Държавата се спазари с пазара на яйца

Заплахата

От началото на 2012 е в сила еврорегламент, който забранява вноса, износа и търговията в ЕС на яйца от кокошки, отглеждани в малки батерийни клетки. Фермери в много държави обаче се оказаха напълно неподготвени. Сред тях - и големи износители в страни като Полша, където 50% от производството на яйца все още се извършват по този начин. Случайно или не рязкото поскъпване на яйцата започна преди около месец, малко след като Българската агенция по безопасност на храните засече няколко големи пратки с полски яйца от кокошки, отглеждани по непозволения вече начин. Вносът от този пазар в момента се следи под лупа.

Според председателя на Държавната комисия по стокови борси и тържища Едуард Стойчев именно това е подтикнало българските производители да се възползват от ситуацията и да вдигнат цените. Подобно мнение сподели и земеделският министър и същевременно опита да го използва като инструмент за натиск над производителите. "Ако цените не паднат, ще пуснем пак евтиния внос от Полша", каза той. Подобна заплаха обаче е несериозна, тъй като търговията с такива яйца е забранена от Европейската комисия, а не еднолично от българската страна. Съответно не може да бъде и еднолично разрешена.

Оправданията

От своя страна производители на яйца също се мотивираха с европейския регламент, но в съвсем друга посока. Те твърдят, че, от една страна, са направили големи инвестиции, за да покрият изискванията за уголемени клетки, а, от друга – новото правило е редуцирало броя на кокошките носачки, тъй като според него сега на същата площ трябва да се отглеждат по-малко птици. От трета страна, фермери, които не са могли да покрият изискванията, са затворили бизнеса си и така стотици хиляди птици са били унищожени. Всичко това в комбинация с повишаващите се цени на горива и фураж е повишило цените, твърдят производителите.

Инвестициите наистина не са малки - за да се заменят старите с нови уголемени клетки са необходими от 60 до 80 лв. на птица, а алтернативните технологии за отглеждане на носачки като цяло са от 40% до 100% по-скъпи, показват данните на Съюза на птицевъдите. "Близо 2.5 млн. лв. ще струва преобразуването на моята ферма, която е с капацитет 60 хил. птици", каза за "Капитал Дейли" собственикът на птицеферма край Пловдив Андрей Атанасчев.

Той обаче е един от малкото, които ще направят такива инвестиции. Данните на БАБХ показват, че голяма част от българските производители не са засегнати от новия регламент, тъй като най-разпространен в България е не клетъчният, а подовият метод на отглеждане на птиците, за който няма нови изисквания. Той се използва в над 80 от близо 120 ферми.

Данните на агенцията сочат, че в началото на тази година, когато влезе в сила и регулацията, броят на фермите, използващи непозволения метод, е бил едва 19, като половината от тях вече са в процес на модернизация. Броят на птиците в тези ферми е около една десета от общия за страната, който е около 3 млн. кокошки носачки.

Накъде

Въпреки разговорите с министър Найденов производителите са категорични, че в момента цените отговарят на пазарната реалност и е недопустимо държавата да се опитва да ги регулира по какъвто и да е начин. "Ако ни принудят да свалим цените, яйцата от България ще бъдат изкупени от съседни държави и ще има дефицит", предупреди производителят от Пещера Иван Ангелов. Димитър Белоречков от Съюза на птицевъдите в България пък добавя, че единственият начин стоката да поевтинее е хората да намалят консумацията.

Днес министърът ще продължи разговорите и с търговците на дребно, защото по думите му те слагали надценки от по 10-12 ст., което било "неморално". Същевременно агенцията по храните ще започне проверки на цените по цялата верига до крайния потребител, а ако се натъкне на нередности, Комисията за защита на конкуренцията ще бъде сезирана и за картел. Ако този натиск не помогнел, министърът се закани да покани на българския пазар големите световни производители.