Мини чийзкейкчета


Този пост го изтривам и пиша няколко пъти. Не мога да си събера мислите. Все си мисля за концертите това лято, които ще пропусна. Най – вече ме е яд до някъде за AC/DC и на – вече за Stone Sour. Не може ли на тези концерти да направят отделение за майки с малки деца?  И НИЕ СМЕ ХОРА ЕЙ. Надявам се и над моята кошарка да изгрее слънцето… някой ден. Някак си носталгично си спомням за Хелуина в студентски град. Ей кога мина това време, бяхме млади наивни, пиещи бири момичета. Спомням си и за първият си концерт (дали бях първи или втори курс?!). А ето, че аз имам вече дете, което се сдоби с боди Motorhead много по – рано от колкото аз с мойта фланелка Blind Guardian. Музиката за мен е религия, част от мен самата, а ходенето по концерти е като летенето със самолет – хем ме е страх (да не се разочаровам или ****), хем като излетя и УАУ. И продължавам и продължавам и дори да съм летяла доста, през океани и морета, накрая ме е страх да отида до Варна и да се върна. А като си дойда си викам **аси якото.

Затова реших да почерпя с малко хипер трипер шоколадови чийзкейкчета, гарниране с много, много сметана и малки парченца карамееееееееееееееел. Снимките за n – ти път не станаха такива каквито искам, за това пък кейкчетата станаха безобразно вкусни.

Идеята за мини чийзкекчета (ей тая дума разделено ли се пише или слято не разбрах) беше дълго обмисляна от мен. Дори си купих и цветни силиконови формички за мъфини за да мога да ги изпека, а след това и отделя от  формата, без да се разкашкат. След това реших, че искам да са хипер трипер шоколадови с един нежно размазващ се по небцето крем. Баба Мара като разбра, че в тях има сирене каза „бреййййййййй, то било адски вкусно“.  За целта си купих възможно най – какаовият шоколад – Lind Excellence 85 % coco. 🙂 Едно от кексчетата изядох с лъжичка още щом го извадих от фурната. Искам да отбележа, че и захарта беше малко, но нарочно. Преди няколко дни направих отровно розов ягодов кейк, който освен всичко останало беше и отровно сладък. Затова този път използвах по – малко захар. Обаче горната причина беше само извинение, истинската причина е че обожавам черен шоколад. Направо съм луда по него. Ама кактои да  е  стига съм се обяснявала, по – добре да напиша рецептата преди да съм я забравила. Казах ли че рецептата е пълна импровизация?!

За блата:

  • 150 гр какаови бисквити
  • 1 шепа лешници
  • 1 с. л. какао
  • 1 к. ч. захар
  • 3 с. л. масло
  • 1 с. л. фъстъчено масло

За пълнежа:

  • 100 гр. Lind Excellence 85 %
  • 250 гр. заквасена сметана
  • 1 ч. ч. течна сметана
  • 1 с. л. какао
  • 1 1/2 ч. ч. пудра захар
  • 1 опаковка Philadelphia original
  • 2 яйца

За гарниране:

  • 250 мл. течна сметана
  • 1 ч. ч. пудра захар
  • 1 ч. ч. захар

Бисквитките и лешниците се смилат в робот. Добавят се захарта и какаото, а след това, кравето и фъстъчено масло. Всичко хубаво се обърква докато всичките бисквитки се омаслят. Взема се малка част от сместа и се разпределя в силиконовите форми за мъфини, така че да се образува малко блатче.  Всички продукти за пълнежа трябва да са със стайна температура. Шоколада се разтапя на водна баня. Останалите продукти се смесват и се разбиват с миксер или робот до хомогенизиранято им. Важно е да не се разбива много, тъй като по – дългото разбиване инкорпорира въздух в сместа. Той  се освобождава при печене и причинява напукване на кейка, но за това друг път. Към сместа се добавя разтопеният шоколад и бавно се разбърква (с дървена лъжица) докато се усвои шоколада. С лъжичка се сипва от сместа  върху блатчетата, докато се напълнят формите. Пекат се около 30 мин в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се на водна баня! След като кейкчетата се охладят се поставят в хладилника, когато се втвърдят по – лесно се изваждат от формата. 😉

С остатъкът от смесите направих супер трупер тънка шоколадова чийзкейкова тортичка или нещо подобно. Ужасно вкусно, вече я поизядох малко. 😦 сметаната се разбива до твърдо заедно с пудрата захар, а кристалната захар се карамелизира. Накапва се върху хартия за печене. Със сметаната се гарнират кексчетата и тортичката. Отгоре се поръсва карамела.

Пожелавам ви добър апетит. Споделете чийзкейка с някой, който обичате… И го нацелувайте едно хубаво, както вика една баба! 🙂

П. П.  Вяра черпи за рожденият ден. Във вторник стана на 3 месеца. 🙂

8 thoughts on “Мини чийзкейкчета

Add yours

  1. Леле!
    Това е сигурно единствената сложна рецепта в целия свят, която от раз реших, че задължително трябва да опитам!
    Не знам кого харесвам повече – баба Мара или Вяра :)))))
    А пък аз да ти кажа да не се тревожиш за концертите, сега си имаш по-голяма беля 🙂 Знаеш ли по коя дума ще те индексират от утре търсачките, след този пост за „малко хипер ТРИПЕР шоколадови чийзкейкчета“?

    1. Хей Светлина, рецептата хич не е трудна. Вярно е има много точки, но чийзкейковете са супер лесни. 🙂 Стефан каза, че снощи концерта на AC/DC е бил страхотен и аз малко му завидях – благородно разбира се! 🙂 А пък иначе много се кефя напоследък на тези изрази „хипер трипер“ и „супер трупер“ – а търсачките да си гледат работата, поне има рима! 🙂

  2. Ей Маги… това звучи (и изглежда) като олимпийско постижение… Как ми се доядоха хипер-кейкчета 🙂 Поздравления!! Блазе и на Вяра, че има кой да и готви такива вкусотии.

  3. Mаги, прекрасни са тези хипер трипер ….
    Обичам и чийзкейк, и натурален шоколад :)))
    Така, че ще ги пробвам.
    А ти нацелувай малката хубавица!
    Поздрави!

    1. Дани благодаря ти. Целувам я, целувам. Останах без устни, а тя без бузи. Сега съм си казала, че ще спра ама пусто не става! Поздрави и на теб!

Вашият коментар

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Нагоре ↑