Преди няколко дни родителите на едно момче с детска церебрална парализа се обърнаха към "Стандарт", за да разкажат за тормоза, който то понася в училище. Публикацията отприщи лавина от реакции, включително и от самото училищно ръководство на 20-о ОУ, което обвини първолака в агресия спрямо връстниците му. Дали училищните екипи са достатъчно подготвени да разпознават децата с проблеми, как да научим малките на толерантност и кога агресията е форма на самозащита, "Стандарт" разговаря с психолога Иван Игов.
В 20-то ОУ явно се опитват да създадат стерилна среда, казва психологът Иван Игов
- Г-н Игов, тези дни "Стандарт" разказа за проблема с един първокласник с детска церебрална парализа, който търпи тормоз в училище, вероятно поради неразбиране на проблема. Какво не знаят хората за децата със специални образователни потребности, как трябва да се подхожда в такива случаи?
- Нека да уточним - детето с церебрална парализа не може да бъде отнесено към децата със специални образователни потребности, тъй като интелектуално то е съвсем нормално. Конкретно при това дете, доколкото разбрах, става дума само за леко накуцване и по-трудна подвижност. Това, което в случая се набива на очи, е неяснотата - например пратено е писмо до Агенцията за закрила на детето, че детето е в риск. Това е поредната глупост, защото едно дете е в риск тогава, когато в семейството или в обкръжаващата среда е отглеждано зле или тормозено. Първото, което виждаме, е пълната неразбория и хаос около това какъв е проблемът на детето. Доколкото аз разбирам, проблемът изобщо не е в самото момченце. Тук са се насложили няколко неща.
Децата на тази възраст по презумпция не могат да бъдат лоши, нито да дискриминират някого, те просто са си деца. В случая имаме един техен връстник, който е по-странен и различен, и, не знаейки как да се държат с него, те са започнали да се държат грубо и обидно.
Това дете е отговорило по същия начин и така се е натрупало напрежение между децата. Това е нормално да се случи. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че по принцип дискриминацията на когото и да било е резултат от страха от неизвестното и непознатото. Най-скорошният пример бе със сирийските бежанци - точно защото не познаваме тези хора, затова и се страхуваме от тях. Само че има една голяма разлика - децата много лесно и бързо могат да разберат и приемат различните. Те биха могли да се държат нормално с този техен съученик. Мога да дам пример в друго столично училище, където имаше изцяло парализирано дете. В училището нямаше приспособления за деца с увреждания и съучениците му го качваха на гръб до втория и третия етаж, където бяха кабинетите по музика и други. Правеха го всеки ден, без да смятат, че вършат нещо особено. Има десетки такива случаи, когато деца с по-тежки увреждания биват обгрижвани от целия клас. И причината тук е работата на учителите, на училищното ръководство - дори предварително, преди това дете да влезе в класа. Аз съм имал случаи на дете с аутизъм, което бе много агресивно, обиждаше, но когато все пак трябваше да го отделим от класа, те не искаха. Когато децата са подготвени, когато знаят за какво става дума, те могат да бъдат изключително емпатични и помагащи.
- Тук явно става дума за ролята на учителя в подобни ситуации..
- В този конкретен случай явно няма никаква система за работа с деца с различия. В същото време родителите, разбрали - недоразбрали, мислят, че защитават собствените си деца, без да разбират, че по този начин ги ощетяват. Защото най-толерантни са децата в тези класове, където има техни различни връстници. Така те се научават да общуват, да разбират различията в обществото. В това централно софийско училище /има няколко такива в София/ се опитват да създават "стерилна" среда. Имаме училища, които се опитват да извадят различните деца, за да не създават проблеми. Вместо самото училище да изработи политики за работа с такива деца, което ще направи собствените му ученици много по-емпатични и толерантни, то прави точно обратното - когато има различия, гледа по най-бързия начин да ги махне, за да не разваля "добрата" атмосфера и да не си създава проблеми. Нет человека - нет проблема. Няма го детето - няма го проблема.
- Често ли се среща това в българските училища?
- Слава богу, не. Когато съм ходил из страната, съм виждал десетки примери как децата си помагат взаимно. Веднъж ми се случи в едно училище, където учеха деца от малцинствата, българчетата да знаят турски. И самите учители се срамуваха от това. Детето казва "Ами като сме приятели, аз си говоря с тях на техния език". А една учителка каза "Остави го, той се турчее".
- Може би самите учители не са обучени как да реагират в подобни ситуации?
- Миналата година министерството на образованието уж обучи няколко хиляди учители на това, как да работят с деца с агресия, с различия, с проблеми. Потрошиха 5 млн. лева, на какво ги научиха - не знам. Би трябвало самото училище да има специална програма за работа с такива деца. И програмата сигурно я има, но тук става дума за цялостна училищна политика за справянето с агресивното поведение и дискриминацията. Тук според мен проблемът е изцяло в училищното ръководство, което няма такива политики.
На второ място, срещаме неразбирането на учителите и на родителите, че това дете може да бъде само от полза на собствените им деца, защото така те ще се научат да се отнасят толерантно към различията. Това, което мен ме плаши, е, че когато махнат това дете /защото това ще се случи/, другите деца от този клас ще разберат следното: "Когато един е различен, трябва да го махнем". Това ще бъде урокът, който те ще научат в това училище. Бъдещето е на общество от хора с различия. Няма как да живеем повече, и слава Богу, в стерилно общество.
- Обвиняват конкретно това дете в агресивно поведение. Може ли то да е просто форма на самозащита?
- Разбира се. Вижте, понякога агресията на околните не е явна. Децата казват за това дете "Той ме удря". Или "Той посяга към мен с ножицата, ама аз нищо не му направих", както казва едно момиченце в този конкретен случай. Но може би преди това е имало подхвърляния "куц", "крив" и други обиди. От началото на учебната година досега са минали шест-седем месеца. Това означава, че през този период е имало натрупване, което е ескалирало в един момент. И никой не е видял, че всъщност се трупа агресия между децата. Просто те са му се подигравали и в един момент детето е започнало да става агресивно, защото не е знаело как да се защити. И никой от възрастните не е направил нещо, за да го защити. Според програмите, които ние направихме, но които не се използват, когато децата влязат в първи клас, преди още да започнат да учат азбуката, се приемат правила. Не училищния правилник, а техните собствени правила на класа. Правила, казани на техния език - "Ние не се обиждаме", "Ние не казваме на другите еди-какво си", "Когато ни се случи нещо, се обръщаме еди-къде си". Децата сами формулират тези правила и след това сами помежду си гледат да ги спазват. Когато има истинска училищна политика, децата го правят. И знаят към кого да се обърнат, когато усетят напрежение помежду си. Нищо от това тук не се е случило.
- Може ли преместването на детето в друго училище да бъде изход в конкретната ситуация?
- Нещата са ескалирали, намесили са се родителите, което означава, че вкъщи те продължават да натрупват напрежение между децата. Но където и да отиде това дете оттук-нататък, трябва предварително да бъде подготвено както училището, така и класът, за да може да бъде прието по истинския начин. Премахването на различията ограбва бъдещето на децата. Защото те не се научават как да живеят с хора, различни от тях, не се научават на толерантност и всъщност по тази начин ги ощетяваме. Това училище в момента ограбва децата, които се обучават там.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
