🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

"Моите финанси": Може ли взаимен фонд да замести банковия влог?

Схемите с нисък риск дават повече гъвкавост, ако искате постоянно да разполагате с парите си

Нискорисковите фондове могат да са добра алтернатива на депозитите и за лични сметки, и за фирмени средства. Имайте предвид, че доходността по тях не е гарантирана.
Нискорисковите фондове могат да са добра алтернатива на депозитите и за лични сметки, и за фирмени средства. Имайте предвид, че доходността по тях не е гарантирана.
Нискорисковите фондове могат да са добра алтернатива на депозитите и за лични сметки, и за фирмени средства. Имайте предвид, че доходността по тях не е гарантирана.    ©  Юлия Лазарова
Нискорисковите фондове могат да са добра алтернатива на депозитите и за лични сметки, и за фирмени средства. Имайте предвид, че доходността по тях не е гарантирана.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е от рубриката "Моите финанси". Ако имате въпроси, свързани с личните финанси, пишете ни на [email protected], или в коментарите под материала. Можете да ни следите през страницата на в. "Капитал" във Facebook, както и в Twitter на twitter.com/MyFinancesBG

Къде да съхраняваш лични или служебни пари, които постоянно могат да ти потрябват? Подобен въпрос преди няколко седмици ми зададе управител на компания, на която почти всеки ден се налага да плаща различни суми и често получава приходи, които трябва да съхранява. Алтернативата "в сейфа" не е много удачна за служебни финанси, а и за личните – парите там не носят абсолютно никакъв доход, инфлацията намалява стойността им, има риск от кражби, а и прави възможността да ги използваш силно зависима от достъпа до въпросния сейф.

Нещо като гъвкав депозит

Едната алтернатива е банковата сметка, широко използвана и от физически, и от юридически лица. Щом е за разплащане, тя позволява бърза ликвидност и лесен достъп до парите. Но този тип сметки имат и такси, които при постоянна нужда от използване на парите никак не са малки. Освен това има и момент на предварителното уведомяване, когато се налага теглене на по-големи суми. Алтернатива на банковите сметки са нискорисковите взаимни фондове – те са еднакви и за физически, и за юридически лица, за условията по тях няма никакво значение колко големи са сумите, а и като цяло този тип вложения позволяват много по-голяма гъвкавост.

Една основна разлика между тях и банковите депозити – при взаимните фондове няма нужда да чакате падеж, за да изтеглите пари без да губите лихва. Доходността им се изчислява към всеки работен ден и независимо колко време са стояли парите, имате право на получената за периода доходност. Предполагаме, че искате и да получавате някакъв доход срещу парите си, т.е. не сравняваме разплащателна сметка. При нея, дори да се начислява лихва, тя е много малка.

Пример – ако откриете месечен депозит от 10 хил. лв., ще можете да внасяте без ограничение, но щом изтеглите пари извън датата на падежа, то няма да получите договорената лихва, а много по-ниска. Същите пари, внесени във взаимен фонд, могат да се теглят – всичките или част, след две, три седмици, след няколко месеца, а заедно с внесеното ще получите и доходът, който е направил фондът за този период. Важно е да имате предвид една основна разлика между банковите депозити и фондовете – при фондовете няма гарантирана доходност. Взаимните схеми нямат и гаранционни лимити, които да се покриват при финансови затруднения, каквито имат банките при фалит. От юридическа гледна точка фондовете не фалират – парите в тях са отделени от тези на управляващото дружество, което може и да прекрати дейност. Но обичайно докато се стигне до този момент, ще усетите по ниската доходност, че нещо не е наред. Ако ли пък резултатите са добри, дори ден преди закриване на дружеството, имате право да получите веднага парите си, заедно с дохода.

Досега има случай на закрити управляващи дружества – например "Стандарт асет мениджмънт", чиито фондове бяха поети от "Конкорд асет мениджмънт", като сметките на инвеститорите просто преминаха от една компания към друга.

Разходите и рискът

И при фондовете има такси, подобно на банковите, но специално при нискорисковите те са много ниски. Този тип схеми инвестират голяма част от парите си в инструменти като банкови депозити, държавни ценни книжа и облигации, и като големи клиенти могат да договарят и по-високи лихви от банките, и по-лесен достъп до пазара на дългови инструменти. Доходът от тях се натрупва еднакво за всички, които са вложили пари във фонда, като той се намалява с таксите. Някои фондове имат по-ниски такси за инвестиция, която е стояла по-дълъг период – например над 120 дни. Допреди около година фондовете на паричния пазар бяха силно предпочитани за по-консервативна инвестиция, но с промени в нормативната уредба част от тях трябваше да променят имената си и получиха повече възможности за инвестиции. Типичните фондове на паричния пазар инвестират основно в различни видове депозити.

"Предимствата на фондовете на паричен пазар и консервативните фондове са основно по линия на гъвкавостта, която те осигуряват. Тя върви заедно с по-висока или сходна на депозита доходност. В този смисъл те са подходящи както за физически лица, които търсят нисък риск и алтернатива на банковия депозит, както и за фирми, които могат да използват нискорисковите фондове за вложение на временно свободни средства", обясни Надя Неделчева, портфолио мениджър в "Карол капитал мениджмънт". Тя изтъкна и още едно тяхно предимство – липсата на данъци върху печалбата, за разлика от депозитите, където продължава да има данък върху лихвата.

От "Елана фонд мениджмънт" съветват, ако инвеститорът има спестявания, на които иска да разчита като оборотни средства или да ги използва в по-краткосрочен план (до 1 година), добре е да избере фонд с ниско рисков профил. Най-пълен списък с фондовете на българските управляващи дружества може да намерите на сайта на асоциацията им – baud.bg, където всеки ден се публикува информация за цената на емитиране, обратно изкупуване и активите на всеки фонд. Там няма данни само за няколко дружества, които не са членове на Българската асоциация на управляващите дружества – те обявяват цени на собствените си сайтове, както и в Комисията за финансов надзор (КФН). В портала на КФН събирането на данни ще ви отнеме доста повече време, тъй като те се обявяват фонд по фонд, а не в обща таблица.

Въпроси и отговори:

Каква доходност носят нискорисковите фондове и тя гарантирана ли е?

Приблизително такава, каквато носи един депозит – 4-5-6% на година. Гаранция няма – при взаимните фондове е възможно да изгубите вложените пари. Това важи основно за рисковите, насочени към инвестиции в акции и в по-малка степен – за балансираните. За нискорисковите вероятността от загуби е малка, защото те влагат основно в депозити, ДЦК и облигации. Все пак риск има и за да го избегнете, е добре да проучите историята на фонда и мениджърите, които го управляват.

Мога ли да тегля пари когато искам?

Да, заедно с натрупаната доходност за времето, през което са стояли във фонда. Необходимо е да подадете заявление за обратно изкупуване, т.е. да върнете дяловете, срещу което да получите парите си. Поръчката се изпълнява по следващата обявена цена за изкупуване. Т.е. ако подадете в сряда, а фондът публикува цени в понеделник и петък, то сумата ви за получаване ще се изчисли по цена от петък. Парите се получават на следващия ден, след който се обявява цената, което в горния пример значи понеделник, освен ако събота не е работен ден.

Трябва ли да минавам през банка?

Да, за по-големи суми преводите се правят по банкови сметки, но за по-малки може да внасяте и теглите на каса. Дължи се такса за банков превод. Имайте предвид и дали фондът е деноминиран в евро или долари – при плаващ курс може да се окажете с по-малка или по-голяма сума за получаване.

По-ниски ли са таксите, отколкото при депозит?

При нискорисковите схеми таксите са много по-ниски, отколкото при балансираните и рисковите фондове. Можете да си ги сметнете много лесно – сравнявате към един и същ ден цената на емитиране, т.е. цената, по която се продават дялове, с тази за обратно изкупуване. Стойността за обратното изкупуване е сумата, която ще ви платят за един дял. И двете цени се променят в зависимост от доходността, постигната от фонда.

Кой контролира взаимните фондове?

Това е Комисията за финансов надзор, а контролът върху тях е аналогичен на този върху банките. Управляващите дружества работят с лиценз и на сайта на комисията може да направите справка кой има такъв, кога го е получил, налагани ли са санкции. Дружествата са длъжни да публикуват отчети, има изисквания към акционерите им, мениджърите на фондовете, начина на инвестиране на парите – той не може да се отклонява сериозно от това, което е заложено в проспекта му. Проспектите със стратегиите са достъпни на сайтовете на всяко управляващо дружество.

14 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    today avatar :-?
    Изо Дзадзе
    • - 3
    • + 33

    За мене е рисковано набиването на пари в български взаимен фонд, те в какво инвестират, в Кремиковци, или в холдингите на В.Божков? Или в "Енергони"?
    Пък и КФН как точно ги контролира?

    Нередност?
  • 2
    ironhorse1 avatar :-|
    ironhorse
    • - 1
    • + 30

    Тази статия ми прилича на малки рекламки.
    Да има нужда от подобна услуга, но ... !
    При толкова бандити, които ограбват съвсем законно, не благодаря.
    Иначе много ме дразнят банките.
    Първо премахнаха олихвяването на разплащателните сметки, после въведоха и месечни такси.
    Да не говорим за таксите за превод, теглене и внасяне на пари !

    И аз съм се замислил за алтернатива на банките относно разплащателните сметки, ама още не съм я намерил.

    Нередност?
  • 3
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher
    • + 3

    Графиката към тази статия http://www.capital.bg/shimg/oo_2194147.jpg е някак си закачена към статията за Булгартабак - http://www.capital.bg/biznes/stoki_i_prodajbi/2013/12/01/2194142_iznosut_otnovo_e_vdignal_prodajbite_na_bulgartabak/ :-)

    Нередност?
  • 4
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 14

    До коментар [#1] от "today":

    А защо трябва да "набивате" пари в български взаимен фонд. Отделно какво значи "български" и защо той трябва да работи с местните далверджии ?
    Откакто българия е в ЕС на теория имате достъп до всички европейски фондове. А на практика има доста мениджъри на фондове които работят с малки вложители в България.
    А от там нататък всеки си преценява - баба Пена си държи парите в буркан, средния българин ги държи в банка, трети във взаимни фондове а много хора нямат какво да държат.

    Нередност?
  • 5
    today avatar :-|
    Изо Дзадзе
    • - 2
    • + 29

    До коментар [#4] от "m17":

    Не е проблема с какви вложители ще работи, проблема е къде ще влага парите. Българските фондове се предполага да влагат в български дружества, че е по-лесно, пък и са подложени на корупционен натиск. Колко му е мениджъра на дружество с изкуствено увеличен капитал да продаде на фонда едни акции, които след 2 месеца от 4 лева падат на 1 стотинка, обаче тия двамата си разделят 10 или 100 млн, и ги боли фара за вложителите!
    Законно ли е? Ми да.
    Някой може ли да се оплаче нещо? Не. Дружеството е било под надзора на КФН, обвинявайте тях, че са допуснали да се търгуват такива акции на такива цени, ама те пък нямали правомощия да прекратят измамата, това било работа на съда, той пък чакал прокуратурата, която пък завела дело срещу неизвестен извършител за неизвестно деяние по грешен член, и сега всичко трябвало да започне отначало ... гледали сме ги тия.
    Колко съм предупреждавал за един холдинг, дето направо се биеха кой да си купи акции, щото холдинга бил на един много известен българин с дебели връзки и щял да печели търгове да строи пътища, съответно и акционерите да печелят покрай него.
    Е спечелиха, даже не дедовия, ми направо бабиния.
    Принципно взаимните фондове не са лошо нещо, но изкривено през българската призма може да стане ... клизма ;)

    Нередност?
  • 6
    finland avatar :-|
    Finland
    • + 8

    [quote#4:"m17"]Откакто българия е в ЕС на теория имате достъп до всички европейски фондове[/quote]

    Как най-лесно може да стане от България? Къде може да се попрочете по темата?

    Нередност?
  • 7
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 9

    До коментар [#5] от "today":

    Няма такова нещо: "Българските фондове се предполага да влагат в български дружества".
    Управляващи дружества регистрирани в българия могат и влагат по цял свят и го правят. Не знам сериозен фонд мениджър да влага основно в БФБ, може да е имало някакви измамници но тяхната игра не ме интересува.

    Нередност?
  • 8
    bureaucrat avatar :-|
    bureaucrat
    • - 1
    • + 10

    До коментар [#5] от "today":

    Поздравления за постинга - много точно казано. Само ще те допълня, че лихвите по депозитите в България са достатъчно високи, за да направят взаимните фондове непривлекателни.

    Нередност?
  • 9
    today avatar :-|
    Изо Дзадзе
    • - 1
    • + 6

    До коментар [#8] от "bureaucrat":
    Че то не се знае какви ще са, фонда може да докара доходност 100%, а може и да докара загуба, то не е банка.
    Просто искам да предупредя потребителите в някой съмнителен фонд от типа "Гошо Ламята и Кочо Кочев-Тиквата Финанс Асет Мениджмънт", който фонд набързо да се набълбука умишлено с калпави активи на завишени цени.
    На БФБ има, или поне имаше, дружества с кухи активи, примерно притежават някакъв патент, който не става за нищо, но е оценен на половин милиард по някаква странна схема, и нищо не пречи фонда да закупи активи, от които вложителите да реализират загуби, а управителите да получат едни бонуси от продавача на калпавите активи.
    Изобщо бъдете много внимателни с инвестициите. Когато искат да ви вземат парите всички са големи сладури, когато обаче трябва да дават стават трудни за преговори.

    Нередност?
  • 10
    bureaucrat avatar :-|
    bureaucrat
    • - 1
    • + 10

    До коментар [#9] от "today":

    Аз говорех за нискорисковите фондове. Едва ли ще намериш нискорисков фонд да ти докара доходност от 100%. Та при тях горе-долу се знае, че е сравнително ниска доходността, но и загуба трудно ще ти докарат. Дори в статията си го пише ок. 5%. Тези пет процента не звучат зле ако лихвите по депозитите в банките са около 1%, но в България не е такъв случая.
    Давам ти пример. Преиди около година и нещо си търсих в Канада къде да си държа спестяванията. Най-доброто, което намерих беше 3% и то в някаква супер затътена финансова организация (дори не беше и банка, но депозитите баха гарантирани от тамошния ФГВБ). И да ти кажа честно тези три процента ми се видяха много. И при тези условия ако взаимен фонд ти предложи пет процента с нисък риск, човек би се замислил. Но пак казвам, че в България ситуацията не е такава. Лично аз си държа парите в БГ банка - засега не смятам, че риска нещо да се скапе е много голям (но това засега).

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал