В древна Спарта държавата контролирала възпитанието на децата от момента на тяхното раждане.
След раждането майките изкъпвали бебетата с вино, за да се види дали са силни. Ако оцелеели, бащите ги представяли на Старейшините, които оглеждали новородените и само здравите по тяхно мнение деца връщали обратно на бащата. Слабите и болните били погубвани.
Малките деца по правило били отглеждани и възпитавани от майките с помощта на дойки-робини. Това често били образовани, с педагогически опит жени. Дойките се грижели за живота и здравето на децата, закалявали ги, приучвали ги на свойствените за спартанците поведенчески навици. Децата не били повивани, растяли непретенциозни към храната, приучвани били да не се страхуват от тъмното, леко да понасят глад, жажда, неудобства и трудности, специфични за бъдещите военни походи. Навършилите 7 години момчета били отвеждани от семейството и настанявани в специални държавни възпитателни учреждения, където се намирали до 18-годишната си възраст. Най-голямо внимание се е отделяло на военно-физическата подготовка, учели ги да бягат, да скачат, да се борят, да мятат диск и копие, да се подчиняват безпрекословно на по-старшите, да презират робите и тяхното главно занятие - физическия труд, да бъдат безпощадни към тях.
Момичетата били възпитавани в дома им, но и при тях на първо място било поставено физическото развитие, военната подготовка, умението да управляват робите.
По въпросите на възпитанието на децата царяло пълно равноправие.