Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 юни 2012, 12:07 ч.

Ясновидци (врачки) - 11 тема

  • 209 185
  • 694
  •   1
Отговори
# 615
  • Sofia
  • Мнения: 58
Лелееее ,Петко92ooooh! при теб Ина е избила рибата просто. То бива непознаване, бива налучкване, бива, бива, ама чак пък не е имала нито едно попадение!
Водолей с асцендент Стрелец  Grinning - и аз съм такава.

# 616
  • Мнения: 1
Попадения имаше. Ама попадаения от сорта, които и една бабичка ще ми направи (за 20 годишен като го види):  Цитирим за тези, които се сещам:
-харесваш компютъри, обичаш да боравиш с техника, живееш с вашите още (не живея с тях от 16 годишен), отвеян съм (тук се засмях и се изтървах Водолей какво да е), от скоро си в София и май учиш някъде (тука саледва въпроса къде и обяснявам, че в СУ и че да учех, но спрях преди втория семестър тъй като се местя в друг Уни), добра душа и голямо сърце ... имаше и общи, но в момента не мога да се сетя. После се почна за семействто ми, което беше НААААЙ- изтормозената част и объркана. Още като каза, че нашите са живели щастливо заедно ... прааас! тотално ми рухнахата представите. От там баща ми на колко е, казах 50 - еми страда от високо кръвно, лалалаа, хапчета за кръвно цял живот. После майка ми - здрава, глава май я боли често само (а тя е от диабет болна, за което и спомен нямаше). Като и казах, че са разведени и тя вика ами значи поне се срещат на кафета по приятелски (?!!?!?). После както казах, не "видя" втората жена на баща ми, а само "има тристаен апартамент".... Както и да е ... Питах за една най-добра приятелка от друг град, казах името, тя ми каза, ами пишете си писма май само, но иска да те види ... и това беше   Shocked и аз викам,е друго? И тя викак какво точно, и аз викам ами като цяло характер, изобщо ... и пак - ама какво точно ... и се отказах тук ... с чиста клизма измъкнах тези думи ...
Сега се сещам, по някое време изведнъж ме попита дали обичам да пътувам, а аз отговорих да без да замислям (което е така), след 10-ина минути ме захапа на вълна - пътуване, ще пътуваш, ще обикаляш други държави, може да отовриш и тур.агенция ..... и то баща ми щял да помогне, ама тука разликата е, че баща ми никога няма да ми помогне, тъй като иска сам да си правя нещата .... ама айде да речеме минава тази приказка, все пак нищо не се знае хахаа, отделно съм искал да работя РЕЦЕПЦИОНИСТ в хотел ?!?!?!?  Shocked, тъй като съм обичал да говоря и да се срещам с хора (така и то това нормално и човек с малки познания за зодията, ще го разбере, при условие, че вече я знае).... но мечтата ми определено не е да бъда рецепционист, а къде къде .... не стана въпрос за настоящето, че примерно си имам собствен бизнес.
Попитах я - скоро ще имам ли пътувания, тя каза, не мога да кажа, но ще пътуваш много ... хубаво ама, преди 2 дни ми казаха, че ме виакт по проект на ЕС за седмица в Турция и се двуумя дали да ходя, за това я питах дали ще види някакво възможно пътуване ... явно не видя...
Кола виждам да караш, много ги обичаш - коли не обичам ,тъй като заради коли щяха да ме връщат от оня свят преди година и половина ... нямам и шоф. книжка.

 Общо взето си си гледах Аз на себе си.  И сега като ми улегнаха нещата в главата даже твърдо мога да заява - ГОЛЯМО НЕ!
 
Долових ирония и за това и пак обясних като за "малоумен", тъй като май е от тая ирония дето трябва да се чувствам виновен за нещо !?!?!  Confused

Последна редакция: пт, 10 авг 2012, 21:47 от Petko92

# 617
  • Мнения: 169
Ти си след мен, само че аз ще си тръгна малко по рано, така, че можеш и да подраниш, в смисъл, че аз в 13 съм на хипноза и трябва да излетя от Ина в 12,30.Иначе часа ми е за 12.
Боже, то е 11:10 сега, ужас
Изчезвам
Стискайте палци за хипнозата, ако довечера не пиша  - значи съм останала някъде в Шотландия
  Mr. Green
Хей,Мелиса,къде си?
В Шотландия ли да те търсиииииииииим?

# 618
  • Мнения: 109
Ти си след мен, само че аз ще си тръгна малко по рано, така, че можеш и да подраниш, в смисъл, че аз в 13 съм на хипноза и трябва да излетя от Ина в 12,30.Иначе часа ми е за 12.
Боже, то е 11:10 сега, ужас
Изчезвам
Стискайте палци за хипнозата, ако довечера не пиша  - значи съм останала някъде в Шотландия
  Mr. Green
Хей,Мелиса,къде си?
В Шотландия ли да те търсиииииииииим?



Момичета, завърнах се.Сега се прибрах.Имам много да ви разказвам, оцелях.Беше нещо невероятно.След малко ще ви разказвам, че  е много.
В целия си живот това бяха най - смислено  похарчените ми 50 лева  Hug

# 619
  • в прекрасна къща в уютна градина
  • Мнения: 2 681
Долових ирония и за това и пак обясних като за "малоумен", тъй като май е от тая ирония дето трябва да се чувствам виновен за нещо !?!?!  Confused
Петко92, въобще не се засягай, просто се 'фащаме за главите че й се намират още клиенти на тази дама. Ама как няма като имаше такива похвали тук във форума.
Просто в даден момент човек и при такива отива само и само да получи съвет и някоя хубава бъдеща вест.
Аз винаги съм се чудела тези ясновидци или превдо такива как точно "виждат" и не зависи ли също факта колко ще видят от това на кой гледат и "доколко могат да проникнат в бъдещето му".
Тука въпросната Ина просто я изключвам - след такъв коментар като твоя няма какво да се коментира повече.
Сега пак се сетих за една мошеничка, при която искрено съжалявам че бях, въпреки че бях предупредена тук във форума. Нейните подпитвания си бяха чак нагли. Става дума за Рени Анастасова.
Пълно е с мошеници, рядко в плявата можеш да намериш някой свестен и затова е този форум, да обменим ценна информация. Затова благодаря на всички които споделят личните си впечатления.
Друг е въпроса, че някои неща не ни е писано да ги знаем.
Аз се дигнах чак до Генерал Тодоров да ида при Стефка, тя не ми каза много, но понеже нещата съвпаднаха с думите на една жена при която бях преди три години и тези неща все още не са се случили, затова и не споделих мнение. Ако е познала няма да пропусна да отбележа точка тук за нея.

# 620
  • Мнения: 1 304
Petko92 благодаря за всичко, което сподели!

Така преразказа посещението си, че буквално имах чувството, че и аз съм при вас. Simple Smile

Ето така според мен трябва да се описват посещения и консултации а не ''много съм доволна'' или ''за нищо не става''.

Браво Petko92, че си младо момче, а интелигентно и смислено се изразяваш.

# 621
  • Мнения: 3 181
Melissa77, чакаме с нетърпение Hug

# 622
  • Мнения: 109
Охххххххххххххх,
как ме мързи да пиша след всичко това днес...но ще се жертвам  Mr. Green
Тръгнахме със закъснение, Ина ме забави, засякох се с младежа, който е писал по горе, той чакаше след мен, голям симпатяга /съжалявам, че си разочарован от Ина/
Обърках улиците, озовах се на Ботевградско вместо в Суха река, 10 пъти се чувах с Петър докато го намериме.Изобщо големи подсъзнателни съпротиви явно имаше в моята глава, но аз напук на всичко отидох и го направих.
Като се качихме и ножа опря до кокала - почна да ми думка яко сърцето, главата ме  заболя, изобщо вече не бях толкова сигурна какво правя и какво изобщо искам да направя.
Казах на Краси /приятелката ми/- ооо, ти си първа  Mr. Green , аз да видя дали ти ще се събудиш, кви ще ги дрънкаш и ще реша тогава.Тя е по безстрашна от мен на действия, иначе аз съм повече за идеи, но нея все я набутвам първа, когато чувствам несигурност Whistling
Хич не е като при някоя врачка де  Crazy
Легна тя, започна Петър да говори /ако сте гледали клипчето в сайта му, същите неща/ , а Красимира не мърда, по едно време яко се замислих дали изобщо е на този свят  newsm78
Викам, оо, тя никога няма да проговори  Outta Joint
На мен чак ми се доспа от приказките на Петър, ама записвах с камерата и това ме остави будна Joy
И така мина Краси през портала, според думите на Петър, тя ни говор, ни картина /ох колко ми е смешно сега да знаетееее, седя, пиша и се хиля на глас  Joy/
И той я пита: Къде си сега?
И Красимира проговори моля ви се  Shocked, и казва: на тъмно, в една тъмница  #Crazy
Той й казва какво има около тебе, и тя вика: Не виждам, много в тъмно и студено, но има стол зад мен.Той й казва да вземе нещо отнякъде и да светне, за да може да види ръцете си, дали е мъж, дали е жена, дали я дете.
И тя казва:Мъж съм , ръцете ми са стари, ужасни са.
На мен като ме напуши един смях, ама хора разбирате ли , не мога да дишам от смях, щото си задържам смеха, да не преча.
Не знам после кво беше, щото аз само се мъчех да се овладея да не прихна на глас да се смея.
И той й казва, върни се назад в този живот, какво виждаш сега.
И тя вика, има една огромна зала, всичко е в червено и златисто, много е красиво.
Да, аз съм мъж, облечена съм с тежки дрехи, тежат ми.
И Петър й казва, потърси огледало да се видиш.
И не знам къде се огледа Красимира и изведнъж кажа:Ужас, аз съм толкова грозен и нисък мъж, с една ужасна коса дълга....При което аз хвърлих камерата на пода и с 300 се изнесох от стаята.
Не можех, просто 15 минути съм се хилила в коридора, няма такъв смях хора разберете.
Понеже Красимира адски много държи на външния си вид, тя е много хубава жена по принцип и само си представих ужаса, който е изживяла като се е видяла в грозен мъж, тя с такъв тон го каза, че просто вече не можех да се овладея.
Седях 15 минути в коридора докато не престанах да се смея.
После се намъкнах тихичко и седнах.
Красимира беше в битка, носеше знамена, бях пропуснала женитбата й за жена, която после е убила,но бях там докато виждаше убийството, разбрах, че спечели битката, после вече бяха по общи неща докато накрая се върна пак в тъмницата и установи , че е луд този човек, който е била.Не мога да разкажа всичко за нея, но беше впечатляващо.
Излезе тя от хипнозата, изгледаше като човек който е спал твърде дълго.
Пушихме по една цигара, разказах й как съм се хилила като луда, питах я дали е чула.Тя каза не, чувала е единствено Петър, нищо друго, а на всичкото отгоре и телефона й звъня по някое време.
И дойде моя ред...
Трябваше да дам предварително моменти от живота си от днес до раждането ми в обратен ред назад.Моменти, които смятам, че съм се чувствала добре, които помня.
Почнахме от днес,
миналия месец,
сватбата ми през 2009,
момента в който ми подариха Марк 2004,
завършването ми на училище,
грижите на баба ми, която обожавам,
игрите с децата в квартала,
една моя любима подарена кукла от майка ми,
и момента в утробата на майка ми.
Хора, ако щете ми вярвайте, ваша си работа, но аз изживях всичко
Аз се разплаках в момента за спомена от сватбата ми, изживях го като нещо неправилно, че е грешка, мига в който ми подариха Марк - усетих как стискам зъбите си несъзнателно за да преживея отново че го няма и т. н о т.н до утробата на майка ми
Там се чувстваш ужасно - усещах движения наляво надясно, нервност, тревожност, беше ужас.
После Петър ме поведе до мястото където трябваше да взема един от животите си.
Имам чувството, че го пропуснах нещо и грабнах не най важното, а първото което видях, защото прекалено много исках да влезна, а имах чувството, че времето ме гонеше.
Красимира после ми го описа, като една светла огромна безкрайна стая, приличчаща на библиотека, аз нищо подобно не видях, беше ми черно всичко и изобщо не гледах и не знаех какво взимам.
И изведнъж Петър ме пита къде си:
В една гора, много листа по земята, есенни листа
Той казва погледни ръцете си.
Погледнах, красиви женски ръце,млада жена, може би 17- годишна.
Със стара рокля, не парацалива и накъсана, но знаех, че е стара, че носена много
И знаех, че имам шапка на главата ви, една такава бяла шапчица, не знам как точно са се наричали едно време.
Петър ме пита;Къде си,знаеш ли коя е държавата, казвам Да, това е Англия  ooooh!
Не ме питайте от къде съм знаела, просто го знаех, аз толкова спрягах точно Шотландия преди това, но това беше Англия, нищо не можеше да ме убеди, че не съм там.
Пита ме какво правя в тази гора, казах, че бягам, че ме е страх.
Той пита от какво бягаш; Аз казвам не знам, просто ме е страх и бягам от нещо.
Той пита сама ли си?
Да, сама съм, няма никой, той казва ;огледай се, завърти се и се огледай
Не, няма никой
Каза превърти напред малко ...тогава усетих, че някой идва, един човек на кон, коня беше черен, а той беше с войнишки дрехи и шапка.Беше  ме страх, но знаех, че ще се кача и че ще тръгна с него.
Петър казва, превърти още малко напред:После видях къщата,малка къщичка,седна запалена факла отпред, Петър пита; сама ли си там, казвам да, но знам, че къщата е на този войник.
Петър казва;Огледай се, можеш ли да си видиш отражението в нещо, с каква коса си, с какви очи си.Обърнах се към прозореца, не знам дали имаше стъкла, но се видях.
Млада жена, с тъмна коса, слаба, не особено красива, нищо впечатляващо.
Добре, нека видим сега от какво бягаш, връщаме се назад преди бягството.
Някаква къща, малка, усещах, че няма място за всички, деца, бяхме 5 деца, аз бях най - голямата, бях в нощница и пак с тази бяла шапчица.Децата плачеха и имаха нужда от мен.
Петър ме пита;Кои са тези деца?
Моите братя и сестри казвам аз, аз трябва да се грижа тях.
А къде са родителите ви?
Казвам:Няма ги.
Той пак пита къде са:Умрели са, ето ги гробовете горе на хълма, виждам кръстовете, скоро са умрели, от болест, още пръстта е високо над гробовете.
Сега разбираш ли от какво си избягала:Да, от отговорността да се грижа за тези деца, не мога, не искам да се грижа за тях, няма да се справя
Петър каза;отиваме няколко години напред.
Бях вече на една озарена поляна, беше слънчево, аз пак бях със шапчица, но носех и чадърче.
Бях спокойна, усмихвах се на слънцето.
Петър казва:Завърти се, виж какво има зад теб.Видях някаква постройка, стара, опустушена, изгоряла някак си, но нищо общо не чувствах свързано с нея.Попита ме:Къде си сега?Без никакво колебание - АМстердам  ooooh!
Не мога да си спомня какви въпроси ми задаваше точно Петър, но после се озовах в задния двор на къщата си, имах две деца, момиче и момче, почти на еднаква възраст. Бяха с къдрави коси, тъмни коси, смееха се много.
Петър ме пита:Какво работиш ти, с какво се занимаваш?
С нищо, нищо не правя
Виждаш ли мъжа си, имаш ли мъж изобщо?
Виждам го да, груб голям мъж, с червеникаво руса коса, със голяма брада, много , много груб мъж.
Познаваш ли го?
Да, познавам го, това е войника, който срещнах в гората.
Къде сте сега
В Германия, той е немец, сигурна съм
Обичаш ли го?
Не, не обичам него, не обичам и децата си, не ги обичам.Аз нямах избор, аз исках сигурност, той ми я даде, затова съм с него.
Той как се държи с теб?Можеш ли да видиш очите му?Познаваш ли го в сегашния си живот?
не мога да видя очите, не познавам този мъж, не го познавам в този живот
С какво се занимава той?
С каруци и коне, чували, слага и разтоварва чували, каруцата е тука, ето я острани на къщата е, ние сме в задния двор, имаме пари, не сме бедни, но аз не съм щастлива
Бие ме, аз мисля, че той има любовница, ето сега ще ме удари
Петър ми казва, завърти се и излез, не участвай в това, гледай отстрани само
Виждах как се разправям с мъжа си...беше толкова истинско
После Петър ми казва:Тръгни нагоре и погледни живота си, разгледай го набързо, казвай това, което ти прави впечатление
Мъжа ми ме напуска, после умира, аз оставам с децата си, но не ги обичам, не се виждам стара
Не усещам и любов от децата към мен, но аз съм тяхната майка.
Той ме пита;погледни сега децата, познаваш ли някое от тях в сегашния си живот
Да, синът ми, познавам го в сегашния ми живот.
Но и в сегашния живот не го харесвам, не го обичам.
Дъщеря ми не мога да видя, не усещам нищо, не , не я познавам
Петър ме пита;Какво свързва сегашния ти живот с този , който избра да видиш
Казвам:Тази жена, казва се Агнеса, това съм аз.Слаба жена, посредствена жена, без избор и без никаква борба, оженила се за мъж, който не обича, за да има сигурност. Родила деца, защото така трябва, а не за да ги обича. Примирила се, защото не иска да се бори.Много слаба жена.
Аз не съм такава. Аз съм прекалено силна, не харесвам тази жена, фръцла, с чадърчета и шапчици, егоистка, обичаща само себе си.Аз се раздавам, аз обичам, аз съм силна.
После Петър ме пита;Какво е посланието на тази жена към теб.
Хора, тогава изригна такава светлина, че свят ми се изви, не мога да ви опиша, развиках се, че свети твърде много, исках да си вдигна ръката да си направя сянка, но не можех да мръдна.
Тогава я видях много отблизо, беше вече хубава зряла жена, беше пак с чадърчето, каза ми :
За това си силна, защото аз бях слабата.Бъди силна, ти можеш!
После пак светлината, вече виках, че светлината направо ме заслепява, Петър после ми обясни, че тя е умирала в този момент и явно си е давала сметка колко слаба е била в този живот, как нищо не е направила.Тя се обърна и тръгна, фръчкаща се из зелените полета, помня дървото, имаше едно дърво, аз я гледах как си отива и светлината ме заслепяваше.
Петър реши, че е е време да излизаме.
Излезнах, беше толкова реално, а с всеки изминал час в главата ми ставаше по реално, не мога да ви го обясня, просто не мога.
Да ви обясня за мен : мразя слаби хора, направо изтрещявам някой като ми каже : не мога
деца нямам, струват ми се твърде голяма отговорност и още не съм готова за това, моите деца трябва да са безумно обичани и да имат всичко, а аз не съм сигурна, че с мъжа ми споделяме тези неща за момента.
Никога не съм допускала в главата си, че мъжа ми може да има любовница, едно от нещата по които го избирах беше точно неговата моногамност.
Аз съм много силен човек, раздавам се с пълна сила, днес в това пътуване за първи път разбрах какво е да си слаб и какво е да си егоист, какво е да се отмяташ от отговорности и да се примиряваш заради сигурност.
В моя живот никога не е имало сигурност, винаги съм живяла на ръба, винаги съм рискувала.
Имам чувстовото, че съм най - отговорния човек на този свят.Моите обещания са закон, дори това да лиши мен самата от нещо впоследствие.
Нямам хубави ръце, нямам тази финност, която имаше тази жена, точно обратното съм на всичко, което е била тя или аз, вече не знам.
Но знам, че това бях аз и никой на този свят не може ме убеди в противното.
Въпреки очакването ми за огромни зелени планини, за тежки шотландски гайди и уиски, за препускаща карета и бързащи коне....Не видях нищо такова, а ако това е просто плод на подсъзнанието ми ...то трябваше да видя точно тези неща.Напротив, или Шотландия е била в друг живот или съм си въобрзаявала досега нещо.
Мисията на това първо пътуване беше да видя най - важния за мен живот преди спрямо сегашния.
И го видях. И вярвам.
Името Агнеса винаги ми в звучало грозно, Англия и Холандия никога не са били дестинации - мечта за мен, никога не са ми били интересни.Аз мечтая за Барселона ....
Разказах, както бях обещала, дано не съм отегчила някой и дано някой не почне да ми философства, защото това, което почувствах и видях днес е нещо, което ще помня до последния си миг в този живот!

 Hug

# 623
  • Мнения: 169
Благодаря ти,че сподели!

# 624
  • Мнения: 0
Melissa77 Страхотно преживяване, страхотно ... Като се замисля и разсъждавам върху картините и усещанията , през които сте минали днес ти и приятелката ти и сравня от теб описаните сегашни ваши животи и предишните ви си правя една равносметка, че може би всеки следващ наш живот е едно подобрение на предишния , противоположност или може би нещата на които най-много държим в настоящето са тези които не сме могли да имаме в миналото. Ето например ти си силен човек и мразиш липсата на воля - точно това не е било фактор при теб , когато си живяла като Агнеса или приятелката ти - тя е била грозен мъж , луд , а в настоящето , както каза е жена която държи на външния си вид и е може би много уравношесена. Сякаш със всеки следващ живот поправяме грашките от предишния си... страшно се впечатлих.
Искам и аз да се подложа на регресия , с този метод сякаш разбираш мисията си в сегашния живот -ето ти си я разбрала - това да бъдеш силна ... а твоята приятелка ? Получи ли своя отговор за своята мисия в настоящето?
Много искам да с еподложа но се страхувам от това дали ще се събудя , дали може да ми се случи нещо от тази процедура, дали няма да се паникиосам ... Ти как се чувстваше по време на хипнозата , как чувстваше тялото си , като се събуди усещаше ли дискомфорт , безппокойство , чувстваше ли се добре физически ?

# 625
  • Мнения: 109
kristinapp,

ти не спиш точно, в някакво средно състояние си, полу-будна, полу-заспала - аз си усещах всичко, в началото чувах всичко, шумовете от хладилника, скърцане на стол, някакъв самолет минаваше, сърцето ми биеше доста бързо и мислех, че изобщо няма да успея да влезна.
Но сега като се замисля, аз сега знам точно къде минах през портала, най - силно беше чувството в утробата на майка ми, там много се засилиха нещата и след това нищо не чувах освен гласа който ме питаше и водеше, усещах тялото си, но знаех, че не мога да мръдна.Въпреки огромната светлина която на два пъти ме заслепи, нали знаеш, инстинкта на човек е да вдигне ръка пред очите си и да си направи сянка, исках но не можех, не подавах информация на мозъка си явно да вдигне ръката, защото не съм в този живот в момента, не знам дали е така, аз така си го обяснявам.
На всичкото отгоре имаш превръзка на очите и светлина изобщо няма от къде да влезе, а при мен беше нечовешка светлина, чак страшно.Краси каза, че при нея не е имало такова нещо.
Но тя пък е минала през залата с хрониките, където са животите и си е избрала, било е светло и огромно, а при мен беше абсолютен мрак, просто минах и грабнах нещо в тъмнината.
Краси отиде принципно резервирана, тя ми каза преди малко в телефонен разговор, че е сгрешила, че не е следвала толкова усещанията, колкото е искала да вижда картините.
За нея се оказа, че се е казвала Петър, който води някакви битки, бил е водач, и тя иска още веднъж да влезе в този живот за да може да си отговори на повече въпроси, защото не е успяла да хване точните усещания.Не знае в коя държава е била - дали България или Русия, защото името Петър може да не е само българско, тя казва, не знам къде бях, аз исках да го видя написано, а не се сетих, че трябва просто да го знам.
Докато при мен Англия беше с категоричност, а Амстердам още повече защото вече е определено име на град, а не на цяла държава.
При мене историята беше отдадена много повече на усещания отколкото на това, което виждах.
В главата си аз върнах най важните моменти от този живот, и ако Петър не греши съм минала през целия живот на Агнеса с пълна сила, взела съм най важните отговори, а дори бях там когато тя умираше имайки впредвид огромната светлина, която беше точно в края.
Едно от нещата обаче, които исках е да преживея смъртта си в предишния си живот, за да спра със страховете от возене в кола и ножове, но явно не е било там.Тази жена умря спокойно, нямаше страх и нямаше болка, нито коли, нито ножове Rolling Eyes
Макар, че Петър ме предупреди, че не е добре да го правя от първия път това със смъртта, аз стигнах и до там, не беше страшно, но тази светлина си беше страшничка  Praynig
Едва ли бих се върнала в този живот повече, няма какво да търся там вече, тази жена вече не ми е никак интересна, а дори дразнеща  newsm78
Но това са моите усещания.
През цялото време аз знаех, че съм легнала на едно легло, знаех коя съм сега, знаех, че Краси е там, че Петър ми говори, не съм изпадала в безсъзнание и да не помня някакви неща.
Всичко помня, после все едно бях поспала и се събуждах, трябваше ми 10 минутки да влезна в час, да се разсъня.Но бях плакала, грима ми беше размазан, но аз почнах да плача още във връщането на този ми живот, при Агнеса не плаках, много ме дразнеше нейната безпомощност и егоизъм.
Нищо страшно няма, повярвайте ми, но човек трябва да е готов за това, да го осъзнава, че е важно за него, защото иначе няма смисъл

 Peace

П.с. Забравих да спомена, че и кон яздих - Агнеса де, и пак да потвърдя как изобщо в сегашния ми живот не обичам коне, никога не бих се качила на кон  Outta Joint

Последна редакция: сб, 11 авг 2012, 02:37 от Melissa77

# 626
  • Мнения: 5

Бих искала да попитам съфорумките от Пловдив- мнение за Веска /Весела, Веселина- не знам точно/ , приема в кв. Смирненски. Май съм питала и преди, но имаше объркване- явно няколко Веселинки- ясновидки има в града под тепетата! newsm78 Simple Smile

Не ходи при нея, това е най-голямата мошеничка при която съм била.Казват й Весето Стоичкова в Смирненски е. Имаше наглостта да предрече че неродено бебе ще умре и го твърдеше с такова усърдие. Когато не си сигурен в способностите си, това трябва да е последното което трябва да кажеш на човек.  Добре че нищо от това което каза тази........, не стана.  (Не за мен бе това предсказание, но ми бе достатъчно да разбера какъв човек е тази). По - нагъл човек от нея няма. Даже наскоро ми мина през ума дали да не е дам на някоя телевизия. Но ако някой иска да му се обърка живота слушайки глупостите , си е негово право. Това бе преди 3 год. И е ужасно ако при  тази  ходят още хора. Тя е за затвор. Дано да чете  и да чака  скоро телевизия в най- добрия случай. Една от причините да съм в този форум е тази. Исках да споделя своя опит за мошеничките при които съм била и да не допусна хора да им тъпчат гушите и да си объркват живота.
Ами при някоя която си заслужава ходила ли си ?Моля да споделиш  Praynig Аз търся човек за който си заслужава да си дам парите ,но и да ми каже истина .Благодаря !

# 627
  • В Балкана
  • Мнения: 671
Melissa77 благодаря за чудесния и изчерпателен разказ!   bouquet

За Петър Петров съм чувала отдавна.
Сега се разтърсих за още инфо за него в нета и попаднах на център Фрейле. От инфото там разбрах, че се прави регресивна хипноза от него, на цена от 30 лв. А в сайта на Петров, цената за сеанс е 50лв.  Rolling Eyes Не знам кое инфо е старо и кое актуално или и двете са такива.

Определено тези неща повече ме влекат от мними гледачки и мъгловидки, които са научили няколко сюжета и ги въртят докато ги заболи устата.  ooooh!
То и за това не ходя по такива.
Ама научих за една нова  Laughing - гледа на кафе от Варна, Марица се казва.
Не знам дали сте я коментирали. Хвалят ми я. Ама мен не ме влече въпреки, че кафе и таро предпочитам пред позитивно настроени баби и лели.  Laughing

# 628
  • Мнения: 0
И двете са актуални, само че през център Фрейле трябва да се запишеш до 14.08, дотогава може да се възползваш от цената 30 лв.

# 629
  • Мнения: 0
Здравейте момичета,
Много впечатляваща информация!Благодаря на всички,които споделиха с подробности преживяното и отзивите за посетените от тях ясно или мътно виждащи.Искам да помоля, ако някой знае за ходжа, който извършва курбан за изчистване на направени негативи  да даде координати.Имам спешна нужда от такава помощ, но от човек, който разбира от тези неща.Поздрави на всички и най-хубави пожелания!

Общи условия

Активация на акаунт