Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Двадесет и една години. Толкова време е минало от приемането на действащия Закон за народната просвета, който урежда ролите и дейностите в предучилищното и училищното образование. Самото му заглавие подсказва, че има нещо сбъркано в него.
Още по-абсурдно е, че днешните ученици се обучават според същата философия, както техните родители, а мнозинството от учителите преподават със същите методи. Учебниците също не са много по-различни. Ефектът от всичко това е ниското качество на знания на децата и младежите. Те не само изостават по ключови предмети като математика и природни науки, но и не развиват аналитично мислене и умения да се справят в глобалния свят.
В него промените в образованието винаги изглеждат закъснели. Такова е усещането и за новия проектозакон за предучилищното и училищното възпитание, който образователното министерство представи тази седмица. Все пак той въвежда някои отдавна необходими стандарти и раздвижва системата. Има нужда от още, но на този етап е добре, че нещо въобще се случва. Сега е и може би последният момент, в който такъв закон би могъл да се приеме от правителството и парламента. Скоро всички ще се сетят, че следващата година има избори и реформите ще останат на заден план.
А вече наистина няма за кога повече да чакаме. Ако законът бъде приет сега, реалните ефекти от него ще се забележат през 2020 г., когато първият випуск, започнал по новите учебни програми, завърши училище и влезе на пазара на труда. Останалите сметки са излишни.
4 коментара
Всяко правителство с нови реформи и новите похарчени пари - нови учебници, разместване на учебните предмети, често произволно и необмислено като преместване на значително по-трудната "Психология" от десети в девети клас, а много по-лесната "Етика и право" от девети в десети клас.
Представен е закон, който преди да е свършила годината ще трябва да се изменя. Идеята е сбъркана из основи, но трябва време за да се убедят дори и "Капиталците" в това. В 2020 г. ще се видят поражанията, ако преди това не е написан нов закон, който да реформира реформите на сегашния министър на образованието и неговата недоучила заместничка. Представям си каква страховита работна сила с невероятни реформирани знания ще се появи на трудовия пазар от преминаващите в по-горен клас със двойка. И какви висши специалисти ще имаме - с купено средно бразование, защото частните училища няма да са нищо повече от държавно субсидирани бакалии за дипломи без реална образователна база зад тях. Също както е сега с частните университети, особено НБУ, откъдето е тръгнал сегашния министър. Не е реформа, разгром на образованието е замислено да се прави...
"А вече наистина няма за кога повече да чакаме."
Кои сме ние и защо трябва да чакаме са отлични въпроси в това отношение. Защо липсват граждански инициативи в образованието? Какво има за чакане? Та образованието вече не се случва само и единствено в училище.
От доста време в Капитал подхвърлям за Кан Академията (http://khanacademybulgaria.wordpress.com/).
Иновациите не идват от държавата, те идват от обществото. Промяната не идва с възхищението към подобни инициативи, идва с участието.
Всяка реформа следва да е в резултат на написана програма, която да покаже в перйод от 10-20 години какви са целите и кога ще бъдат постигнати и с какви средства.А това че днес се сетил някой за учебниците,утре за това подготвени ли са учителите за реформа, без да знаем в какво ше се състои тя.А какво да се каже за тези които сега следват за педагози и незнаят какви са целите на образованието в близките 10-20 години и те дали се готвят така, че да се постигнат тези цели и т.н. При нас всичко е ден за ден, защото такива са тези които ни управляват, а те са такива защото ние ги избираме.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.