© Издателство
Тази седмица в рубриката "Четиво" ви предлагаме откъс от "Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките читатели от самия автор", предоставен ни от издателство "Лабиринт", в която ще откриете една непозната в България "Алиса" от Луис Карол.
Оригиналната книга излиза през 1865 г. , а на 15 февруари 1881 г. той записва в дневника си, че е предложил на издателство "Макмилан", което и до ден-днешен поддържа в начилност всички негови творби, да адаптира книгата така, че тя да е увлекателна и разбираема и за най-малките читатели. Осем години по-късно, през 1889 г., след дълга подготовка и преговори с издателя и илюстратора, текстът най-сетне е готов.
Както и в първото издание, илюстратор на оригиналното издание на английски език е Джон Тениъл, който оцветява двайсет от първоначалните рисунки специално за Алиса на Люис (това са първите цветни илюстрации към прочутата творба, отпечатани със специални дървени блокчета), а първата и четвъртата корица са дело на Емили-Гъртруд Томпсън, приятелка на Карол. Илюстрациите към първото българско издание на "Алиса за най-малките" са на художничката Елена Базанова.
Самият текст е предназначен за деца от предучилищна възраст и е значително олекотен и изчистен от сложни думи и понятия. Най-интересното в книжката е, че Луис Карол приобщава и децата, прави ги герои на приказката, приканва ги например да преброят колко са "съдебните заседатели" върху картинката или да видят как Белият заек трепери от страх, като разклатят страницата.
***
Няколко думи за възрастните
Предговор на Луис Карол към изданието от 1890 година
(Предназначен за всички майки)
Имам основания да смятам, че "Алиса в Страната на чудесата" се чете от стотици деца в Англия на възраст от пет до петнайсет години, а също от деца от петнайсет до двайсет и пет години, както и от деца от двайсет и пет до трийсет и пет и дори от деца – понеже има и такива, - при които подкопаното здраве и сили, умората от смазващите напразни усилия, долнопробното лустро и отчайващите житейски несрети не са успели да пресушат извора на чиста радост, който блика в сърцето на всички, запазили детското в себе си...
А сега желанието ми (може би неосъществимо?) е книгата да се чете и от деца на възраст от нула до пет години. Да се чете ли? Не, не да се чете. А по-скоро да се разлиства, да се разглежда прехласнато, да се нагъва и мачка, да се целува от малките дечица с трапчинки по бузите, които не са усвоили четмото и граматиката и които изпълват детските ви стаи с весела гълчава и най-потайните кътчета на сърцето ви с мир и задоволство.
Например от едно дете, което навремето познавах и на което бяха обяснили прилежно, че на малкото момиченце му стига и по едно от земните неща и ако иска две кифли, два портокала, по две бройки от всичко друго, със сигурност ще си навлече ужасното обвинение, че е "ненаситно" – една сутрин го завариха да гледа вторачено в леглото двете си боси крачета и да шепти тихо и разкаяно "ситно"!
Великден, 1890 година
Глава І
Белият заек
Имаше едно време едно момиченце, то се казваше Алиса и веднъж му се присъни чуден сън.
Искаш ли да чуеш какво е сънувало?
Ето какво стана най-напред. При Алиса дотича един Бял заек, който много бързаше – тъкмо да я подмине, когато спря и извади от джоба си часовник.
Забавно, нали? Виждал ли си някога Заек, който си има часовник, че и джоб, където да го държи? Е, щом Заекът има часовник, значи трябва да има и джоб, в който да го слага – няма как да го носи в уста или пък в лапите, защото понякога те му трябват да тича.
Виж какви красиви розови очи си има (според мен всички Бели зайци са с розови очи) и розови уши, и хубаво кафяво палтенце, и червена носна кърпа с крайче, подало се от джоба: със синия шал на врата и жълтата жилетка наистина е облечено много добре.
- О, Божичко, о, Божичко! – каза Заекът. – Закъснявам много.
Закъде ли закъснява, запитах се аз. Ами трябваше да отиде на гости на Херцогинята (след малко ще я видиш как седи в кухнята си), а тази стара дама беше ужасно сприхава и Заекът знаеше, че ще се разсърди много, ако я накара да чака. Ето защо той, клетият, беше уплашен (не забелязваш ли как трепери? Поразклати книгата и ще видиш), защото си мислеше, че за наказание Херцогинята ще заповяда да му отсекат главата. Така постъпваше Царицата, ако се ядосаше (скоро ще видиш на картинка и нея): най-малкото заповядваше да ти отсекат главата и все си мислеше, че са го направили, макар че не го правеха никога.
Та щом Белият заек избяга, на Алиса й се прииска да види какво ще се случи с него, затова се спусна подире му.
Тича и тича, докато не хлътна право в заешката дупка.
Пада страшно дълго. Надолу, надолу, надолу, накрая започна да се пита дали няма да прекоси Земята и да излезе от другия й край!
Дупката приличаше на много дълбок кладенец, само че без вода. Ако някой наистина падне толкова надълбоко, със сигурност ще загине, но да ти кажа, изобщо не боли да падаш насън, защото все ти се струва, че падаш, а всъщност си лежиш здрав и невредим и спиш сладко-сладко!
Но накрая ужасното падане приключи и Алиса тупна върху купчина сухи листа и клонки. Изобщо не се нарани, скочи и отново се завтече след Заека.
Ето как започна чудният сън на Алиса. Следващия път, когато видиш Бял заек, се опитай да си представиш, че и на теб като на милата малка Алиса ще ти се присъни чуден сън.
Глава ІІ
Как Алиса порасна висока
След като пропадна в заешката дупка и дълго тича под земята, Алиса най-неочаквано се озова в огромна зала с много врати.
Ала всички бяха заключени, горката Алиса не можеше да излезе от залата и се натъжи много.
След малко обаче стигна при масичка, цялата от стъкло, с три крака и на нея имаше ключе,
(На картинката се виждат само два крака, третият се подава леко отстрани, виждаш ли?) затова Алиса тръгна да обикаля залата и да опитва да отключи с него някоя от вратите.
Клетата тя! С ключето не се отключваше никоя от вратите. Накрая обаче Алиса отиде при мъничка врата и о, колко се зарадва само, щом разбра, че ключето става за нея!
Отключи я, наведе се, погледна през нея и какво, мислиш, видя? Приказно красива градина! Страшно й се прииска да отиде в нея! Но вратата бе прекалено малка. Алиса не можеше да се провре, точно както ти не можеш да се провреш през миша дупка!
Клетата малка Алиса заключи вратата, върна ключа на масата и този път намери на нея още нещо - какво, мислиш, беше то? Шишенце с привързан към него надпис: "ИЗПИЙ МЕ!"
Алиса опита и й хареса много, затова го изпи до дъно. Точно тогава с нея се случи нещо доста странно! Никога няма да се досетиш какво, затова се налага да ти кажа. Алиса започна да се смалява и смалява, докато накрая не стана колкото малка кукла!
Тогава тя си каза: "Сега вече съм с размери точно като да мина през малката врата!" И хукна към нея. Но щом стигна, вратата беше заключена, а ключът беше останал на масата и Алиса не можеше да се пресегне чак до него! Колко жалко, че беше заключила!
Е, после намери още нещо – баничка, с думите: "ИЗЯЖ МЕ!"
Без да му мисли много-много, Алиса изяде баничката. И какво, мислиш, се случи? Не, няма да се досетиш никога! Пак ще се наложи да ти кажа.
Алиса започна да расте и расте, и расте. Стана по-висока и от преди! По-висока от всички деца! И от всички възрастни! Все по-висока и висока. Само погледни картинката и ще видиш колко висока е порасла!
Как мислиш, кое щеше да ти хареса повече, да бъдеш мъничка Алиса, не по-голяма от коте, или огромна висока Алиса с глава, която все се удря в тавана?
