За почитането на светиите в православието

БЕСЕДА ЗА ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Архим. Серафим Алексиев

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи” (Изх. 20:4-5)

Почитането на светиите

Тук може да възникне у някои въпросът: „Не се ли провиняваме срещу тая изрична Божия заповед ние, православните християни, които, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още и св. Богородица, и св. Апостоли, и св. Мъченици, и всички други светци, като в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служим литургии, пеем песни и пр.? Не са ли за нас светците нещо като божества, от които очакваме милост и помощ, и които едва ли не изместват за нас Бога?”

В такова нещо искат да ни обвинят протестантите, но напразно! Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнявали Божията слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисуса Христа, нашия единствен Спасител, Изкупител и Ходатай! Ние само следваме думите на Иисуса Христа, Който е казал на Своите апостоли, а чрез тях и на всички Свои светии: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който ме е пратил” (Мат. 10:4)

При идолопоклонството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог. А при почитането на светците се получава обратното: светците хващат като че ли за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с туй – при Бога! Православният християнин вижда в светците Божии угодници и не ги боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Свещено Писание, което съветва всички верни: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7)

Никога, когато се служи божествена литургия в чест на някой светец, не се принася жертва на светеца, а само на Бога. Блажени Августин говори: „Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина, почитаме паметта им като на свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт… Но чувал ли е някой някога, щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над св. Тяло на мъченик, в Божия чест и почит, да казва в своите молитви: на тебе, Павле, Петре или Киприане, принасям жертва?… И тъй, ние не почитаме светите мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е нещо неприлично, неподобаващо и непозволено; то трябва да става само по отношение на единия Бог.”

Как св. Църква схваща почитането на светците, проличава най-добре от следните класически думи на св. Иоана Дамаскина.

„Трябва да почитаме светците като Христови приятели, като чеда и наследници Божии, по словата на евангелиста Иоана Богослова: „А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии”(Иоан. 1:14)… Как да не почитаме тия, които са и служители, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика… Правилно трябва да ги почитаме, да въздигаме в тяхно име храмове на Бога, да принасяме дарове, да тачим дните на тяхната памет… Като гледаме, как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние като тях с венците на славата.”

Протестантите ни обвиняват в това, че сме прибягвали до ходатайството на светците. Вярно е, че ние търсим в молитвеното си общение със светците тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай – Христа, а понеже вярваме в Писанието, което казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16). За нас светците не са ходатаи в смисъла на Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги. А светците ходатайстват за нас, подражавайки на Христа и на великата Му любов към грешниците. Както е един нашият небесен Отец (Мат. 23:9), но това не пречи да имаме и на земята отци и бащи, и както е един нашият Учител и Наставник – Христос (Мат. 28:8, 10), без това да премахва земните учители и наставници, така точно е един единствен нашият Ходатай – Иисус Христос, „Който отдаде Себе си за откуп на всички” (1 Тим. 2:5-6), без това да пречи да имаме и по-малки ходатаи – Божиите угодници.

Те са обаче съвсем различни от него! Христос е Ходатай в делото на изкуплението и синовното застъпничество пред Отца. А светците са ходатаи с молитвите си за нас като приятели Божии. Христос е Ходатай, Който няма нужда от други ходатаи. А светците, когато са живели на земята, са имали нужда от Ходатая-Христа, и сега имат нужда от Него за нас… Накратко казано, Христос е Ходатай по природа, а светците са ходатаи по благодат (по Стефан Яворски).

Ако Бог е Владетелят, светците са Неговите министри, на които Сам Бог е благоволил да даде голяма власт: те ще съдят света (1 Кор. 6:2), техните молитви имат голяма сила (Иак. 5:16). Особено велико е застъпничеството на Божията Майка пред нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея! Как да не я тачим, когато тя сама по вдъхновение на Дух Свети е предрекла, че ще я почитат всички християни, говорейки: „Ето, от сега ще ме облажават всички родове” (Лук. 1:48). Ако протестантите толкова държат за Свещеното Писание, защо не почитат св. Богородица, почитането на която е предречено там? Защо не почитат светците, чието зачитане е заповядано от Иисуса Христа с думите: „Който приема вас, Мене приема” (Мат. 10:40), и чието прославяне е предсказано още във Ветхия Завет с думите: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят” (1 Цар. 2:30). А щом Бог прославя светците, как могат човеци да им отричат дължимата почит?

Но независимо от всичко това голяма психологическа необходимост за истински вярващия в Бога е почитането на светците. Те улесняват християнина, който ги тачи, в доближаването му до небето. Те са някакво необходимо стъпало между греховната богоотдалеченост и възсъединяването в Бога. Св. Ап. Павел говори така на вярващите: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа” (1 Кор. 11:1). Ако трябваше направо да догонваме Христа, колко хора биха се отчаяли в това непосилно духовно начинание! Иисус Христос е непостижим образец на всички съвършенства. Но ето, светците ни улесняват и насърчават в устрема към Бога. Много от тях са живели преди това обикновен човешки живот, други са били може би грешни като нас и дори по-грешни и от нас. Ала с Божията помощ са станали светци! Перипетиите на техния живот са толкова поучителни! Техните изкушения, техните борби, техните подвизи, тяхната вяра – всичко това може да окуражи слабите. Чрез своите жития светците сякаш ни говорят: „И ние бяхме човеци с немощи като вашите. Но с Божията помощ победихме греха. Щом ние можахме, и вие с Божията помощ ще можете! Опитайте само, но с твърда вяра и света решимост да не се връщате назад към греха и ще се доближите до Бога.” Тъй светците не ни задържат при себе си, както правят идолите, препоръчвайки се за божества, а ни водят при Бога.

Възлюблени, ако вие искате да направите вашето дете художник, няма да му дадете да почне с най-сложната картина, дето има много фигури, богати движения, всевъзможни багри и хиляди нюанси. Това ще обезсърчи малкия живописец и той ще се откаже от намерението си да стане художник. В началото вие ще му дадете да рисува прости неща, след това по-сложни и постепенно постепенно ще го водите към съвършенството. Тъй е и в духовния живот. Светците са ония степени, по които трябва да почнем да се издигаме, да стигнем до най-съвършения Образец – Христа!

От всички направени до тук разсъждения се вижда, колко погрешно мислят протестантите, когато казват, че, почитайки светците, ние се отклоняваме от истинското богопочитание и чрез тяхното честване затъмняваме Божията слава. Тъкмо напротив, почитайки светците, ние се учим така да служим на Бога, както те са Му служили, и чествайки ги, прославяме още повече Бога, Който е дивен в Своите светии! (Пс. 67:36 – по слав. текст).

Що са светиите, ако не най-великото творение на Бог! Защото те са се издигнали до светост само благодарение на Неговата всемогъща помощ, която ги е изваяла така, че да станат изящни образци на християнско съвършенство! Никой светец не приписва на себе си своите достойнства, а казва подобно на св. Ап. Павел: „С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Божиите угодници не ни откъсват от Бога, а ни водят към Него. За тях смисълът на живота е бил Христос. Ако им подражаваме, и за нас Христос ще стане център и смисъл на живота ни. Светците са ония духовни образци, които със своите съвършенства ни напомнят за Всесъвършения – за Бога!

Ако застанем пред едно планинско езеро, в чиято гладка повърхност се оглежда снежното чело на някой красив връх, или ако съзерцаваме някой дивен слънчев залез, при който горят в злато и пурпур натрупаните на запад облаци, ние неволно ще извикаме: „Боже, колко си велик!” Тъй от съвършенствата на земните картини ние заключаваме за съвършенствата на техния небесен Създател. Но това идолопоклонство ли е? Трябва ли да кажем: „Не гледайте тия земни хубости! Те засенчват Бога!” Не е ли тъкмо обратното вярно, че те ни откриват Божието величие, според думите на св. Ап. Павел, че онова, що е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). Тъй е при светците. Като разучаваме живота им, като ги почитаме и обичаме, като идваме близо до тях, ние занемяваме от възхита пред величието Божие, което се разкрива пред техните дела! Запленени от красотата на тяхната светост, ние по-лесно можем да почнем да им подражаваме. А чрез подражанието им ние все повече и повече обикваме Бога и Му служим от сърце, както те са Го обичали и са Му служели. Тъй почитането на светците довежда до истинското богопочитание. Затуй култът към светците не е нарушение на втората Господня заповед.