Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Истанбул [тема 39]

  • 100 503
  • 741
  •   1
Отговори
# 705
  • София
  • Мнения: 4 826
Аз също призовавам да се върнем към туризма в тази тема. Окей - писахме 4-5 поста, и толкова. Нека се върнем към самата тема. Hug
Истанбул е най-прекрасният град, поне лично за мен, а и, както виждам, за повечето от вас. Нека всячески се опитаме да предадем тази наша любов към любимия град на тези, които още не са го посетили. Peace

Ако някой има чисто туристически въпроси, пояснения, коментари, т.н. - да заповяда. Hug

Междувременно, ви поздравявам с една (станала много популярна напоследък) песен. Главно заради клипа, който представя Истанбул такъв, какъвто е - една приказка: Heart Eyes Hug

# 706
  • Мнения: 8 406
Благодаря,Тинче!

# 707
  • Мнения: 366
 
Цитат
Приятелски призив, нека темите с насока Туризъм останат такива.

 Та той Туризмът е на път съвсем да загине.

# 708
  • Венера
  • Мнения: 844
Съгласна съм да не се коментира политическата страна на нещата, но е нормално да коментираме дали е безопасно да ходим там. Не виждам нищо нередно в това.

Мисля, че е крайно време да напиша как изкарахме в Истанбул. От 11 до 15 юли бяхме в любимият град и изкарахме вълшебно. Пътувахме спокойно към 18 часа бяхме в Истанбул и отидохме на гости в квартал Beylikduzu, за който мислих, че не е особено приятен квартал, но определено промених мнението си. Нов, космополитен, населен с млади хора, много заведения, магазини и молове. Всъщност бяхме на границата между Beylikduzu и Esenyurt. Но туристически няма какво да се види там.
На 12 пушихме наргиле в много приятно заведение на име Vagon в Ataköy, от там на разходка в Bakırköy, който определено не е най-прекрасното място. Разходихме се по пешеходната главна улица, взехме си по един кумпир(10лири) и от там слязохме на пристанището където хапнахме сладолед в Mado. От там последва среща с приятели в Big Yellow Taxi Benzin в Bahçelievler до сред нощ. Тези заведения ги има из целият град и са много приятни с много вкусно меню и приятна обстановка.
На 13 към обяд се качихме на Отаатепе, където от много време чаках да отидем. Смея да твърдя, че това е едно от местата с най-красива гледка в града, на които съм била. Даже сега като се замисля, май е най-хубавото. Впечатли ме, че в парка не се пуши, което е с цел да не се замърсява. Поседяхме там около час и слязохме в учителският хотел да хапнем. Цените определено не са това, което бяха кумпира е 16 лири, мидите бяха по 2лири броя, а за последно хапвахме такива в Таксим за 0,50 лири. Но все пак обстановката определено си заслужава. Все така прекрасно място е. От там направихме разходка из уличките на Kanlıca, където изплакнахме око в красивите къщи и приятната обстановка. От там минахме по моста Фатих Султан Мехмед и през Маслак отидохме в Саръйер. Направи ми впечатление, че Маслак се превръща в новият Левент. Строят се много нови небостъргачи и бизнес сгради. Горната част на Саръйер е доста неприятна, за пореден път се убеждавам, че в Истанбул от една част на един квартал до друга има огромна разлика. Минахме по Босфора с колата, като спирахме където можем за снимки. Зарекох се, че задължително ще се върна и ще се разходя пеша там. Иска ми се да стигна от Саръйер до Долмабахче пеша, но едва ли някога ще имам физическите сили да го направя. Отидохме в любимото ми заведение Assk kahve в Куручешме. Много близо до кафето от другата страна на булеварда точно до Мигрос има платен паркинг, където може да се спре цената е 15лири за 3 часа. Не може да се плати за по-малко време, но цената е много добра и има къде човек да изразходи 3 часа. Точно срещу паркинга има много хубав парк, от който се разкрива страхотна гледка.
На следващият ден отидохме в Кадъкьой, където отидохме до къщата на Пойраз Карайел. Определено ми беше интересно да видя такъв тип улички с  големият наклон, висящите лампи и тн. След това се отправихме към Музеят на играчките. Много интересно място, имаше доста деца, но си мисля, че за възрастни ще е по-интересен. Последва разходка по Багдат и обяд и отново на гости в приятели. Последният ден прекарахме в къщи със семейството и поехме към България.
Разкарвам без много подробности, но ако на някой нещо му е интересно да питам. Качвам и малко снимки:
Скрит текст:
























































# 709
  • Бургас / UK
  • Мнения: 1 078
Неолита,прекрасен разказ и чудесни снимки,колко ми липсва всичко това...
Чета и се чудя,не само сега де,какво ще стане с всички тези красоти,небостъргачи,строителства,история,хора,атмосфера....от тук нататък newsm78 Как може тези хора да имат всичко това нещо,тази инфраструктура,икономика,туризъм,забележителности и да подкрепят човек,който се опитва да им отнеме това богатство,да ги контролира ,да ги дърпа назад във времето и те да го обичат и защитават...Незнам ,просто наистина нямам думи...

# 710
  • Варна
  • Мнения: 3 861
Благодаря, Неолита!
Това учителско кафене до Кючюксу ли е? И ние през април пихме чай и хапнахме в него. Хареса ми мястото, много. Цените не са ниски, но мястото си заслужава. В моя недовършен разказ от тогава не стигнах до това. После взехме автобус,чиято първа спирка е точно отпред (трябва да проверя, но мисля, че беше 14R... да, той е, то и друг не тръгва от там), за да отидем до Кадъкьой. Естествено, не знаех маршрута на автобуса, а само крайната му спирка. Оказа се, че линията върви нагоре през кварталите и с изненада установих, че след някакъв брой спирки на екрана се появиха спирки с познати имена като Ferah Caddesi, Turistik Camlica Tes и Kisikli. Слязохме на на една от първите, защото така ни посочиха Simple Smile и след стотина метра се озовахме пред входа на Малката Чамлъджа. Охраната там ни показа накъде да вървим и слязохме на кръговото пред сп. Kisikli, откъдето тръгва и Turistik Camlica Cd. В началото на "кадеси-то" има стоянка на таксита. Естествено, баирът не е по вкуса ми и се възползвахме. Взе ни 6 или 7 лири. Остави ни точно под заведението горе. Понеже сме слизали по този баир, а сме се качвали от другата страна, трябва да кажа, че това е най-лесният и приятен начин за изкачване до Чамлъджа. Горе прекарахме приятни часове - снимахме много, хапнахме, пийнахме чай, изчакахме залеза... Златният рог беше наистина златен, а изгледът като цяло - прекрасен. Доста след като се стъмни решихме да си тръгваме и се сетих за прочетеното тук (мисля, казано от Шебечето, но от когото и да е, благодаря), че може да се слезе покрай детската площадка. Там имаше един "гювенлик", с когото с помощта на ръчно-крачен турско-английски се разбрахме и потвърди, че това е пътят. Макар да е малко тъмничко и не особено приятно, докато се излезе на голямата улица, пътят е много по-кратък и лек, отколкото ако слезеш отгоре по пътя, по който ни качи таксито (Turistik Camlica Cd.). Слязохме бързо до сп. Kisikli и докато се чудех кой точно маршрут да хванем, дойде автобус за Таксим. Поради липсата на достатъчно пари в картата ни платихме на ръка на шофьора 10 лири. Преминахме по моста и спестихме време и прехвърляне от превоз на превоз. От Таксим направихме приятна вечерна разходка по Истиклял и край чудно осветената любима кула Галата се спуснахме до трамвайната спирка и се прибрахме през също така хубаво осветения Султанахмет със Синята джамия и Св. София. На площада вече бе започнало изграждането на килима от лалета. Огромно количество хора работеха в доста стройна организация с колосално количество лалета, а няколко дами ги направляваха, водейки се по схеми. Беше спокойно, прекрасно, разтоварващо. Нищо не напомняше за атентата от преди по-малко от 20 дни, освен липсата на обичайните тълпи туристи. Нищо и не предвещаваше предстоящите тежки дни.

И в тази връзка...
Скрит текст:
Съгласна съм, че темата е туристическа, но няма как да се избяга от случващото се. Защото не можем да даваме напътствия за тази или онази забележителност и да не отчитаме положението в страната и града, за които говорим. Най-малкото всеки нормален човек, ако влезе с въпрос за Истанбул, първо ще пита какво е мнението ни за безопасността и особеностите на едно пътуване дотам в момента. По време на атентатите беше друго, и аз призовавах да не се вменява страх и паника и както личи, пътувах без особени притеснения. Сега е друго, защото става дума за променена ситуация, извънредно положение, опасност от затваряне на граници. Няма как в туристическа тема да не се отчитат обстоятелствата в съответната туристическа дестинация. Не става дума за коментари за/против определена политика, а за важни подробности, касаещи туристите в страната.

Чефи, мисля, че те не възприемат нещата така. Напротив, мисля, че смятат това за придобивки, дължащи се на него и политиката му. Все пак той управлява от доста време, а просперитетът е видим.
Скрит текст:
Има много страх и заблуди там, струва ми се.

# 711
  • София
  • Мнения: 6 031
Neolita, благодаря за разказа и снимките!  bouquet
Интересни места сте посетили.
Винаги разходките с кола са по-различни от тези с гр.транспорт - стига се до по-Непосещавани места и се вижда малко повече от реалния живот в Истанбул.

Чефи-то, просто нашата гледна точка е различна... Ти планираш ли ходене в Истанбул?
Нищо от красотите няма да изчезне, но реално туризма е губещия в този момент.
Хората са доволни, когато имат работа и получават добри пари за нея - а в последните години там това е факт. Сега живота на някои се промени, а на други тепърва ща се промени, но за основната маса от хора почти нищо няма да се промени.

Няма да навлизаме в подробности в тази тема, но реално сегашната обстановка влияе директно на посещенията на Истанбул, затова си мисля, че коментарите са за тук.

ПП Докато аз пиша и beljata каза почти същото.  Hug

# 712
  • София
  • Мнения: 4 826
Естествено, че ще се споменава безопасността и прочие, но не темата да се превръща само и единствено в това. Simple Smile

Неолита, огромно благодаря за този разказ! Hug
На нас ни предстоеше пътуване в края на миналата година - за 3-4 дни, с микробусче само с приятели, но точно предният ден имаше атентат, и шофьорът се разубеди. Confused А иначе, както каза и Мимии, с кола винаги се вижда най-много и най-реално - човек може да се потопи в истинския живот в града.
Отбелязах си някои кафенета, ресторантчета, и местенца, на които не съм била, но за които пишеш, че много харесваш. Благодаря! Hug

# 713
  • Варна
  • Мнения: 3 861
... но не темата да се превръща само и единствено в това. Simple Smile

Не се и превръща, по мнението на повечето списващи постоянно тук. В постовете ни няма сведения и оценка за случващото се, а единствено мнения и коментари по повод отражението му върху туризма и туристите.

Има си модератори, които могат да преценят дали минаваме границата. Надявам се, че не!

И  за да не е спам... малко снимки:
http://bili74.snimka.bg/travel/istanbul-prez-april-039-2016-3.920258.37228431

# 714
  • Венера
  • Мнения: 844
t1n43t0, щом те интересуват заведения ще кажа и за това, в което хапнахме на Багдат. Казва се Leman Kultur. Това всъщност е весник с карикатури и са направили заведения из цяла Турция. В заведението имаше 3-4 маса пълни с карикатуристи, които си рисуваха и пиеха кафе. Много интересна и забавна обстановка. Има такова заведение на Истиклял, в Мода и на Багдат. Да седнеш да четеш менюто също е голяма забава, има го и на английски, доста голям асортимент от храни, аз 20 минути се чудих какво да поръчам. Ето малко снимки от заведението на Багдат
Скрит текст:








# 715
  • София
  • Мнения: 4 826
Неолита, и аз съм го чувала това заведение, но никога не съм била. Peace
Отново, много благодаря! Hug Hug

# 716
  • Мнения: 366
Добреееее, изтрих си мнението, но не мисля, че е голям грях да споделим тук защо ще идем или няма да идем в Истанбул.
Дори по този начин демонстрираме съпричастност към турската интелигенция и българите-изселници. Живяла съм няколко месеца в Шумен точно по времето на изселването. Повярвайте, беше голяма драма.
Честно да си кажа, сега ме е страх да попитам приятелите си там и по ФБ и по Скайп как са, за да не им причиня нещо лошо.

# 717
  • Мнения: 5 473
Отдавна се каня да пиша че не може темата да бъде само "туристическа" на фона на случващото се там. Всички сме влюбени в този град и ще е смешно да се правим, че нищо не се случва. А то за мене си е страшно.
И сега към туризма 😃
Неолитка, Беличка, благодаря ,за разказите. От телефона ми е трудно да се насладя на снимките, но в понеделник ще разглеждам и ще се радвам, и страдам едновременно. Ще си задам и въпросите, надявам се да дойде пак ден и да попълня пропуските си. Дано!!!

# 718
  • Варна
  • Мнения: 3 861
Не съм озаглавявала снимките, защото повечето са от познати места. За тези, които евентуално може някой да не разпознае... Първата е от въпросното учителско кафене до Кючюксу, втората е фонтанче на кръговото до сп. Късъклъ, а третата е изглед от Чамлъджа към новата "алтъ минаре" джамия, която е в непосредствена близост. Според местните, тя разполагала с тунел, свързващ я директно с имението на Ердоган. Следват златния Златен рог, изглед от хълма към впечатлили ни преди време многоцветни сгради в Азия. Нататък е ясно. Котаната се усуква по оградата на парка зад сп. Късъклъ. Последната е от серията "Довиждане, Истанбул!".
Скрит текст:
Надявам се да не е "Сбогом!"!

# 719
  • София
  • Мнения: 4 826
beljata, благодаря много и на теб! Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт