Чаатай Улусой
интервю за GQ-Turkey 03/2014
интервю за GQ-Turkey 03/2014
Малко несправедливо ми се струва това да възлагат на актьорите мисията да служат за пример пред обществото. Ако харесваш даден актьор, ще следиш за работите му, които върши. И във връзка с тези работи можеш да отправяш критиките си към него. Моите жизнени позиции, начинът ми на живот и моят личен живот принадлежат единствено на мен. Аз нося отговорност само за себе си!
Репортажа щяхме да го правим преди няколко дена, веднага след снимките, но понеже Чаатай трябваше да отиде навреме за сета, не успяхме да го направим. Снощи след сета, който продължил доста дълго, Чаатай Улусой отишъл вкъщи да се преоблече, но когато припаднал в дома си, ние вече си мислехме, че нашата мисия е невъзможна и срещата ни с него е неосъществима.
Чувстваше се доста неудобно от това, че е закъснял за срещата. Искахме да го успокоим: "Не се тревожете, човешко е. Снимките на сета са продължили по-дълго от необходимото, но това не зависи от вас."
По време на репортажа дори и най-малката дума сякаш я претегляше на бижутерски кантар и след това я изричаше. От 20 години правя репортажи, но досега не съм срещал втори човек като него, който при вида на записващото устройство да става толкова предпазлив и премерено.
Слез известно време сам се бунтува срещу състоянието си: "Аз какво ще правя с тези репортажи, я! Не мога да разказам. Много се напрягам по време на репортажите. Винаги съм такъв. Така и не можах да свикна. Въобще не съм мъж, с който може да се правят репортажи"
Не знам вече за кой път му казвам: "Естафуруллах!" Човек при разговора си с Чаатай ще се изхаби от изричането на тази дума. Но по време на снимките Чаатай въобще не беше такъв. Иска ми се да му кажа: "Ти си върви и на твое място да дойде мъжът от снимките, който се занасяше сам със себе си, който водеше непринудени разговори с всички наоколо, на който много му допадна атмосферата около него, който е много весел и на когото много му харесва да е пред камерата и се държи така с нея, сякаш тя му е любима." Исках да му кажа всичко това, но си замълчах от страх да не би да стане, да си тръгне и повече да не го видим.
Тези, които познават Чаатай Улусой, говорят с много хубави чувства за него. Например режисьорът на Medcezir, Али Билгин хвали неговото старание и внимание на снимачния сет.
"При положение, че това е едва втория му проект, той много ме учуди с опита, който е натрупал на сета. Наясно е с онова, което става зад камерата. В много добри взаимоотношения е с колегите си актьори и с хората от екипа. Като почнем от това къде ще стои, колко ще стаи там, как ще използва светлината, той е информиран за всичко по време на снимките и е много любопитен. Когато на сета дойде някоя нова техника, той най-напред от всички отива да я разгледа, да я човърка тук и там и иска да научи как се работи с тази техника. И когато не снима сцени, е зает да наблюдава. Любопитен е като малко момче, което иска да управлява всичко от Jimmy jib до steadicam. И възприятията му са много ясни и силни. Не подбира хората около себе си. Не прави разлика между тях. Еднакво е близък с всички около себе си. Не заема някакви пози, и няма такива притеснения как да изглежда красив.
Чаатай Улусой е отворил очи за пръв път през септември в една двуетажна къща, кацнала сред голяма градина в Кючюкчекмедже. Баща му Айлън Улусой на 10 години се е изселил от България, бил е стругар и сега е пенсионер. Майка му Рефие Улусой е с босненски корени и е пенсионирана счетоводителка. Чаатай лимно им е дал поръчка за Аталай, братът, който е с 8 години по-малък от него.."Аз поисках да си имам брат. В класа само аз бях единствено дете и не знам защо, но това ме разстройваше много.. Спомням си, че един ден като бях ученик във втори клас се прибрах вкъщи разплакан и им казах, че искам да си имам брат. И след два-три месеца ми направиха изненада. Казаха ми,че брат ми е на път."
Той е от онези улични момчета, който с парчето хляб в ръка, даден от майка им, от сутрин до вечер тичат от парцела от долната махала до бостана в горната махала. От онези момчета, който скачат от втория етаж на строеж в пясъка долу.
"Сигурно нашето поколение е последното, което изживява истинско детството си. Малко ми е мъчно сега за тези от днешното поколение"Питам го: "Като казваш днешно поколение?" В края на краищата човекът, който изрича това изречение е само на 23 години.
Смее се. "Нали? Понякога говоря като по-възрастен човек. Ако някой ме чуе ще каже, че това са думи на 30 годишен човек."
Този път аз поглеждам нагоре и преглъщам като човек, който преди няколко дни е навършил 42 години.След като завършва основното си образование, сам избира да учи в Halkal? Peyzaj Meslek Lisesi, защото много обичал да се занимава със земята и природата.
"Много неща научих в онова училище. Не само за професията, но и за всичко, свързано с живота. И след това в университета пак избрах да следвам същата специалност в Orman Fakultesi Sulama Sistem ve Tasar?mlar?. Пак растения и чертежи. В гимназията ние изучавахме ландшафтна архитектура. Обикновено ние знаехме всичко онова, което се изучаваше в университета. Но в първи курс на обучението си бях принуден да прекъсна, защото започнах да работя в тази сфера."
Все още е записан в университета. И когато прави стъпка към този сектор споменава, че тя в живота му приличала на стъпката на Нил Армстронг, когато е стъпил на Луната. Защото Чаатай Улусой преди Бест Модел е нямал никакъв опит като манекен на модиума. И в нощта, когато бива избран за Бест-Модел номер 1, приема предложението за участие в сериала "Adini Feriha koydum" ("Огледален свят"), който впоследствие се превръща във фемонен в Турция.
"Отначало въобще не ми е минавало през ума такова нещо. Седем години се занимавах с професионален баскетбол. И в бъдеще исках да работя по професията си или да стана треньор по баскетбол. Приятелите ми ме насърчиха да се включа в Бест-Модел. Мисля, че бяха кандидатсвали 5 000 човека. Оттам бях избран в първите 100, после във визуалните елиминации останах сред първите 40 и накрая останахме само 20 човека, който щяха да се състезават на конкурса. Неочаквано се класирах на първо място в конкурса. Мислех си, че мога да остана на 4 или 5 място. Защото там имаше по-опитни от мен. Такива, които се включили в конкурса преди този и сега бяха дошли тук след солидна подготовка. Имаше професионални манекени сред тях. А аз нито портфолио имах, нито пък някакъв опит. Когато не си чух името при награждаването в катогориите за най-хубава усмивка, за най-хубава стойка и т.н.. си казах: Край, вече ще се явяваш следващата година. И когато прочетоха името ми за Бест-Модел номер 1, тези около мен ме събудиха. В записаните материали ясно се вижда, как ме подбутват тези около мен. Аз бях се отнесъл някъде. Мислех си как добре ще се подготвя за следващата година, как ще се трудя още повече, какво обучение ще взема по-нататък. Почувствах се много странно. Даже не можах да заплача. И докато не видях името си на вестника на следващата сутрин, не можех да повярвам. И когато същата вечер ми направиха предложение за участие в сериал, се почувствах още по-странно. Всичко се разви много бързо."Спомена и за това как няколко дена преди конкурса в деня Хъдърлез, майка му дала зелен лист, на който да запише някое свое желание и да закопае листа под розовия храст в градината..Чаатай си пожелал да бъде първи на конкурса и да получи роля в някой хубав сериал.. Сигурно на това му се вика манекен с чисто сърце.