече не съществува.
Циганите/ ромите се делят на кланове. Те се различават по произход, занаят ( в миналото) - кошничари, ковачи, калайджии и т.н. , традиции, външен вид, религия, език. Част от тях са християни и говорят български като първи език. Пред децата си и с децата си говорят от бебешка възраст само на български, за да го усвои детето като майчин език, защото разбират колко е важен той за приобщаване на детето в училище и в живота. Това са т.н "български цигани" както те се самоопределят по нашия край. Често пъти в училище съм била.свидетел как се карат две деца. Като разнищвам историята се оказва, че едното казало на другото "циганин". Ми те и двамата такива. От един клан. Другите са т.нар. "турски цигани" или миллет - те изглеждат по различен начин, смесват се с турското население, встъпват в смесени бракове с турците, изповядват исляма и говорят турски. Самоопределят се като турци или роми (по-рядко). Това са ми наблюденията в североизточна България в две общини. Не претендирам за изчерпателност, в България има и други ромски общности. Но извън средата на гетото, всяко дете има равен шанс. Ромчетата не са по-глупави, но в гетото средата не стимулира образоност, работа и т.н ценности.
За да бъде одобрено едно семейство за приемно то минава дори по-тежко проучване и по-подробно обучение от осиновителите. А след това се осъществява редовен контрол. Щом ромското семейство е било одобрено за приемно, значи има нужния капацитет. Още един плюс - детето ще е социализирано. Циганите, които познавам са добри родители и децата им са възпитани и уважителни.

Сперанса33, почувствай нещата със сърцето си.  Това е едно дете.  Твоето ли е? Ще можеш ли да го обичаш, възпитаваш и ще му дадеш ли всичко от себе си? Направи това, което сърцето ти подсказва.  И то по начина, по който няма да съжаляваш за нищо.

Не винаги сърцето подсказва.При мен не беше така,просто сложих на кантар нещата.Предлагаха ми здраво дете,добре гледано приемно семейство,момиче.Това бях посочила .Съпоставих себе си,възрастта ми и най-вече какво мога да преглътна,с какво мога да се справя и приема.Нататък какво ще поднесе живота-Божа работа.Живея до цигани от малка,съседката ми е такава.В другата тема написах-дъщеря й учи за адвокат.Винаги при нужда тичам до тях.Помагат и на майка.И при тях,и при нас има лоши хора.Сега се сещам и друго-никога не съм била тъпана какъв е произхода на детето ми,никой и не ме е питал!Може да са си мислили приятели и близки,но по никакъв начин не са го показвали.Всички я обичат,разнасят наляво и надясно.Да отбележа-грам не го може този прословут кючек,аз също не мога да я науча.Явно в гена не й е заложено.Скоро със съседско момиче на същата възраст се бяха заиграли,другото върти дупе,моята стои изпружена като пръчка.Майката на съседчето казва-ами тя е българка как ще играе кючек.Това само за   разведряване на темата!

Оооо, и ние мерихме с кантара ... +, -, +, - .... Ела сега да го видиш. Обичаме го повече от собствения си живот, повече, отколкото ако аз го бях родила. Сега си казвам, че ако бяхме се обърнали и си тръгнали щяхме да съжаляваме цял живот.
Съдбата ни срещна.  По-смислено решение никога не сме взимали.

Колкото и човека да кажат на дамата от личен опит, че никога не са съжалявали за детето, което са избрали, решението е лично. И проблемът не е в това какво казват расистките в другата тема, а в това, че явно някъде тези думи намират подходящ прием.
Повече от ясно е, че изнасилвачи, насилници и убийци има във всеки етнос.
Детенце на една годинка няма да има спомени от приемното семейство доста скоро.
За гена направо нямам какво да кажа. Аз явно не намирам моите собствени гени за толкова елитарни, че ромските да са нещо по-долно от тях.
Единственият проблем е, ако има някой в близкото обкръжение, който е върл антиром, защото тогава ще има известно напрежение. От друга страна, когато детенцето ти хукне към теб с викове "мамо" и разтворени ръчички да те прегръща наистина ли ще ти пука, че някой бил имал възражения за избора ти?