Д-р Красимир Атанасов, ендокринолог: ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА СТРАДА ОТ СТРЕС И ЛИПСА НА ЙОД

От ин­тер­вюто с д-р Кра­си­мир Ата­на­сов ще на­у­чи­те по­ве­че за щи­то­вид­на­та жле­за.

- Д-р Ата­на­сов, мно­го от мо­и­те поз­на­ти стра­дат от за­бо­ля­ва­ния на щи­то­вид­на­та жле­за и всич­ки те или са при­е­ма­ли, или още при­е­мат хор­мо­нал­ни пре­па­ра­ти. Но на­ли та­зи те­ра­пия да­ва стра­нич­ни ефек­ти? Ни­ма то­ва е един­с­т­ве­ни­ят из­ход?
- В мно­го кли­ни­ки хор­мо­но­те­ра­пи­я­та се при­ла­га ка­то край­на мяр­ка. Са­мо ко­га­то хи­рур­гич­на­та на­ме­са ве­че е не­из­беж­на. Хор­мо­ни­те ус­ко­ря­ват за­гу­ба­та на кос­т­на­ ма­са, во­дят до из­ме­не­ния в сър­деч­ни­те клет­ки. Има и дру­ги не­же­ла­тел­ни пос­лед­с­т­вия. За­то­ва съв­ре­мен­ни­те ен­док­ри­но­ло­зи

пред­по­чи­тат сис­тем­но­то ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние

Цел­та на та­ко­ва ле­че­ние е да се въз­с­та­но­ви хор­мо­нал­ни­ят ба­ланс в ор­га­низ­ма. Но ве­че ка­то че ли и то­зи вид ле­че­ние не е дос­та­тъч­ен. При­ла­гат се съв­сем но­ви ме­то­ди, ко­и­то мо­же би ще се ока­жат ре­ше­ни­е­то на проб­ле­ма с то­зи ор­ган.
- За­що през пос­лед­ни­те го­ди­ни се от­де­ля та­ко­ва го­ля­мо вни­ма­ние на проб­ле­ми­те на щи­то­вид­на­та жле­за?
- За­що­то имен­но тя ре­гу­ли­ра ця­ла­та об­мя­на на ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма, тя оп­ре­де­ля ра­бо­та­та на сър­деч­но­съ­до­ва­та и цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Та­зи мал­ка жле­за кон­т­ро­ли­ра пси­хо­е­мо­ци­о­нал­на­та и по­ло­вата дей­ност чрез хор­мо­ни­те ти­рок­син и три­йод­ти­ро­нин. Тя е на­ши­ят ма­лък раз­п­ре­де­ли­тел на енер­гия.
- Ис­ка­те да ка­же­те, че от щи­то­вид­на­та жле­за за­ви­си кол­ко енер­гия по­лу­ча­ва все­ки един ор­ган?
- Да, ро­ля­та на щи­то­вид­на­та жле­за е уни­кал­на, за­то­ва я на­ри­ча­ме ди­ри­гент на ор­кес­тъ­ра на “ад­ре­на­ли­но­ва­та енер­гия”. Ад­ре­на­ли­нът се ус­во­я­ва чрез ад­ре­на­ли­но­ви­те ре­цеп­то­ри на те­зи ор­га­ни, ко­и­то тряб­ва да ра­бо­тят уси­ле­но в кон­к­рет­на си­ту­а­ция. Те ак­тив­но пог­лъ­щат от­де­ле­на­та енер­гия и по то­зи на­чин из­пъл­ня­ват за­да­чи­те си. При оби­чай­ни си­ту­а­ции са ак­тив­ни са­мо 30 % от ад­ре­на­ли­но­ви­те ре­цеп­то­ри, а 70 % ос­та­ват в ре­зерв, кой­то ще се за­дей­с­т­ва в слу­чай на не­об­хо­ди­мост.
- Вяр­но ли е, че ос­нов­на при­чи­на за на­ру­ша­ва­не ра­бо­та­та на щи­то­вид­на­та жле­за е не­дос­ти­гът на йод, по­лу­ча­ван с хра­на­та и во­да­та?
- Не е съв­сем вяр­но. Не­дос­ти­гът на йод е ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни за хи­по­фун­к­ция на жле­за­та, т.е. хи­по­ти­ре­оидо­за. Щи­то­вид­на­та жле­за е един­с­т­ве­ни­ят ор­ган, кой­то се нуж­дае от то­зи ми­не­рал, а ор­га­низ­мът не го про­из­веж­да. Дру­га­та при­чи­на за ней­на­та по­ни­же­на фун­к­ция е ге­не­тич­на. Но тя се сре­ща мно­го ряд­ко.
Що се от­на­ся до хи­пер­ти­ре­о­идоза­та, т.е. по­ви­ше­на фун­к­ция на жле­за­та, в та­зи си­ту­а­ция

ви­нов­ник пре­ди всич­ко е стре­сът

Ка­то ре­ак­ция на то­зи стрес щи­то­вид­на­та жле­за из­ра­бот­ва из­лиш­но ко­ли­чес­т­во ти­рок­син. То­ва во­ди до въз­ник­ва­не на та­хи­кар­дия и дру­ги сим­п­то­ми на бо­лест­та.
- А в как­во се из­ра­зя­ва но­ва­та ме­то­ди­ка за те­ра­пев­тич­но ле­че­ние на хи­по- и хи­пер­ти­ре­о­идоза?
- Ос­вен пред­пис­ва­не­то на пре­па­ра­ти­те за сти­му­ли­ра­не или по­тис­ка­не фун­к­ци­и­те на жле­за­та, се при­ла­гат и дру­ги под­хо­ди, за да є се по­мог­не да се спра­ви със сво­и­те за­дъл­же­ния.

Се­га ве­че има нов ди­аг­нос­ти­чен ме­тод, кой­то поз­во­ля­ва да се ви­ди как ра­бо­ти един или друг ор­ган. То­ва е ди­аг­нос­ти­ка на кле­тъч­ния ме­та­бо­ли­зъм - уни­ка­лен ме­тод, кой­то ня­ма ана­лог в све­та и е раз­ра­бо­тен под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ди­рек­то­ра на Мос­ков­с­кия ин­с­ти­тут по ки­бер­не­тич­на ме­ди­ци­на Алек­сан­д­ра Ав­ша­лу­мо­ва. С по­мощ­та на то­зи аб­со­лют­но бе­зо­па­сен ме­тод се от­к­ри­ват скри­ти­те па­то­ло­гии в ра­бо­та­та на щи­то­вид­на­та жле­за и сте­пен­та на на­ру­ше­ние на ней­ни­те фун­к­ции. Оп­ре­де­ля се пър­воп­ри­чи­на­та за за­бо­ля­ва­не­то, прос­ле­дя­ва се ре­ак­ци­я­та към кон­к­ре­тен ле­кар­с­т­вен пре­па­рат. Чрез ди­аг­нос­ти­ка на кле­тъч­ния ме­та­бо­ли­зъм ста­ва яс­но, че ня­кои пре­па­ра­ти, доб­ре из­вес­т­ни в съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на, ре­гу­ли­рат фун­к­ци­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за. По-ра­но те не се при­е­ма­ха ак­тив­но.

Ос­вен то­ва се оказ­ва, че ля­ва­та и дяс­на­та част на щи­то­вид­на­та жле­за ра­бо­тят по раз­ли­чен на­чин: ед­на­та част мо­же да е хи­пе­рак­тив­на, а дру­га­та - хи­по­ак­тив­на или в нор­ма. И то­ва ста­ва яс­но бла­го­да­ре­ние на но­ва­та ме­то­ди­ка. Спе­ци­а­лис­ти­те са раз­ра­бо­ти­ли спе­ци­ал­на ди­аг­нос­тич­на прог­ра­ма, чи­я­то цел е мак­си­мал­но ефикасно ле­че­ние. Към все­ки проб­лем се под­хож­да ком­п­лек­с­но - про­веж­да се пъл­но из­с­лед­ва­не на ор­га­низ­ма и въз ос­но­ва на по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти се наз­на­ча­ва ин­ди­ви­ду­ал­на схе­ма на ле­че­ние и то­ва е т.нар. им­пул­с­на те­ра­пия, ко­я­то да­ва ве­ли­ко­леп­ни ре­зул­та­ти. Та­ка на мно­го бол­ни се по­ма­га да

из­бег­нат опе­ра­ци­я­та, а съ­що и да не при­бяг­ват до хор­мо­нал­на те­ра­пия

- Д-р Ата­на­сов, а вяр­но ли е то­ва, че по­я­вя­ва­не­то на ка­ри­ес ди­рек­т­но е свър­за­но с неп­ра­вил­на­та ра­бо­та на щи­то­вид­на­та жле­за?
- Аб­со­лют­но вяр­но! Не заб­ра­вяй­те, че ця­ла­та ми­не­рал­на об­мя­на, как­то и със­то­я­ни­е­то на кос­т­но-мус­кул­на­та сис­те­ма, са “във вла­де­ние” на щи­то­вид­на­та жле­за. Мо­же­те по пет пъ­ти на ден да си чис­ти­те зъ­би­те и да из­п­лак­ва­те ус­та­та с де­зин­фек­ци­ра­щи раз­т­во­ри, но ако в щи­то­вид­на­та жле­за има на­ру­ше­ние, ня­ма да из­бег­не­те ка­ри­е­са. И не са­мо ка­ри­е­са. Бър­зо оре­дя­ва­щи­те ко­си, чуп­ли­ви­те нок­ти, ос­те­о­по­ро­за­та при же­ни­те, се­ри­оз­ни­те на­ру­ше­ния в сър­деч­но­съ­до­ва­та сис­те­ма и не на пос­лед­но мяс­то ве­ро­ят­ност­та от раз­ви­тие на ин­султ и ин­фаркт -

всич­ко то­ва е след­с­т­вие от на­ру­ше­на фун­к­ция на та­зи жле­за

- На­ис­ти­на ли всич­ко е тол­ко­ва се­ри­оз­но?
- Всъщ­ност най-важ­но е ни­во­то на кал­ций в кръв­та ви­на­ги да бъ­де пос­то­ян­но. По­ни­жа­ва­не­то или по­ви­ша­ва­не­то на не­го­во­то ни­во мо­же да до­ве­де до сър­деч­но­съ­до­ва ка­тас­т­ро­фа. За под­дър­жа­не на то­ва ни­во кон­т­ро­ли­ра­ща­та ор­га­низ­ма сис­те­ма съ­би­ра кал­ция от всич­ки тъ­ка­ни и ор­га­ни. Но­ва­та ме­то­ди­ка включ­ва спек­т­ра­лен ана­лиз на ко­си­те и нок­ти­те за на­лич­ни­те мик­ро­е­ле­мен­ти. Бла­го­да­ре­ние на то­ва се раз­би­ра ре­ал­но­то съ­дър­жа­ние на кал­ций в ор­га­низ­ма.
- Как­ва е при­чи­на­та на­ру­ше­ни­я­та в ра­бо­та­та на щи­то­вид­на­та жле­за да се сре­щат 4 пъ­ти по-чес­то при же­ни­те, от­кол­ко­то при мъ­же­те? За­що та­зи мал­ка жле­за е та­ка важ­на за жен­с­кия ор­га­ни­зъм?
- За­що­то при­ро­да­та е пре­доп­ре­де­ли­ла же­ни­те да раж­дат. И, за раз­ли­ка от мъж­кия ор­га­ни­зъм, жен­с­ки­ят през по-го­ля­ма­та част от жи­во­та си ра­бо­ти в сло­жен цик­ли­чен ре­жим. Той се оп­ре­де­ля от два­та по­ло­ви хор­мо­на-ан­та­го­нис­ти - ес­т­ро­ген и про­гес­те­рон. А ба­лан­сът на те­зи два хор­мо­на се под­дър­жа от щи­то­вид­на­та жле­за. През пър­ва­та фа­за на ци­къ­ла - пре­ди ову­ла­ци­я­та - дей­с­т­ват ес­т­ро­ге­ни­те. Те сти­му­ли­рат де­ле­не­то на по­ло­ви­те клет­ки, ен­до­мет­ри­ят се раз­рас­т­ва и се гот­ви да при­е­ме и за­дър­жи оп­ло­де­на­та яй­цек­лет­ка. Не є да­ва въз­мож­ност да се из­п­лъз­не. Ако не настъпи ову­ла­ция, ни­во­то на ес­т­ро­ге­ни­те спа­да и на пре­ден план из­ли­за про­гес­те­ро­нът. Та­ка за­поч­ва вто­ра­та по­ло­ви­на на ци­къ­ла. Не­из­пол­з­ва­ни­те клет­ки уми­рат и през мен­с­т­ру­ал­ния пе­ри­од се из­х­вър­лят от ор­га­низ­ма. Ако щи­то­вид­на­та жле­за ста­не хи­пе­рак­тив­на, ко­ли­чес­т­во­то из­ра­бот­ва­ни ес­т­ро­ге­ни ряз­ко се уве­ли­ча­ва и ба­лан­сът се на­ру­ша­ва. Про­гес­те­ро­нът ка­тас­т­ро­фал­но спа­да, той е в със­то­я­ние да уни­що­жи са­мо ед­на мал­ка част от не­нуж­ни­те мър­т­ви клет­ки, а ми­ли­о­ни ос­та­ват нев­ре­ди­ми. И та­зи кар­ти­на се пов­та­ря от ци­къл на ци­къл - ко­ли­чес­т­во­то из­лиш­ни клет­ки пос­те­пен­но се уве­ли­ча­ва и нат­руп­ва.
- И как се спра­вя ор­га­низ­мът с тях?
- Хи­по­фи­за­та и хи­по­та­ла­му­сът са те­зи, ко­и­то тряб­ва да “от­го­во­рят” на то­зи въп­рос - как­во да пра­вят с те­зи ни­ко­му не­нуж­ни клет­ки? Ва­ри­ан­ти­те са три: ло­ка­ли­зи­рат ги в млеч­ни­те жле­зи, ен­до­мет­рия и мат­ка­та. Но как­во по­лу­ча­ва же­на­та в ре­зул­тат на то­ва? Мас­то­па­тия, фиб­ро­а­де­ном, ен­до­мет­ри­о­за, ми­о­ма. И се за­поч­ва ле­че­ние за пре­мах­ва­не на всич­ки те­зи бо­лес­ти. Но ка­къв сми­съл има да се от­с­т­ра­ня­ва ми­о­ма­та по хи­рур­ги­чен път? Ка­къв сми­съл има да се при­е­мат хор­мо­ни с на­деж­да­та да се из­ле­ку­ват мас­то­па­ти­я­та и ен­до­мет­ри­о­за­та? За­що­то всич­ки те­зи мер­ки во­дят до неп­ред­с­ка­зу­е­ми пос­лед­с­т­вия. За­то­ва е нуж­но да се от­с­т­ра­ни при­чи­на­та. Т.е. пре­ди всич­ко да се нор­ма­ли­зи­ра ес­т­ро­ге­но-про­гес­те­ро­но­ви­ят ба­ланс. А то­ва мо­же да ста­не

чрез въз­с­та­но­вя­ва­не ра­бо­та­та на ця­ла­та ен­док­рин­на сис­те­ма

- А ви­на­ги ли за­бо­ля­ва­ни­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за се раз­ви­ват след раж­да­не­то, ко­га­то ос­вен хор­мо­нал­ни­те из­ме­не­ния се уве­ли­ча­ва и щи­то­вид­на­та жле­за?
- Всич­ко е ин­ди­ви­ду­ал­но и за­ви­си от ор­га­низ­ма на же­на­та, от ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то е про­тек­ла ней­на­та бре­мен­ност, и от то­ва да­ли пре­ди бре­мен­ност­та е стра­да­ла от хи­по- или хи­пер­ти­ре­о­идоза. Но то­ва, ко­е­то чес­то се наб­лю­да­ва, е, че през пър­ви­те две го­ди­ни след раж­да­не­то щи­то­вид­на­та жле­за на же­на­та не­ви­на­ги ра­бо­ти пра­вил­но.

То­ва всъщ­ност е т.нар. след­ро­до­ва деп­ре­сия

Не ста­ва ду­ма ни­то за хи­по-, ни­то за хи­пер­фун­к­ция. Ен­док­ри­но­ло­зи­те пре­по­ръч­ват на всич­ки же­ни след пе­ри­о­да на кър­ме­не да се под­ло­жат на курс по ре­ха­би­ли­та­ция. Той по­ма­га да се ко­ри­ги­ра ра­бо­та­та на щи­то­вид­на­та жле­за. И не са­мо - ко­га­то наб­ли­жат 45-50 го­ди­ни, ще из­бег­нат всич­ки проб­ле­ми със здра­ве­то, свързани с хор­мо­нал­ни­те из­ме­не­ния.

Ед­но ин­тер­вю на Яна БО­ЯД­ЖИ­Е­ВА