Автор: Радост Николова
Съвети за родители
Много често родителите се оплакват, че децата им не могат да намерят приятелчета, с които да си играят, че групата ги отхвърля или че те самите се боят да се включат в общите игри. Напълно нормално е, че искат да помогнат на децата си да общуват по-пълноценно с връстниците си. Но как това да стане най-ефективно?
Защо детето не може да си намери приятели
Колкото е по-малко едно дете, толкова по-слабо са развити навиците му за общуване. Ако то е твърде пасивно или обратното, по-напористо, това може да предизвика раздразнение, агресия и други негативни емоции от страна на другите деца.
Ако вие сте се преместили на ново място, а старите му приятелчета са останали на предишното, помогнете му да си намери нови. Старайте се да се разхождате на двора или в парка по време, когато там има най-много деца. Ако детето ви не ходи на детска градина, запишете го на някакви занимания или спорт. Особено за децата над 5 години е задължително да имат своя среда, компания, кръг на общуване, защото на тази възраст те вече не са бебета и само майка им не им е достатъчна.
Детето ви играе много навън, ходи на танци, на футбол и рисуване, а въпреки това няма приятели? Възможно е другите да чувстват неговата затвореност, вътрешното му нежелание да общува. Такъв проблем е най-добре да се решава индивидуално с помощта на психолог. Ако детето не гледа събеседника си в очите, не се усмихва в отговор на усмивката на близък човек, не се опитва да разговаря, непременно се обърнете към специалист, за да изключите вероятността от ранен детски аутизъм.
Дете, което се стреми да се отличи сред другите деца - в градината или в училище, също има проблеми с намирането на приятели. Например ако пее прекрасно, решава най-добре задачите, рисува, танцува, може да предизвика завистта на останалите, да решат, че се натяга.
Навици за общуване
Да се намерят приятели не е толкова просто - за целта децата трябва да овладеят няколко навика. Те трябва да могат да се включват в груповата дейност и първият опит за това се натрупва още в пясъчника.
Научните изследвания, в които се сравняват стратегиите на децата в пясъчника за присъединяване към групата от връстници, дават интересни резултати. Оказва се, че хлапетата, които веднага се опитват да се включат в общата игра, срещат съпротивата на другите деца, което поставя началото на множество конфликти. А тези, които си играят сами в края на пясъчника, остават незабелязани. Успехи постигат тези деца, които в началото се заиграват открая, започват да копират това, което правят другите и бавно се придвижват към центъра. Постепенно те стигат до него и се вписват сред останалите без никакви проблеми.
За да може детето успешно да се включи в общата игра, то трябва да бъде внимателно, да се приспособява добре към ситуацията, като при това е достатъчно настойчиво и умее да се справя с възникналите усложнения. По-бързото му приемане в детския колектив зависи също и от умението да преодолява възможни конфликти. Децата не обичат тези свои връстници, които ги критикуват или им се присмиват. В някои случаи детето трябва да бъде научено да бъде по-открито, в други пък - обратното, трябва да се опитва да се сдържа, защото натрапчивото поведение също може да предизвика неприязън.
Придобиването на навици за общуване с връстниците може да се окаже трудно за малките ученици, ако те не са имали дотогава достатъчно опит във взаимоотношенията си с други деца без непосредственото наблюдение на възрастните. Детските градини са нужни, за да развиват първите социални опити при малките. Навиците за комуникация те придобиват първо от връстниците си, а чак след това - от родителите.
Често родителската хиперопека и повишената тревожност водят до това, че детето става пасивно, плашливо, нервно и в резултат не може да спечели уважението на връстниците си. Много е важно то да се развива не само интелектуално и духовно, но и физически. Дете, което се движи уверено, което владее тялото си, веднага бива прието положително. Много добри приятели могат да се открият в спортните зали, където трениращите имат общи задачи за изпълнение.
Но понякога децата имат нужда от помощта на възрастните, за да овладеят основните навици на общуване. Ако детето ви е по-грубо, добре е да му подбирате по-малки приятели, за които трябва да се грижи. А ако обратно, то е по-отстъпчиво, желателно е да си намери по-активно другарче. Грубиянът ще разбере, че може да спечели авторитет, без да прибягва към агресия, а отстъпчивият ще възприеме нови стратегии от по-активния си приятел.
Проблемите с общуването в училище са още по-наболели. Нали и много от възрастните хора не могат да се похвалят с добри комуникативни навици. За щастие, децата от началното училище ги овладяват с лекота. Ако има проблеми в класа, учителят или училищният психолог могат да проведат с тях някакъв тренинг. Например, да разделят децата по двойки и да ги накарат да прояват повече внимание към другарчето си: да го похвалят, да го изслушат, да изразят интерес към него, да му предложат помощ. Едно такова упражнение може да предизвика потресаващ ефект.
Важно!
- Никога не се карайте на детето пред връстниците му и не говорете лошо за приятелите му.
- Не говорете пред другите родители или деца, че считате вашето за срамежливо или плахо. Родителите могат да споделят това вкъщи и после детето да го чуе от връстниците си.
- Ако учител постоянно критикува детето ви, без да види у него нито една добра черта, не му вярвайте.
- Внимателно вниквайте във всяка ситуация или проблем. За детето е много важно вашето участие и безпристрастност.
- Ако детето ви има само един приятел, не се вълнувайте - това е нормално. Не му натрапвайте повече приятели, нека самото то да решава с кого да дружи.
- Хвалете го и за най-малките постижения. Говорете му, че приятелите ви го харесват, както и другите деца. Вашите думи и поддръжка са му особено необходими и оказват влияние върху това, как ще общува с другите хора. Те ще му придадат увереността, от която най-много се нуждае.
Image: http://www.stockfreeimages.com/
Съвети за родители
Много често родителите се оплакват, че децата им не могат да намерят приятелчета, с които да си играят, че групата ги отхвърля или че те самите се боят да се включат в общите игри. Напълно нормално е, че искат да помогнат на децата си да общуват по-пълноценно с връстниците си. Но как това да стане най-ефективно?
Защо детето не може да си намери приятели
Колкото е по-малко едно дете, толкова по-слабо са развити навиците му за общуване. Ако то е твърде пасивно или обратното, по-напористо, това може да предизвика раздразнение, агресия и други негативни емоции от страна на другите деца.
Ако вие сте се преместили на ново място, а старите му приятелчета са останали на предишното, помогнете му да си намери нови. Старайте се да се разхождате на двора или в парка по време, когато там има най-много деца. Ако детето ви не ходи на детска градина, запишете го на някакви занимания или спорт. Особено за децата над 5 години е задължително да имат своя среда, компания, кръг на общуване, защото на тази възраст те вече не са бебета и само майка им не им е достатъчна.
Детето ви играе много навън, ходи на танци, на футбол и рисуване, а въпреки това няма приятели? Възможно е другите да чувстват неговата затвореност, вътрешното му нежелание да общува. Такъв проблем е най-добре да се решава индивидуално с помощта на психолог. Ако детето не гледа събеседника си в очите, не се усмихва в отговор на усмивката на близък човек, не се опитва да разговаря, непременно се обърнете към специалист, за да изключите вероятността от ранен детски аутизъм.
Дете, което се стреми да се отличи сред другите деца - в градината или в училище, също има проблеми с намирането на приятели. Например ако пее прекрасно, решава най-добре задачите, рисува, танцува, може да предизвика завистта на останалите, да решат, че се натяга.
Навици за общуване
Да се намерят приятели не е толкова просто - за целта децата трябва да овладеят няколко навика. Те трябва да могат да се включват в груповата дейност и първият опит за това се натрупва още в пясъчника.
Научните изследвания, в които се сравняват стратегиите на децата в пясъчника за присъединяване към групата от връстници, дават интересни резултати. Оказва се, че хлапетата, които веднага се опитват да се включат в общата игра, срещат съпротивата на другите деца, което поставя началото на множество конфликти. А тези, които си играят сами в края на пясъчника, остават незабелязани. Успехи постигат тези деца, които в началото се заиграват открая, започват да копират това, което правят другите и бавно се придвижват към центъра. Постепенно те стигат до него и се вписват сред останалите без никакви проблеми.
За да може детето успешно да се включи в общата игра, то трябва да бъде внимателно, да се приспособява добре към ситуацията, като при това е достатъчно настойчиво и умее да се справя с възникналите усложнения. По-бързото му приемане в детския колектив зависи също и от умението да преодолява възможни конфликти. Децата не обичат тези свои връстници, които ги критикуват или им се присмиват. В някои случаи детето трябва да бъде научено да бъде по-открито, в други пък - обратното, трябва да се опитва да се сдържа, защото натрапчивото поведение също може да предизвика неприязън.
Придобиването на навици за общуване с връстниците може да се окаже трудно за малките ученици, ако те не са имали дотогава достатъчно опит във взаимоотношенията си с други деца без непосредственото наблюдение на възрастните. Детските градини са нужни, за да развиват първите социални опити при малките. Навиците за комуникация те придобиват първо от връстниците си, а чак след това - от родителите.
Често родителската хиперопека и повишената тревожност водят до това, че детето става пасивно, плашливо, нервно и в резултат не може да спечели уважението на връстниците си. Много е важно то да се развива не само интелектуално и духовно, но и физически. Дете, което се движи уверено, което владее тялото си, веднага бива прието положително. Много добри приятели могат да се открият в спортните зали, където трениращите имат общи задачи за изпълнение.
Но понякога децата имат нужда от помощта на възрастните, за да овладеят основните навици на общуване. Ако детето ви е по-грубо, добре е да му подбирате по-малки приятели, за които трябва да се грижи. А ако обратно, то е по-отстъпчиво, желателно е да си намери по-активно другарче. Грубиянът ще разбере, че може да спечели авторитет, без да прибягва към агресия, а отстъпчивият ще възприеме нови стратегии от по-активния си приятел.
Проблемите с общуването в училище са още по-наболели. Нали и много от възрастните хора не могат да се похвалят с добри комуникативни навици. За щастие, децата от началното училище ги овладяват с лекота. Ако има проблеми в класа, учителят или училищният психолог могат да проведат с тях някакъв тренинг. Например, да разделят децата по двойки и да ги накарат да прояват повече внимание към другарчето си: да го похвалят, да го изслушат, да изразят интерес към него, да му предложат помощ. Едно такова упражнение може да предизвика потресаващ ефект.
Важно!
- Никога не се карайте на детето пред връстниците му и не говорете лошо за приятелите му.
- Не говорете пред другите родители или деца, че считате вашето за срамежливо или плахо. Родителите могат да споделят това вкъщи и после детето да го чуе от връстниците си.
- Ако учител постоянно критикува детето ви, без да види у него нито една добра черта, не му вярвайте.
- Внимателно вниквайте във всяка ситуация или проблем. За детето е много важно вашето участие и безпристрастност.
- Ако детето ви има само един приятел, не се вълнувайте - това е нормално. Не му натрапвайте повече приятели, нека самото то да решава с кого да дружи.
- Хвалете го и за най-малките постижения. Говорете му, че приятелите ви го харесват, както и другите деца. Вашите думи и поддръжка са му особено необходими и оказват влияние върху това, как ще общува с другите хора. Те ще му придадат увереността, от която най-много се нуждае.
Image: http://www.stockfreeimages.com/