Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия - чл. 1 от Закона за наследството (ЗН). Общите разпоредби на закона са отразени в глава първа, чл. 1-4.
Наследява се или по закон или чрез завещание.
Не може да наследява само този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия и други престъпления, отразени в чл. 3, ал. б, в и чл. 4.
Законовите разпоредби за наследство по закон са уредени в глава втора на ЗН, чл. 5-12.
Наследяват по равни части децата на починалия (и осиновените от него), а ако не е оставил такива или други нисходящи - родителите или оня от тях, който е жив, както и братя и сестри.
Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Той получава половината от наследството, когато наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, но само при положение, че наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техните низходящи, той получава 1/3 от наследството в първия случай и половината във втория. Съпругът получава цялото наследство, ако няма описаните до тук наследници.
Низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничения на степените. Починалите преди наследодателя се заместват само от своите деца или внуци. Наследяването в тези случаи става по коляно.
Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, земеделски инвентар, и др. Сънаследници, които преживе на наследодателя са помогнали да се увеличи наследството, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза (в имот, пари).
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Наследството се получава от държавата, когато няма лица, които могат да наследяват или всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.
Законовите разпоредби са уредени в глава трета на Закона за наследството, чл. 13-47.
По завещание могат да наследяват физически и юридически лица. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущестъво в полза на наследниците си по закон, в полза на държавата и на обществените организации (чл. 14, ал. 2). В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, тежест или срок - начален или краен.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Когато починалият е бездетен, съпругът се конкурира с неговите родители или с този от тях, който е жив.
Възрастни бездетни съпрузи могат със завещание да отстранят от наследяване наследниците от трети ред – братя и сестри или техните деца, като направят завещание в полза един на друг, тъй като тези роднини нямат право на запазена част от наследството и не могат да атакуват завещанията пред съда.
След смъртта на едно лице неговите наследници се призовават към наследяване в определена поредност.
Редът на наследяване се определя със закон. Наследниците са определени в редове. Първи се призовават към наследяване децата, втори – родителите, трети – възходящите от втора и по-голяма степен на родство по права линия (баба и дядо, прабаба и прадядо) и братя и сестри. Когато наследодателя има съпруг, той се включва към наследниците от всеки един ред и наследява заедно с роднините от този ред.
Когато някой е имал повече от един брак, наследява този съпруг, който е бил в брачно отношение с наследодателя към деня на неговата смърт.
При определяне наследствената част на съпруга важна роля играе продължителността на брака. При брак до 10 години преживелият съпруг има право на ½ от наследството. Към наследяване се призовават възходящите от втора и по-горна степен на родство по права линия и братя и сестри, когато наследодателят е бездетен и няма живи родители. В този случай съпругът наследява заедно с тях 1/3 от наследството. При навършени 10 и повече години от сключване на брака, делът на преживелия съпруг е 2/3, а при бездетен наследовател и не живи родители – ½.
Съгласно сега действащия закон за наследство делът на съпруга е равен на дела на всяко дете. Ако децата на починалия съпруг са починали, те се заместват от своите деца.
Съпругът наследява заедно с децата както личното имущество на наследодателя, така и половината от прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност. Цялото наследство се получава от преживелия съпруг, ако наследодателят е бездетен, няма живи родители или възходящи от погорна степен, няма братя и сестри.
При развод Законът предвижда, че завещанието губи своята сила, без да е било отменено изрично или мълчаливо (с друго завещание). Това законодателно решение се основава на предположението, че завещателят не би облагодетелствал лицето, което вече не му е съпруг. При това въпросът чия е вината за разтрогване на брака няма значение.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди (чл.104 от Семейния кодекс).
При откриване на процедура за онаследяване данъчно задължените лица - наследници по закон, по завещание или техни законни представители са длъжни в срок от шест месеца да подадат декларация в данъчната служба на последното местоживеене на наследодателя.
Подадената в срок декларация от един наследник ползват и останалите (ако има такива). Формулярът включва полученото наследство по вид, по местонахождение и оценка.
Законът предвижда глоба, ако не е спазен срока
на подаване на декларацията или ако в документа има невярна информация.
”С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.” (Закон за местните данъци и такси)
Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по съответни таблици и се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
От данък се освобождават: имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг или при производствени аварии и природни бедствия, както и обикновената покъщнина, дребния земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти, предметите на изкуството, автор, на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничения, а по съребрена - до четвърта степен, имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
Според Закона за местните данъци и такси с данък върху наследствата се облагат наследените по завещание имущества в страната или чужбина на български граждани,
както и имущества в страната на чужди граждани.
Това означава, че данък наследство се дължи в два случая:
Полученото по завещание от чужд гражданин имущество (пари, недвижими имоти, леки автомобили и др.), което се намира в чужбина, не подлежи на облагане с данък наследство в България.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
Отказът от наследство е едностранен формален акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приема наследството. Или с други думи казано – отказът от наследяване представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване.
Приемането на наследството не винаги носи допълнителни блага и увеличаване на богатствата на наследника. В практиката има случаи, когато се наследяват само негативи: задължения към държавата, към общински органи, към юридически и физически лица.
При това положение отказът от наследство е логичен и разумен акт. Тези въпроси са разгледани в чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.
Попълва се Молба-декларация до Районния съд, в района на който е открито наследството, за отказ от наследство. Тази декларация е с ясен и недвусмислен текст. Добре е Нотариус да узакони подписа на лицето, което се отказва от наследството, въпреки че това не е задължително по закон. Документът се вписва в специална книга на съответния Районен съд. В момента на вписването отказът произвежда своето действие.
Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът, на който и да е от тях. В същото време частта на този, който се е отрекъл от наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Всеки, който е решил да направи отказ от наследство или вече е направил, трябва да знае, че отказът е безусловен. Той не може да е в полза на определено лице под условие, или за определен срок, нито от наследяването на точно определен имот, или на част от него. В такива случаи отказът е недействителен.
За да се направи отказ, наследникът не трябва преди това да е приемал наследството по какъвто и да е начин – изрично или мълчаливо. Например: да си вади удостоверение за наследници, да плаща данъци на имущество от наследствената маса и т. н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството и отказът му става недействителен.
Ако се откаже един от двамата съпрузи, наследството ще се подели наравно между децата. Ако се откаже едно от децата, наследството ще се подели от останалите деца и преживелия съпруг. Трябва да се внимава при отказ от наследство от всичките деца, защото тогава преживелият съпруг ще получи цялото наследство.
Отказът от наследстото на единия родител не означава автоматично отказ от наследството на другия родител.
При укриване на наследство, наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Важно е да се знае, че според чл. 56 от Закона за наследството (ЗН) кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за наличие на отказ, но не по-късно от три години след него. Такива случаи съществуват, макар и трудни за реализиране като възможност и във времето.
Възможен е и следният вариант – наследникът не заявява воля, т. е. нито приема, нито отказва наследството. Тогава, по искане на всеки заинтересуван (кредитор, наследник, Община, Държава), Районният съдия призовава лицето, което има право да наследява, като му определя срок, за да заяви волята си. Ако има заведено дело срещу наследника, срокът, в който трябва да заяви волята си за приемане или отказ, се определя от съда. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
По правило отказът е добър вариант, за да не се приемат евентуални или реални налични дългове на наследодателя.
0тказ от наследството чрез завещание може да се предяви (чл.22 от ЗН) по същата процедура чрез писмено заявление.
ВАЖНО!
Отказът от наследство се извършва само за цялото имущество, не и за част от него.
Отказът от наследство е абсолютно безусловен. Веднъж направен той важи завинаги и не може да се отменя по грешка.
| [« Назад] | [Съдържание] | [Напред »] |
| завещание | делба |