Климент и кравите

"Ние, разказва йеромонах Климент, трябваше да се препитаваме от нещо. Видяхме, че млякото, което правим, е много хубаво." И наистина. "Подарявали сме на близки хора да го опитат, продължава той, всички казват, че е просто несравнимо." Преди три години оборът се запалил и изгорял до дъно. Монасите го приели като знамение и вдигнали постройката отново през 2009 г. Вътре живеят десетина крави (юници и телета) и в момента тече категоризация на производството за масови продажби. Йеромонах Климент организира тази дейност, убеден, че това, което прави, е много качествено, и се аргументира: "Защо това нещо да не храни хората? Освен това ще храни и нас, защото, дори и да е криза, хората няма да спрат да се хранят, винаги ще имат нужда от мляко и от сирене. Това е един чист продукт, който ние произвеждаме безкористно, за да се издържаме."

В манастира живеят шестима духовници. Сутрин започват с молитва, четат богослужебно правило, закусват, разпределят си послушанията и всеки е по задачите си - има човек в кухнята, човек в градината, човек за млякото.

Млечният път започва при кравите Евка, Анка, Витоша, Петкана, Пенка и по думите на йеромонах Климент "една много хубава юничка Средка". През деня животните се изкарват на паша, вечерно време им се зарежда смлян фураж – ечемик, жито, овес – естествени неща, разказва той. "Купуваме единствено трици от мелница. Почти никакви изкуствени неща не консумират освен лекарства, когато се наложи, но за това има карантинен срок, който се спазва."

През зимата кравите се хранят добре - всяка с около три тона и половина сено плюс цвекло, царевица, овес, ечемик, жито. Тази зима се очаква раждането на три нови телета и повече мляко. Всяка крава се дои между десет и двадесет минути.

Млякото се охлажда до температура между 2° и 6°С. В манастира има пастьоризатор – съд, в който го варят и охлаждат до определена температура заедно със закваската. После го наливат в пластмасови кофички, подредени в касетки. Тях поставят в загрят до определена температура шкаф за два часа и половина - времето, в което прясното мляко става кисело. След това то трябва да се охлади по най-бързия начин, за да запази плътността си и да няма цвик.

За тази процедура в манастира използват иновативна технология, изпитана във времето: "Поставяш един съд в течаща вода и той се охлажда много по-лесно и бързо, отколкото в хладилник, камера или фризер. Видяхме, че водата е най-добрият начин за охлаждане, и направихме по поръчка едни вани и там слагаме касетките."

Млякото зрее между 12 и 36 часа, най-добре 24. На кофичката се поставят капачка и етикет с дата.

Маслеността на манастирското кисело мляко е изненадващо висока - над 4%.

Проходимостта на баира след село Земен изисква надежден автомобил. След двадесетминутно изкачване сме в манастира. Навън е тъмно и тихо. Въздухът е кристален, Млечният път и всички съзвездия се виждат идеално за разлика от сградите и градините наоколо. Монасите се прибират от работа, изглежда, се радват на гости, посрещат ме с вода, сладкиш и сладко от череши. Изпращат ме с кисело мляко и други добрини. Казват, че е хубаво "повече млади хора да се интересуват от духовността". Ние сме за киселото мляко и продължаваме към обора, а те - със задачите и молитвите.

Освен заниманията с кравите от 2001 г. духовниците строят манастир и в Кюстендил, където отглеждат ябълки, круши, картофи, жито. "Започнахме да строим, защото хората идваха да работят при нас и ни питат: "Вие, като сте монаси, има ли черква, за да идваме на служба?" Така възникна идеята и един познат архитект на игумена отец Касиан направи проект. Черквата се построи за две или три години, а след това и комплексът на манастира, но той не е готов още." Не че ще напуснат Жабленския "Свети Йоан Предтеча", но искат да отговорят на търсенето по-добре. Заради това йеромонах Климент приема и около 50 обаждания дневно от различни хора, които питат за мляко, за дърва, за сирене, за ябълки. "Хората отвън казват, че животът ни е тежък, споделя той, но на нас не ни тежи. Първо, ние сме намерили смисъл в този начин на живот и знаем каква е нашата крайна цел, знаем на кого служим и за какво."

В резултат дърва и сирене тази година няма, но млякото е в обращение и желаещите са поканени да купят на място. В зависимост от количеството цената на бройка излиза между 1.20 и 1.50 лева. Потвърждаваме и надписите от кофичките: "Производството на млякото е изцяло ръчно. Това гарантира качеството и запазването на старите български традиции. В млякото няма подобрители, консерванти и стабилизатори."