© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Когато чух, че ще има стандарт за менюто, реших, че е лапсус
Явно интересите на търговците надделяха над интересите на децата
Храната, която се дава в училища и детски градини, ще бъде само по стандарт, съобщи в края на миналата седмица директорът на новата агенция по храните Йордан Войнов. Според земеделския министър Мирослав Найденов проблемът е, че за доставките се избират фирмите, предложили най-ниската цена, и няма как храната да е качествена. Той не за първи път критикува храненето на децата в училищата и градини.
През лятото Найденов обяви: "Искаме това, което не става за ядене и от животните, да не се предлага на нашите деца." Това се случи, след като министърът опита супата в една детска градина. Преди две седмици пък родители започнаха подписка в интернет за осигуряването на по-добра и качествена храна в градините. Тя е съпроводена с отворено писмо до министър Найденов с въпроси за контрола на храните.
От земеделското министерство обещаха проблемът да започне да се решава от лятото, когато търговете за доставки ще стават по нови правила и ще се въведат стандарти. Не се уточнява обаче за какво ще са тези стандарти - за продуктите, за приготвянето им или за нещо друго. За качеството на храната разговаряме с проф. Донка Байкова, която е диетог и експерт по детското хранене.
Проф. Байкова, според вас качествена ли е храната за децата в яслите и градините и има ли нужда от промени в менюто?
- Моето мнение е, че децата в детските ясли и градини се хранят много добре. Сборникът за тяхното хранене е съвсем актуален и съобразен с всички съвременни изисквания. Персоналът винаги е много ангажиран. Спазват се нашите препоръки. Контролните органи проверяват непрекъснато и всички несъответствия с изискванията се коригират навреме.
В яслите и градините се осъществява трикратно хранене на дечицата - закуска, обед и следобедна закуска. В рамките на този трикратен прием те си набавят 100% от всички жизненоважни хранителни вещества - белтъци, витамини, минерали и 75% от нужната енергия за деня. За родителите остава да предложат вечеря и ако те се съобразят с нашите препоръки, тя би трябвало да е зеленчуци, плодове и чаша прясно или кисело мляко. Има и някои проблеми, разбира се, има ясли и градини, в които все още са дефицитни плодовете и зеленчуците.
Как ще коментирате намерението на директора на агенцията за храните да се въведе стандарт за детските градини и училищата?
- Не зная как ще въведе стандарт, за стандарт може да се говори при бурканчетата с детските пюрета например. Когато чух, че ще има стандарт за менюто в градините и училищните столове, реших, че е лапсус или някаква терминологична грешка.
Децата в момента се хранят по рецептурници. Има сборник с рецепти с наръчник. Там са правилата, там са изискванията за здравословно хранене. Стандарти могат да бъдат въведени за готови, за опаковани храни.
Това означава ли, че не е нужно да се изготвят нови рецептурници?
- Очакваме наредбата за хранене на децата в предучилищна възраст. Ще има корекции заради някои налични проблеми. Те са свързани с нуждата от повишена консумация на зеленчуци и плодове.
Актуализирайки сборниците, ние казваме, че не може да се използва готова кайма, в която не се знае какво има, а мляно месо, направено с месомелачките в съответното детско заведение от чисто месо. Махаме свинското и телешкото с кости и шареното месо и слагаме само телешко и свинско бут и филе, чисто.
Министър Найденов отдавна повтаря, че в яслите и градините се предлага некачествена храна, че на децата се дават солети и кроасани. Това вярно ли е?
- Солети никога не е имало в менюто на децата, кроасани някой път може да са давали. В столовете на яслите и градините се работи много трудно, защото има по един готвач и по един общ работник, които трябва да приготвят храната за 120 деца, нямат никаква техника.
Нека земеделският министър промени това. Понякога хлябът се реже на ръка, да нарежеш 120 филийки хляб, жените остават без ръце...
Какво е качеството на храната в училищата?
- В училищата положението е много лошо. Ние направихме една наредба 37 в края на 2009 г. Тя беше силно подкрепена от цялата общественост, в това число и от родителските организации.
Документът беше качен на сайта на Министерството на здравеопазването и беше дълго дискутиран. Уточнихме клаузите и наредбата стана факт. Тя не променяше съществено наредбата от 2000 г. за храната в училищата, но бяха въведени изисквания да има в бюфетите сезонни плодове и зеленчуци, сандвичите да бъдат много разнообразни, да има пълнозърнести храни.
В наредбата имаше забранителни клаузи, но на практика положението с предлаганите подкрепителни закуски и напитки в училищните бюфети не се промени. Явно комерсиалната страна и интересите на търговците надделяха над интереса децата да се хранят здравословно.
Много се надявахме да се оптимизира предлагането на подкрепителни закуски и напитки, защото бяхме наясно, че ученическите столове няма да смаят и привлекат изведнъж децата по много причини - обстановката, асортимента на предлаганата храна. Всъщност трябва да се пита районната инспекция за опазване на общественото здраве спазва ли се наредбата.
Какво всъщност се предлага на учениците?
- При подготовката на наредбата направихме едно проучване каква се предлага в училищните бюфети. Имаше смайващи неща – 16 вида газирани напитки, в които няма никаква хранителна компонента.
Ако има нещо хранително, това е само захарозата, оттам нататък имаше оцветители, овкусители, ароматизатори, даже емулгатори, които да имитират плодова консистенция, но нямаше никаква натурална съставка. И това бяха 16-20 вида такива напитки.
Сандвичите бяха много еднообразни - със салам или с кашкавал, кифлите бяха огромни, баниците много мазни, а захарните изделия - в изобилие. В наредбата имаше забрана за продажбата на такива напитки, забрана за захарни изделия с изключение на шоколад и препоръка да се увеличи предлагането на здравословни храни.
В една вафла например има 500 калории и никакви полезни неща, има само трансмастни киселини, и то в огромни количества. За да ги забраним, сме имали много нещо предвид и най-важното е калорийната стойност и отсъствието на всякакви важни за организма хранителни вещества.
Резултатът вероятно е затлъстели деца?
- Не е проблем само затлъстяването. При всички възрастови групи деца в България - от 1 до 19 години, има по-нисък прием на калций, желязо и цинк. Големият проблем е с приема на мляко, той е до два пъти по-малък от препоръчителния.
Това трябва да се дава за вечеря на децата, а родителите не го правят. Витамините от групата B са дефицитни, а се съдържат в пълнозърнестите храни. Сандвичите, които ядат децата, са с хляб от бели брашна. Дефицитна е и фолиевата киселина, през последните години имаме и дефицит на витамин А, което означава, че не се приемат оранжеви и зелени зеленчуци.
Децата не приемат достатъчно моркови, кайсии, тиква и листни зеленчуци. В същото време има свръхконсумация на колбаси - до два пъти повече. Чистото месо е горе-долу достатъчно, но риба не се яде, не се предлага пълнозърнест хляб на децата, те трябва от ранна възраст да се приучават да го ядат. Дефицитен е приемът на плодове и зеленчуци.
Установявали сме дори в определени периоди недостатъчен прием на картофи и бобови храни. Има свръхприем на мазнини, но все пак след много кампании и говорене през последните години има някакъв напредък.
Но все пак се приемат много мазнини, и то предимно от животински произход, които са богати на холестерол и на наситени мастни киселини. Като резултат се появи метаболитен синдром, който наблюдаваме през последните години при българските ученици.
Относно теглото, от 1 до 10 години 90% от децата са с нормално тегло, след това от 10 до 14 години ги разделяме на момчета и момичета, но общо около 20% са със свръхтегло, с поднормено са от 6% до 9%. Във възрастовата група 14-19 години има раздвижване - при момчетата остава 20% свръхтегло, но при момичетата процентът намалява до 8%, защото те вземат мерки, но пък се появява друг проблем - с хранителните разстройства.
Има и разлики по региони - в Бургаски и Добрички има повече деца със свръхтегло, в Ловеч пък бяха с най-малък процент затлъстели. В селските райони децата по традиция са по-пълнички. Но тези неща се променят, последното национално проучване за затлъстяването при тях е от 2005 г. Нашите резултати са сходни с тези в Гърция и Турция.
