© Анелия Николова
Новият закон за предучилищното и училищно образование залага стратегии и задължения на общините, които нямат ясна финансова обосновка. Това притеснение изрази зам.-изпълнителният директор на сдружението на общините Теодора Дачева по време на обсъждането на законопроекта в парламентарната комисия по образование.
Текстът предвижда професионалните гимназии, които сега са на пряко подчинение на просветното министерство, да преминат под управлението на общините, в които се намират. "Принципно решението е логично, но това трябва да стане с предварителното съгласие на всяка община", каза тя, защото за някои по-бедни структури това можело да доведе до "сътресения".
Тя призова също за повече финансова подкрепа за селските и планински училища, които поради липса на средства са застрашени от затваряне. Държавната подкрепа за тях била пропусната в новия закон.
Не е ясно също как ще се финансират центровете за личностна подкрепа и развитие, които също са към общините. Откъде ще дойдат парите за 4-годишните, които задължително ще трябва да ходят на детска, също е подминат момент, смята Дачева. Тя обясни, че и сега някои общини трудно се справят с финансирането на градините.
Дачева поиска държавна подкрепа за изпълнението на тази разпоредба през 2016-та година.
Поредни критики срещна и идеята за финансирането на частните училища. Още по време на заседанието на Министерския съвет, когато законът за малко не беше върнат, премиерът Бойко Борисов бе заявил на просветния министър Сергей Игнатов -"оставям на теб да ги убедиш в парламента".
Днес депутатът от "Атака" проф. Станислав Станилов заяви, че частното училище е търговско дружество и законът забранява строго да се наливат държавни пари в частни структури, които формират печалба. Според него е допустимо само ако държавата поръча на частните училища да "произвеждат" кадри и образование за нейните нужди. "Иначе е нарушение на конкурентните принципи на пазара", заяви той и посочи, че рано или късно този текст ще трябва да отпадне.
Депутатът от БСП Валентина Богданова също разкритикува предложението. Според нея не е редно да се финансират частни образователни структури при положение, че не са покрити базовите нужди дори на държавните училища. "Отлагането на тази стъпка за 2016 не решава нищо", заяви тя и каза, че няма да подкрепи проекта.
Голяма част от депутатите и присъстващите експерти от неправителствени организации бяха подразнени, че в новия закон почти не се говорело за "възпитание". Председателят на образователната комисия Огнян Стоичков попита реторично, колко пъти е спомената тази дума в текста, след като психоложката Мадлен Алгафари изброи най-често срещаните словосъчетания в него – автономна личност, кариерно ориентиране, мотивация, критичност, индивидуален подход и др. "Възпитанието" било използвано само веднъж.
Един от основните автори на закона – зам. министърът на образованието Милена Дамянова отговори обаче, че според европейската дефиниция за образование, то е компилация от обучение, социализация и възпитание.
Стоичков каза също, че при него са пристигнали над 90 становища на различни организации, които са засегнати от новите промени, които законът би прокарал, ако бъде приет. Сред основните критики в тях са искания на синдикатите за увеличение на единния разходен стандарт за учениците и доразработване на частта за обучението на децата със специални образователни потребности.
Софийският университет е препоръчал преработка на закона, а от Съюза на специалистите са открили противоречие между текстове в Закона за здравето и възможността и двегодишните да ходят в детска градина.
Замисълът на новия документ, който министерството прокламира от месеци, е да модернизира българското училище и да замени остарелия вече Закон за народната просвета, който е писан през 1991-ва година и е променян и допълван над 25 пъти.
Още преди да бъде оповестен за обществено обсъждане, законът бе определен от Игнатов като "избродиран много добре".
През цялото време, в което течеше общественото обсъждане (повече от месец), авторите му демонстрираха готовност за разговори и диалог. Бяха проведени много обсъждания, кръгли маси и пресконференции. Преди две седмици обаче от министъра се разбра, че направените промени са незначителни.
"Единственото е, че финансирането на частните училища се отлага за 2016-та година, когато се предполага, че ще бъдем по-богати. Същото се отнася и за задължителната детска градина при 4-годишните – отново 2016-та", каза тогава той.
