Имало едно време... така започват всички стандартни приказки. Нашата, обаче, съвсем не е такава. Тук се срещат всякакви странни създания - ревящи вампири, драматично търкалящи се очи, различни видове Тинкърбел-феички, силно сексапилни ловци и... още много неща.
Героите ни живеели в китно селце, наречено Свръх-тъп-град. Това били няколко случайно събрани свръх-същества и двама братя, които ще наричаме Дъ Братята.
Първият брат наричал сам себе си Драма Куин. Той много добре знаел, че никой няма да му повярва, ако каже, че не изпада в нервна криза всеки път, когато някой го обиди с това, че очите му не са достатъчно сини или пък кожата идеално нежна, затова сам си измислил прякора. Разбира се, фините му бръчици, издавали една сериозна възраст от над 100 години, но това не му пречило да е самовлюбен като Нарцис, застанал до водата.
По - малкият брат наричал сам себе си Тhe ripper. Всъщност през живота си той не бил кормил нещо повече от хлебарка, но пък звученето на думата било като музика за неговите уши и една непостижима мечта. От време на време, за да дразни брат си се представял на хората като Драма Куин Джуниър.
Двамата братя много се обичали. Живели щастливо в огромно имение, до което никой нямал достъп, тъй като било невидимо за просто око. Един ден се случило чудо - покрай имението минала една обикновена девойка, която го видяла! Тя била позната сред хората като Гранде Д(р)ама Буба, защото никога не знаела накъде да тръгне, когато попадала на кръстовище (а в този град имало мноооого кръстовища). И ето я нашата Гранде героиня - тя отново сбъркала пътя, като този път се озовала пред невидимото за просто око имение. Тя толкова се изненадала от себе си, че понечила да заплаче, но в този момент пред очите и се появили Дъ Братята! В миг попаднала в плен на техните студени ръце и топли втренчени погледи, но... не знаела какво да предприеме. И така започва нашата драма (или поне така си мислехме в началото)... (Ваня)
В същото време, на 3.53 мили от невидимото с просто око имение, в невидим с просто око бар, двама иностраници положили морни, стегнати от редовното яздене (на коне беее) и от дънки Levi`s прелестни задни части. Носели звучните имена Лас Муус и Лас Мигльо, както и заредени пушкала в кобурите си, които ежедневно причинявали я смърт, я малката смърт. (Краули)
Те имали много добър приятел - британец, на около 1000 с неизвестен произход, но пък с известно настояще. Сините му очи издавали известна самота, с нетърпение очаквал да се запознае с жената на живота си. Проблемът му бил, че всеки път като се запознавал с някоя жена твърде скоропостижно тя оставала без сърце (буквално), а Амур не можел да нацели сърцето на британеца с розовата си стрела! Британецът криел името си дори от тази, която го е родила. Всъщност за толкова време из гробищата не знаел, че някой си Зукърбърг е създал Фейсбук, а там всичко пише. Така като заглавна снимка на неговия профил се появила рекламата "Ако искате прясна човешка част, елате при нас!" За по - кратко ще го наричаме Ориджинал. (Ваня)
Въпросният британец обаче се забъркал в сериозен проблем - изгубил ума, дума и даже част от акцента (Боже опази!) си по едно кухо, русо създание, което за пред хората ще наречем Катя. Та той прекарвал самотни дни и нощи, рисувайки понита, зайчета, пеперудки и дъгички, само и само да зарадва тъпото русо създанийце, а то, горкото, прекарвало времето си говорейки по телефона, пишейки във Фейсбук и коментирайки всичко що мърда с близката си приятелка Невидим брат номер 1.
И като стана дума за него - Невидим брат номер 1 открил Фейсбук покрай тъпото русо и решил, че вече може да си води записките за убийствата там. Станало обаче толкова напечено и толкова публично, че дори британеца се видял в чудо и се наложило да повика на помощ пиещите братя с каубойските ризи и дънките Levi's.
Ето че те пристигнали в малкото градче... (Йо)
...яхнали голямо, черно, лъскаво конче, щото обичали всичко да делят. По братски, не по равно. Лас Мигльо здраво опъвал юздите, гледайки премрежено и пренебрежително тълпата жени, късаща ритуално дрехите, нашепвайки благодарност за неземната хубост, която ги е озарила. Лас Муус пошляпвал дупИто на Импала, верният им жребец, тъй като бързал да се захване за работата. (Краули)
Пошляпвайки, Лас Муус се озадачил от голямата концентрация лабилни жени, която ги посрещнала в Свръхтъпград, но феноменът си имал просто обяснение. В градчето всеки божи ден се провеждал ивент - колкото по-безсмислен, толкова по-успешен. В случая те били попаднали на Деня на есенните жълтурчета.
Тази година градчето се радвало на необичайно дълго циганско лято, та жълтурчетата били покарали извън сезона. Планирал се панаир на централния площад, с огнегълтачи, бира на корем в пластмасови чаши по 500 мл и заек чеверме. Последното бъркало в нежната душа на Драма Куин джуниър, който оглавявал местната организация за защита на животните. Макар народонаселението на Свръх-тъп-град да не подозирало за задните му мисли...
Именно по повод жълтурчетата се била отклонила от пътя си момата, която срещнахме в началото на приказката. Буба, както я наричали най-близките ѝ, била тръгнала да бере жълтурчета за тържествения венец, който жителите щели да закачат на входа на местния бар/ресторант/билярд клуб "Шардонето", чийто собственик била една видна градска уруспия на име Анка, по прякор Картечарката. Защото била бърза в отношенията си с другия пол. (ИрПуц)
***
На бара на 'Шардонето' гордо и надменно седеше загадъчна млада дама. Тя се опитваше да не се набива на очи в малкото градче, но неустоимите устни подчертани с липглос 'Сочна смокиня' не я оставяха незабелязана. Никой от Свръх-тъп-град не я познаваше и не знаеше нищо за нея. Отдалеч си личеше обаче, че е пристигнала тук с цел различна от тази на другите. Вероятно се чудите какво правят тук останалите? Тук има за всеки по нещо. Как така ли? Вече приказките не започват с "Имало едно време..."
Всъщност всичко започна, когато един ден Буба се спъна в една шахта, блъсна се в един казан, ритна се в един стълб, тупна се в един пътен знак и накрая падна по очи върху един легнал полицай. Този нелеп инцидент доведе до ужасяваща синина на коляното й, което накара Драма Куин Джуниър да излее/буквално/ мъката си при гледката на наранената Буба и така сълзите му успяха да наводнят двете основни улици, които пресичат Свръх-тъп-град. От това излияние се стигна до подкопаване основите на кметството, под които се разкри една необятна свръхвселена. Беше открито, че под земята на градчето е съществувал живот много преди всяка друга позната ни форма досега. Установи се, че тук започва всичко свръхестествено. В подземните тунели всичко беше тематично разпределено - от градини с Бял дъб, през пирамиди обитавани от духове, до гори, в които върколаци се разхождат на воля, но най - интересното откритие беше фабрика, в която се произвеждаха хора, които след това бяха прилежно транжирани, опаковани и приготвяни според вампирския вкус, който беше разнообразен. След последното, Чарлз Дарвин се изкопа сам - самичък и пристигна на място, за да се убеди с очите си в грешността на теорията си откъде аджеба е тръгнал човека. Проблемът с откритията беше, че на повърхността хората искаха господство и както се досещате, свръхсъществата нямаше да се дадат без бой. Та ето за това бяха дошли всички тук. Всеки искаше нещо - един беше готов да трепе духове, друг да троши къщи с вампири, трети шкафове, всеки имаше цел в живота и тя бе свързана със Свръх-тъп-град. Не и младата дама обаче. Тя не искаше нищо от никого. Напротив. Тя просто си пребиваваше тук без да знае защо и се губеше по градските кръстовища. Тя беше забравила цялата предистория и ако в града нямаше опитен летописец и ние нямаше да помним как се случиха нещата.
Опитният летописец беше дама, привлечена към града, който като противоположен полюс на магнит я дърпаше към себе си. Бе чувала за съществуването му, но не вярваше до един слънчев ден, в който както танцуваше Копаница насред полето припадна и получи видение. В него русоляв къдрокос синеок левент с плътни устни и убийствен акцент най - безразсъдно клепаше ризата, лицето и сакото си с върколашка кръв с помощта единствено на една бичкийка. Въобще нямаше нужда да размишлява дали да го потърси или не - тя просто знаеше че трябва да го открие и да успокои самотната му нежна душа по начин, който само тя умее. Не, не го правеше за себе си, това беше задължение към благото на човечеството. Загадъчната дама се оказа същата, която пиеше в "Шардонето". Тя се представи като ИваноФФ и след като допи коктейла си 'Строши му кокалите на тоя Ориджинал' вече беше готова да извърши самарянската си постъпка, сиреч да се отдаде тялом и духом на този, който иначе заплашваше да заличи цивилизацията, в случай че се почувства отново самотен. (Теди)
Разбира се, че изготвянето на хроника за историята на града беше така само за пред хората, колкото да не я одумват. Иванофф излезе от "Шардонето" с целеустремена походка и се огледа коя посока да хване. Погледна надясно, но оттам ѝ се ококори Драма Куин, който ходеше и търсеше мома Буба по улиците, защото сърцето или нещо друго го теглеше към нея. Иванофф рязко пое дъх от шока и се обърна наляво. Там пък Импала ѝ изпръхтя в лицето, а Лас Мигльо ѝ подари дълъг събличащ поглед от типа "How're YOU doin'", който всички помним от Джоуи. Невинното момиче сметна това за прекалено.
- Мамка му, тръгвам направо, пък каквото ще да става! - И закрачи по улицата, която свършваше в буйни шубраци, преминаващи в градски лес. А колко тайни криеше този лес... (ИрПуц)
...но никоя тайна не бе достатъчно страшна, за да я отклони от намерението й да го открие и да изпълни задачата си. Непоколебимо крачеше из буйната растителност и не спираше да си повтаря мантрата "'Ш'го прасна, пък той нека ми се сърди, важното е света да се спаси. Спаси света от гибел'. И така не след дълго се озова на прага му, от къщата се чуваше коледна музика, навсякъде се усещаше коледния дух и настроение, той беше усетил пристигането й и след секунда вече беше на вратата с шампанско в ръка, все още окървавени дрехи и лице и част от косата на поредната жертва в ръка. При този му вид ИваноФФ не издържа и дори без да се представя го бутна навътре, трясна вратата и докато Ориджинал се осъзнаваше, тя вече пресъздаваше сцени от Fifty Shades of IvanoFF с него... (Теди)
***
...В същото време, подочул че света е загрозен от гибел Схванат Врат (за който все още не знаем кой е) прескачаше от покрив на покрив в бързане да помогне за предотвратяване на жестокото събитие. Той беше добре оборудван с прашка и три чувала камъчета, но за всеки случай беше взел със себе си лък и стрели, които нямаше ни най- малка представа как ще използва при нужда. Всичко вървеше по план и придвиждането се осъществяваше лесно и по график, не само благодарение на ловкостта и опита, които Схванат Врат беше получил в Балетната школа, но и заради аеродинамичната извивка на краката му. За негово съжаление обаче, както си прескачаше се препъна в неустоимата според него Жабешки поглед, която стоеше и си ридаеше, че татко не й е купил кукла и той реши да се забави, но да остане и да я научи как да борави с прашка, за да може да отмъсти на тати... (Теди)
***
За нещастие на ИваноФФ Лас Мигльо и Лас Муус, които бяха пристигнали в града да отрепат мома Катя (но не можаха да я намерят, защото като всяко тъпо същество Катя прекарваше 90 % от времето си в моловете, а в Свръх-тъп-град моловете бяха свръх-молове...) я бяха проследили до къщата на Оригиналдъ вампира и в момента на демонстрираните Фифти Стайл сцени те вече обикаляха имението и проверяваха дали отнякъде мирише на сяра, оборски тор и разлагащи се трупове. Вярното им фъркато Лас Кас беше долетял при тях само преди 5 минути, когато надуши миризма на прах от бял дъб и изсушени като стафиди вампири.. Ето защо те се насочиха към едно подземие под имението (пътят към който се откри след наводнението) и ето какво се случи вътре... (Мокка)
...докато Лас Мигльо и Лас Муус, заедно с Лас Кас бяха потънали в дебрите на подземния свят, ИваноФФ беше приковала Ориджинал към стената, благодарение на 3 колана, 4 чифта белезници, 8 свински опашки, няколко сезала и разбира се- дантелени връзки за разкош. Беше го съблякла, с изключение на разкошно окървавената риза, чиито копчета разкъса само с възбуден поглед. Кървавите остатъци от кожата му бяха старателно 'премахнати' с онзи мускул на тялото, чието предназначение природно е далеч по- различно от това, за което го използваше ИваноФФ. И така, докато тя се приготвяше за поредната сцена от иначе драматичните Fifty Shades of IvanoFF, Льо Мустажи седеше приклекнал до прозореца, разпънал килимче, коленичил на него, хванал броеница в ръка и кланяйки се, призоваваше Аллах да го замени с Ориджинал поне за няколко минути. за да може да изпита поне частица от страстта върху себе си... (Теди)
***
Докато в подземията на Оригиналдъ Аби интригата се заплиташе, а в надземната част страстите се нажежаваха дотам, че завесите започнаха да пушат, Анка Картечарката, която имаше уникалната способност да чете мисли и да вижда духове, долови мисъл, която за миг я шокира до нечленоразделност. "Мали, как бих го праснал тоя кон!" "Въх!", сепна се Анка наум, "Вампири, върколаци, медузораци, октозайци, добре, ама и зоофили ли почнаха да пускат в тоя град?"
- Да ти има проблемите. - изхриптя безплътен глас иззад хладилника, където, както Анка беше открила преди време, обитаваше призракът на бившия кмет на града, който бе загинал брутално и трагично в края на трети сезон от "Бъфи". Оттогава витаеше в кухнята на "Шардонето" и дразнеше Анка с цинични коментари баш когато не им е времето, още повече, че и той можеше да чете мисли.
В този момент вратата на ресторанта се отвори, а после се затвори. Анка изскочи да види кой е дошъл и разцъфна в усмивка - това беше местния шериф, известен на хората като татко Чарли, защото имаше много бащинско отношение към всички.
- Анке, - рече татко Чарли, - да знаеш кои са тия двамата дето пристигнаха на кон тая сутрин? Лелите от Клуба по чревно макраме организират гладна стачка пред кметството докато не им обърнат сексуално внимание, а ония както дойдоха, така и си отидоха. Та?
Анка се приведе през барплота и заговорнически прошушна:
- Видени са да потъват в леса, а ти знаеш какво има в средата му.
- оригиналдъ Аби ли? И кво търсят там? - подсмръкна татко Чарли. Той така си говореше, по народному, а днес беше и хремав. - Само да не ни развалят организацията на празника.
В този напрегнат момент Анка се сепна, защото дочу мисъл, която безспорно идваше от съзнанието на Лас Мигльо: "Лелей, тая бих я уважил, да не беше толкова чироз-like!
"Абе защо само мисли за секс долавям днес?", зачуди се Анка. Но и това си имаше обяснение... (ИрПуц)
***
В подземията на Оригиналдъ Аби Лас Кас, който беше изгубил нощното си зрение при инцидент с метилов алкохол, се препъна в полуизгнила щайга и се убоде на ръждясал пирон.
- Ужас! - писна фъркатото. - Ми ако ме хване тетанус?!
- Кас. Кааас. - с успокоителна интонация (низходяща), започна Лас Мигльо. - Виж, че ръждата е зелена. Няма да те хване тетанус.
- Как тетанус? - намеси си Лас Муус и веднага отвори лаптопа си, който, разбира се, имаше връзка с интернет дори тук. - Я да ти видя имунизационния календар.
- Ами то... - Лас Кас се заоглежда с уж съсредоточен вид.
- Пропуснал си последната си ваксинация! - възкликна драматично Лас Муус и свъси вежди, между които се очерта двойно триъгълниче, което показваше, че той е разтърсен до дън душа. Лас Мигльо пусна уан менли тиър, защото живото му въображение вече рисуваше картините на последствията от небрежността на Лас Кас.
- Е, момчета... явно е време да се разделим. - изрече той възтежко и с въздишка. Въздухът натежа от печал. (ИрПуц)
Лас Кас отлетя на някъде, а Лас Муус и Лас Мигльо се погледнаха един друг. Разделиха се благополучно и Лас Муус закара Лас Кас в болницата за инжекция против тетанус,която му бе сложена от една червеноока демоничка госпожица с неизмерно огромни „ангелски очи”,които веднага щяха да бъдат забелязани от Лас Мигльо ако беше наоколо. Но това бе невъзможно тъй като той отсъстваше, беше се качилна Импалата и отиде в стриптийз бар да изпие няколко съдържащи C2H5OH напитки, като завърза юлара на Импалата за най-близкото дърво до бата, за да може тя да яде. Стоеше си на бара, обръщаше едно след едно напитките и се замисли защо аджеба не отиде с Лас Кас и Лас Муус,за да държи ръката на първият. Но вместо да го мъчат тези мисли Лас Мигльо изпи до дъно последната чашка с C2H5OH и реши да мине през отдалечената църква, за да запали свещичка. Стана, бутна леко стола, сложи пачка от двадесеттачки на плота, мина през WC и излетя навън. Но главата му беше толкова замаена след напитките, че 5 минути стоя изстуманен пред Импалата, погали я по челото и целуна нежно, след това почти с батманови движения скочи на гърба и й подсвирна за да тръгне в галоп.
Не щеш ли по пътя, скрити в храстите, почти невидими за окото стоят полицейска кола и пред нея снажна, но тъмнокоса полицайка, която разбира се като видя ездач и кон да препускат с висока скорост,скочи в полицейската кола и веднага тръгна след тях. Лас Мигльо забеляза и заби звездичките на каубойските си ботуши в хълбоците на бедното животно, което ще не ще спря. Беше му заповядано да слезне с високо вдигнати ръце и документи за самоличност. Слезе Лас Мигльо и за миг замръзна смутен от незакопчаният му дюкян, изчерви се когато полицайката се доближи,но вече бе твърде късно, тя видя Лас Мигльовото Достойнство. Тя се доближаваше все повече и повече към Лас Мигльо,затаила дъх и прехапала неволно устните си,наведе се леко и погледна към Лас Мигльо,докосна дънките му и под тях усети пращенето на всички мускули,които излъчваха голяма топлина,полицайката продължи с опипването на силата под дънките,и когато стигна до разкопчаният дюкян...всичко изчезна!Пърхайки с мигли Лас Мигльо не осъзнаваше какво става,докато не видя в далечината да се появява Лас Кас с голям и сочен сандвич,който доволно си похапваше и си тананикаше песента на русата икона с невъобразимо сексапилно гадже – Кини-вълкът-чичо, “Bad romance”,тогава Лас Мигльо разбра,че всичко е било просто сън, и недоволно каза:(малката лисичка)
***
В същото време Буба беше седнала на леглото в своята стая, пишеше нещо в своя дневник, разбира се, непълно ненужно. Тя самата дори се чудеше защо продължава да пише в него, но по навик изливаше своята мъка от поредния лош ден прекаран в това градче. Изведнъж се почука на вратата. Бони - нейната вярна приятелка, бе решила да я посети да я развесели. Буба се затича към врата, отвори я и започна да подскача. Бони погледна накриво, но нищо не каза, все пак бе дошла да я развесели... носеше куп свещи и пухени възглавници... (Плами)
***
Докато всеки в Свръх-тъп-град се беше заел със себе си- кой умираше, кой се молеше, кой спасяваше света, малкия Дървосекач - Джеремсън, беше хванал една брадва и обикаляше с транс-хаотични движения в кръг, преминаващ към елипс, с елементи на триъгълник, преливащи в паралелепипед и се чудеше как може Анка толкова да го е напила снощи, че чак да е хванал маркера и да си е рисувал анимационни герои върху ръцете. Тази мисъл го влудяваше дотолкова, че колкото повече се въртеше в квадрат, толкова повече му идваше да хване тая ми ти брадва и да подкара всичко живо и да видят те на кого ще викат 'Малкия Джеремсън' (Теди)
***
Докато Джеремсън се чудеше какво точно е пил в "Шардонето", на другия край на града собственика на конкурентния бар "Чудесия" - бай Сашо почистваше останалите боклуци от предната вечер - 2-3 пресушени трупа, безброй строшени бутилки "Нема лъжа, нема измама, кръв е кат ти каам!" и тук-там няколко ангорски заека, което трябва да ви говори единствено, че Драма Куин Джуниър е бил изпаднал в особено драма настроение, след като Гранде Драма се беше пльоснала безжизнена в/у легналия полицай и се беше наложило да повика на помощ Драма Куин да им спаси и на двамата трибуквениците.
Та бай Сашо метеше и се чудеше защо продължава да седи в умрелия Свръх-тъп-град и да им слуша на всички простотиите, като може да хване пътя и да си изкарва парите като жиголо във Вегас, `щото нали физическите данни си ги имаше. Изведнъж му просветна една идея и повика на помощ съкооператорката си, кака Биг Блонди Пи... (мокка)
...и започнал на дълго и широко да говори, как иска да отвори бар „Мистерия”. Този бар нямало да е обикновен, там купона започвал след 22:00 и знойни красавици и мускулести мъже, ще откликват на всички желания на клиентите. За най-разкрепостените ще има специално оборудвани и звукоизолирани стаи. След дълги разговори, бай Сашо хвърлил един страстен поглед на Биг Блонди Пи и само за след миг тя вече била в обятията му. Целунал я страстно и я проснал на сепарето, където до преди миг обсъждали новия бизнес. С размах разкъсал червената рокля, която не оставяла много на въображението и отново я целунал. Биг Блонди Пи прокара ръце по мускулестите ръце на бай Сашо, продължи по добре оформените му гърди и след това свали разкъса бялата риза, която носеше, а копчетата се разпиляха по пода. След миг тя вече събуваше черния му панталон. Бай Сашо я придърпа бързо към себе си и целуна страстно по врата Биг Блонди Пи и тя изстена от удоволствие... (Мили)
***
Както вече споменахме в Свръх-тъп-град имаше празници без край и без повод. Докато пърхаше с мигли и опитвайки да се опомни от съня, Лас Мигльо реши, че ще организира всяка седмица по един празник във всеки бар в града. Така с решение под ръка, свирна на Импала, погали я по муцунката нежно и се запъти към Бар Чудесия, където Биг Блонди Пи все още не беше слезнала от достойнството на собственика.
Бай Сашо и Лас Мигльо се познаваха от години гонене на все едни и същи интереси - добре надарени и приятно оформени лицево дами. От същото това време, изгубено в търсене на идеалната жена (те в крайна сметка разбраха, че тя не съществува) двамата се познаваха с Гранде Д(р)ама Буба. (Ваня)
Сама по себе си Гранде Д(р)ама Буба беше красавица,която всички мъже искаха да притежават,красотата й не остана незабелязана от очите на Лас Мигльо,който като я видя от другата страна на бара-
поръча чаша мартини с много маслинки,взе я и се запъти към Гранде Д(р)ама Буба.
Той се приближаваше,а тя го оглеждаше от глава до пети,усмихвайки се.
Лас Мигльо подаде чашата на въпросната госпожица и каза с трептящ глас :"Много сте красива,защо сте сама в този бар?"
Гранде Д(р)ама Буба отговори с нежен ангелски глас: "Реших да излезна да пийна нещо сама". В същият този миг вратите на бара се отвориха с голям трясък,беше влезнал - Драма Куин Джуниър. Видя, че има Тестостерон около неговата любима дама, с решителна стъпка се засили към мястото и обръщайки се към Лас Мигльо каза: ”Тя се чуди между мен и брат ми, а сега се появи и ти! Хайде да направим четворка”. Изричайки тези думи по лицето му се изписа дяволска усмивка ... (малката лисичка)
Лас Мигльо зяпна от това нечувано нахалство.
- Къв си ти, бе! Кво ми се кокориш? Предлагаш четворка на мен? Аз самият съм четворка! Тухла-четворка! (ИрПуц)
Драма Куин Джуниър се почеса по главата,па понечи да отговори: ”Прав си брат, следващите питиета са от мен”. Лас Мигльо кимна одобрително и седнаха да пият. Гранде Д(р)ама Буба остана разочарована, защото винаги си бе мечтала в най-съкровените си еротични сънища да я желаят 4-ма мъже едновременно. (малката лисичка)
В това време врата на бара се отвори и влезе той - самият Титан на испанското кино, за по-накратко ТИК. Беше облечен в черни дрехи, ботушите му потропваха в такт с музиката, пламъчето на цигарата му проблясваше закачливо. Веднага се насочи към ДК дж. и Лас Мигльо.
- Здравейте. Не се познаваме. Аз съм ТИК, Марио ТИК. Живея три метра над небето, но не съм ангел и нямам крила.
Лас Мигльо само го погледна с характерния си поглед: хм, не става за убиване - не е ангел, не е демон, не блести, какъв си ти бе? ДК джуниър беше потресен - още един претендент за Буба. Нееее, сълзите му текнаха от само себе си... (Нели)
Лас Мигльо, който плачеше мноого рядко, и то с по една единствена мъжка сълза, се почеса озадачен по ножа. После и по този от кожа. Почуди се кой от двата да вкара в ...употреба, но го домързя и си викна питие. Вратата на бара се отвори и касата се изпълни от едни рамене, а барът- от множество женски въздишки. Лас Муус не им обърна внимание, беше зает да цупи джукички и да гледа осъдително брат си. Даже тънката лигичка, спуснала се от ъгъла на устните Бубови не забеляза. (Краули)
***
През това време, някъде в една паралелна реалност, до която се стигаше с асансьор, нещата бяха различни. Свръх-тъп-град се назоваваше Клевъртаун, в него също живееха двама братя, но те бяха най-веселите вампири на света - Веселушко 1 и Веселушко 2. В този град дори не подозираха за съществуването на Буба, в тази реалност тя се беше гътнала при инцидент. Животът в малкото градче си течеше весело и щастливо. Един ден се случи нещо, което промени живота на всички, особено на В1 и В2... Предстоеше сватба. Още от сутринта сватбените камбани озвучаваха щастливо малкото градче. Жителите му весело махаха и се поздравяваха, навсякъде цареше празничност и приповдигнато настроение. Женеше се не кой да е, а самият Клаус, Санта Клаус. Неговата булка беше най-красивата жена на света. Косите и бяха с цвета на узрял овес, устните и червени и сочни като ягода, снагата и беше тънка като върбинка. Досетихте ли се? Дам, точно тя - Иванофф, главен летописец на Свръх-тъп-град. Ще се попитате - защо тази сватба промени животът на В1 и В2? Не, те не бяха влюбени в Иванофф. Не, те не бяха врагове на Клаус. Те бяха две малки весели вампиро-джуджета, а по стечение на обстоятелствата сватбата на Клаус беше на Бъдни вечер!!!. OMG, точно така - Клевъртаун се намираше в област Лапландия :shock: . Кой ще разнесе подаръците, Клаус и Иванофф ще имат първа брачна нощ. В1 и В2 не му мислеха много, викнаха на помощ братята Кривокрачко и Върлинчо. Всички заедно впрегнаха вълшебната шейна на Клаус, теглена от елените Вълчо и Двойничко и потеглиха. (Нели)
***
През това време в бара,където се бе появил и Лас Муус, оглеждан като сочен бут парче месо, въртящ се на шиш от женските очи, Гранде Д(р)ама Буба нервно дъвчеше мечът с маслини от мартинито си,защото никой мъж не й обръщаше внимание. Стана и гневна и напусна бара. Отвън видя това величествено животно,наречено Импала,закачено на дълъг и златен повод спокойно стоящо и ядящо трева, отиде до нея и я погали по красивата муцунка,сякаш там търсеше така желаното одобрение (дори и от животно), но уви, Импалата вдигна очи и кихна право в лицето на младата госпожица, съкрушена тя тръгна да бяга плачейки,но си изгуби едната обувка.
В това време Драма Куин Джуниър реши да излезе на въздух и какво да види - една обувка на земята ... (малката лисичка) Вдигна я внимателно, сякаш беше стъклена пантофка, ноздрите му се изпълниха с така познатата приятна миризма. Очите му се напълниха със сълзи... (Нели) Драма Куин Джуниър влезе отново в бара запъхтян, седна на лаптопа си, включи го към принтера на бара(не касовият) и стоя там близо 15 минути. След като изтекоха тези 15 минути, той бе направил флаер А4 формат, на който бе написал следното: "Който намери притежателката на тази красива обувка и я върне до Полунощ преди Нова Година, ще бъде Дъ Чузен Уан ще се омъжи за нея" Драма Куин Джуниър направи няколко копия,които разлепи на различни места,даже и пред бара,новината се разнесе през 9 планини,чак в 10-та,и така от цялата страна взеха да прииждат млади,богати и не толкова млади и богати ергени,които искаха да намерят сродната си душа. Дори Лас Кас долетя,тъй като бе в болничен няколко дни,заради лошо сложената инжекция. Сборният пункт бе в бара и всеки се чудеше как да намери тайнствената госпожица. Само Лас Муус каза отсечено "I don't give a sh*t, която и да е тя... " (малката лисичка)
***
Докато нашите герои умуваха и чакаха, там някъде на Север, в една друга реалност, една шейна летеше високо в небето. Кривокрачко яростно налагаше с камшик Двойничко, който всъщност беше сърна, докато В1 и В2 се чудеха защо нещо трепва в малките им сърчица след всеки удар. Изведнъж шейната се закова на място. "Боже мой", каза В2 ( при което нещо пробяга в съзнанието на В1, но той не му обърна внимание). Там, над гората, висеше един асансьор. Кривокрачко насочи елените в тази посока. Спускайки се към земята, те видяха невероятна гледка - три личности седяха около огъня и се грееха. Какво им е неверояното ще се запитате, на пръв поглед - нищо. Първият беше висок, рус и слаб. Очите му, сини като езера, гледаха жадно седналата срещу него нисичка жена. Тя не беше кой знае каква красавица, но около нея се носеше ореол от светлина. В този ореол беше вперил поглед и третия човек. Всичките бяха голи, което изуми нашите герои... (Нели)
- Той пак изяде всичката наденица. - измърмори по-нерусият и по-невисок мъж, все така вперил очи в ореола около девойката.
- Шшшшт. - каза тя. - След малко ще се отвори проходът, ако не ми пречиш на съсредоточаването.
- Крокодииииилеееееееееер! - изви глас високият, русия и синеокият. Сиянието около момичето изчезна с кратко "Пук!" (ИрПуц)
***
Да оставим за малко нашите герои и да се върнем на сватбата. Както разбрахме, денят беше прекрасен, слънцето целуваше с лъчите си лицата на хората, птичките пееха в такт с веселите камбани, дърветата се разлюляваха от вятъра, който този ден стопляше студения град. Точно на градския площад беше разположен най-красивия олтар на света, извезан с бели цветя и ръчно нарисувани зверове и птици. Гостите бях пристигнали и седяха по местата си. Младоженецът, облечен в червен костюм, стоеше изправен и чакаше с трепет. В този момент зазвуча музика, прекрасна мелодия, сравнима единствено с гласа на славей. И ето я и нея... пристъпваща в бялата си рокля, избродирана с малки диамантчета, проблясващи на фона на меката светлина. Воалът се вееше свободно, описвайки радостта, която струеше в сърцето и... (Нели)
Клаус като я видял и онемял. Иванофф била като паднал ангел, който току що е слязъл, за да омагьоса някой с красотата си. Тя тръгнала по червената пътека, която водела до олтара. Всички гости я гледали със затаен дъх. Пътеката била обсипана с розови листенца, а църквата била украсена с бели и розови рози. Докато Иванофф вървяла към олтара сърцето на Клаус препускало бясно и си мислел... (Мили)
... в този момент небето почерня, черни облаци закриха слънцето, птичките спряха да пеят, вятърът утихна. Всичко сякаш замръзна... Тогава в далечината се появи тя - Ивъл Куин Мо, от която земята и небето трепереха, най-страшните зверове се покланяха, а хората пребледняваха и побягваха, обезумели от страх. Единственото, което обичаше тя повече от самата себе си, беше Санта Клаус и не можеше да се примири, че сърцето му е отдадено на друга. Мо вдигна ръце, от тях излетяха мълнии и прорязаха сватбения олтар.... (Нели)
- Квостаатукаваштамама? - прогърмял гласът ѝ и пукнал една близка канара, която изпълнявала функцията на паметник в центъра на града. Всички се снишили, изумени от несъответствието между гръмовния глас и красивата миловидна физиономия. Мо щракнала с пръсти и внезапно от двете страни на ИванОФФ се появили две уродливи вампироджуджета, които я секунди я оковали в чугунени вериги и я закопчали за канарата, която в миналото била използвана за приковаване на девици, предлагани като храна на местния дракон. Той обаче бил умрял от затлъстяване преди стотина години и вече всички били забравили за него... (ИрПуц)
Гледката на прикованата му годеница и гадният кикот на най-заклетия му враг, бяха достатъчни да накарат миловидния старец да побеснее. Очите му се напълниха с кръв, бузите му се издуха, перчемът му затрептя развълнуван. С един скок достигна Мо и изтръгна сърцето и. Държащ все още пулсиращото и сърце в ръката си, той погледна изумената тълпа... (Нели)
...и впи зъби в него. В същия момент тялото на Мо се изправи, очите ѝ се отвориха, а от устните ѝ се подадоха зловещи бивни. Тълпата се паникьоса и пръсна във всики посоки. Вампироджуджетата не помръдваха от двете страни на канарата, за която бе прикована ИванОФФ, макар че Клаус започна да плюе кръв по тях, а кръвта бе отровна. (И тук вече ми се намесват "Стражите! Стражите!, та съвсем гювеч да стане.) Клетата девойка пищеше в захлас от ужас, а Клаус внезапно се парализира преди дори да е преполовил черното сърце на Мо. По опустелия площад отекнаха провлачени стъпки... (ИрПуц)Източник: ей тук
Очаква се продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар