Набързо из страната на фараоните

Организирано препускане из Египет

Организирано и то добре. Набързо да, но освен това и много приятно, и интересно! За евентуални исторически неточности моля да ме извините - историята, особено на тази част от света, не е от силните ми страни.

Хургада и през пустинята

Ще ходим в Египет! Краят на октомври 2007 г. е, в България е есен и вече е доста хладно, а какво ли е в Египет? Някой ще каже: "Добре де, сега е 2011 година!" Така е, но докато се наканя да споделя впечатления мина време, дано не съм забравил всичко. И така: резервирали сме, платили сме и остава само тръгването. От София летим директно до Хургада. За разлика от повечето сънародници не отиваме просто на море в малко по-екзотична обстановка, а искаме да видим колкото се може повече. Така след само една нощ в Хургада ще се озовем на р. Нил в гр. Луксор, а оттам с кораб ще пропътуваме до Асуан, наслаждавайки се на забележителностите по пътя и не на последно място на самото пътуване. От Асуан ще стигнем само на 60 км от Судан, а именно до Абу Симбел. На връщане ще спрем за малко пак в Хургада, оттам отиваме в Кайро и... това е. Какво ли е в Египет? Честно казано нямаме си представа, но очакваме да ни хареса. Все пак очакваме и повече или по-малко от така характерните за арабска страна контрасти (меко казано). Тръгваме!

Таксито бързо преодолява 10-те километра до летище София. Терминал 2 е още новичък. Сваляме куфари. Много са. В пълен състав сме: аз и трите ми жени. Благодарение на това трябваше да се возя в таксито прегърнал един куфар, за който не се намери място в багажника. Размахваме белите листове хартия, които отдавна вече заменят някогашните красиви авиационни билети, чекираме се и с облекчение се разделяме с багажа. Озоваваме се в обширното пространство на горния етаж и питаме един униформен човек тук може ли да се снима. Що за тъп въпрос: –"Снимайте, колкото искате, но не и чувствителни места като паспортен контрол и пр." –"Добре, няма." Опитваме се да познаем кой е нашият самолет - май успяхме. Той и отвън, и отвътре изглежда спретнат и чистичък. Настаняваме се и тръгваме, добре де, излитаме.

Полет

На земята е вече късен следобед, а ние се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре заедно със слънцето. Много скоро долу всичко тъне в мрак, а ние вече прекосяваме Гърция в посока право на юг. Виждаме морето - Средиземно, по-скоро Егейско. Въпреки мрака долу забелязваме множество острови. Яд ни е, че не можем да разберем кои са. Въпреки все по-настъпващата тъмнина е красиво - морето блести на равномерни, много малки вълнички. Ставаме свидетели на приказен залез. Който е от съответната страна на самолета, снима. След броени минути наоколо е пълен мрак и идва скуката. Вече се радваме, че полетът не е много продължителен. Красива стюардеса ни поднася храна и мигновено се разнася негодувание срещу единия кроасан и чашата водичка. Жената търпеливо обяснява, че за чартърен полет като нашия, туристичската агенция е платила само това. Негодуванието стихва. Скука. Разлиствам бордното списание на България Еър и в него намирам почти дословно преписана една моя статия. Ето тази. Разбира се, за източника, включително и на илюстрациите, които далеч не са само мои, няма и дума. Какво да се прави...

В един момент усещаме, че летим над земя - долу пробягват някакви призрачни очертания. На нещо - напълно тъмно е и не се разбира какво виждаме, но явно сме на ниско. Все пак преди това сме доловили промяна в звука на двигателите. Отсъства каквато и да е турбуленция - движим се гладко като на 10 000 метра. Забелязват се някакви мизерни светлинки. Да, и стюардесите са седнали по местата си. Изведнъж светлините долу стават много и големи, различаваме широки, прави булеварди и множество красиво осветени паркове и басейни, това трябва да са хотелите, построени направо в пустинята покрай Червено море. Море и пустиня не се виждат. Явно сме вече на подхода към летище Хургада (Hurgada/الغردقة), даже на глисадата. Скоро следва майсторското и гладко приземяване, така характерно за българските летци. Почти не усещаме докосването на пистата, а главно рязкото спиране и рева на реверсираните двигатели. Разнасят се вяли ръкопляскания - модата им отминава. Самолетът бързо, бързо рулира до стоянката си, явно летището не е голямо. Наоколо се мяркат познатите машини и два-три други самолета. Спираме плавно. В Египет сме.

Пръв досег

Излизаме и ни удря, просто ни блъска странна миризма, носена от топъл и сравнително влажен ветрец. Не можем да определим на какво мирише, нещо непознато е и далеч не е само авиационно гориво. Чел съм много описания на американци за първия им досег с Виетнам по време на войната. Независимо дали са попаднали там по свое желание или насила, те неизменно споменават едно и също: мирис, топлина и влага. Чувствайки се като американски войници, изминаваме краткото разстояние до терминала. Там е по-хладно, но се разнасят крясъци - май не сме единствените пристигащи и се опитват да ни насочват какво да правим. –"Насам, пригответе си по 17 долара за виза!" В Египет се влиза само с виза, която се купува на място. Единственият овластен да продава визи е Националната банка на Египет. Добре, но нас ни водят другаде, а не към гишето на банката, което предварително знаем къде се намира. Да не говорим, че визата струва 16, или може би 15 долара. Питам един от крещящите защо така. –"А, това е за ваше улеснение, да става по-бързо." Чудесно! Озовавам се, разбира се единствен, пред гишето на банката и искам 4 визи. Мустакатият служител не може да повярва на очите си, но бързо ми взима парите и залепва визите в паспортите. Упътваме се към паспортния контрол, а някой ни спира: –"Ей, трябват ви визи!" –"Имаме." –"Е, как така?" –"Така!" Озоваваме се на широко място пред терминала. Непознатата миризма, жегата и влагата се усилват.

Хургада и хотелски емоции

Наоколо има паркирани много автобуси. Кой е за нас? Всички мъкнат куфари и явно си задават същия въпрос, предимно на руски и български. Като с магия попадаме пред правилния автобус, а там ни посреща Стоян - един от българите, работещи на място за туристическата агенция. Товарим куфарите, помотаваме се малко наоколо и е време да тръгваме. Как Стоян разбра, че сме всички е загадка. Тръгваме. Автобусът Мерцедес мърка и вози гладко. Вътре цари приятен мрак и е поне с 10 градуса по-хладно, отколкото навън. За броени минути сме вече в град, наоколо се нижат пусти и непознати улици. В един момент околността става прекалено осветена и луксозна, пълна с магазини и тълпи хора. В центъра на Хургада сме. От автобуса изглежда доста добре. Скоро започваме да спираме и да оставяме новопристигналите пред хотелите им. Идва и нашият.

Озоваваме се пред величествена фасада. Отпред пази полицай с автомат. Занапред ще ги виждаме често. Подминаваме металния детектор, без никой да ни каже нищо и сме вътре. Отвътре хотелът не е толкова величествен, но изглежда добре. –"Заповядайте да вечеряте, че вече е късно." Добре. Зарязваме багажа и следваме хотелския служител, да кажем пиколото, въпреки че този беше "пенкелер", до ресторанта. Той отваря похлупаци, които крият остатъци от храна и обявява: "Месо, картофи, ориз, зеленчуци..." Добре де, различаваме ги. Сервираме си от остатъците и сядаме да вечеряме. Не ни харесва особено, но все пак отчитаме факта, че вече е твърде късно. Искаме да спим. Вече знаем, че утре ще ставаме рано - по-точно в 4:30 (сутринта) трябва да сме на рецепцията. Опитваме се да го преживеем. Служителят от одеве ни води до стаята ни и отваря вратата. Всъщност получаваме две свързани, просторни и твърде приятни на вид стаи. Дотук добре. Онзи стои до вратата и чака. Добре, знам какво, но нещо още от началото не ми е симпатичен. Благодаря му. Както си му е редът, той не помръдва. –"Слушай, сега нямам дребни, утре като обменя..." Тръгва си, аз пък си представям мислите му.

Настанихме се, но ни човърка мисълта дали морето, което е на петдесетина метра, е мокро. Отиваме да проверим. Наоколо е тъмно и не виждаме кой знае какво, но е интересно. Постепенно преставаме да усещаме и миризмата, и жегата, и влагата.  Проверяваме Червено море. Мокро е. Отиваме да спим.

Тръгваме отново

Хотелска обиколка преди изгрев слънце{sc1}28 Oct 2007 05:59am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 26.0mm (35mm eq. 39.0mm)   1/40s   f/4.0   -1/3eV   ISO 100   Geotag 27° 5' 38.31" N, 33° 50' 6.52" E

Слънцето изгрява над пустинята близо до гр. Сафага{sc1}28 Oct 2007 06:00am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 26.0mm (35mm eq. 39.0mm)   1/250s   f/8.0   -1eV   ISO 100   Geotag 26° 54' 0.10" N, 33° 53' 51.46" E

На другата сутрин, в същност посред нощ, с неистова мъка ставаме. 3:30 е и е напълно тъмно. Мърморейки разни работи се оправяме и се озоваваме на рецепцията. Точно навреме се появява и нашият нов водач - Áсем. Пред нас е един дребен, мургав и симпатичен момък, който ни говори на руски. Това е така, защото сме с руска туристическа агенция и някак естествено българите са прикрепени към руснаците. Аз разбирам добре руски и даже успявам да го говоря, но някак естествено минавам на английски. Няма проблем, Áсем го говори доста добре, а и още сме сами. Имали сме нещастието да сме първите, които автобусът ще вземе. Както и да е. Няколко думи за нашия водач: Както вече споменах, той е мургав, любезен и симпатичен, общо взето типичен египтянин. Името му не е просто Асен с М на края. Не, А-то в началото носи ударението и е едно особено А, произнася се по един от поне петте арабски начина за казване на А, за които има три различни арабски букви А. Не че жителите на Египет са точно араби - не са, те са смесица от някогашното египетско население и араби, дошли преди векове по тези земи. И тъй като Áсем добре знае, че ни е трудно правилно да произнесем името му, а и тъй като работи основно с руснаци, ни казва: "Ако ви е трудно, може да ми казвате просто Шурик, свикнал съм." В последствие нееднократно чувахме да се обръщат към него със Шурик: "Шурик - това; Шурик - онова; Шура, а ты сколько получаеш?"

Гр. Сафага{sc1}28 Oct 2007 06:43am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 26.0mm (35mm eq. 39.0mm)   1/160s   f/6.3   ISO 100   Geotag 26° 46' 18.56" N, 33° 56' 24.72" E

Тук се събира поредният конвой{sc1}28 Oct 2007 06:50am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 18.0mm (35mm eq. 27.0mm)   1/200s   f/7.1   ISO 100   Geotag 26° 45' 37.72" N, 33° 56' 3.09" E

Напускаме хотела, който общо взето ни хареса, но останахме с доста особено мнение за храната. Все още е тъмно, но започва да просветлява, някъде около 5 сутринта е. Както стана въпрос, ние сме първите в автобуса, а той обикаля хотел след хотел и събира групата за круиза по Нил. Появяват се българи и руснаци, предимно руснаци. Все още всички са плахи, полуспящи и тихи. Околността е много интересна, въпреки сутрешния здрач. Всичко наоколо е чисто. Хотелите, парковете и басейните изглеждат твърде добре. Това, че определяме някои като натруфени и кичозни, не разваля доброто общо впечатление, а дори го засилва. И така, след около два (2) часа обикаляне на хотели, групата е събрана и напускаме Хургада. В 6 сутринта вече имаме и слънце, и разкошна гледка наоколо. Поне на невиждалите пустиня им се струва разкошна. Снимам слънцето и пустинята, а фокусът отива в една муха на стъклото. По хубав, но тесен път достигаме гр. Сафага (Safaga/سفاجا), в който разбираме, че живее Áсем  и влизаме в някакво голямо и оградено място, което се пази от доста на брой войници с автомати. Спираме.

Мерки за сигурност

Напускаме автобуса и се разхождаме из обширното място вътре в оградата. Досега сме тънели в блажено неведение, но постепенно научаваме: благодарение на редица заплахи и нападения от ислямистки и бог знае още какви терористи, туристическите автобуси в Египет се движат само в състава на конвои (сега вече не е така, март 2011), които се охраняват от полиция и войска с доста въоръжение. Така в обширното празно, но непременно охранявано място се събират няколко десетки автобуса и поемат през пустинята, предвождани от кола с няколко полицаи с автомати вътре. Тя поддържа радиовръзка с друга подобна кола в края на колоната (и не само). В добавка на всички тези мерки, във всеки автобус има и цивилен служител по сигурността, въоръжен с пистолет. Задната седалка на автобуса непрекъснато му е на разположение да си почива - човекът се изморява. Ако там намерите една много мазна възглавничка, то тя е неговата и моля да не му я ползвате. Сега се сещаме как ни бяха казали да не се притесняваме от туристическата полиция, която именно ни пази, а също така и от войниците с автомати, тъй като те са там за нашата сигурност. Оценяваме го, но грижата малко се натрапва. Тръгваме през пустинята в посока Нил и Луксор.

През планини и пустини

Няколко десетки автобуса в колона през един почти лунен пейзаж са впечатляваща гледка. Шофьорите стриктно спазват 80 км/ч, пътят е тесен, но хубав, околните планини не са високи, но предлагат величествена гледка. С две думи: много е красиво и интересно, колкото и да ни се спи. Както стана въпрос, автобусите Мерцедес са хубави и возят чудесно, а шофьорите очевидно си разбират от работата и карат добре. Прави впечатление странен местен обичай: при всяко намаляване на скоростта, колкото и незначително да е то, за кратко се включват аварийните светлини на 50 или 80 автобуса. Сигурно помага за нещо, а и да не помага, гледката е интересна. Околно движение практически липсва.

Едно нещо, което не може да се отрече на германските автобуси е, че освен че двигателите им мъркат и возят меко, е и че климатиците им притежават завидна мощност. След един-два часа пътуване през пустинята и унасяне в сън сме напълно схванати от студ и почти болни. И как да не сме, като сме с най-тънките си възможни дрешки, а вътре е двайсетина градуса за разлика от външните 33. В крайна сметка едвам дочакваме първата WC-спирка и молим шофьора да ни отвори багажника. Екипираме се с якета и прогонваме настинката. При слизане якетата задължително се свалят.

WC

WC-спирката е интересно място. Наоколо има само равна и камениста пустиня. Това е така наречената Източна пустиня. Доста е топло, но се търпи. Паркирани са 50 или 80 автобуса, които работят на място заради климатиците си. Те бълват жега и дизелови изпарения. Естествено, доминиращо е WC-то. Плаща се, но малко. През двата входа се точи нескончаема редица от предимно дами, но и доста господа с измъчен вид. Служители/ки прибират парите. Наоколо има хилави дървета, които непрекъснато се поливат, за да могат да оцелеят. Има и различни сергии. "Нашите" руснаци си купуват завидни количества бира на завидно високи цени. Ние се въздържаме в 10 сутринта. Освен да си купите някой ненужен сувенир, срещу няколко паунда можете да се снимате и с камила, а срещу малко повече и да се поразходите с нея. Ние пък я снимаме (камилата) без пари с помощта на дълъг обектив. Като казах обектив - смяната им не е препоръчителна при количеството прах наоколо.

Кена

Пречим на движението на хората в централните части на Кена{sc1}28 Oct 2007 09:53am   NIKON D80   AF-S DX VR Zoom-Nikkor 18-200mm f/3.5-5.6G IF-ED [II] at 60.0mm (35mm eq. 90.0mm)   1/400s   f/5.0   ISO 100   Geotag 26° 9' 53.97" N, 32° 43' 22.00" E

Бедност{sc1}28 Oct 2007 10:19am   NIKON D80   F.length 55.0mm (35mm eq. 82.0mm)   1/125s   f/5.6   Geotag 26° 8' 23.55" N, 32° 45' 54.03" E

Тръгваме отново, този път облечени с якета. Така е по-добре. Планините са отстъпили място на равнинна, напълно пустинна местност, осеяна с камъни, същата Източна пустиня. Релефът е съвсем леко нагънат, всъщност на места купчините камъни са по-големи. Няма на практика нищо за гледане, но на нас дори това ни е интересно. Разнообразяваме с дрямка. Неусетно околният пейзаж се променя и усещаме как наближаваме населено място. Това е град Кена (Qena/Qina/,قنا‎) който не е малък. Разбира се преминаваме транзит. Полицията се грижи и спира движението. Събират се тълпи зяпачи или по-скоро тълпи минувачи, на които им пречим да преминат. За нас всичко е ново. Заглеждаме се в хората. Дори от разстояние прави впечатление как всички са чисто облечени. Тълпата варира от дечурлига и младежи през "лъскави какички" до вероятно по-заможни или поне по-улегнали хора. Жени с европейско облекло отсъстват напълно. Дори "лъскавите какички" са си с напълно традиционно облекло, което обаче не им пречи да се открояват. Предградията почти не ги забелязваме, но централната градска част изглежда доста добре. Джамиите правят впечатление с красотата си. Разбира се личи и добрата поддръжка, и вложените средства. Същото в някаква степен важи и за други части на града. Покрайнините не се нуждаят от коментар, редят се сцени на ужасяваща бедност.

По пътя Áсем говори ли говори и ни засипва с най-различна информация, редувайки епизоди от древната египетска история и митология с битови разкази как например майката в Египет избира жена за сина си, какво трябва да притежаваш, за да можеш да се ожениш и пр. Следва по-практична информация като например какви са доходите на египтяните. Разбира се на първо място са военните и полицаите. Научаваме как хората с добро образование печелят доста добре, за разлика от огромния процент неграмотни. Не закъснява и въпросът: "Шура, а ты сколько получаеш?" Установяваме, че и трудът на нашия водач е доста добре платен. Всичко това разбира се отнесено към местния стандарт, иначе месечната заплата на квалифициран инженер от 300 долара не звучи много примамливо. Всичко е разказано на руски език, за голяма мъка на трите ми жени, които не се справят добре или даже хич. Мъча се да превеждам. Не насмогвам. В един момент виждаме вода и решаваме: Нил! Не, до Нил има още път, а това което сме видели, е напоителен канал. Все пак той тръгва от Нил. Наоколо е зелено, личи сериозна земеделска дейност. Изреждат се някакви прашни предградия, криви улички, за секунда виждаме и Нил и спираме в Луксор (Luxor/الأقصر‎), по-точно направо пред храмовия комплекс в Карнак (Karnak Temples/معابد الكرنك في الاقصر).