Явявам се за кратко в края на първия месец, за да отбележа началото на новите навици със старите проекти и края на старите навици за новите проекти.
петък, 26 януари 2024 г.
Златото не е само мълчание...
Явявам се за кратко в края на първия месец, за да отбележа началото на новите навици със старите проекти и края на старите навици за новите проекти.
четвъртък, 31 август 2023 г.
Щипките рачешки...
От тебе потърсен и искан преди
Нека от днес да е цел, превърни я в идея,
Макар подравнена по чуждите дни.
Счупи всяко свое силно захващане,
причиняващо болка, макар и без вик.
Изпъни струните, запази сувенира си-
Запомни как изглеждаш щастливо за миг!
Когато пазиш за себе си нещо във повече
Подари го на някого, който търси си второ.
Остави в ума си само място за спомена
и оцвети го набързо със вяра във хората.
Направи нов символ от захвата си рачешки
Сувенир, или нежно и малко бижу.
Украси с него дома или пък себе си
и смело с усмивка напред поеми!
Не е нужен захват за нещата в живота ти,
ако за теб са написани- при теб ще стоят.
Не задържай и в клетка насила красивото,
предназначено, решено към друг да лети.
Ако пък нямаш нужната сила да пуснеш-
намери воля и сама я счупи!-
Няма как да запазиш свой чуждия устрем,
без да причиниш и за него най-тежки щети.
Остави си само една от щипките рачешки
Да ти припомня, че е нужна лекота
И само през болка, но израствайки
Ще получиш, ако първо дадеш ... свобода!
събота, 26 август 2023 г.
Малките неща са в ръцете ни...
сряда, 15 февруари 2023 г.
В природата на нещата...
Понякога срещаме хора случайно, общуваме кратко, споделяме пространство временно, прихождаме за няколко момента, защото пътеките се са доближили. После всеки продължава своята,
но
понякога-
тази случайна неслучайност на срещата се оказва валидна за по-дълго време, за по-друго пространство и за по-значими моменти.
Понякога странниците се срещат, и се....разпознават.
Излизат от временното си пространство, но от него си взимат и ...другарче.
Обичам тази специалност, която я има у хората. Това според мен е една от най-ценните човешки възможности и шансове, единствената дори, която би могла да те зарадва независимо кой си, какво си, какво можеш или не можеш...или именно заради това.
Нито разстояние, нито професии, нито убеждения, нито постигнати успехи, нито лични желания и подходи...са определящите допирателни в такива моменти.
Може да срещнеш някого, с когото да взаимодействаш така, че отношенията да са подхранващи и за двамата, тримата, деветимата или...колкото и да са там...не за друго, а защото инстиктивно ще разпознаете природната си уредба. Един на друг. Такива хора стават приятели.
Някои душеприказчици, други - близки по природа, трети - просто ти напомнят човешкото.
Заради една такава случайна неслучайност направих и това мъхче.
Присъствах на място, където срещнах едно човешко сърце и то стана мое другарче.
Тя ще се разпознае като прочете. А аз само ще парафразирам нейни думи, без да съм взела позволението ѝ, но вярвам, че ще са вдъхновяващи ... и за вас.:
Не мисли, колко му е тежко на някой, но ако искаш да мислиш- мисли как ще се справи с ежедневните си битки. А такива има и за малки за големи хора. На тях им трябва време, много учене, преподреждане, изчисления, планиране, за да постигнат малко, само малко, по-лесен контрол на проблема и независимост от него....
И да, никой не говори за решение, говори се за живеене. Реално. Сега. Тук. Мъдро.
Ле.
вторник, 14 февруари 2023 г.
Любовта е пътят по моста... от делника в празник
Стивън Левайн
Ето, аз днес не ползвам червено тук.