Серенай Саръкая
Grazia - март 2015
Дълбока, cool и упорита
Разговаряме с младата звезда какво е да крие наивен характер зад секси външност и за това да й се възхищават…
Не мога да си спомня тази среща коя поредна ни е със Серенай, но този път и двете сме наясно, че се срещаме във време пълно с новости. Хората от снимачният екип се познават един друг, заедно прекарваме почти цял снежен ден в Истанбул. След един час всички на сета сме като приятели. Серенай, както винаги е любезна. Носи на екипа на Грация Турция шампанско и шоколад. Докато фотографът Емре Дору отваря шампанското, от устата на красивата актриса с цялата й искреност се леят думите: "Благодаря на екипа на "Грация", че ме видяха достойна за първия брой на списанието. Надявам се наистина да им донеса късмет. С избора си ме направихте много щастлива." Това момиче изобщо не ме учудва. Винаги е като ангел… И този път пак само крилата и липсват.
С това твое близко и топло отношение си точно като Измирлийка. Когато ми каза, че си от Анкара ме изненада. Разбира се си живяла и в Анталия. Ти от кой град се чувстваш, че си?
(Смее се) Да, не е ли малко объркано... Аз съм от Анкара. Когато бях на 11 години се преместихме в Анталия. Тъй като съм от Анкара притежавам онези качества на хората от Анкара - дисциплинираност и стабилност. Знаеш ли, когато аз се явих на Мис Турция, предните 4 години победителките бяха от Анкара. Но правилно казваш, че притежавам и енергията, и жизнерадостта на жените от Измир.
Открихме историята ти в различни варианти. На мен ми е интересно какво от историята ти е останало специално за теб.
Да, точно както казваш, местейки се от град на град накрая пътя ни доведе в Истанбул. Вярвам, че това е намеса на съдбата свързана с актьорската професия. Защото аз бях обикновено момиче, което ходи и се връща от училище. Но живота ме дръпна тук и по никое време се озовах все по снимки и по сетове. Това не беше планувано, но от момента, в който попаднах там и опитах, разбрах, че това е нещото, което съм търсила. Може би за малкото момиче, което бях това беше трудно предизвикателство. Много се уморявах, срещах трудности, имаше моменти в които мислех, че няма да мога да се справя. Сега вече като млада жена, обръщайки се назад мога да кажа: добре, че преживях всичко това, добре че срещнах точно тези хора, които срещнах. Всичко, което ми се е случило през този период ми е помогнало да порасна. Много съм щастлива от това, което съм сега и всеки ден благодаря на Бога.
Ти си от актрисите пораснали на екрана, в нашата страна "децата на семейството" бързо порастват. Ти имаше ли трудни моменти?
Аз започнах да работя на 15 години. Всъщност като погледнем, това е 7 годишна история. От малко момиче станах млада жена. И може би защото вече съм млада жена това време ми се струва много дълго.Всяка година за мен е едно откритие и чувствам, че специално в моята професия трябва да измина още дълъг път. Обичам бъда себе си, ето защо намирам за неуместно да си позволяват да свързват който и да е имидж с мен. Не се мисля за необикновен човек, но и никога не съм искала да съм обикновена. В живота си полагам усилия, за да бъда различна.
(Смее се) Да, не е ли малко объркано... Аз съм от Анкара. Когато бях на 11 години се преместихме в Анталия. Тъй като съм от Анкара притежавам онези качества на хората от Анкара - дисциплинираност и стабилност. Знаеш ли, когато аз се явих на Мис Турция, предните 4 години победителките бяха от Анкара. Но правилно казваш, че притежавам и енергията, и жизнерадостта на жените от Измир.
Открихме историята ти в различни варианти. На мен ми е интересно какво от историята ти е останало специално за теб.
Да, точно както казваш, местейки се от град на град накрая пътя ни доведе в Истанбул. Вярвам, че това е намеса на съдбата свързана с актьорската професия. Защото аз бях обикновено момиче, което ходи и се връща от училище. Но живота ме дръпна тук и по никое време се озовах все по снимки и по сетове. Това не беше планувано, но от момента, в който попаднах там и опитах, разбрах, че това е нещото, което съм търсила. Може би за малкото момиче, което бях това беше трудно предизвикателство. Много се уморявах, срещах трудности, имаше моменти в които мислех, че няма да мога да се справя. Сега вече като млада жена, обръщайки се назад мога да кажа: добре, че преживях всичко това, добре че срещнах точно тези хора, които срещнах. Всичко, което ми се е случило през този период ми е помогнало да порасна. Много съм щастлива от това, което съм сега и всеки ден благодаря на Бога.
Ти си от актрисите пораснали на екрана, в нашата страна "децата на семейството" бързо порастват. Ти имаше ли трудни моменти?
Аз започнах да работя на 15 години. Всъщност като погледнем, това е 7 годишна история. От малко момиче станах млада жена. И може би защото вече съм млада жена това време ми се струва много дълго.Всяка година за мен е едно откритие и чувствам, че специално в моята професия трябва да измина още дълъг път. Обичам бъда себе си, ето защо намирам за неуместно да си позволяват да свързват който и да е имидж с мен. Не се мисля за необикновен човек, но и никога не съм искала да съм обикновена. В живота си полагам усилия, за да бъда различна.
Мислила ли си някога, ако не си това което си сега, каква си щяла да бъдеш?
Обичам нещата, които ме правят такава каквато съм. Вероятно щях да искам да бъда пак такава каквато съм. Аз съм от хората, които вярват, че всичко започва от това човек да обича себе си, защото ако човек пречисти себе си и подобри енергията си, може да се превърне в някой друг и обкръжението му да има полза от това. През целия си живот съм вярвала в любовта и силата на хубавата енергия, наистина виждам, че това може да промени нещата. Аз искам само да продължа да бъда себе си и винаги да мога да защитя това.
Ти имаш способността да привличаш вниманието винаги към себе си, Серенай, и аз сега се притесних че може да ми вземеш работата…
(Смее се) Сега като отвори темата за репортажа ми дойде нещо на ум. Давах за първи път интервю тъкмо на теб и вчера ми попадна този репортаж. Не можах да повярвам докато го четях, там имаше само Холивуд, мечти, идеи като „жената –мечта”,зад които стоя аз. Сега, докато четох този репортаж, бях доста критична към себе си. Аз винаги съм се старала да избирам високи цели, защото смятам, че колкото по-високи цели и пъстри мечти има човек толкова по-силна е мотивацията му.
Обичам нещата, които ме правят такава каквато съм. Вероятно щях да искам да бъда пак такава каквато съм. Аз съм от хората, които вярват, че всичко започва от това човек да обича себе си, защото ако човек пречисти себе си и подобри енергията си, може да се превърне в някой друг и обкръжението му да има полза от това. През целия си живот съм вярвала в любовта и силата на хубавата енергия, наистина виждам, че това може да промени нещата. Аз искам само да продължа да бъда себе си и винаги да мога да защитя това.
Ти имаш способността да привличаш вниманието винаги към себе си, Серенай, и аз сега се притесних че може да ми вземеш работата…
(Смее се) Сега като отвори темата за репортажа ми дойде нещо на ум. Давах за първи път интервю тъкмо на теб и вчера ми попадна този репортаж. Не можах да повярвам докато го четях, там имаше само Холивуд, мечти, идеи като „жената –мечта”,зад които стоя аз. Сега, докато четох този репортаж, бях доста критична към себе си. Аз винаги съм се старала да избирам високи цели, защото смятам, че колкото по-високи цели и пъстри мечти има човек толкова по-силна е мотивацията му.
Какви са твоите стремежи в актьорската професия?
Разбира се, като една млада актриса, която много обича професията си, аз правя най-доброто, на което съм способна. Много бих искала да достигна до „най-високото място“ (най- високото ниво) в актьорското майсторство, но ако в момента ме попиташ, коя е тази връхна точка, най-добрата, най-хубавата – не знам. Най-вероятно, времето ще покаже. Аз знам само една формула и тя е наистина да усещам със сърцето си тази професия, да достигна същността й, защото тогава всичко става по-хубаво, знам го от опит.
Разбирам, че ставаш неспокойна, когато те питам за бъдещето. Можем ли да кажем, че си личност, която обича повече да говори „за момента“?
Да, малко съм човек „на момента“, малко съм вманиачена на тази тема. Аз съм от хората, които приемат, че потребителски ориентираната индустрия улеснява нашия живот, от което никой от нас не може да се откаже, но също така допринася за това хората да бъдат много по-социални (социалните мрежи) и нещастни. Знаейки това, се опитвам да продължа живота си без да се отказвам от тези моментни неща, но и пазейки личното си пространство.
Това може ли да се дължи и малко на натоварената ти работа?
Категорично, като актриса вярвам на героя, които пресъздавам, живея живота му и карам хората да му повярват. Работейки всеки ден по 20-22 часа и карайки хората да повярват, че сме някой друг, след известно време се отдалечаваме от истинския живот. Според мен, за да бъдем повече в реалността, трябва да сме два пъти по усърдни в това, да пазим личното си пространство, отколкото хората, работещи в другите сектори. Лично аз, отначало четейки книги и правейки упражнения, превърнах това в навик в моя живот. Не знам до колко успявам, но понякога, без да искаш се понасяш по течението на истините на живота и така можеш да си птордължиш.
Какво e за теб истинското щастие?
Щастие е успешното осъществяване на всичко това, за което говорих досега. Може би си забелязала, че нещастието идва когато си настроен, че ще дойде (когато го очакваш). Аз не мисля много за това какво ще се случи после. Например, в този момент разговорът ми тук с теб ми доставя удоволствие и това ме прави щастлива. Щастлива съм, когато един ден на сета премине безпроблемно. Щастието не е непременно някаква материална облага.
Щастие е успешното осъществяване на всичко това, за което говорих досега. Може би си забелязала, че нещастието идва когато си настроен, че ще дойде (когато го очакваш). Аз не мисля много за това какво ще се случи после. Например, в този момент разговорът ми тук с теб ми доставя удоволствие и това ме прави щастлива. Щастлива съм, когато един ден на сета премине безпроблемно. Щастието не е непременно някаква материална облага.
Всичко изглежда толкова позитивно, че едва ли биха ти задали този въпрос, но все пак аз съм любопитна. Имало ли е някакъв повод по който да си си казала ”де да беше…”?
Със сигурност има, но аз съм човек, който се старае да се учи от грешките си. Аз вярвам на всички, лесно отварям сърцето си, благодарна съм на всеки, предварително. Ако от това се получи нещо позитивно, това е моята награда, моята победа. А ако не, това ми служи за урок и не съжалявам за нищо.
Серенай, няма да се въздържа и ще попитам имало ли е нещо лошо в живота ти?
(Смеем се) Не питай, много бързо се доверявам, всъщност не обичам тази своя черта. Но не допускам много бързо хората до моят вътрешен свят. Без да искам поставям стени и тази страна от моя характер балансира онази, която не харесвам. Ако някой е бил причина за травма в живота ми, ще положа усилия да му простя и да го обичам.
Може би не работиш от 9 до 6, но пак изпълняваш неща, които създават рутина. Какво правиш, за да се разнообразиш?
При първа възможност си вземам билет и правя един Париж, Лондон и по този начин бягам оттук. Такива внезапни решения вземам и харесвам тази си черта. С адреналина сме приятели, не задължително да е някакъв екстремен спорт, за да бъде постоянно висок ритъмът ми на живот, това може да бъде достатъчна причина (мигновените решения).
(Смеем се) Не питай, много бързо се доверявам, всъщност не обичам тази своя черта. Но не допускам много бързо хората до моят вътрешен свят. Без да искам поставям стени и тази страна от моя характер балансира онази, която не харесвам. Ако някой е бил причина за травма в живота ми, ще положа усилия да му простя и да го обичам.
Може би не работиш от 9 до 6, но пак изпълняваш неща, които създават рутина. Какво правиш, за да се разнообразиш?
При първа възможност си вземам билет и правя един Париж, Лондон и по този начин бягам оттук. Такива внезапни решения вземам и харесвам тази си черта. С адреналина сме приятели, не задължително да е някакъв екстремен спорт, за да бъде постоянно висок ритъмът ми на живот, това може да бъде достатъчна причина (мигновените решения).
Какво е отношението ти към Истанбул?
За Истанбул мога да кажа, че обичам живота си тук. Когато с майка ми пристигнахме за пръв път тук и когато започнаха спомените ми, свързани с този град, живеехме в Джихангир. Имам много любими моменти, свързани с този период. С майка ми и аз се разхождахме по улица Истиклял, сядахме в Özsüt (www.ozsut.com.tr) на най-предните места, които гледат към улицата (дори понякога, когато са заети, специално изчаквахме хората да станат и да седнем там), от сутрин до вечер разговаряхме и пиехме чай. В действителност, Истанбул е един много шокиращ и разнообразен метрополис, но за мен Истанбул започна с такива сладки спомени. Един град, който страшно много обичам, защото винаги ми поднася хубави неща. Не съм много сигурна ще мога ли вече да живея, без да виждам Босфора.
Да поговорим ли за Мави?
Аз съм много пристрастена към джинсите. Мисля, че се старая да следя отблизо модата за всекидневието и новите модели на марката. Това е една много ”семейна” фирма; като гледах отстрани, харесах това тяхно топло отношение и много исках да имам свое място в това семейство. Може да се каже, че един вид аз „си повиках Мави“. (Смее се)
От какво не можеш да се откажеш в стила си?
За мен най-важно е удобството, затова не мога да се откажа от моите бели маратонки. И от сините джинси тип „boyfriend”. От черните и бели тениски. От коженото яке и слънчевите очила. Според мен, тези вещи винаги ще бъдат на мода.
За Истанбул мога да кажа, че обичам живота си тук. Когато с майка ми пристигнахме за пръв път тук и когато започнаха спомените ми, свързани с този град, живеехме в Джихангир. Имам много любими моменти, свързани с този период. С майка ми и аз се разхождахме по улица Истиклял, сядахме в Özsüt (www.ozsut.com.tr) на най-предните места, които гледат към улицата (дори понякога, когато са заети, специално изчаквахме хората да станат и да седнем там), от сутрин до вечер разговаряхме и пиехме чай. В действителност, Истанбул е един много шокиращ и разнообразен метрополис, но за мен Истанбул започна с такива сладки спомени. Един град, който страшно много обичам, защото винаги ми поднася хубави неща. Не съм много сигурна ще мога ли вече да живея, без да виждам Босфора.
Да поговорим ли за Мави?
Аз съм много пристрастена към джинсите. Мисля, че се старая да следя отблизо модата за всекидневието и новите модели на марката. Това е една много ”семейна” фирма; като гледах отстрани, харесах това тяхно топло отношение и много исках да имам свое място в това семейство. Може да се каже, че един вид аз „си повиках Мави“. (Смее се)
От какво не можеш да се откажеш в стила си?
За мен най-важно е удобството, затова не мога да се откажа от моите бели маратонки. И от сините джинси тип „boyfriend”. От черните и бели тениски. От коженото яке и слънчевите очила. Според мен, тези вещи винаги ще бъдат на мода.
Претенциозна ли си по отношение на пазаруването?
Когато се откъсна от натоварената си работа, да се фокусирам върху пазаруването ми идва добре. Да гледам, да се разхождам, да докосвам до различните материи и платове, наистина е нещо, което отдалечава човек от собствения му свят. Марките и дизайнерите, на които обръщам по-често внимание са: Rag&Bone, Isabel Marant, Academia, Acne, Section Mode Unique Hakan Yildirim.
В моите репортажи колкото и да усуквам, до къде стига разговорът?
До любовта (смее се, закривайки с ръце лицето си)
Не се притеснявай, този път ще искам общ отговор от теб...
Добре, тогава ще ти кажа какво ми идва наум, когато кажа „любов”: енергия, доверие, да обичаш себе си, да си в мир със себе си, да се чувстваш добре, да се събуждаш щастлив. Да обичаш някого, да се отдадеш на красиви чувства към него е нещо много специално и всеки трябва да го изпита. Вярвам, че навсякъде по света това чувство може да се преживее. Аз също съм жена, която обича, пази и приема такъв какъвто е човека до себе си. За мен това е любовта.
Кои са първите неща, които което ти правят впечатление в един мъж?
Навярно, усмивката. Според мен и походката на мъжа е важна, и начина, по който гледа… Освен това, може би няма общо, но според мен, на един мъж много му отива кожено яке. Всеки, който е открил тези черти в себе си, това е той, я (Смее се).
Какво в живота ти е на първо място?
Това съм аз, опитвам се да се винаги да съм в крак с новостите. Малко се страхувам, защото всичко е извън моя контрол и започва много бързо да се развива. Тъй като не искам да го спирам или възпрепятствам, се опитвам да се адаптирам. Но понякога идва момент, когато нямам време дори да се приспособя и мога да кажа, че в последно време се опитвам да свикна с това състояние.
Добре, а сериалът "Приливи"?
Сериалът върви чудесно, тази година започна много успешно и събра много награди. Щастливи сме, с това, което правим. Ние сме много весел екип, станахме семейство. Според мен, това е много важна подробност в такава интензивна работна среда. Искам да отбележа, че имаме великолепни фенове, щастливи сме, че ги имаме, много ги обичаме.