Супата на Кафка

"Необходими бяха поне половин килограм месо без мазнини, една опашка, една трътка, парченца салам, телешки език, една главичка, свинска наденица, кокошка, една глава лук, два моркова, два стръка кервиз, шепа магданоз. ... Такива бяха, спомням си, удоволствията на моето детство и юношество. Какво друго можех да искам?" Това е първото посягане към храната в романа на Умберто Еко "Пражкото гробище" (изд. "Бард", превод Стефан Тафров). Достатъчно конкретна, но и достатъчно стряскаща.

Пропускам и нея, но предлагам пет рецепти от романи, които ми се струват достатъчно подробни и любопитни, за да бъдат изпробвани, или - едно възможно литературно меню.

1. Сос. Този сос върви към по-горната яхния с кокошки, опашки и трътки. Рецептата е на дядото на главния герой, Симоне Симонини, шпионин и фалшификатор, патологичен антисемит. Звучи много апетитно.

"Това се сервира със зеления сос: шепа магданоз, четири филета от аншоа, средата на едно хлебче, една лъжица каперси, една скилидка чесън, жълтъкът от едно сварено яйце. Всичко това накълцано на ситно със зехтин и оцет."

2. Супа. Това е супата на абат Симонини, който, докато шпионира, изследва и тайнствата на сицилианската кухня. Описаната супа е нещо като праобраза на гаспачото, а малкият детайл с ментата би дал свеж и необичаен вкус: "Намирал евтини (но много вкусни) деликатеси, като например "готвена" вода в самотни гостилници в покрайнините: слагаш няколко филии хляб в супник и заедно с много зехтин и прясно смлян черен пипер, сваряваш ситно нарязан лук, домати на резенчета и мента в три четвърти литър солена вода, след двайсет минути се изсипва върху хляба, оставя се постои няколко минути и хоп, поднася се топло."

3. Пържоли "Фойо": Събуждайки се, Симонини си казва: "Дали пък да не си сготвя нещо сам?" Ето с какво се захваща, по думите му, с нещо по-хубаво и от ерекция: "Парче месо, дебело поне четири сантиметра, порция за двама, разбира се, две средно големи глави лук, петдесет грама среда от хляб, петдесет грама настъргано сирене грюер, петдесет грама масло, хлябът се запържва да стане като златиста галета и се смесва с грюера, после лукът се обелва и се накълцва на ситно, в една тенджерка се разтапят четирийсет грама масло, а в друга на слаб огън се задушава лукът с останалото масло, месото се посолява и му се слага черен пипер, слага се в тавата и отстрани се слага остатъкът от лука, всичко се покрива с първия пласт среда от хляб с грюер, като се внимава месото добре да легне на дъното на тавата, така че стопеното масло да залепне, за целта трябва добре да го натиснеш, слага се още един слой хлебна среда, докато се образува нещо като похлупак, после се напръсква с бяло вино и се залива с бульон, който обаче не трябва да е по-високо от половината от дебелината на месото. Всичко се слага във фурната за около половин час, като през това време сегиз-тогиз се поръсва с вино и с бульон. Гарнира се с карфиол. ...да готвиш значи да вкусваш предварително, както правех аз, докато се протягах сладко в леглото. За да не са самотни, на глупаците им трябва под завивката жена или момченце, а не знаят, че да ти потекат лигите е по-хубаво от ерекция."

4. Нещо като английския буйиабез:

главният герой на романа "Събота" Хенри Пъроун е неврохирург. Готви, докато хвърля по едно око на новините по телевизията - демонстрация в Хайд парк, или Колин Пауъл в ООН, и си мисли кой прешлен първо се чупи при сваряването на рибата скат. Самият Иън Макюън дори "поднася" адаптирана версия на рецептата на официалния си сайт. Тук е поднесена съм съвсем леки промени и съкращения:

"Той изпразва остатъка от бутилка "Кот дю Рон" в една чаша, пуска телевизора без звук и започва да бели и кълца три глави лук. ...изсипва го в тенджерата заедно с много зехтин. Той изчиства и накълцва осем дебели скилидки чесън и ги добавя към лука... стрива няколко сухи люти чушлета между дланите си и люспите се посипват заедно със семките в лука и чесъна... една-две щипки шафран, няколко дафинови листа, настъргана кора от портокал, риган, пет филета аншоа, две консерви белени домати... Той слага внимателно скелетите на трите ската в една тенджера за бульон. Изважда около дузина миди и ги пуска при скатовете. Сосът от доматите къкри на тих огън заедно с лука и всичко останало и от шафрана се обагря в червеникавооранжево. ...изсипва останалите миди в гевгир и ги изтърква под течаща вода, бледозелените кламове само ги изплаква. Изважда от хладилника пълна до четвъртината бутилка "Сансер" и я обръща върху доматената смес. Пъроун нарязва на парчета опашките на морския дявол и ги обръща в голяма купа. После слага тигровите скариди при рибите. Мидите и кламовете слага в отделна купа. Изсипва врящия бульон от скатовете и мидите в основната тенджера. Сега има около два и половина литра оранжев сос, който ще поври още пет минути. Точно преди вечеря ще го стопли и ще сложи в него кламовете, морския дявол и скаридите. Ще я ядат с черен хляб, салата и червено вино." ("Колибри", превод: Радосвета Гетова)

5.Касуле. "Падение, но с чест", Айрис Мърдок, (изд. "Рива", превод Иглика Василева)

Ето как една гей двойка празнува рожден ден. Тази рецепта много прилича на бразилската фежоада. Принципът е дълго готвене на боб и няколко вида месо, накрая запечени в глинен съд.

"Беше рожденият ден на Аксел.

В крайна сметка Саймън беше решил да не взима пъстърва. Щяха да започнат с херинга и рецина. След това касуле с ориз, червено вино и накрая лимоново собре. После салата от цикория и маруля с лек сос. Бяло стилтънско сирене, бисквити от специалния магазин на Бейкър стрийт и рейнско вино със съвсем слаба сладка жилка.

Разбира се, времето беше доста горещо за каквото и да било месо, но

Саймън много обичаше да приготвя точно това ястие. Освен това отнемаше много време, а точно сега някак инстинктивно се мъчеше да насочи вниманието си към всевъзможни занимания. Беше започнал още предишната вечер, за да свари боба с лук, чесън, мащерка, магданоз, босилек, жамбон и парченца свинска сланина. През следобеда, който си бе освободил от музея, успя да опече малко овнешко и половин патица, докато чакаше боба да заври. След това извади голямото кафяво глинено гърне, което бяха купили от Безансон, и започна да слага ред боб, ред патешко, ред овнешко и чеснов сос после пак ред след ред и така догоре. После го сложи на слаба фурна, докато горният слой от боб хване коричка. След това разбърка боба така, че отгоре да излезе друг пласт, за да хване коричка и той. Гозбата беше почти готова."

Десерт. "3 големи портокала, чаша захар, царевично брашно, 10 череши, малко джинджифил...

Това е рецептата от "Естествен роман", за която авторът се е подписал, че не е опасна за здравето. Звучи красиво, но, честно казано, засега бих подминала рецептата на Господинов.

Вместо нея предлагам да се отбием при Чандлър и да си направим един гимлет: наполовина джин и наполовина сок от лайм. "Само това."