© Reuters
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от най-новата книга на Нобеловия лауреат по литература за 2015 г. Светлана Алексиевич "Време секънд хенд. Краят на червения човек", която предстои да излезе до месец под знака на "Парадокс". Издателството ще преиздаде и други две нейни книги - "Войната няма лице на жена" и "Последните свидетели".
Преводът от руски е на Тотка Монова и Ангелина Александрова.
За другата Библията и другите вярващи
Василий Петрович Н. - член на комунистическата партия от 1922 г., на 87 години
Какво ме потриса? Какво ме уби? Стъпкаха идеята! Анатемосаха комунизма! Всичко се разлетя на парченца! Аз съм изкукал старец. Кръвожаден манияк...сериен убиец...
Така ли излиза? Живях прекалено дълго, не бива да се живее толкова дълго. Не бива...не...не бива ... Опасно е да се живее дълго. Моето време приключи преди животът ми свърши. Трябва да се мре с времето си. Както моите приятели ... Те умираха рано, на по двадесет - тридесет години ... Щастливи умираха ... С вяра! С революцията в сърцето, както се казваше тогава. Завиждам им. Вие няма да разберете ... завиждам им ... "Загина младият ни барабанчик..." Загина славно! За велико дело! (Замисля се.)През цялото време съм живял близо до смъртта, но малко мислех за нея. Това лято ме заведоха на вилата. Аз все гледах и гледах в земята ... тя е жива ... - Смъртта и убийството - не е ли едно и също нещо? Вие сте живели сред убийства. - (раздразнено).За тези въпроси... на прах в лагера щяхте да станете. На Север или разстрел - нямаш голям избор. По мое време, такива въпроси не се задаваха. Нямахме такива въпроси! Ние ... Ние просто си представяхме справедлив живот, без бедни и богати. Умираха за революцията, имираха като идеалисти,... безсребърници... Приятелите ми отдавна ги няма, останах сам. Няма ги събеседниците ми ... Беседвам с мъртъвци по нощите... А вие? Вие не познават нашите чувства и нашите думи: секвестиция, реквизиционен отряд, лишенец, комбед ... пораженец, повторник ... Това за вас е санскрит! Йероглифи! Старостта преди всичко,е самота. Последният ми познат старец в съседния вход почина преди пет години, а може и повече, преди ...седем... Наоколо са само непознати хора. Идват: от музея, от архива ... от енциклопедията... Аз съм справочник... жив архив. А събеседници няма ... С кого бих искал да поговоря? Може би с Лазар Каганович...
Малко останахме, а тези, които са си с акъла, сме още по-малко. Той е по-възрастен, той е вече на деветдесет. Четох във вестниците ... (Смее се.)Вестниците пишат, че старците в двора отказвали да играят домино с него.Карти да играят. Гонят го: "Убиец!" И той плаче от обида. Някогашният железен нарком. Подписвал списъците за разстрелите, десетки хиляди хора е погубил. Тридесет години е бил редом до Сталин. А на стари години няма с кого да метне едни карти....да забие "козел"...Обикновените работяги го презират (нататък говори тихо.Не мога да разбера. Хващам само няколко думи.) Страшно ...страшно е да се живее дълго . ... Аз не съм историк и дори не съм хуманитарист. Вярно е, по едно време работех като директор на театъра, на градския ни театър. На който парцел ни посееше партията, на него и служех. Предан бях на партията.
Малко помня от живота, помня само работа. Страната беше строителна площадка ... доменна пещ ... Ковачница! Сега така не работят. Спях по три часа на денонощие. Три часа ... Ние изоставахме от напредналите страни с петдесет- сто години. Цял един век. Планът на Сталин беше да ги догоним за петнадесет - двадесет години. Известният скок на Сталин. И ние вярвахме - ще ги догоним! Сега хората на нищо не вярват а тогава -вярваха. Лесно е да се повярва. Нашите лозунги: "Да ударим с революционните мечти по индустриалната разруха", "Болшевиките трябва да овладеят техниката! ", "Да догоним капитализма"!. Аз не живеех у дома ... ... Живеех в завода... на строежа. Ами ... В два ... в три часа през нощта може да звънне телефонът. Сталин не спеше, лягаше късно, и следователно - ние не спяхме. Ръководните кадри. От горе до долу. Имам два ордена и три инфаркта. Бях директор на завод за гуми, началник на строителен тръст, а от там ме прехвърлиха на месокомбинат. Бях завеждащ на партийния архив. След третия инфаркт ми дадоха театъра...Нашето време...моето...Велико време! Никой не живееше за себе си. Затова е обидно...Преди време интервю ми вземаше една мила госпожица. Започна да ме "просвещава" в какво ужасно време сме живели. Тя на книги го е чела, а аз съм го живял. От там съм родом. От онези години. А тя ми казва: "Вие бяхте роби. Роби на Сталин. " Сополанка! Не съм бил роб! Не съм! Сега самият аз не излизам от съмнения....Но роб не съм бил...На хората в главите им е каша. Всичко им се е омесило: Колчак и Чапаев, Деникин и Фрунзе, Ленин ... и царят ... Бяло- червена салата.Таратор. Чечетка танцуват на гробовете! Беше такова велико време! Никога повече няма да живеем в такава голяма и силна държава. Плаках, когато Съветският съюз се разпадна ... Ние просто ни проклеха. Оклеветиха. Победи поредствеността. Въшката. Червеят. Моята родина - Октомври. Ленин... Социализъм ... ... Обичах революцията! Партията е най-ценното нещо за мен. Аз съм член на партията седемдесет години. Партийният билет е моята Библия. (Рецитира.)Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! ... "Искахме да се изградим Божието царство на земята.Красива, но несбъдната мечта, хората все още не са готови за това. Не са съвършени. Е, да ... Но от Пугачов и декабристите ...до самият Ленин ... ... всички са мечтали за равенство и братство. Без идеята за справедливост усия и хората ще бъдат други. Съвсем различна страна ще бъде. Ние все още не сме преболедували комунизма. Не се надявайте.И светът не го е преболедувал. Човек винаги ще мечтае за Града на Слънцето. Още в кожи е бил облечен, в пещерите е живял, а вече е искал справедливост. Спомнете си съветските песни и съветските филми ... Каква мечта! Вяра ... "Мерцедесът" - това не е мечта ... Внукът мълчи по време на целия разговор.В отговор на моите въпроси ще разкаже само няколко анекдота.из вицовете, разсказани от внука. Тридесет и седма година ... Двама стари болшевики седят в затворническа килия.Единият казва: "Не, ние няма да дживеем до комунизма, но нашите деца ...."Вторият: "Бедните ни деца!" Отдавна остарях ... Но старостта също е интересна. Разбираш, че човекът еживотно...животното изведнъж открива много...Това е времето, както казва Раневская, когато свещита на тортата струват повече от самата торта, а половината от урината ти отива за изследвания.(Смее се.)Нищо не спасява от старостта - нито ордените, нито медалите....Неее...Тътне хладилника, чука часовникът. Нищо друго не се случва. (Заговаря за внука си. Внукът в кухнята прави чай.)Такива деца растат ... само компютър им е в главата... в деввети клас този ми внук, той е по-малкият, ми каза: " За Иван Грозни ще чета, но за Сталин не искам. Омръзна ми твоя Сталин! ". нищо не знаят, а вече им е омръзнал. Минаха през него! Всички проклинат седемнадесета година. "Глупаци!- казват за нас. - Защо са правили революция "? А в паметта ми...Помня хора с горящи очи. Нашите сърца горяха! Никой не ми вярва! Нe, не съм луд ... Помня... дааа... Тези хора нишо не искаха за себе си, не поставяха, както в наши дни, себе си на първо място. Паница супа... къщичка... двор... Беше - ние. Ние! Ние! Понякога при мен идва приятел на сина ми, университетски преподавател. Пътува в чужбина, чете лекции там. Спорим до прегракване. Разказам му за Тухачевски, а той отговаря: червеният командир е тровил тамбовските селяни с газ, бесил е матросите в Кронщат. Първо, казва, сте разстреляли дворяните и поповете...още през седемнадесетата година ... в тридесет и седма вас самите са ви застреляли... дори до Ленин стигнахме. Ленин на никого няма да го дам! Ще умра с Ленин в сърцето! Сега ... изчакайте ... (Кашля силно.заради кашлицата наттък отново не е много разбираемо.)Преди строяхме флот, завладявахме космоса, а сега - имения, яхти ... Ако трябва да си призная, често за нищо не мисля. Работят ли червата ми или не работят? - Това е, което е важно от сутринта. Така завършва животът. ... Ние бяхме на по осемнайсет -двайсет години ... За какво говорехме? За революцията и за любов. Бяхме революционни фанатици. Но много спорехме за популярната по това време книга на Александра Колонтай "Любовта на пчелите- работнички."Авторката защитаваше свободната любов, тоест любов без каквото и да е излишно ... "като чаша вода" ... Без въздишки и цветя, без ревност и сълзи. Любов с целувки и любовни бележки се смяташе за буржоазен предразсъдък. Всичко това истинският революционер беше длъжен да победи в себе си. Ние дори събрания провеждахме на тази тема. Нашите възгледи бяха разделени: някои - за свободната любов, но с "люлчков цвят",значи, с чувства, а другите - без какъвто и да е "люляк". Аз бях за това да е с "люляк", поне да се целуваме! Да! Ами да ... (смее се).Това тъкмо съвпадаше с момента,в който се влюбих и ухажвах бъдещата си съпруга. Как я ухажвах? Заедно четяхме Горки: "Буря! Ще избухне буря!... ... И пингвинът глупав крие тлъсто тяло сред скалите ... " (превод : Христо Радевски) Наивно? Но и прекрасно едновременно с това. Прекрасно, по дяволите! (Смее се младежки И забелязвам как той все още е красив.) Танци...обикновените танци ... считахме за еснафщина. Устройвахме съд над танците и наказвахме онези комсомолци, които танцуваха, подаряваха цветя на приятелките си. Аз по едно време даже бях председател на съда срещу танците. Заради това си "марксистко" убеждение така и не се научих да танцувам.После съжалявах. Никога не можах да потанцувам с някоя красавица. Мечка! Устройвахме комсомолски сватби. Не са свещи, без венци. Без свещеници. Вместо икони - портрети на Ленин и Маркс. Годеницата ми имаше дълга коса, а за сватбата я подстрига късо. Презирахме красотата. Разбира се,това беше грешка. Както се казва, огънах се ... (отново кашля. Маха с ръка, за да изключвам диктофона.)Нищо, нищо ... няма за кога да го отлагама...Скоро ще се разпадна на фосфор, калций и така нататък. От кого ще узнате истината? Останаха само архивите. Хартия. Е, да ... Работил съм в архивите и знам, че вестниците лъжат по-лошо от хората. За какво говорех? За любовта ... за първата ми жена ... Когато ни се роди син, го кръстихме Октомври. В чест на десетата годишнина от Великата октомврийска революция. Исках и дъщеря. "Ако искаш от мен второ дете, значи ме обичаш - смееше се жена ми -
Как ще наречем дъщеря ни"?
Харесваше ми името Люблена, съставено беше от "люблю Ленина". Съпругата ми написа на едно листч всичките си любими женски имена: Марксана, Сталина, Енгелсина ... искра ... най-модерните тогава.Така и отана да лежи на масата това парченце хартия ....Първият болшевик видях в селото си...Млад студент във войнишки шинел. Той излезе на площада църквата "Сега едни ходят в ботуши, а други - в лапти. А когато дойде болшевишката власт, всички ще станат еднакви." Мъжете викаха:"Ама как така?" - "Ами ще настане такова прекрасно време, когато жените ви ще носят копринени рокли и обувки на токчета. Няма да има бедни и богати. Всичко ще бъде хубаво. " Майка ми ще носи рокля от коприна, сестричката ми - обувки на токчета. Ще се изуча ... Всички хората ще живеят като братя, всички ще са равни. Как да не се влюбиш в такава мечта! На болшевиките повярваха бедните хора, безимотните. Младежта пое след болшевиките. Вървяхме по улиците и викахме: "Долу камбаните – камбаните на трактори! ". За Бог знаехме само едно - че няма Бог. Присмивахме се над свещениците, у дома цепехме иконите с брадви. Вместо литийни шествия - демонстрация с червени знамена ... (Спира.)Май вече го разказвах това? Склероза ... Аз съм стар ... отдавна ... Е ... марксизма се превърна в наша религия. Бях щастлив, че аз живея по едно и също време с Ленин. Ние се съберахме и пеехме "Интернационала". На петнадесет или шестнадесет години - вече Комсомолец. Комунист. Един войник на революцията. (Мълчи).Аз не се страхувам от смъртта ... на моята възраст ... Само ми е неприятно ... Неприятно ми е по една причина: някой ще трябва да се занимава с тялото ми. Занимавката с тялото ...Влязох веднъж в една църква. Запознах се със свещенника. Той казва: "Трябва да се изповядаш." Стар съм аз ... Има ли Бог или не - така и така скоро ще разбера.(Смее се.) Полугладни, полуголи ... Но съботниците ни бяха целогодишно, и през зимата, също. Студ! Жена ми е в лека рокля, бременна. Товарим въглищата на гарата, дърва за огрев, мъкнем колички.
Едно непознато момиче, което работи с нас, попита жена ми: "Вие сте в лятна рокличка. Нямате ли нещо по-топло? "-" Не " - "Знаеш ли, аз имам две. Имам хубаво палто, а от Червения кръст получих ново. Дай ми адреса си, довечера ще го донеса. " Вечерта ни донесе палтото, но не старото си, а новото. Тя не нипознаваше,беше достатъчно,че сме членове на партията, и тя също е член на партията. Бяхме като братя и сестри. В нашата къща живял сляпа жена, ослепяла като дете, и тя плачеше, ако не я вземат на съботници. И малко да помогне, поне ще попеес нас. Революционни песни! Моите другари ... те лежат под каменните плочи ... На камъните е издълбано: член на болшевишката партия от двадесета... двадесет и четвърта...дведесет и седма година... А след смъртта беше важно от каква вяра си? Партийците ги погребваха отделно, ковчегът беше обвит в червен американ. Помня деня на смъртта на Ленин ... Как? Ленин е починал? Не може да бъде! Та той е светец ... (моли вника си и той сваля от полицата и ми показва малки бюстове на Ленин.Бронзови, чугунени, порцеланови.)Събрала се е колекция. Всички са ми подаръци. А вчера ... по радиото казаха: през нощта са отрязали ръъката на паметника на Ленин в центъра на града. За скрап ... за стотинки ... ... Беше икона. Бог! А сега - цветни метали. Купуват и продават на килограм ... Аз съм все още жив ... Комунизмът е проклет! Социализмът вече е боклук! Казват ми: "Е, който днес приема сериозно марксизма? Мястото му е в учебниците по история. " А кой от вас може да каже, че е чел късния Ленин? Познава целия Маркс? Има ранен Маркс ... и Маркс в края на живота си ... Това, което днес критикуват като социализъм,няма никакво отношение към социалистическата идея. Идеята не е виновна. (Заради кащлицата пак е неразбираемо.)Хората са загубили своята история ... отанаха без вяра ... За каквото и да ги попиташ - в очите им пустота. Началниците се научиха да се кръстят, а свещичката я държат като чаша с водка, в дясната ръка. Върнаха нафталинения двуглав орвл... хоругвите с иконите...(Изведнъж съвсем отчетливо.)Последната ми желание е - напишете истината. Но моята истина ... и не своята. За да остане моят глас... Показва свои снимки.Понякога нещо коментира. ... Доведоха ме при командира. "На колко години си?" - Попита командира. "седемнадесет" - излъгах аз. А нямах навършени шестнадесет. Така станах червеноармеец. Рададоха ни превръзкии червени звездички за шапките. Нямаше будьоновки, но червени звездички ни дадоха. Какво е Червената армия без червени звезди? Дадоха ни винтовки. И ние се чувствахме защитници на революцията. Наоколо - глад, епидемии. Възвратен тиф... коремен тиф ... ... А ние - щастливи ... ... От един разбит дом на помещик някой извади пиано ... Стои в градината, кисне под дъжда. Овчарите събират кравите по-близо и да удрят по клавишите с пръчки. Изгориха имението по време на запой. Ограбиха го. Кому от мужиците е нужно пиано? ... ... Взривихме църквата ... Все още отекват в главата ми виковете на стариците: "Дечица, не го правете!" Умоляваха ни. Хвърляха се в краката ни. На двеста години църква. Измолено място, както се казва. На мястото на църквата построиха градската тоалетна. Заставихме свещенниците да я чистят. Лайната да чистят. Сега ... разбира се ... сега разбирам ... А тогава ... беше забавно ... ... В полетата лежаха другарите ни ... На челата и гърдите им бяха изрязани звезди. Червени звезди.коремите им разпорени, вътре насипана земя: земя искахте, нали - на ви! Нашето чувство - смърт или победа! Дори да умрем, знаем за какво умираме. ... До реката видяхме пронизани със щикове бели офицери. "Техни благородия" бяха почернели от слънцето. От коремите им стърчаха пагони ... коремите им бяха натъпкани с пагони...Не ми е жал! Виждал съм толкова мъртъвци, кокото и живи хора.
- Днес е жалко за всички , и за "белите", и за "червените".На мен ми е жал.
- Жал ви е? ....Жал? ( Стори ми се,че тук разговорът ни може и да приключи.)Е, да ... разбира се ... "универсалните ценности" ... "абстрактен хуманизъм" ... Аз гледам телевизия, чета вестници.За нас "милосърдие" беше дума от речника на поповете. Бий бялото влечуго. Да живее революционния ред! Лозунгът от първите години на революията : да закараме човечеството със желязна ръка към щастието!Щом партията е казала - вярвам на партията! Вярвам. Град Орск близо Оренбург. Ден и нощ минават товарни влакове, наблъскани с кулацки семейства. Към Сибир. Ние охраняваме гарата. Отварям един вагон: в ъгъла на колан виси полугол мъж. Майката люлее на ръцете си малкото дете, а по-голямото момченце седи до нея.С ръце яде лайното си като каша. "Затваряй! - крещи ми комисарят. - Това са кулацки копелета! Те за новия живот не стават! "
Бъдещето ... то трябваше да е красиво... После ще бъде красиво....Ами, вярвах! (Почти крещи.)Вярвахме в някакъв красив живот. Утопия ... това беше утопия ... А вие? Вие имате една утопия - пазара. Пазарен рай. Пазарът всички ще направи щастливи! Химера! По улиците се разхождат гангстери в малинови сака, със златни вериги до пъпа. Карикатурен капитализъм, като на картинките в съветското списание "Крокодил". Пародия!
