sport :: "Откровени разкази на един странник пред неговия духовен отец"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.02.2013 21:42 - "Откровени разкази на един странник пред неговия духовен отец"

Автор: nikodim Категория: Спорт

Прочетен: 3801 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.02.2013 22:38

"Откровени разкази на един странник пред неговия духовен отец"

ПРЕДИСЛОВИЕ Книгата "Откровени разкази на един странник пред неговия духовен отец" е добре известна в Русия. Първите четири разказа от нея са написани през втората половина на миналия век от руски автор и са се разпространявали под формата на ръкописи и печатни издания. Те били открити н преписани в Атон от игумена на Черемиския манастир в Казанска епархия Паисий, който ги публикувал. През 1884 година в Москва излязло от печат четвъртото им издание. Освен споменатите четири разказа сред книжата на починалия преподобен старец йеросхимонах Амвросий Оптински бил открит ръкописът на още три разказа на странника, наречени "срещи". Благодарение на архиепископ Никон (Рождественски; Т 1917/18) през 1911 година те били два пъти издавани в Русия, след което се преиздавали зад граница. Не е известно кой е техният автор. Изказвани са различни предположения. Сред възможните автори посочвали игумена на един от манастирите на Нижнегородска или Владимирска епархия - Тихон, автор на редица душеполезни книги, архимандрит Михаил - игумен на Троицкия Селенгински манастир, преподобния Амвросий Оптински, както и светителя Теофан Затворник Вишенски. И все пак няма данни, които да позволят да бъде утвърдено авторството на някой от тях с достатъчна увереност. Вероятно той е бил неизвестен, макар и талантлив писател. Свети епископ Теофан (Говоров), Вишенският Затворник (1815-1894), свидетелства, че лично е редактирал разказите до вида, в който са ни познати. Съобщава го на Н. В. Елагин в едно писмо от 26 октомври 1882 година: "...Дали си спомняте и дали сте познавали Паисий Саровски, който сега е игумен нейде в Казанска епархия? Той пише разказите на един странник, който търсил молитвата Иисусова... Аз редактирах и допълних тази книжка... и я изпратих да бъде повторно издадена." Разказвачът в книгата е самият странник, каквито е имало немалко по пътищата и селищата на Светата Русия. От манастир в манастир те се покланяли на мощите на преподобния Сергии Радонежки, отивали в Саров или Валаам, в Оптина и при киево-печорските угодници, при воронежките светители Тихон и Митрофан (Нетленните и чудотворни мощи на светителя Мнтрофан Воронежки (+1703) и до днес се намират във воронежкия катедрален събор, а мощите на свети Тихон Задонски (+1738) - в Задонския манастир.), стигали дори до Иркутск, за да се поклонят на светителя Инокентий, до Атон и до Светата земя. Като нямали тук "пребиваващия град", те търсели оня, който има основи и чийто художник и строител е Бог (Евр. 11:10). Пред удобствата на уседналия живот, на домашния уют те предпочитали назидателните беседи на старците. Авторът на тази книга - един странник, цялото имущество на когото се състои от торба със сухари, Светата Библия и "Добротолюбие"-то, притежава огромно вътрешно богатство. Той непрекъснато възнася Иисусовата молитва и увлича читателя със своя прост разказ, разкривайки пред него пътя и плодовете на молитвените трудове. Той е наследник на отците исихасти, които непрестанно извършвали тази умно-сърдечна молитва. Това е така нареченото "умно възношение"или духовно трезвение , за което говорят и подвижниците от Египет, Синай и Атон. Те открили, че апостолската заповед "непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17) е най-достъпно да бъде изпълнена чрез казването на кратка стегната молитва. Особено действена е Иисусовата молитва, която била произнасяна по различен начин: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме", "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния" и т. н., както ни учи св. Йоан Лествичник: "С името Иисусово поразявай ратниците (т. е. злите внушения на демоните), защото нито на небето, нито на земята не ще намериш по-силно оръжие." Тайнствеността на темата, живият език и простотата на разказа на странника завладяват читателя. Неслучайно тази книга е станала толкова популярна. Според забележката на игумен Харитон (съставителя на валаамските сборници за Иисусовата молитва), след като книгата видяла бял свят, мнозина буквално се "нахвърлили" върху нея и навсякъде се говорело за молитвата Иисусова. Минало известно време и разговорите заглъхнали. Хората сякаш забравили Иисусовата молитва. Може и да не са я забравили, но видели, че извършването й не е толкова лесно нещо, колкото изглеждало в началото. То изисква смирение, търпение и време, което на мнозина не достига. Наистина пътят на странника не може да бъде общ за всички. Той е негов личен, индивидуален път, осъществим при неговия особен начин на живот. Не всеки според условията на своя живот може да извършва по три, по шест, по дванадесет хиляди Иисусови молитви на ден. Не всеки е в състояние да приложи и онези начини за свеждане на ума в сърцето, които са препоръчвани от атонските отци подвижници и отшелници през XIV или XV век. Но всичко това не е задължително, както ни учат по-близките до странника творци и наставници на Иисусовата молитва - светителите Теофан Затворник, Игнатий (Брянчанинов) или преп. Серафим Саровскии др. В своите наставления те изясняват, че човек може да се научи да извършва тази молитва много по-просто и лесно, защото практиката на молитвеното възношение на древните подвижници е трудноприложима в наши дни. Подвижниците учат онези, които желаят да постигнат непрестанната молитва, че в нея трябва да бъдат търсени не някакви особени утешения и духовни дарове, а преди всичко опрощение на греховете. Непрестанната умно-сърдечна молитва е особен дар на Божията милост, който се дава на молещите се с прости и мирни сърца. „Ако потърсим предпазливо, от хиляди човеци ще се намери едва един, който се е оподобил да постигне чистата молитва, а постигналият тайнството, което се дава от нея, се среща през поколение" - пише свети Исак Сирин. Затова не бива да се надяваме на бързо преуспяване в молитвата, това "най-голямо изкуство", а трябва търпеливо да се учим преди всичко на устната молитва и да се стараем да съблюдаваме Христовите заповеди. Молитвата е майка на останалите добродетели. „Намери майката, и тя ще ти доведе чадата си." Потруди се в молитвата, дори и да не постигнеш непрестанната молитва тук, бъди уверен, че ще я придобиеш като дар заедно със спасението в бъдещия Век. ПЪРВИ РАЗКАЗ По Божията милост аз съм човек християнин, по делата си - голям грешник, а по звание - безприютен странник от най-низко съсловие, скитащ се от място на място. Имуществото ми се състои от торба сухари и Св. Библия - това е всичко. На двадесет и четвъртата неделя след празника на Св. Троица отидох на църква да се помоля. Четоха Апостола, първото послание към Солуняни, глава 5, стих 17, дето е казано: "Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17). Това изречение особено се запечата в ума ми и аз започнах да мисля как е възможно непрестанно да се молим, когато на човек му е необходимо и други дела да върши, за да поддържа живота си? Направих справка в Библията и там със собствените си очи видях това, което бях чул, а именно: „Непрестанно се молете" (1 Сол. 5:17), трябва да се молим духом във всяко време (Еф. 6:18), да въздигаме в молитва ръцете си на всяко място (1 Тим. 2:8). * Дълго мислих, но не знаех как да разреша този въпрос.²„Какво да правя - помислих си аз, - къде да намеря някой, който да ми разтълкува това? *Ще тръгна по църквите, които се славят с добри проповедници, дано там: да чуя вразумление за себе си." И тръгнах. Чух много добри проповеди за молитвата. Но всички те бяха наставления за молитвата изобщо: какво е молитва, как трябва да се молим, какви са плодовете й, а за това как да преуспеем в нея, не казваше никой. Чух проповед за молитвата в душата и за непрестанната молитва; но как да достигнем такава молитва, не бе казано. И така, слушането на проповеди не ми разкри търсеното. Затова, след като ги чух и не си изясних как трябва непрестанно да се моля, аз вече престанах да посещавам публични проповеди, а реших с Божията помощ да търся опитен и сведущ събеседник, който да ми разтълкува непрестанната молитва поради неотстъпното ми влечение към познанието й. Дълго странствах по различни места: все четях Библията и разпитвах дали няма някой духовен наставник или благоговеен опитен ръководител? След някое време ми казаха, че в едно село вече отдавна живее един дворянин, който се спасява. Имал в дома си църква, никъде не излизал, все се молел Богу и непрестанно четял душеспасителни книги. Като чух това, аз направо хукнах към посоченото село и намерих помешчика. - Каква нужда те води при мен? - запита ме той. - Чух, че вие сте богомолен и разумен човек, затова ви моля, за Бога, да ми разтълкувате какво значи казаното от Апостола: Непрестанно се молете, и по какъв начин може непрестанно да се молим? Много искам да разбера това, а никак не мога да го проумея. *Господарят помълча, вгледа се внимателно в мене и каза: „Непрестанната вътрешна молитва е непрекъснат стремеж на човешкия дух към Бога. За да се преуспее в това сладостно упражнение, трябва по-често да молим Господа да ни научи непрестанно да се молим. Моли се повече и с по-голямо усърдие, молитвата сама по себе си ще ти открие по какъв начин може да бъде непрестанна. За това е нужно време." Като каза това, той заповяда да ме нахранят, даде ми и за из път и ме проводи. И не ми разтълкува нищо. Пак тръгнах аз, мислех, мислех, четох и размишлявах за това, което ми каза господинът, и пак не можех да го разбера, а толкова много исках, че нощем сън не ме ловеше. Изминах към двеста версти и ето че дойдох в един голям губернски град. Видях, че там има манастир. В страноприемницата, където бях спрял, чух, че игуменът на манастира е много добър, богомолен и гостоприемен. Отидох при него. Той ме прие радушно и започна да ме гощава. - Свети отче! - казах аз. - Не търся угощение, а искам да ми дадете духовно наставление как да се спася. - Че как да се спасиш? Живей по заповедите и се моли на Бога - така ще се спасиш! - Чувам, че трябва непрестанно да се молим, но не знам как да се моля непрестанно, а дори не мога и да проумея какво значи непрестанната молитва. Моля ви, отче, да ми разтълкувате това. - Не зная, любезни брате, какво още да ти разтълкувам. А! Почакай, имам една книжка, там е разтълкувано - и ми изнесе книгата на светителя Дмитрий "Духовното обучение на вътрешния човек". - Ето, чети на тази страница. *Аз се зачетох в следното: „Апостолските думи непрестанно се молете - трябва да се отнесат към молитвата, извършвана с ума: умът може винаги да бъде обърнат към Бога и непрестанно да Му се моли." - Разтълкувайте ми как може умът непрестанно да бъде обърнат към Бога, да не се отвлича и непрестанно да се моли. - Това е доста сложно, освен ако Бог Сам не дарува някого - каза настоятелят. И не ми го разтьлкува. Пренощувах при него, а на сутринта, след като му благодарих за сърдечното гостоприемство, потеглих отново на път, без сам да зная накъде. Измъчвах се от своето неразбиране и за утеха четях Светата Библия. Така вървях пет дни по един голям път, докато една вечер не ме настигна някакъв старец, който приличаше на духовник. Каза ми, че е схимонах от манастира, който се намира на десетина версти встрани от пътя, и ме покани да ида с него. При нас, казваше той, приемат, утешават и хранят странниците заедно с богомолците в страноприемницата. На мен нещо не ми се искаше да се отбивам там и отговорих на поканата му, че покоят ми зависи не от мястото, където ще отседна, а от духовното наставление; не търся храна, имам си много сухари в торбата. - А какво наставление търсиш ти и какво е твоето недоумение? Ела, ела, любезни брате, при нас имаме опитни старци, които могат да ти дадат духовна храна и да ти покажат истинския път в светлината на словото Божие и разсъжденията на Светите отци. - Виждате ли, отче, преди година време на литургия чух такава заповед от Апостола: „Непрестанно се молете". Като не можах да разбера това, започнах да чета Библията. И там на много места намерих повелението Божие, че трябва непрестанно да се молим: винаги, по всяко време, на всяко място, не само при всички занимания, не само когато бодърствуваме, но дори и насън. Заспала съм, но сърцето ми е будно (Песен на песн. 5:2). Много се учудих и не можах да разбера как може да се изпълни това и какви начини има за постигането му; в мене се породиха силно желание и любопитство, *и ден и нощ това не ми излизаше от ума. Затова започнах да ходя по църквите и да слушам проповеди за молитвата; но колкото и да ги слушах - от нито една не получих наставлениекак да се моля непрестанно. Все се говореше за подготовката за молитва, за плодовете й и за подобни неща, без да се казва как да се молим непрестанно и какво означава такава молитва. Често четях Библията и с нея проверявах чутото; но при това не намирах желаното познание. И тъй останах и досега в недоумение и безпокойство. Старецът се прекръсти и започна да говори: - Благодари на Бога, възлюбени брате, че ти е открил това непреодолимо влечение към познаването на непрестанната вътрешна молитва. Познай в това призванието Божие и се успокой, като се увериш, че до този момент е било изпитвано съгласието на твоята воля с гласа Божи и ти е било давано да разбереш, че не с мъдростта на този свят и не с външна любознателност се постига небесната светлина - непрестанната вътрешна молитва, а, напротив, тя се открива в простотата на сърцето с нищетата на духа и действения опит. И затова никак не е чудно, че ти не си могъл да чуеш за същественото дело на молитвата и да познаеш науката как да се постигне непрестанното й действие. Честно казано, макар и доста да се проповядва за молитвата и да има много поучения за нея от различни писатели, но тъй като всичките им разсъждения се основават най-вече върху умозрението, върху съображенията на естествения разум, а не на деятелния опит, *те повече поучават за нейната външна страна, отколкото за същността на въпроса. Един прекрасно разсъждава за необходимостта от молитва, друг - за силата и благотворността й; трети - за средствата за нейното усъвършенствуване, тоест за това, че за молитвата е необходимо усърдие, внимание, топлота на сърцето, чистота на мисълта, примирение с враговете ни, смирение, съкрушение и прочее. А какво е това молитвата и как да се научим да се молим? По тези най-важни въпроси рядко може да се намерят обстойни обяснения при проповедниците в наше време, защото те сапо-трудни за разбиране, отколкото изброените им разсъждения; и изискват тайнствено знание, а не само школска ученост. И най-жалко е, че суетната стихийна мъдрост кара да измерваме Божието с човешка мяра. Мнозина разсъждават за делото на молитвата съвсем превратно, като мислят, че подготвителните средства и подвизите пораждат молитвата, *а не молитвата ражда подвизите и всички добродетели. В този случай те неправилно приемат плодовете или последствията от молитвата за средства и начини за нейното извършване и така унижават силата й. А това е противното на Свещеното Писание, защото апостол Павел наставлява за молитвата с такива думи: „Моля преди всичко да се правят молитви" (1 Тим. 2:1). Тук първото наставление в изречението на Апостола за молитвата е това, че той поставя делото на молитвата на първо място: моля преди всичко да се правят молитви. Много благи дела се изискват от християнина, но молитвеното дело трябва да бъде преди всички други, защото без него не може да се извърши никое друго благо дело. Без предварителна честа молитва не ще можем да намерим пътя към Господа, да разберем истината, да разпием плътта със страстите и похотите (Гал. 5:24), да се просветлим в сърцето с Христовата светлина и спасително да се съединим с Него. Казвам честа, защото и съвършенството, и правилността на молитвата са извън нашите възможности, както казва свети апостол Павел: „Защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва" (Рим. 8:26). Следователно именно честотата и непрестаннос-тта са оставени на нашата възможност, като средство за постигането на молитвена чистота, която е майка на всякое духовно благо. „Намери майката, и тя ще доведе при теб своите чада - казва свети Исаак Сирин, научи се да намираш първата и лесно ще изпълниш всички добродете ли." А именно за това не знаят ясно и не говорят много ония, които слабо познават практиката и тайнствените учения на Светите отци. Беседвайки така, ние неусетно стигнахме почти до самия манастир. За да не изпусна този мъдър старец и за да удовлетворя по-скоро желанието си, аз побързах да му кажа: - Моля ви, честнейши отче, обяснете ми какво означава непрестанната вътрешна молитва и как да се науча на нея. Виждам, че вие подробно и от опит знаете това. Старецът се отнесе с внимание към молбата ми и ме покани да го посетя: - Ела сега при мен, ще ти дам една книга на Светите отци, от която ясно и подробно ще можеш да разбереш и да се научиш на молитва с Божията помощ. Ние влязохме в килията н старецът каза следното: - Непрестанната вътрешна Иисусова молитва е непрекъснато, никога не преставащо призоваване на Божественото име на Иисуса Христа с уста, ум и сърце, като си представяме Неговото постоянно присъствие и Го молим да ни помилва при всички наши занятия, на всякое място, по всяко време и дори на сън. Тя се изразява в следните думи: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме!" И ако някой навикне да Го призовава така, ще усеща голямо утешение и потребност винаги да твори тази молитва, така че вече не ще може без молитва и тя сама по себе си ще се извършва в него. Сега ясно ли ти е какво е непрестанна молитва? - Съвсем ясно ми е, отче! За Бога, научете ме как да я постигна! - възкликнах радостно аз. - Как да се научим на молитва, ще прочетем в тази книга. Тя се нарича "Добротолюбие" и съдържа в себе си пълната и подробна наука за непрестанната вътрешна молитва, изложена от двадесет и пет свети отци, и е толкова възвишена и полезна, че се почита като главен и най-пръв наставник в съзерцателно-духовния живот, и както казва преподобният Никифор,"без труд и пот довежда към спасение". - Нима тя е по-висша и по-свята от Библията? -запитах аз. - Не, тя не е по-висша и по-свята от Библията, а съдържа в себе си светли обяснения на онова, което тайнствено се съдържа в Библията и поради висотата си не е постижимо за нашия ограничен разум. Ще ти дам един пример: слънцето е най-великото, най-яркото и най-превъзходното светило, но ти не можеш да го съзерцаваш и разглеждаш с просто, незащитено око. Нужно е някакво изкуствено стъкло, макар и милиони пъти по-малко и по-мъждиво от слънцето, през което да можеш да гледаш този великолепен цар на светилата, да се възхищаваш и да приемаш пламенните му лъчи. Така и Свещеното Писание е ярко слънце, а "Добротолюбие"-то - онова необходимо стъкло. Сега слушай, аз ще чета как да се учим на непрестанна вътрешна молитва. Старецът разтвори "Добротолюбие"-то, намери наставлението на свети Симеон Нови Богослов и започна: „Седни безмълвно и уединено, преклони глава, затвори очи, дишай по- леко, с въображението си гледай в сърцето си, сведи ума си, тоест мисълта, от главата в сърцето си. Когато дишаш, казвай: "Господи, Иисусе Христе, помилвай ме!" - тихо с уста или само наум. Старай се да прогонваш помислите спокойно и с търпение. И по-често повтаряй това занятие." После старецът ми разтълкува всичко това, показа ми пример, четохме още откъси от свети Григорий Синаит и преподобните Каллист и Игнатий³ от "Добро-толюбие"-то. *Всичко, прочетено в "Добротолюбие"-то, старецът ми тълкуваше още и със свои думи. Аз с възхищение внимателно слушах всичко, поглъщах го в паметта си и се стараех колкото се може по-подробно да го запомня. Така седяхме цяла нощ и без да сме спали, отидохме на утреня. На раздяла старецът ме благослови и ми нареди, докато се уча на молитвата, да ходя при него, за да се изповядвам простосърдечно и откровено, защото самостоятелно и без проверката на наставник не ще мога лесно и успешно да се науча на вътрешното възношение. Докато стоях в църквата, аз чувствах в себе си пламенно усърдие колкото се може по-прилежно да изуча вътрешната непрестанна молитва и молех Бога да ми помогне в това. След това се замислих как ще посещавам стареца за съвет или изповед - та нали в страноприемницата не ще ми разрешат да стоя повече от три дни, а около манастира няма квартири?... Накрая чух, че на около четири версти има едно село. Отидох там да си потърся място и за мое щастие Бог ми помогна. Наех се да пазя градината на един селянин, който ми разреши да живея сам в градинската колиба. Слава Богу! Намерих си спокойно място. Така можех да живея и да се уча по показания ми от стареца начин за извършване на вътрешната молитва, а и да го навестявам. Една седмица съсредоточено и в уединение се занимавах с изучаване на непрестанната молитва така, както ми обясни старецът. Отначало работата като че ли потръгна. След това почувствах голяма тежест, мързел, скука, теглеше ме на сън, а и различни помисли ме връхлетяха като облак. В скръб отидох аз при него и му разказах за положението си. Той ме посрещна любезно и започна да говори: - Това, възлюбени брате, е войната на тъмния свят срещу тебе, който от нищо в нас не се плаши толкова, колкото от сърдечната молитва и затова по всякакъв начин се старае да ти попречи и да те отвърне от изучаването й. Впрочем и врагът действа по волята Божия и с Негово позволение, доколкото това е нужно за нас. Очевидно потребно ти е още изпитание в смирението и затова е рано да се стремиш да навлезеш в сърцето си с неумерено усърдие - за да не би да изпаднеш в духовно користолюбие. Ето, ще ти прочета наставление от "Добротолюбие"-то за това. Старецът намери учението на преподобния монах Никифор и зачете: „Ако след като си се потрудил известно време, ти не можеш да навлезеш в сърдечната страна така, както ти е било разтълкувано, направи онова, което ще ти кажа, и с Божията помощ ще намериш желаното. Знаеш, че способността на човека да произнася думи се намира в гърлото. Като прогонваш помислите (можеш да го направиш, ако пожелаеш), дай на тази способност непрестанно да казва следното: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!" - и се потруди винаги да произнасяш тези думи. Ако постоянстваш известно време в това, чрез него без съмнение ще се отвори и входът в сърцето ти. Това се знае от опит."⁴ - Ето, виждаш ли как наставляват Светите отци при този случай - каза старецът. И затова сега ти трябва с увереност да възприемеш тази заповед и колкото се може по-често да извършваш устно Иисусовата молитва. Ето ти броеница, по която на първо време извършвай поне по три хиляди молитви на ден. Стоиш ли, седиш ли, ходиш ли или лежиш, непрестанно повтаряй: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме", не на висок глас, без да бързаш, и непременно извършвай по три хиляди молитви на ден, без да ги увеличаваш или намаляваш по собствена воля: Бог ще ти помогне да постигнеш по този начин и непрестанно сърдечно действие. С радост приех неговата заповед и се върнах обратно. Започнах да я изпълнявам вярно и точно, както ме учеше старецът. Два дни беше трудно, а след това ми стана леко и се появи желание, така че и когато не я казвах, чувствах някаква необходимост отново да я извършвам, а и тя започна да се произнася удобно и с лекота, вече не по принуждение както преди. Аз разказах за това на стареца и той ми нареди да извършвам вече по шест хиляди молитви на ден, като ми каза: „Бъди спокоен и се старай колкото се може по-точно да извършваш заповядания брой молитви. Бог ще бъде милостив към тебе." Цяла седмица в уединената ми колиба аз извършвах ежедневно по шест хиляди пъти Иисусовата молитва, без да се грижа за каквото и да било и без да обръщам внимание на помислите, колкото и да нахлуваха те; грижех се само за това точно да спазя заповедта на стареца. И какво стана? Толкова навикнах на молитвата, че ако и за кратко преставах да я извършвам, чувствах, че нещо не ми достига, като че ли нещо бях загубил; а започнех ли да се моля - в същата минута ми ставаше леко и радостно. Дори да срещнех някого, нямах желание да разговарям, а все исках да съм в уединение, за да възнасям молитвата толкова свикнах за една седмица с нея. След десетина дни, понеже не ме беше виждал, старецът сам дойде да ме навести. Обясних му състоянието си. Като ме изслуша, той каза: „Ето, ти сега навикна на молитвата и внимавай, поддържай и задълбочавай този навик, не губи времето си напразно и с Божията помощ се реши да извършваш непрестанно по дванадесет хиляди молитви на ден; продължавай да живееш уединено, ставай по-рано, лягай по-късно и всеки две седмици идвай при мене за съвет." Започнах да постъпвам така, както ми нареди старецът, и първия ден едва-едва успях да приключа късно вечерта моето дванадестхилядно правило. На другияден го извърших леко и с удоволствие. Отначало при непрестанното изричане на молитвата чувствах умора или като че ми се вдървяваха езикът и челюстите, впрочем това чувство беше приятно; след това долових лека и тънка болка в небцето, после усетих лека болка и в палеца на лявата ръка, с който прехвърлях броеницата, и загряване на цялата китка, което се простиря до лакътя и ми доставяше най-приятно усещане. При това тези усещания като че ли ме въодушевяваха и ме подтикваха към по-голямо усърдие в извършването й. И така пет дни изпълнявах точно по дванадесет хиляди пъти молитвата и освен навика придобивах удоволствие и усърдие. *Една сутрин сякаш молитвата ме събуди. Станах, четох утринните молитви, но езикът ми ги изговаряше неловко, а цялото ми желание беше устремено към извършването на Иисусовата молитва. И когато я започнах, ми стана леко и радостно, а езикът и устата без усилие сами по себе си изговаряха думите! Целия ден бях радостен и като че откъснат от всичко друго, като че бях на друга земя и с лекота привечер завърших дванадесет хиляди молитви. Искаше ми се още да я извършвам, но не смеех да изрека повече от това, което ми бе наредено от стареца. Така аз и през останалите дни продължавах да призовавам с лекота и желание името на Иисуса Христа. След това отидох при стареца да се изповядам и му разказах всичко подробно. Като ме изслуша, той каза: - Слава Богу, че ти се откри желание и лекота за молитва. Това е естествено дело, което се получава от честото й упражнение, но е и подвиг. Защото както при някоя машина, след като е задвижено главното й колело, тя след това сама по себе си действа, но за да се продължи движението й, това колело трябва постоянно да, се смазва и завърта. Ето, виждаш ли с какви лревъзходни способности е дарил човеколюбивият Богдори и чувственото естество на човека, какви усещания могат да се явяват и извън благодатта, и в неочистената чувственост, и в греховната душа, както сам си усетил? А колко е превъзходно, възхитително и услаждащо, когато Господ благоволи да открие на някого дара на самодействащата духовна молитва и да очисти душата от страстите? Това състояние не може да се опише и откритието на тази молитвена тайна е предвкусване на небесната сладост още на земята. С това се сподобяват в простотата на любвеобилното си сърце тези, които търсят Господа! Сега ти разрешавам да извършваш молитвата колкото искаш и колкото се може повече. Когато си буден, старай се да прекарваш времето си в молитва и вече без да броиш, призовавай името на Иисуса Христа, като смирено предаваш себе си на волята Божия и очакваш Неговата помощ. Вярвам, че Той не ще те остави и ще ти покаже твоя път. Като получих това наставление, цялото лято прекарах в непрестанна устна Иисусова молитва и бях много спокоен. Насън често ми се струваше, че извършвам молитва. А през деня, ако ми се случваше да се срещна с хора, всички без изключение ми се струваха любезни и близки, макар и да не се занимавах с тях. Помислите сами по себе си съвсем стихнаха и аз не мислех за нищо друго освен за молитвата. Умът ми започна са се вслушва в нея, а сърцето само от време на време започна да усеща топлина и някакво приятно чувство. Когато ми се случеше да отида на църква, дългата манастирска служба ми се струваше кратка и вече не толкова уморителна както преди. Уединената колиба ми изглеждаше великолепен чертог и аз не знаех как да благодаря на Бога, че на мен, окаяния грешник, Той изпрати този спасителен старец и наставник. Но аз за кратко се ползвах от наставленията на моя любезен и богомъдър старец. В края на лятото той се спомина. Със сълзи на очи се простих с него, благодарен за отеческото му поучение към мен, окаяния, иси измолих да ми дадат за благословение броеницата, която остана след него и по която той винаги се молеше. И така, останах сам. Скоро лятото свърши и обраха градината. Нямаше вече къде да живея. Селянинът се разплати с мене даде ми две рубли и напълни торбата ми със сухари за из път, и аз отново тръгнах да странствам по различни места. Призоваването на името на Иисуса Христа ме веселеше по пътя, струваше ми се, че всички хора са станали по-добри към мен, че всички са ме заобичали. Веднъж се замислих: „Къде да дяна получените за пазенето на градината пари, пък и за какво са ми те? А! Чакай! Старецът вече го няма, няма кой да ме учи; ще си купя "Добротолюбие" и по него ще се уча на вътрешната молитва." Прекръстих се и с молитва продължих нататък. Стигнах един губернски град и по дюкянчетата започнах да питам за "Добротолюбие"-то. Намерих го на едно място, но ми поискаха три рубли, а аз имах само две. Пазарих се, "пазарих се, но търговецът не отстъпи. Накрая ми каза: „Иди в оная църква, питай там за църковния настоятел; той има стара такава книга, може би ще ти я отстъпи за две рубли." Отидох и наистина купих за две рубли "Добротолюбие"-™, цялото окъсано и вехто. Зарадвах се, как да е го позакърпих, облякох го с един парцал и го сложих в торбата при моята Библия. Сега странствам и непрестанно извършвам Иисусовата молитва, която за мен е най-скъпоценна и по-сладка от всичко на света. Понякога минавам по седемдесет и повече версти на ден и не усещам, че вървя, а само че върша молитвата. Когато ме пронизва зимен студ, започвам още по-напрегнато да изговарям молитвата - и скоро се сгрявам цял. Ако ме мъчи глад, по-често призовавам името на Иисуса Христа и забравям, че ми се е искало да ям. Ако се разболея, заболят ме гърбът и краката, съсредоточавам се в молитвата, и не усещам болка. Ако някой ме оскърби, спомням си колко услаждаща е Иисусовата молитва, и веднага гневът и обидата преминават и забравям всичко. Станах сякаш слабоумен, нямам грижа за нищо, нищо не ме вълнува, не бих и поглеждал нищо суетно, а бих.живял сам, в уединение. По навик само едно ми се иска -непрестанно да извършвам молитва. И когато го правя, много се развеселявам. Бог знае какво става тогава с мен. Разбира се, всичко това е чувствено, или както казваше покойният старец - идва естествено и изкуствено от навика; но да пристъпя към изучаването и усвояването на духовната молитва вътре, в сърцето, още не смея поради моето недостойнство и глупост. Чакам часа и волята Божия, като се уповавам на молитвите на покойния ми старец. И така, макар и да не съм достигнал непрестанната самодействаща духовна молитва в сърцето, слава Богу, че сега ясно разбирам какво значи чутото от мен изречение на Апостола: "Непрестанно се молете."

Нагоре