България успя да се пребори и да запази изписването на евро на кирилица. Звучи малко нереално - страна, която преди година се молеше бъде приета по милост сред Клуба на богатите, днес му поставя условия. Дори успява да постигне своята малка победа в това противопоставяне. Какво е това - голяма победа на родната дипломация или снизхождение на богатите към по-слабите? Нито едното, нито другото. Това е просто Европа. Тук всички са равни. Трябва да свикваме.Историята на думата "евро" е свързана с сумата "екю" - защото и двете думи назовават общата европейска парична единица. За хората, говорещи на български език и пишещи на кирилица, "евро" се свързва със собственото име на континента - Европа. Точно както за хората, които пишат на език с латинска азбука, "euro" се свързва с латинската версия на Европа. Еврото е единната европейска парична единица - това е валутата на нашият единен Еврпоейски съюз. От 1 януари 2002 г. повече от 300 милиона европейски граждани го използват ежедневно, вместо мари, франкове, лирети, форинти и други "цветни" банкноти. Между Договора от Маастрихт, подписан през февруари 1992 г., който поставя началото на въвеждането на единна европейска валута, и разпространението на монети и банкноти в 12 страни-членки на ЕС изминават 12 години. Решението за името на единната европейска парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Там именно се определя, че наименованието на единната валута е "евро".Евро и ЕкюВ началото бе екю-то. Както знаете, има такава сребърна френска монета от средновековието. Но името на съвременната европейска разплащателна единица не води името си от там, а от едно съкращение - ECU -  European currency unit. Това е една условна разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Всяка държава-членка създава резерв от екю, като депозира 20% от златните си резерви и 20% от резервите си в чуждестранна валута във Европейския фонд за валутно сътрудничество. Екюто не беше платежно средство и никога не е имало монети и банкноти екю. Екюто представляваше "кошница" от валутите, които участваха в него и неговата стойност зависеше от тях. Частта на различните валути, които участваха в изчисляването на екюто, се разглеждаше през петгодишен период или по искане на държава-членка, ако тежестта на валутите се е променила с над 25%. Но за да се избягнат всички навявания на спомени, че се възражда някаква средновековна френска монета, се вземa решение екю-то да бъде заменено от друга, по-европейски валутна единица, която вече да има своето изражение и като банкнота. Така се стигна до евро-тоВъвеждането на еврото То се осъществява в три фазиПървата фаза започва през май 1998 г., когато се взема решение кои държави-членки изпълняват критериите от Маастрихт и искат да се включат в Икономическия и валутен съюз. Това са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. От 1 януари 2001 г. и Гърция се присъедини към еврозоната.Втората фаза започва на 1 януари 1999 г., когато е въведена единната валута за 11-те държави-членки. От икономическа гледна точка валутният съюз започва своето реално съществуване от тази дата, въпреки че еврото влиза в обращение три години по-късно. Заплащанията с евро се извършват само чрез банкови трансфери, чекове, кредити карти.Третата фаза започва на 1 януари 2002 г., когато в обращение са пуснати банкноти и монети евро. Те се използват заедно с националните валути, които постепенно са изтеглени от употреба до края на тази фаза - 1 юли 2002 г. От 1 януари 2002 г. заплатите в държавите участнички в еврозоната се изплащат в евро, като заедно с цените се преобразуват по фиксиран обменен курс. Дизайн на евротоЕвробанкнотите са седем - номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Евромонетите са осем - 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент. Дизайнът на банкнотите, представен от Робърт Калина от Централната банка на Австрия, е одобрен от Съвета на Европейския валутен институт и от Европейския съвет в Дъблин в края на 1996 г. Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки - като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз. На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди - метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.Лицевата страна на монетите, проектирана от белгийския компютърен специалист Лу Луекс, е обща. Тя представлява общо за всички монети "европейско лице", съдържащо карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. Другата страна на монетите се избира от всяка страна-членка. Окончателното решение за дизайна на монетите е взето от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г. Както знаете, между европейските банки в различните страни на континента има подписано споразумение за обмен на банкноти. Ако едни банкноти се спечелят в една страна и се изхарчат в друга, това не е проблем нито за този който ги дава, нито за този, който ги получава. Не така стоят нещата с монетите. Там обмен не се извършва - просто е много скъпо да се транспортитат монети, не си струва. Затова и евро монетите във всяка една страна не важат в друга - можете да харчите банкноти на воля, но не и монетите. Всъщност всяка централна банка на държава-членка си има собствени евро-монети, които важат само на територията на дадената страна. Затова и всяка страна може да си нарисува или напише на едната страна на своята монета, каквото намери за добре.ПроблемътПроблемът не е с монетите, а с банкнотите. Или по точно, с тяхното име. За пръв път пред Института за български език въпросът за правилната форма в български език на думата "евро" е поставена от БНБ в периода 1995 - 1996 г., когато думата все още едва навлизаше в съвременния български език. Въпросът е поставен от представители на БНБ - във връзка с изготвяната от тях документация.Езиковите спорове за правилния превод на термина "euro" вече възникнаха няколко пъти след последното разширяване на ЕС през 2004 г. Още тогава пет от десетте страни - Латвия, Литва, Унгария, Малта и Словения -поискаха да използват своята национална транскрипция. Повечето отстъпиха, след като ЕС настоя да се придържат към едни и същи правила за изписване и произнасяне. Латвия обаче продължава да спори, като правителството обяви по-рано тази година, че е готово да се отнесе до Европейския съд, ако е необходимо и да защити правото си да използва "eiro" вместо "euro" в официален превод. "Euro" не съществува като дума в латвийския език, тъй като латвийската граматика и фонетика не позволяват съществуването на дифтонга "eu". Проблемът продължава да бъде спорен и в Малта, където лингвистите настояват, че страната трябва да се придържа към "ewro", което се използва масово на острова, въпреки съпротивата на Европейската комисията и на ЕЦБ, но малтийското правителство се отказа от официалното си оплакване.От своят страна Европейската Централна Банка смята че "euro" е своебразна запазена марка. Според тях то не може да бъде пипано, променяно по никакъв начин.Нашата страна защитава тезата, че правилото изписване е “евро”, както е записано в българската версия на Договора за присъединяване. Според ЕЦБ правилното изписване и произнасяне е “еуро” и в българската версия на договора е станала “техническа грешка”. В този смисъл единственият правен акт от първичното право на ЕС по отношение на изписването на думата “евро” с официална версия на български език е именно Договорът за присъединяване. ЕЦБ се позовава на решението на Европейския съвет от Мадрид от 1995 г., в което се казва, че “the name given to the European currency shall be Euro. This name is meant as a full name, not as a prefix to be attached to the national currency names.” Този текст няма официален превод на български език. На английски четирибуквие се произнася “юро”.Най-добрата аргументация на българската позиция е правната характеристика на договора за присъединяване. Има едно решение на СЕО от 1986 г. (LAISA / Council (Rec.1988, p.2285), в което се казва, че: “разпоредбите на акта за присъединяване потвърждават резултатите от преговорите за присъединяване, които представляват цялост, предназначена да разреши трудностите, които предизвиква присъединяването за общността или за държавата-кандидат”. Проблемът ескалира когато България блокира преговорите на ЕС с Черна гора. Страната ни наложи резерва върху българския превод на споразумението за стабилизиране и асоцииране, поради факта, че европейската валута се изписваше като “еуро”. Тогава министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, която водеше преговорите от българска страна, заяви, че България застава на 100% зад европейското бъдеще на целия регион и в частност на Черна гора, но в никакъв случай не може да приеме вариант, който засяга третата азбука в ЕС - кирилицата. Българският еврокомисар Меглена Кунева заяви, че изписването на “евро” или “еуро” би могло да се превърне в проблем за Европейския съюз, ако не уважи тази национална особеност на България, особено поради факта, че в Договора за присъединяване на страната ни към ЕС е изрично изписано “евро”. За пръв път се конфронтирахме с ЕС за въпрос, който има голямо значение за нас, откакто сме член на Европейския съюз. ЕС призна този въпрос за открит. РешениетоСлед дълги преговори до късно вечерта на 12 октомври България и португалското председателство намериха решение, което , от една страна позволява на Черна гора да подпише споразумението с Европейския съюз, а от друга - на България да продължава да защитава своята азбука. Двете страни решиха по изключение европейската валута в българския текст да се изписва със символа EUR и потвърдиха, че в кратки срокове трябва да се намери решение на въпроса, който очевидно българската страна ще постави в рамките на Междуправителствената конференция. Наблюдатели определиха намерения компромис като “находчиво решение”, което не превръща Черна гора в жертва на вътрешен за съюза проблем. От друга страна - не се предрешава въпросът с изписването на европейската валута на кирилица по начин, който българите отказват да приемат.Няколко дена по-късно, отново в Лисабон, на среща на държавните лидери на страните от Европейския съюз, България постигна целта си с изписването на общата европейска валута на български език. Всички страни членки са дали принципното си съгласие общата европейска валута на български език да запази нормалното си изписване, тоест “евро”, а не “еуро”, както искаше Европейската централна банка.ИзводътТой е очевиден - България е една европейска страна, която трябва, а и може да отстоява позициите си, стига да иска. Клишето, което толкова обичаме - "ние сме една малка страна, с която никой не се съобразява", трябва да бъде забравено час по-скоро. То не ни носи нищо освен липса на самочувствие и комплекси. какви сме, малки или големи, зависи от самите нас. От това, което правим. И е време да започанем да правим по-големи неща, за да се чувстваме и ние по-големи, а не като приети по милост сред по-силните.Добре, какво от това че вече ще казваме и пишем "евро" официално? Ще станем ли по-богати от това? Какво значение има как се нарича една валута, от която сме толкова далеч? Не, разбира се - ние няма да станем по-богати. Ние няма да покрием и грам от критериите за приемането ни в Евро-зоната. Онази, истинската еврозона,  финансовата , а не политическата. Там където икономиката е всичко, а политиката - нищо. Където няма общи приказки, а само факти, и числа. Както и да изписваме тези така бленувани банкноти, те все ще ни липсват. И ще продължават да не растат по дърветата. Само че има и друга истина. Евро се печели, то се и харчи. Първото е по-трудно от второто. Друго е въпросът с националната идентичност. Тя наистина много трудно се печели, а още по- лесно се харчи. И най-лошото е, че веднъж "похарчена", почти е невъзможно да бъде спечелена отново. Затова трябва да се пази. Повече от всяка банкнота. Била те "евро", 'юро" или каквото и да е.Защото Европа, а и еврозоната не са само политическо или икономическо понятие. Тя е преди всичко културно понятие. Зона в която културата е нещо, дори и политика, дори и пари. Европа се превръща от континент на националните държави в държава на нациите от континента. И в тази нова за нас реалност ние ще трябва да вместим своята национална идентичност, своят национализъм. За да оцелеем в тази смесица на хора, идеи и капитали. Сегашният или по-точно досегашният български национализъм бе, а и все още е "войнстващ национализъм" - ние се горедеем с нашите победи на бойното поле, коклко битки и войни сме спечелили. Това обаче е безвъзвратно минало, това е история. Никой вече не се интересува от това, освен любителите-историци. Победата или загубата на бойното поле вече нямат онова значение. Много по-голямо значение в съвременният сят имат победите на другите полета - това на културата, изкуството, спорта дори. Новият национализъм е "културен национализъм" - сблъсък на култури, а не на армии. И победителят е този, който успее да устои, който успее да съхрани, опази и развие своята култура, своята идентичност. Затова е толкова важно, как ние ще изписваме една банкнота. И затова съм доволен. Надявам се и вие.