43, ЕЛП!

  • 29 319
  • 736
  •   1
Отговори
# 675
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
L'Agent, хвърляй се! Доказано е, филолозите сме дялани камъни, а и как ще знаеш дали ти харесва, ако не си опитала?

Айде, моите хора, обявявам пиянски полуден! Много хубав ден е петнайсти октомври, предимно защото ми е рожден ден. Да живейте!


А за любителите на сладичкото - бира на клечка, демек, бирен сладолед.


Ма яко спам и картинки, а?  Mr. Green

# 676
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Ооо! Анге, жива и здрава да си!
Много жива и много здрава!
Всяко зло да те забрави!
  bouquet   bouquet   bouquet

Наздраве!

# 677
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 747
анге,  Hug да илядиш  Heart Eyes да остарееш и побелееш като върховете на Стара планина и като тях да си стъпила здраво  Hug

много благи думи прочетох - Благодаря!
много харесах последната думичка на Ло Simple Smile - и за нея Благодаря!
и Наздраве  Hug


 

# 678
  • София
  • Мнения: 5 694
Анге! Жива, здрава и червенокоса!  kiss

Любимият ми месец, любимата ми зодия Simple Smile Освен двете ми лични деца, още куп любим народ е везни.

# 679
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
Анге, и аз те поздравявам! Да си  жива и здрава, и щастлива, и късметлива, и радост все да те сгрява!

И от моите лични деца едното е Везни, демек и аз имам принос към красотата на зодията, да не си мислите, че само вие...

Наздраве и от мен!

# 680
  • Мнения: 6 510
Анге, честит ден! Здраве, усмивки, книги и технологии   Hug

# 681
  • гр. София
  • Мнения: 2 775
Анги, жива и здрава бъди, усмихната, вдъхновена и радостна!  Hug  bouquet

# 682
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Мъдрост, сила и любов, Анги! От всичкото по много.

Аз съм пак преоблякан *, сякаш знаех, че имаме специален момент. Юн мешана с кана широка мелнишка, гарсон, силвупле.

* Sebastien Chabal

# 683
  • гр. София
  • Мнения: 2 775
Днес пък е мой ред да почерпя - татко има рожден ден Simple Smile


# 684
  • Мнения: 3 735
Наздраве за всички!

L'Agent, ако офертите са с глобален обхват, подхождай с повишено внимание към такива от Южна Азия. Ама много повишено, мнението не е само мое, но е изстрадано. Иначе -- хвърляй се.  Simple Smile

Чета Даръл и искам в Нова Зеландия. Лошото е, че искам за постоянно.

# 685
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Розе, честит ти татко! Да ти е жив и здрав!

Ира, казват, че било хубаво там. Ама май
твърде хубаво, щото мнозина с наша кръв
се огъват под толкоз хубост. Свикнали на
по-контрастно ежедневие, не могат да се
справят с липсата на адреналин и прочие  Mr. Green
Всъщност това беше напълно сериозно  Hug

# 686
  • Мнения: 3 735
Знам, знам.  Hug Аз само си мисля, хем, че адреналинът хич не ми е в недостиг напоследък.

# 687
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Когато пътувам често си представям, че се заселвам на мястото, където пристигам. Гледам им къщите, дворовете, виждам се отстрани как чопля нещо там, как паркирам под някоя сянка, даже съвсем искрено загрижен оглеждам за магазин, за бунар, за щъркелово гнездо. Аз пътувам основно из селата на България, де, в Нова Зеландия едва ли има щъркели. Но пък какво ръгби имат!

Х
Скрит текст:
ем искам да бъда навсякъде, а може би всъщност не искам да се местя, макар тук понякога да се омерзявам до почти физическа болка.

Банално, но се чувствам много свързан със родната си земя. Ама не с шевиците и калените грънци, гайдите и прочие Балкантуристки кич, а с именно лично моята си земя - моите макар и слети с други 50 дка земя; с черешите и шипоците покрай синорите им; с моята плетена къща в село и двете каци в мазето й; със завоите на пътя нататък; с осечената още през 60-те ябълкова градина на прадядо и рехавите борове, наседени наместо нея; с оная особена глухота, когато падат снежни парцали в дола ни; и с манастирите, рушнати и буренясващи във вълчите гори на родния ми край, копривените им дворове, мъхясалите им чешмички и ослепели църквици; с песента на ветрушките от бездънното небе, оная, дето се чува ако и когато ви се случи да легнете в някоя пъстра юнска ливада.

И с шушненето на пресъхнала букова шума, жлътнала се над преспите, когато я подбутне и посипе със скреж някое течение.

И с оня единствено правилен начин, по който да си редиш дървата - прави, цели, подпрени на някоя сгърчена от старост и грях круша.

И че почти единственият език, на който мога да разбирам стихове, е тоя тук. Не че се убиват да пишат, де.

И друго има, много друго, ама много дълго стана някак.

И с оня единствено възможен начин, по който може да се пие ракията от кисели джанки  - с мед. Наздраве за татко ти, Розе.





Последна редакция: пт, 17 окт 2014, 00:10 от Куркума

# 688
  • Мнения: 3 735

Скрит текст:
Хем искам да бъда навсякъде, а може би всъщност не искам да се местя, макар тук понякога да се омерзявам до почти физическа болка.


Същото.

# 689
  • n/a
  • Мнения: 3 341

Х
Скрит текст:
ем искам да бъда навсякъде, а може би всъщност не искам да се местя, макар тук понякога да се омерзявам до почти физическа болка.

Банално, но се чувствам много свързан със родната си земя. Ама не с шевиците и калените грънци, гайдите и прочие Балкантуристки кич, а с именно лично моята си земя - моите макар и слети с други 50 дка земя; с черешите и шипоците покрай синорите им; с моята плетена къща в село и двете каци в мазето й; със завоите на пътя нататък; с осечената още през 60-те ябълкова градина на прадядо и рехавите борове, наседени наместо нея; с оная особена глухота, когато падат снежни парцали в дола ни; и с манастирите, рушнати и буренясващи във вълчите гори на родния ми край, копривените им дворове, мъхясалите им чешмички и ослепели църквици; с песента на ветрушките от бездънното небе, оная, дето се чува ако и когато ви се случи да легнете в някоя пъстра юнска ливада.

И с шушненето на пресъхнала букова шума, жлътнала се над преспите, когато я подбутне и посипе със скреж някое течение.

И с оня единствено правилен начин, по който да си редиш дървата - прави, цели, подпрени на някоя сгърчена от старост и грях круша.

И че почти единственият език, на който мога да разбирам стихове, е тоя тук. Не че се убиват да пишат, де.

И друго има, много друго, ама много дълго стана някак.


Милорд, но то точно това е втъкано в шевиците и
е изрисувано по грънците. Всичко това.  Hug

То даже не е и до адреналина, Ир. Откъде в една
преуреденост и размереност на живота ще се стиг-
не до откровен Пратчет? Нима там има поводи за
ирония? Сарказмът увяхва от доволство  Mr. Green

Честит да ни е петъка! На който му е тръгнало на
криво - да се изправя овреме  Hug

Общи условия

Активация на акаунт