Цветотерапията се основава на тезата, че пигментите
на храните не са случайни, а съдържат група химични
вещества и други основни субстанции.
Всички вещества в зеленчуците, както и всички неорганични
материи имат характерен цвят. Във Въведението разгледахме
трите основни групи цветни храни. Едно бързо припомняне:
хлорофилът е пигмент, който дава на зелените плодове
и зеленчуци техния цвят; каротиноидите дават червен,
оранжев и жълт цвят; антоцианидините обагрят в розово
или пурпурно. Червените, оранжевите и жълтите храни
са богати на бета-каротин и са по-киселинни, отколкото
алкалните и успокояващи сини и индигови храни. Лилавото
съдържа едновременно червено и синьо, затова, въпреки
че енергизира, не прегрява тялото. Зелените храни
са неутрални и подпомагат поддържането на киселинно-алкалния
баланс.
Пресните зеленчуци са заредени със светлинна енергия
от слънцето, както и с магнитна земна енергия. Растенията
поглъщат определени цветни лъчи в зависимост от
цвета на техните листа, стъбла, цветове и плодове.
Тези вибрации се преобразуват във форма, която можем
лесно да абсорбираме. След като храната бъде погълната,
тялото я разгражда и я превръща във физически и
енергийни питателни вещества. Енергията, освободена
от различните цветни вибрации, се привлича от сходните
енергийни центрове и ги зарежда. Всички храни имат
вибрации, хармонични със седемте основни чакри,
както и с жлезите, органите и нервните центрове,
свързани с чакрата. Всяка храна енергизира, пречиства
и лекува определена чакра.
За да бъдат здрави, хората се нуждаят от баланс
на всеки цвят. Когато постигнем равновесие, жизнените
ни системи стават стабилни и хармонични. При състояние
на цветови дисбаланс организмът губи стабилността
си. Когато на един или повече от енергийните ни
центрове не достига енергия, другите са претоварени.
Ако дисбалансът не се коригира, може да предизвика
болести. Цветната жизнена диета работи на принципа
на възстановяване и поддържане на равновесие на
всички цветове на спектъра чрез храните и напитките.
Повечето естествени храни вибрират на честоти, съотносими
със седемте лъча. Цветът на обвивката на храната
обикновено показва каква вибрация съдържа и въздействието,
което този цвят има върху системите ни. Храните,
които имат няколко цветови вибрации енергизират
повече от един център: розовият грейпфрут има кора,
която е жълто-зелена, докато вътрешността му е розова;
затова грейпфрутът ще въздейства върху двата центъра.
Някои храни трудно се класифицират по обвивката.
В такъв случай може да използвате източния принцип
на ин и ян (положителна и отрицателна енергия),
за да създадете хармонични пропорции на цветната
енергия, от която се нуждаете за балансирана диета.
Ин и ян и дължината
на цветните вълни на храните
Както вече видяхме, всичко във Вселената е
поляризирано, създадено от различни количества ин
и ян. Няма абсолютен ин или ян, но някои неща имат
склонност да отразяват енергия от единия или другия
край на скалата. Тази скала е свързана с цветовете
на дъгата и е част от електромагнитния спектър,
който идва до Земята под формата на бяла слънчева
светлина, въпреки че човешкото око вижда само около
40 процента от тези вибрации.
В следващата глава съм подредила цветовете на дъгата
от най-дългия до най-късия. Включила съм също две
невидими вибрации, инфрачервена и ултравиолетова,
за да ви напомня, че съществуват много невидими
вълни, като радиовълните, рентгеновите лъчи и микровълните.
В диаграмата по-долу е представена връзката между
различните типове храна и цветовете на спектъра,
както и съдържанието на повече ин или ян. Ултравиолетовите
лъчи съдържат най-много ин и са свързани с рафинираната
захар. Инфрачервените са на другия край на спектъра
с най-много ян и се отнасят към солта.
Между тези два края са видимите цветове на спектъра
– червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и лилав.
Червената кръв циркулира през всички животински
вени, затова тази енергия е първична в организма
ни. От друга страна, хлорофилът дава на растенията
тяхното обагряне. Така че зеленото е първичният
цвят на растителния свят.
Животинският свят по природа е основно ян, т. е.
в животинските системи има сериозно количество червена
енергия. Ето защо храната с такъв произход клони
към ян. Това включва червеното месо, яйцата, твърдите
сирена, които имат високо съдържание на сол. На
Запад консумираме голям обем ян храна. Червените
плодове и зеленчуци също съдържат ян енергия, но
в по-малки количества.
Растителният свят е представен от средните цветове
на спектъра – оранжев, жълт и зелен. Тези храни
съдържат трансформирана светлинна енергия от слънчевите
лъчи, които засищат не само телата, но и умовете
и духа. Кореноплодните култури имат повече ян, тъй
като получават вторична енергия от земното магнитно
поле. Ние я приемаме под формата на минерали и витамини.
Храните, които растат над земята, се влияят от разпръскваната
във въздуха ин енергия, докато на кореноплодните
култури въздейства превъзхождащата ян енергия, която
ги тегли надолу.
Ние се нуждаем от хармония на ин и ян храните, точно
както се нуждаем от балансираната диета на седемте
цветни лъча. Също така трябва да включваме в храната
си и кореноплодни и надземни растения. Например,
когато избираме червени храни, трябва да ядем ягоди
и череши (над земята), както и сладки картофи и
цвекло (под земята). Ако искаме да сме в хармония
с естествения ритъм на Земята, през деня трябва
да консумираме кореноплодни растения, които са повече
ян, докато храните ин, които растат над земята,
да се предпочитат вечер. Смяната на сезоните ни
предлага повече кореноплодни през зимата, като така
ни дава повече загряваща ян енергия.
Хората се нуждаят от по-малко количество червени
и оранжеви храни, за да осигурят гориво за физическа
сила и енергия. Червените храни трябва да са пресни,
непреработени и за предпочитане от растителен произход.
Не че трябва да пренебрегваме духовната си страна,
но трябва да се убедим, че духът ни поема питателни
вещества от храни, богати на светлинна енергия –
особено от цветя, плодове и листа в синьо или лилаво.
Точно както се привличат противоположните полюси
на магнита, ян привлича ин. Животинският ян има
нужда от ин в сладките неща и газираните напитки.
Ако скалата е преакцентирана и ние прекалим с ин,
започваме да изпитваме влечение към другия край
на спектъра. Можете да си го докажете сами следващият
път, когато ядете нещо солено като например пакет
чипс. Много вероятно е след това да пожелаете някоя
сладка напитка. Така прекарваме целия си живот в
търсене на равновесие между двете противоположни
и привличащи се сили. Зеленото е балансиращата енергия,
която може да ни спаси от това постоянно колебание.
Ето защо пресните плодове, зеленчуци и треви са
основата на Цветната жизнена диета. Трябва да ги
включваме във всекидневното си меню.
Когато използваме графиката на ин и ян, ще открием,
че синтетичните продукти, както и рафинираната захар
вибрират с ултравиолетова честота. Когато консумираме
храни от този край на спектъра, може да се появи
дисбаланс, определян като маниакално поведение придружено
от хранителни смущения и резки промени в настроението.
За нещастие прекалено често губим хармонията като
страничен ефект от приемането на лекарства. Ако
в организма ви е натрупана много ултравиолетова
енергия, тя може да бъде уравновесена с витамин
В, който се съдържа в бобовите растения, соята,
ядките, пълнозърнестите храни, житните растения,
маята и особено в зелените зеленчуци.
Живи срещу мъртви храни
Не минава и година, без голям брой хора да
се разболеят от различни форми на грип или други
вируси. Равнището ни на съпротива става все по-ниско
и възможностите ни да се борим с тези нови зарази
са все по-ограничени. Много от познатите ми смятат
за нормално да боледуват от настинка или грип по
няколко пъти годишно и това се превръща в плашещо
правило. Диетолозите откриват, че дори и при балансирана
диета в наши дни малко от нас приемат достатъчно
витамини и минерали, за да поддържат добро здраве.
Почти всеки използва някакви хранителни добавки.
Това е тъжно, но се оказва все по-необходимо.
Не е учудващо, че съпротивителните ни сили намаляват,
след като постоянно ядем замразени, дехидратирани
или пакетирани храни. Опаковките на преработените
продукти може да указват, че те съдържат витамини
и минерали, но им липсват живителните сили на прясната
жива храна. Те се губят в готовите храни по време
на замразяването и претоплянето, както и при приготвянето
в микровълнова фурна (вж. глава 6, стр.181). Каквито
и хранителни вещества да са били прибавени към продукта,
много от важните витамини, минерали и ензими са
разрушени при дълготрайната обработка.
Жизнените сили на предметите могат да бъдат видени
с помощта на кирлианова фотография. Тя улавя светлината
и цветовите еманации, които обграждат всяка жива
материя. Фотографията на аурата, която все повече
се усложнява, също може да улови цветните жизнени
сили около храната. Експериментите доказват, че
под ултравиолетовата светлина блести златисто-жълта,
която показва дали обектът е изпълнен с жизнена
енергия. Обектите, които излъчват бледа синкава
светлина, не съдържат жизнени сили. Пресните храни
създават ярки и чисти цветове, докато замразените
и дехидратираните имат само бледо сияние. Мътна
сива светлина обгражда месата и синтетичните храни,
което показва, че те съдържат малко жизнена енергия.
От тези факти можем да заключим, че е важно храната
ни да бъде във възможно най-свеж вид и че трябва
да се яде сурова или съвсем леко обработена, ако
искаме да има някаква питателна стойност.
Облъчване на храните
В наши дни сме изправени пред проблема с храните,
третирани чрез облъчване. По същество облъчването
е бомбардиране на храната с гама-лъчи или ултравиолетова
светлина. Въпреки че това улеснява търговската обработка,
може да има пагубни последствия върху здравето.
Облъчването на храната помага на производителите
да продават нискокачествени продукти, които издържат
по-дълго по щандовете в магазините и изглеждат пресни
и пълноценни. Въпреки че производителите трябва
да отбелязват със специален знак третираните чрез
лъчение продукти, когато една или повече от съставките
не са облъчвани, те не са задължени да го правят.
По този начин се избягват символите на частично
облъчваните продукти и това ще продължи дотогава,
докато законодателството в тази област не се регулира.
Един от негативните резултати от облъчването на
храните е разрушаването на витамините. Появяват
се и лоши миризми, които производителите премахват
чрез химикали. Облъчването променя молекулярната
структура на продуктите, а последствията от това
все още не са изследвани напълно.
Група учени в болницата Кристи в Манчестър са открили
в облъчено свинско, пилешко и риба свободни радикали,
високо активни атоми, които могат да предизвикат
генетични увреждания и дори рак. Свободните радикали
в облъчената храна се свързват и с преждевременното
стареене. Като оставим настрана ефекта от свободните
радикали, това, което със сигурност знаем, е, че
унищожаването на бактериите чрез облъчване разрушава
ензимите, които са съществени за доброто качество
на продуктите.
На пръв поглед облъчваните храни може да изглеждат
апетитни, но имат ниска хранителна стойност. За
да се убедим в това, трябва да намерим друг начин,
по който да погледнем на тях.
През деветнадесети век сръбският физик Никола Тесла
показва как високият волтаж може да се използва
за създаване на електрическа аура, която блести
около човека. През 30-те години се поставя истинското
начало на изследванията на човешкото енергийно поле,
когато жизнената енергия е заснета от руските изследователи
и съпрузи Семьон и Валентина Кирлиан. Кирлиановите
образи са използвани и за доказване на здравето
и жизнеността на храната. Суровата ряпа създава
много по-ярък образ от варената, пълнозърнестият
хляб също е много по-светъл от питата от бяло брашно.
Пресните зеленчуци имат много по-силна светлина
от консервираните, варените или преминали през микровълнова
фурна.
Флуоресценцията също ни дава ключ към разликата
между живата и мъртвата храна. Подобно на основните
принципи на кирлиановата фотография, това е експеримент,
при който някои субстанции стават блестящи под въздействието
на ултравиолетови лъчи. Например маслото блести
в жълто, докато маргаринът е синкав. Свежите картофи
проявяват цвят, докато обработваните не. Пресните
яйца блестят в бледочервено, докато старите са синкави.
Живите зъби блестят, докато мъртвите и изкуствените
не. По този начин лесно могат да бъдат различени
естествено и изкуствено узрелите плодове. Същият
тест може да покаже коя коса е естествена и коя
е боядисана или перука. Така не е трудно да познаем
дали храната има видимите качества на пресен продукт
или е синтетична, или пък мъртва и обработена, за
да трае по-дълго.
Цвят на храната и багрила
Почти всеки човек е чувствителен към цвета
на храната. Увеличаването или намаляването на апетита
е почти пряко свързано с реакцията спрямо цвета.
Червеното е най-привлекателно – една червена ябълка
или череша винаги изпълва устата със слюнка. Жълто-зеленото
ни привлича по-малко за разлика от оранжевото. В
средата на спектъра има леко увеличение на привличането,
тъй като винаги асоциираме зеленото със свежестта
на природата. Синьото невинаги е привлекателно като
цвят на храна, също и лилавото. Въпреки че синият
цвят не ни изглежда подходящ за нещо, което трябва
да изядем, от него става чудесен фон и то хармонично
би представило ястието. Прасковеното, оранжевото,
кафявото, топложълтото и яркозеленото са истински
апетитни цветове. Розовото и нюансите на синьото
са сладки. Бледо оцветените храни се свързват с
по-изтънчен и рафиниран вкус. Гъбите, аспержите
и млякото имат силен аромат, както и рафинираните
храни – белия ориз, белия хляб и бялата захар.
Цветът и храната са толкова тясно свързани в съзнанието
ни, че очакванията ни са, че една червена ябълка
непременно е сладка, че златистожълтата риба има
приятен пушен вкус и че червеното месо е много по-крехко.
Ето защо блюдото, което има добре балансирани цветове,
изглежда апетитно и изпълва устата ни със слюнка.
Трябва обаче винаги да имаме предвид, че идеите
ни за храната не бива да се определят само от цвета
є. Яденето на ярко обагрени продукти може да изпълва
устата ни със слюнка, но никой не знае какъв ще
е резултатът. Само когато храната е прясна и цветът
є е естествен, ние получаваме цялата необходима
енергия, за да поддържаме здравето си.
Въпреки че често можем да познаем по цвета дали
продуктът е пресен или стар, с приятен или неприятен
аромат и дали съдържа определени съставки, в наши
дни трудно може да се разчита само на цвета като
показател за свежестта – особено ако храната е пакетирана.
Когато използваме цвета като указание, не бива да
забравяме, че богатото разнообразие е резултат от
вноса на продукти, които са стояли в студени складове.
Плодовете и зеленчуците са били откъснати преждевременно
и са съзрели изкуствено. В тях не е уловена благодатта
на слънчевата енергия, а цветът често е добавен
допълнително. Отпечатаната дата помага, но не е
указание за хормоните, консервантите и оцветителите.
Багрила
Добавянето на цвят има съвсем определена цел
– храната да ни изкуши. По-рано оцветяването на
храната беше токсично, а в по-нови времена някои
от използваните бои бяха набедени, че предизвикват
рак у животните. В наши дни багрилата, които се
добавят към храната, са от естествен произход или
синтетични. Естествените багрила са извлечени от
растителни продукти и са безвредни за консумация.
Пример за естествен оцветител е сокът от цвекло,
който се използва за получаване на червено или розово.
Синтетичните хранителни багрила се произвеждат от
химикали, за много от които се знае, че имат странични
ефекти и могат да имат отрицателно въздействие върху
здравето. Тартразинът (Е102) е широко използвано
синтетично жълто багрило, но се свързва с алергични
реакции от обриви и отоци до астма, и възможни отклонения
в поведението.
Дори ако специално се опитваме да отбягваме определени
оцветители, понякога пренебрегваме факта, че те
се съдържат и в лекарствата. Много бои са извлечени
от растения и естествени материали и цветовете им
варират от яркочервено да мътнокафяво. Червеното
е цветът на огъня и яда, както и на червената люта
чушка, карамфила, муска и балсама, от които се извличат
много лекарства. Често ни се предписват медикаменти,
съдържащи кондензирана енергия от лъч, който е вреден
за нас, затова е важно да не ги приемаме несъзнателно.
Желателно е винаги да проверяваме опаковката за
цялостното съдържание, включително и за багрилата.
Храните, които трябва
да се избягват, и техните заместители
Освен изкуствено оцветените, обработваните
и облъчваните храни Цветната жизнена диета ви съветва
да обърнете внимание на още няколко вида продукти,
които да избягвате или да консумирате умерено. По-долу
ще видите, че имате и по-здравословни възможности.
Алкохол
Във всичките си форми алкохолът вибрира с ултравиолетови
лъчи. Както знаем, той първо действа като стимулант,
после като депресант и предизвиква дисбаланс и колебание
между две крайности. Алкохолът замъглява мозъка
и способността ни да отговаряме ефективно на вътрешни
и външни стимули. Тези, които се стремят към собственото
развитие и растеж и които искат да се свържат с
духовната си същност, ще си затворят пътя чрез алкохола
и всички наркотици. За да се свържем с душата и
духа, трябва да пречистим дома, в който ще властва
хармонията и спокойствието.
Ако обаче консумирате месо, чаша червено вино ще
подпомогне храносмилането на протеините и мазнините
тогава, когато диетата ви е разнообразна и питателна.
Изследване на средиземноморската диета е показало,
че червеното вино и червеният гроздов сок имат благотворно
въздействие и намаляват риска от сърдечносъдови
заболявания, без да претоварват черния дроб. Сокът
от червено грозде или червени боровинки (разреден
заради високото съдържание на захар) е безалкохолна
алтернатива, която има същия ефект. Ако искате чаша
червено вино, изпийте я с обеда, а на вечеря консумирайте
само безалкохолни напитки. Ябълковият сок, нектарът
от цветове на елда и минералната вода с лимонова
есенция са добри заместители на чашата вино вечер.
Мазнини за готвене
Здравословната храна се нуждае от мазнини за
жизненото функциониране на телесните клетки. Това
е основният изолационен материал под кожата и около
органи като бъбреците. Мазнините са важни за разграждането
в червата на мастноразтворимите витамини А, Д, Е
и К. Човешкото тяло е способно да получава от растителни
източници всички мазнини, от които се нуждае.
Има много видове мазнини, съставени от мастна киселина.
Разбира се, от хранителна гледна точка най-полезният
начин за разграничение на ядливите мазнини е на
наситени и ненаситени.
Ядливите мазнини имат верига, съставена от определен
брой въглеродни атоми, за които се прикачат водородните
атоми. Еднонаситените мастни киселини имат една
неизползвана връзка за водороден атом, докато полиненаситените
– много. Наситените нямат нито една свободна връзка
и затова се наричат водородни мастни киселини. Те
се съдържат основно в животинските продукти като
месо, яйца, мляко, сметана, масло и сирене, но и
в растителни продукти като фъстъци, кокосови орехи,
палмово масло и твърди маргарини.
Въпреки че се нуждаем от мазнини, те са много концентрирана
форма на храна, която ни дава два пъти повече енергия,
съотнесена към теглото є, в сравнение с протеините
или въглехидратите. От тях получаваме само 1–2 процента
от енергията си, затова трябва да ги консумираме
в малки количества. Наситените мастни киселини дават
на тялото прекалено много холестерол, който се използва
за създаване на хормони като кортисола и жлъчната
киселина. Те са необходими за здравето на мозъка
и нервната система, но не са основен хранителен
елемент, тъй като тялото може да си ги създаде.
Ако сте физически активни, вашият метаболизъм е
в състояние да разгради наситените мазнини и да
използва енергията, затова няма да ви навреди да
консумирате малко количество от тях. Ако обаче водите
заседнал живот или имате много мазнини в диетата
си, това вероятно ще ви създаде проблеми с телесното
тегло. От вътрешната страна на кръвоносните ви съдове
може да се натрупа холестерол, което да доведе до
стесняване им и намаляване на притока на кръв, а
оттам и да причини сърдечни атаки, ангина, аритмия
на сърцето и инфаркт.
За да предотвратите подобно развитие на нещата,
по-добре е да предпочетете основно полиненаситени
мазнини. Докато еднонаситените мазнини не променят
равнището на холестерола, полиненаситените го намаляват.
Те са жизненоважни, тъй като тялото не може да си
ги произведе. Техни източници са бадемите, бразилските
ядки и кокосовите орехи, мазните риби като пъстървата,
сьомгата и скумрията, растителни масла като царевичното,
слънчогледовото, сусамовото, шафрановото и зехтина.
Сардината и рибата тон съдържат едновременно наситени
и полиненаситени мазнини. Народи, които традиционно
използват за готвене зехтина и фъстъченото масло,
страдат по-рядко от сърдечни болести. Приемът на
полиненаситени мазнини до 10 процента от енергийните
ни нужди ще ни помогне да предотвратим стесняване
на кръвоносните съдове.
Цветната жизнена диета ви съветва да използвате
полиненаситени мазнини за готвене и подправяне на
салатите. Студено изцедените масла като цяло са
по-здравословната възможност: топлината разрушава
основните витамини и жизнената енергия, която се
съдържа в естествените продукти и променя ненаситените
мазнини в наситени; тя прави мазнините и по трудни
за храносмилане. (Ако искате да опитате ползата
от студено получените продукти, опитайте студено
извлечен мед. Той е по-питателен от приготвения
чрез варене и е много по-вкусен.) Полиненаситените
мазнини съдържат омега-6 и омега-3, които са структурни
компоненти на мозъка и ретината по време на ранното
развитие. Те намаляват възпалението и склонността
на кръвта да се съсирва, което е полезно при болест
на сърцето и артрит. Повечето масла са жълто-зелени
на цвят. Зехтинът, един добър източник на омега-6,
е поначало зелен, докато слънчогледовото олио, източник
на омега-3, сусамовото, царевичното и други зеленчукови
масла имат основно жълта енергия. (Друг добър източник
на омега-3 са соята, рапицата и ореховото масло,
както и мазните риби.)
Когато избирате дали да използвате масло или маргарин,
трябва да разгледате диетата си като цяло. При загряването
на меките маргарини, полиненаситените мазнини в
тях се превръщат в наситени. Освен това маргарините
съдържат химикали и консерванти, които не са здравословни,
а маслото е по-естествена храна и има повече жизнена
енергия. При диета, богата на плодове и зеленчуци,
няма вероятност маслото да създаде проблеми с холестерола.
Ако ядете много червено месо и млечни продукти,
високонаситената мазнина на маслото би увеличила
равнището на холестерола. Тогава маргаринът би бил
по-добрият избор.
Млечни продукти
Повечето от нас смятат, че млякото е пълноценна
храна, богата на питателни вещества. На практика
бозайниците, с изключение на човека, пият мляко
само като млади, защото този продукт е във форма,
която не изисква усилия при храносмилане. Затова
прекалено големите количества мляко намаляват способността
на тялото да обработва друга храна. По-разумно е
да пием краве мляко отделно от храната. Така отрано
ще забележим възможна алергия към него. В един идеален
свят непастьоризираното мляко би било най-добрият
избор, тъй като не е преминало топлинна обработка.
За нещастие в наши дни трябва да бъдем внимателни
какво мляко пием, тъй като то може да е замърсено
с микроорганизми. Затова, когато купуваме непастьоризирано
мляко, трябва да сме абсолютно сигурни, че е от
доказана и добре управлявана ферма. Ако обичате
мляко и млечни продукти и не искате да се лишавате
от тях, опитайте се да намерите козе мляко. То е
много по-близко по състав до човешкото и влияе по-добре
върху метаболизма.
За тези, които искат цялостно да избегнат млечните
продукти, ще намерят добър заместител в млеката
от соя, овес или ядки. Те се намират по магазините
и са много хранителни. Кокосовото мляко също може
да се използва при готвене и придава лек и приятен
аромат на ястията.
След като млякото веднъж е преработено в лесно смилаема
храна, то е много успокояващо и алкално и е една
от най-добрите вечерни напитки. То влиза в хармония
със зелените лъчи, защото се получава от зелената
трева, която ядат бозайниците. Не смесвайте млечни
продукти с киселинни плодове. Те пресичат млякото
в стомаха което често е причиназа прилошаване или
смущения в храносмилането.
Друг вторичен зелен продукт е натуралното кисело
мляко. То също е успокояващо и отпускащо. Киселото
мляко е естествен антибиотик, защото съдържа живи
бактерии и ензими. Те помагат на правилното храносмилане
и отделяне, както и като заместител на бактериите,
които ви предпазват от болести. Най-добре е да започвате
деня си с кисело мляко или да го ядете самостоятелно
като лека предобедна закуска. И тук ще повторя,
че не трябва да смесвате киселото мляко с кисели
плодове. Киселото мляко е добър заместител на сметаната
за салата или като приятен сос. Смесете го с чесън
и подправки и излейте върху салатата, макаронените
изделия или зеленчуците.
Енергийната природа на млечните продукти варира
в зависимост от това как са направени. Твърдото
сирене е много солено и плътно и затова принадлежи
към червения край на спектъра. Това се отнася най-вече
за сирената с оранжев или златист цвят. Меките сирена
и маслото имат по-малко ян енергия, ако са безсолни
и съдържат много повече оранжеви и жълти лъчи. Изварата,
сметаната и киселото мляко са по-леки и с повече
ин. Това ги свързва със зеления цвят. Запомнете,
че колкото повече се обработват храните, толкова
повече ин енергия съдържат. Това означава, че въпреки
че маргаринът е жълт на цвят, той има жълти лъчи
само ако е получен чрез студена обработка. Когато
се обработва топлинно, той се премества към сивия
край на спектъра.
Тъй като твърдите и солени сирена съдържат много
ян енергия, за предпочитане е да се консумират меки
и по-светло обагрени разновидности, които са по-безсолни
и съдържат повече ин. Ако ядете твърди сирена, опитайте
се това да бъде на обед, а не вечер. Те затрудняват
храносмилането и могат да създадат стомашни проблеми
и кошмари. Обезмаслената извара и сметана могат
да се консумират изстудени или да се използват при
готвене. Опитайте да заместите с тях пикантния доматен
сос с макаронени изделия или зеленчуци.
Морски продукти и риба
Въпреки че рибата е добър източник на протеини
и минерали, не е много препоръчително да консумирате
други морски продукти – особено скариди и омари.
Това са животни боклукчии, които ядат отпадъците
и екскрементите, плуващи около. Освен това морските
плодове често са замърсени с промишлени отпадъци.
Енергията, която те дават, се асоциира с най-ниската
чакра, която е свързана с половите органи и чувственото
удоволствие. Ето защо се смята, че морските плодове
имат качества на афродизиак.
При покупката на риба винаги проверявайте дали е
прясна. Очите на рибата трябва да са светли и ясни,
а перките да са блестящи. Богато обагрените риби
като риба-тон и сьомгата са повече ян, както и пушените
риби като херинга и скумрия. Най-добри за консумация,
особено вечер, са тези, които съдържат повече ян
енергия като бялата риба и сладководните риби, които
не са толкова солени.
От гледна точка на цвета мазните риби като херингата,
скумрията, пъстървата, сардините, сьомгата и рибата
тон, които съдържат повече сол, са лилаво-червени,
докато белите риби като треската, ската, писията
и морския език са синьо-лилави.
Чай и кафе
Вредно е да пиете повече от две чаши кафе на
ден, тъй като кофеинът забавя разграждането на желязото.
Кафето съдържа инфрачервена енергия, която, ако
не се поддържа на минимума, може да бъде пагубна
за здравето. Ако трябва да пиете кафе, по-добре
то да е без кофеин и преди обяд (не на закуска).
През остатъка от деня го заместете със зелен или
билков чай. Има много приятни червени и оранжеви
чайове. Изберете например шипков, от касис или с
аромат на праскова или портокал. Зеленият чай съдържа
витамини С и Е и други минерали, както и флавоноиди,
които се свързват с превенцията на рака и имат силен
ефект на антиоксиданти. В едно изследване, представено
пред Втория международен симпозиум по заразни и
паразитни болести през май 1995 година, се доказва,
че зеленият чай убива вирусите и бактериите и засилва
имунната система. Популярният черен чай също съдържа
флавоноиди и като повечето плодове и зеленчуци предпазва
от болести на сърцето. Пиенето на черен, зелен и
червен чай също предпазва от рак на кожата, който
се причинява от ултравиолетовите лъчи и от различни
химикали. Експеримент, проведен от Колежа по фармация
на университета Рютгерс, доказва, че чаят сериозно
намалява риска от развитие на тумори. Ако трябва,
подсладете го с мед или кафява захар, макар че колкото
по-малко подсладител използвате, толкова по-добре.
Храни, на които да се наслаждавате
Има множество вкусни пресни храни, на които
да се наслаждавате като ароматни елементи на Цветната
жизнена диета. Доказано е, че сме здрави и силни,
когато използваме естествено отгледана храна. Тези
продукти са най-добрите за поддържане на хармонично
физиологическо и умствено състояние. Добре ще е,
ако можете да намерите “традиционни” или “наследствени”
варианти. Продуктите, които са отгледани естествено
или в оранжерия, са за предпочитане пред тези, които
са внесени и съхранявани в студени складове.
Използвайте като ръководство сезонните цветове на
плодовете и зеленчуците. Включвайте в диетата си
възможно най-голям дял от местно отгледани продукти.
Тази книга е предназначена за хора от цял свят,
затова съм споменала всички видове достъпни плодове
и зеленчуци. Някои от тях могат да се намерят като
внос и извън сезона, затова съм отделила внимание
на техните цветове, ако искате да ги включите в
менюто си. Цветът си остава един от добрите показатели
за свежестта на продукта, когато пазарувате.
Цветната жизнена диета се основава на подобряване
на диетата ви чрез включване на здравословни пресни
продукти, а не на изключване, лишаване и строг режим.
Плодове
Има много различни теории кога е най-доброто
време за ядене на плодове и дали да се комбинират
с други храни или не. Ето ви няколко насоки:
1. Най-добре е плодовете да се ядат самостоятелно
като лека закуска или след ядене.
2. Не смесвайте кисели плодове с мляко или млечни
продукти, тъй като млякото се пресича в стомаха
и затруднява храносмилането. Може дори да почувствате
гадене.
3. Използвайте цветовете като ключ за най-доброто
време от деня, за да изядете определен плод.
Плодовете могат да се ядат като десерт и да подпомогнат
храносмилането. Например ананас или ягоди след мазно
ястие, папая и манго след богато на протеини и водни
плодове като круши, ябълки, грозде и диня след солени
или пикантни ястия. За улесняване на храносмилането
след богати на въглехидрати блюда изберете смокините,
сините сливи или други сушени плодове. Изчакайте
поне петдесет минути, преди да сервирате плода.
Плодовете на закуска ще ви помогнат да прочистите
тялото си и същевременно ще ви заредят с енергия.
Чистата вода и лимоновият сок също са освежителна
и пречистваща сутрешна напитка. Лимоновият сок,
въпреки че първоначално създава киселинност, за
час или два се приема от организма, ако останалите
храни са алкални по природа.
Ако на закуска ядете само плодове, вероятно ще имате
нужда от междинна закуска, за да увеличите равнището
на енергията си. Това е чудесно време за мюсли или
зърнени храни. Тъй като прясното или киселото мляко
обикновено се приемат със зърнени храни, това ще
означава, че няма да смесите мляко и плодове.
Плодове за закуска и за сутринта
Ананас, банани, жълти круши, зелено грозде, лимони,
маракуя, нар, пъпеши, смокини, цариградско грозде,
ябълки.
Плодове за обед и за следобеда
Банани, дини, кайсии, малини, манго, мандарини,
папая, праскови, портокали, розово грозде, сини
сливи, стафиди, червени и жълти пъпеши, червени
череши, червени ябълки, ягоди или сок от тях.
Плодове за вечеря и за вечерта
Зелени пъпеши, зелени сливи, зелени ябълки, касис,
киви, къпини, смокини, черни боровинки, черно грозде.
Зелени храни
Зеленото заема специално място при лекуването,
тъй като това е цветът на природата, който поддържа
здравето и хармонията на планетата. Зеленият пигмент,
който дава основа на повечето растения, е хлорофилът
и, както кръвта, съдържа жизнената енергия на растенията.
Хлорофилът превръща растенията в организирана светлинна
енергия, както ги нарича швейцарският експерт по
храненето д-р Биршер-Бенер. Хлорофилът има уникалната
способност да превръща слънчевата енергия в химическа
и след това да я използва за производството на въглехидрати.
Това дава на растенията способността да поглъщат
жизнена енергия от слънцето и да я превръщат във
форма, която нашите тела по-лесно разграждат.
Съществува изключителна прилика между структурата
на хемоглобина, червената молекула, която пренася
кислорода в кръвта, и на хлорофила. Молекулярната
им структура е почти идентична с изключение на това,
че хемоглобинът е изграден около желязото, докато
хлорофилът се основава на магнезия. Така че на практика
сме по-тясно свързани с естествената природа, отколкото
си мислим. Богатите на хлорофил зелени храни могат
наистина да обогатят кръвта ни. Хлорофилната терапия
е бързо развиващ се клон на храненето и можем да
я използваме както за заздравяване структурата на
кръвта, така и на цялото си тяло.
Науката потвърждава един вековен традиционен лек
за отворени рани, ухапване или изгаряне. Счукайте
шепа зелени листа, направете ги на лапа и ги поставете
направо върху раната. Дж. Х. Колинс, американски
лекар, който използва хлорофила при лекуване на
изгаряния и разказва за откритията си в Американския
лекарски журнал, смята, че хлорофилът притежава
най-забележителния ефект при стимулиране на клетъчното
делене и възстановяването на тъканите. Хлорофилът
е пречистващ, алкализиращ и пълен с минерали, особено
с магнезий.
Зелената енергия е необходима за уравновесяване
на метаболизма ни. Тя, насочвана от хипофизата през
точката на чакрата на третото око, хармонизира работата
на жлезата, която контролира хормоналния баланс.
(Тъй като зелената светлина преминава през хипоталамуса,
възможно е да постигнем такъв ефект и като седим
край зелена светлина.) Хипофизата помага за регулирането
на водата в тялото, както и на други функции, от
които зависи контролът на теглото, като апетита
например..
Зеленото е неутрален цвят, затова тези храни могат
да се комбинират с всеки друг цвят. То е важно за
поддържане на баланса на метаболизма и за пречистване
на организма. Добре е да бъде включено в повечето
ястия и може да бъде консумирано по всяко време.
Пресните зелени листа съдържат коензими и ензими,
които подпомагат собственото си разграждане и са
първичният източник на хранителни вещества, които
бързо се асимилират от телата ни – витамини, минерали
и различни видове протеини. Те се смилат по-лесно
от повечето животински храни, тъй като растенията
имат високо съдържание на влакна. Ензимите засилват
имунната система, увеличават съпротивителните ни
сили срещу болестите и разграждат токсините, така
че да бъдат изхвърлени от тялото. Зелените храни
съдържат много малко количество захари, от които
се затлъстява, и въглехидрати. Всички мазнини, които
се намират в зелените храни, са полиненаситени,
което е добре за нас.
Зелените листни зеленчуци съдържат органичен сок
с високо качество, който се състои най-вече от чиста
естествена вода, която охлажда тялото ни. Питателните
вещества в зеления сок създават високо магнетизирана
реакция в стомаха и червата. Сокът пречиства тъканни
и клетъчни излишъци и напълно освобождава червата
от токсини. Учените от болницата Сейнт Бартолъмю
в Лондон са открили, че химикалите в зелените зеленчуци
действат като “дезинфектанти” спрямо бактериите
и намаляват риска от хранителни натравяния и тумори.
Тези научни данни подкрепят тезата на цветотерапевтите,
че зелените лъчи пречистват организма ни.
Добре приготвената зелена салата е здравословна
и има съществена роля в диетата ни. Тя съдържа жизненоважни
ензими, минерали и хлорофил, които стимулират костния
мозък да създава хемоглобин. По този начин се подобрява
способността на тялото да смила и използва храната.
В нея има изобилие от влакна и важни аминокиселини,
които се активират, когато се съчетаят с други високоенергийни
храни като ядките и семената. Те формират енергийни
депа от протеини, които съперничат на тези в животинските
продукти. Зелената салата укрепва имунната система,
помага ни да устоим на болестите и забавя стареенето.
За да извлечете най-голяма полза, яжте я сурова
и възможно най-свежа.
За допълнение към зелената салата можем да използваме
много повече необичайни зелени храни в диетата си,
особено онези, които са богати на хлорофил като
тревите (специално овеса и житото) и различните
форми на синьо-зеленото водорасло. Те буквално са
в самото дъно на хранителната пирамида и са най-чистата
форма на храна, която можем да приемем.
Спирулината е синьо-зелено водорасло, което вирее
в топлите води край Мексико и Северна Африка. То
е съставено от 60 на сто протеини и е богат източник
на жизненоважни мастни киселини, витамини и минерали.
Има голямо съдържание на бета-каротин, затова е
широко разпространена добавка към всяка диетична
програма. Тъй като качеството на спирулината е различно,
трябва да търсите възможно най-високото. Хлорелата
е друг вид водорасло, богато на протеини, витамини,
минерали и хлорофил.
Зелената салата може да съдържа и други добавки
и блестящи цветни петна, които да са наслада за
очите. Ако правите зелена салата, не е задължително
тя да бъде напълно зелена и може да включва малък
процент други цветове. От векове салатите се украсяват
с пъстри цветя от бъз, зановец, кокичета, лавандула,
пореч, розови листчета, теменуги.
В зелените салати могат да се слагат множество полезни
треви. Много от растенията, известни с лечебните
си качества, са сред около седемдесетте съставки
на идеалната салата в Ацетария, написана през 1699
година от Джон Евелин, английски дворцов писател.
От всички салатени треви босилекът действа най-успокояващо
на нервната система. Пролетният лук е антибактериален,
полезен е за сърцето и помага при дихателни проблеми.
Ментата улеснява храносмилането и стимулира мозъчните
функции. Магданозът е богат на желязо, калций, калий
и витамини А и С.
Храни с други цветове
Както видяхме в глава 2, зеленото и червеното
са допълващи се цветове, което означава, че работят
в хармония един с друг. Червените и оранжевите растителни
продукти съдържат ян енергия. Те стимулират метаболизма
и подпомагат храносмилането, контролират равнището
на пикочна киселина в кръвта и улесняват отделянето
на токсини и вода. Правилният баланс на червената
и зелената енергия ще поддържа оптималното ви телесно
тегло. Цветната жизнена диета препоръчва да ядете
продукти от всички цветове на спектъра. Въпреки
това за кратко време можете да следвате диета за
коригиране на цветовете, като консумирате червени
и зелени храни (за една-две седмици; за подробности
вж. глава 8, стр. 207–208).
Някои съвременни цветотерапевти смятат, че консумирането
на червени храни ще ви помогне да отслабнете, докато
голямото количество зелени храни води до напълняване.
Това погрешно разбиране се корени във факта, че
повечето големи тревопасни животни като кравите
и слоновете ядат най-вече зелени растения. Нашата
храносмилателна система и енергийните ни нужди са
доста по-различни. Известно е, че голяма част от
хората с наднормено тегло страдат от високо кръвно
налягане и са предразположени към сърдечни смущения.
Ако изключим зелените храни от диетата си, червената
енергия ще повиши многократно риска от увреждания
на сърцето. Зелените продукти осигуряват на тялото
жизненоважни питателни вещества. Ако следвате диета,
която изключва зеленото, по-скоро ще си навредите,
отколкото ще въздействате положително на тялото
си.
Прясното и киселото мляко, изварата и другите органично
произведени млечни продукти вибрират с честотата
на зелените лъчи, тъй като произлизат от зелената
трева. Другите бели храни като соевото мляко също
могат да бъдат комбинирани с друг цвят храна, тъй
като бялото съдържа всички останали цветове и само
по себе си е балансирано. Естествено белите храни
притежават лечебни качества и подпомагат тялото
при осигуряването и складирането на енергия. В китайската
медицина белите храни, като белите картофи, ориза,
соята, карфиола, целината, чесъна и китайските водни
кестени, се определят като съдържащи метална енергия.
Обикновено са с остър пикантен вкус и са силно питателни,
тъй като имат високо съдържание на протеини. Соевите
зърна и продукти са особено хранителни. Белите зеленчуци
съдържат витамин Е и фосфор. Не забравяйте обаче
че рафинираните бели храни като захарта и солта
не са живи и затова са вредни за организма.
Подправките и тяхната цветна енергия
Много подправки могат да бъдат използвани при
готвене, а от други се приготвят ароматни цветни
чайове. Както маслата, част от подправките имат
две цветни честоти, особено когато се използват
няколко части от растението. Това обикновено са
допълващите се цветове – червен/зелен, син/оранжев,
жълт/лилав. Розмаринът е изключение от това е правило.
Той е подправка “от главата до петите”, като балансира
най-горната и най-долната чакра, което означава,
че е свързан едновременно с червения и лилавия цвят.
Ето някои подправки, които ви препоръчваме да използвате,
заедно с няколко думи за качествата им.
Червен
Стимулиращ, загряващ, тонизиращ
Джинджифил, коприва, кресон* (червен/зелен), лютив
червен пипер, розмарин (червен/лилав), чер и бял
пипер, цветове от хибискус.
Оранжев
Загряващ, отпускащ, тонизира храносмилането
Бергамот, дафинов лист (оранжев/син), индийско орехче,
кориандър, кумин, червен пипер.
Жълт
Газогонен, влияе върху нервната система и стомаха,
почиства кожата
Глухарче, иглика, имел (жълта боя, поставете върху
кожата за премахване на брадавици), индийско орехче,
канела, кимион, копър, кориандър, кумин, лайка,
маточина, невен, шафран*.
Зелен
Пречистващ, балансиращ, стимулиращ нервната система
Коприва, копър, люцерна, лук, магданоз, мента (дива
и градинска), пелин, риган, черен оман, чесън.
Син
Успокояващ, антисептичен, противогъбичен, антибактериален
Бял равнец, валериан, ирландски воден мъх, кимион
(син и оранжев), коча трева, майоран**, мащерка,
синьо-зелено водорасло, хмел, чесън.
Лилав
Пречистващ, успокоителен, диуретичен, предпазващ
Боровинка, ванилия, дива пасифлора, лавандула, плодове
от хвойна, пурпурен градински чай, ружа (лилави
цветове), сладка теменуга (не се препоръчва за деца).
Билкови чайове
Червен
Бергамот, малина, шипка, цветове на хибискус.
Жълт
Джинджифил, женшен, канела, лайка, липа.
Зелен
Върбинка, копър, лимон, мента.
Син
Корен от женско биле, къпина, цветове от пореч,
цвят от бъз.
Лилав
Градински чай, лавандула (използвана внимателно
и в малки количества).
Тези треви могат да бъдат използвани като отвари
с медицинска цел, за гаргари и компреси. Сред тях
са босилек, градински чай, дафинов лист, исоп, кервил,
корен от валериан, кориандър, копър, магданоз, мащерка,
риган, розмарин, хвощ.
Билковите отвари се приговят като чай. Заливате
2 Ѕ чаши вряла вода с 1 супена лъжица сухи билки
или 2 супени лъжици свежи растения. Оставете да
се запари около 10 минути и прецедете в кана. Пийте
по една малка чаена чаша от отварата (студена или
топла) три пъти на ден. За ароматизиране използвайте
мед или лимон. Отварата може да престои в хладилника
до24 часа.
Цветовете на дъгата при зеленчуците
Каквато и да е диетата ни, има много семейства
растения с богата палитра от цветна енергия, която
можем да използваме. Основните продукти обикновено
са комплексни въглехидрати като зърнените храни,
нишесте като картофите и варивата. Преди да се развие
модерното земеделие, тези храни са били богати на
основните хранителни елементи, които са ни необходими.
Те са били напълно подходящи за климата и начина
на живот на хората, които са ги консумирали. Старите
естествени храни са притежавали цветовете на дъгата
и на всяка една е отговаряла различна цветна енергия.
Така хората са приемали пълен спектър от енергия,
за да поддържат здравето си. За съжаление много
от тези продукти са изчезнали под натиска на търговците,
които смятат, че следват изискванията на потребителите.
Затова сега съществува ограничено генетично разнообразие
и не можем да се възползваме от пълноценното хранене,
което някога сме получавали.
За радост обновеният интерес към храненето и подобряването
на диетата ни е накарало производителите да възродят
някои от старите разновидности. За да изпитаме цветно
и питателно задоволство от тези малко известни видове,
трябва да се разделим със склонността да избираме
само продукти с позната форма и цвят.
Не забравяйте, че производителите и разпространителите
на органична продукция обикновено предлагат тези
стари разновидности в сезона им на зреене.
Моркови
Физически хранителни вещества: бета-каротин, малки
количества витамин Е;
Вибрационни хранителни вещества: магнитна земна
енергия (ян);
Цветна енергия: жълта, оранжева, пурпурна, лилава
и бяла.
Повечето хора знаят само, че морковите са оранжеви
на цвят и са корени с продълговата форма. Морковът
обаче много време е съществувал под различни цветове
и форми. Някога в Средиземноморието, Средния изток
и в Азия са отглеждали пурпурни моркови. Те са били
разклонени и са приличали повече на женшен. Много
по-късно, когато са били пренесени в Испания, морковите
станали конусовидни. Испанците ги отнесли в Америка,
където се превърнали в любима храна за първите заселници.
Дори в края на деветнадесети век пурпурните, червените
и алените моркови били много популярни, но постепенно
били изместени от конусовидната оранжева разновидност.
Затова сега, въпреки че някои моркови са по-издължени,
докато други са по-сплескани и почти цилиндрични,
всички те имат популярния оранжев цвят.
Терапевтичните качества на морковите съвпадат с
тези на оранжевите лъчи, които въздействат отпускащо
и отварящо на мускулите на гръдния кош. Тонизиращото
въздействие на оранжевото и жълтото са от полза
за имунната система. Това прави морковите полезни
при борбата с инфекциите. Високото съдържание на
бета-каротин определя моркова като средство за предпазване
от ракови образувания. Смята се, че тези зеленчуци
имат благоприятно влияние върху кожата и очите,
така че буквално да сияете от здраве.
Царевица
Физически хранителни вещества: въглехидрати, влакна,
някои протеини и витамин В;
Вибрационни хранителни вещества: пълна със светлинна
енергия от слънцето (огнен елемент);
Цветна енергия: златиста, червена, бяла, жълта,
пурпурна, сивя, оранжева.
Царевицата е една от най-старите култивирани
растения на света, тъй като не са открити никакви
диви форми. Знаем, че древните цивилизации на инките
и маите са я отглеждали и е била основна храна на
ацтеките. Царевицата е основна храна на американците
около 800 г.н.е. Първите растения са били донесени
в Европа през шестнадесети век под формата на кочани
и зърна. Някога царевицата е била многоцветна и
в Южна Америка са преобладавали кочани със сини,
алени, кафяви и почти черни зърна. За съжаление
сега се предпочитат златистите разновидности като
Завоевание, Мед и сметана и Сребърна кралица. Красивата
цветна царевица Дъга се използва само като украса.
Смята се, че царевицата намалява риска от някои
ракови заболявания, болест на сърцето и кариес,
а извлеченото от нея масло намалява холестерола.
В Мексико тя се използва при лекуване на дизентерия
и като диуретик.
Чушки
Физически хранителни вещества: витамин С и бета-каротин;
Вибрационни хранителни вещества: пълни със светлинна
енергия от слънцето (огнен елемент);
Цветна енергия: червена, оранжева, жълта, зелена,
индиго, пурпурна.
Цялото семейство на пипера, което включва всички
сладки пиперки, камби и лютите чушки, е изпълнено
със слънчева енергия и благодат. Всички чушки са
богати на витамин С и бета-каротин. Те притежават
цяла гама от цветове, като се започне от червено,
оранжево, жълто и зелено до чудесните пурпурни и
тъмносини вариации. Докато зреят, пиперките променят
цвета си от зелени до красиво червено или синьо
на узрелите екземпляри.
Най-важното при пиперките е тяхната многофункционалност.
Те могат да се ядат сурови, пърлени, печени, пържени
или като подправка към почти всяко ястие.
Смята се, че първите култивирани пиперки са лютите,
тъй като семената им са открити в Мексико от около
7000 г. пр. н. е. Медицинската им употреба е известна
от хиляди години. Сладките пиперки били донесени
в Испания в края на петнадесети век, а от средата
на шестнадесети са пренесени и в Англия.
Всички пиперки, които са естествено узрели, съдържат
слънчева енергия, която се отразява в цветовете
им. Червените люти чушки загряват цялото ни тяло,
като увеличават притока на кръв. Те също подпомагат
отпускането на мускулите и се използват при мехлеми
за мускули. Топлата цветна енергия на червените,
жълтите и оранжевите пиперки отваря гръдния кош
и бронхите. Една стара рецепта съветва всеки ден
да се пият 10–20 капки лют сок, разтворени в чаша
вода, за да се освободят дихателните пътища. Пиперките
стимулират ендорфините, които потискат болката и
ни дават усещане за здраве. Много е вероятно точно
тъмносините и черните пиперки да предизвикват този
ефект.
Картофи
Физически хранителни вещества: богати на въглехидрати,
магнезий, калий и малко витамини В и С;
Вибрационни хранителни вещества: ян и магнитна земна
енергия (белите картофи – метална енергия);
Цветна енергия: червена, златна, розова, пурпурна,
бяла и синя.
Картофите за първи път са култивирани в Чили
и Перу около 5000 г. пр. н. е. Оттогава са се развили
стотици различни видове. Испанците донасят картофите
в Европа. Най-масово се отглеждат през 1948 година
във Великобритания, когато са засадени 988 406 акра.
Въпреки че са останали популярни, разнообразието
на видовете им значително е намаляло. За нещастие
сме свикнали да приемаме, че необичайните по форма
картофи са неподходящи за ядене и трудни за приготвяне.
Затова почти сме забравили розовите разновидности
с форма на наденички. Другите цветни картофи, които
трудно се намират, са със синя и пурпурна кожица.
Черно Конго е малък черен картоф, който съдържа
в себе си енергията на индиговите лъчи. Разновидностите,
които все още се разпространяват, са Крал Едуард
и Златно чудо, от които се приготвя чипс.
Както много растения, картофите използват свои собствени
средства за борба с вредителите. Зелените картофи
съдържат токсичния алкалоид соланин, който предизвиква
повръщане и стомашни смущения. Листата и плодовете
на растението също съдържат този токсин и не бива
да се ядат. Картофите имат малко мазнини и се препоръчват
при ревматизъм. Сокът им се използва при подагра,
лумбаго, натъртвания и навяхвания. От суровите картофи
могат да се приготвят успокояващи лапи при изгаряния.
Тиква и тиквички
Физически хранителни вещества: бета-каротин, витамин
С и фолиева киселина;
Вибрационни хранителни вещества: земна магнетична
енергия;
Цветна енергия: зелена, златистожълта, оранжева,
синьо-сива.
Тиквите произхождат от тропическа Америка. Има
данни, че от векове са познати в Южна Америка, тъй
като при археологически разкопки в Мексико парчета
тиква са били датирани от 2000 г. пр. н. е. Тиквите
поглъщат големи количества слънчева енергия, докато
зреят, затова не е изненада, че преливат от оранжева
енергия под формата на бета-каротин, който засилва
имунната ни система.
Има две основни групи тикви – тиквички, които се
берат през лятото, и тикви, които се берат през
есента. Тиквичките често се откъсват млади и имат
ядливи семена и кожица и бледо месо. Разновидностите
им включват красиви червени и оранжеви тиквички,
както и такива с екзотични оранжеви и жълти цветове.
Тиквите се берат зрели и имат твърда и неядлива
кожа и много по-тъмно месо. Има тикви с тъмнозелен
цвят и са силно оребрени, а също и с формата на
цигулка и бледа кремава кожа. Любимите в Америка
сладки тъмно– оранжеви тикви стават все по-популярни
в Европа. Най-неизвестната разновидност е Бананово
розова, дълга, извита и с бледо розова кожа, докато
Синята куинсландска е със синьо-сива обвивка.
Семената на тиквите са използвани като разслабително
в много части на света и не е изненада, че оранжевата
енергия има отпускащо въздействие, особено върху
червата.
Зеленчуци за закуска
Всички червени и оранжеви зеленчуци съдържат
огнен елемент, който е загряващ и енергизиращ и
ви подготвят за деня. Те изискват по-сериозно смилане,
затова храносмилателната ви система по това време
трябва да е активна, за да извлече полезните вещества
от храната.
Доматите и морковите или техният сок могат да бъдат
консумирани на закуска. Опитайте също спанак, който
въпреки зеления си цвят съдържа голямо количество
червена енергия. Ако внимателно се вгледате в дръжките,
ще видите червения нюанс. Червената енергия снабдява
черния дроб с желязо, което е особено важно за производството
на червени кръвни клетки. Червенокожият лук и картофи
могат да бъдат част от топлата ви закуска. Ревенът,
на който се използват стъблата, също е добра закуска.
Зеленчуци за обед
Има много свежи зелени салатени зеленчуци, които
трябва да се консумират сурови. Кореноплодните,
които съдържат повече ян и имат голямо количество
земна енергия, е най-добре да се консумират през
активната част на деня. Можете да включите към обеда
си и стъбла, листа и върхове на растения. Тяхната
енергия заземява и помага за практическата физическа
активност.
Зеленчуци за вечеря
Вечер се нуждаете от по-малко енергия и зеленчуците
са много по-леки, отколкото тези за обед. Добре
ще е да ядете повече стъбла, листа и върхове на
растения, като избягвате зеленчуците с ян енергия.
Стъблата, листата и върховете са много сочни и така
балансират водната енергия в телата ни. Те се намират
над земята и съдържат въздушна енергия. Тя ни свързва
с духа ни и може да бъде открита в зелените, сините
и пурпурните храни. Лекотата на тази храна ни помага
да спим.
Сезонни зеленчукови салати
Основите на Цветната жизнена диета могат да
бъдат използвани по много вкусни начини в зависимост
от сезона, времето на деня и собствените ви предпочитания.
Ще продължим, като разгледаме по-внимателно кои
храни какви цветни лъчи съдържат, каква е ползата
от тези лъчи и как да хармонизираме собствените
си нужди.
