Показват се публикациите с етикет приказки и притчи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет приказки и притчи. Показване на всички публикации

15 май 2012

Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие

(International Day of Families)
Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие
В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa


Виж още:
~ Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето
~ Съгласие - притча за семейно щастие и разбирателство
~ Рецепта за щастлив дом и семейство

25 март 2012

Легенди и предания за цветето Минзухар - символ на Пролетното пробуждане

Според древните гърци, Минзухарът е символ на пробуждането на природата. Затова се смята и за цвете на богинята на зората Еос (позната в римската митология като Аврора).

Стара източна легенда гласи, че ако затвориш очи и си представиш благородния шафран (подправка, която се получава от цветовете на шафрановия минзухар Crocus sativus), ще успееш да видиш всичко: необятната синева на Небето, загадъчното жълто на Луната, коприненото розово на утринната Зора и пурпурно-лилавото кадифе на вечерния Здрач...

В страните от Изтока и до ден днешен казват, че листата на шафрана даряват този, който ги съзерцава, с житейска мъдрост, желание да размишлява и философства и независимо къде са го отвели неведомите пътища на живота, не му позволяват да забрави за дома и близките си...

Минзухарите са известни още и като “Деца на Дъгата” и това съвсем не е случайно. Според една от легендите, тези цветя са се появили на бял свят в деня, когато завалял първия прохладен пролетен дъжд. Щом спряло да вали, небето се изяснило и във висините му се срещнали Слънцето и Дъгата. Сиянието им озарило света, а те изпълнили листенцата на Минзухара с достатъчно сила, за да пробиват скованата от лед и сняг земя и го обагрили в ярки цветове, за да носи радост, свежест и бодро настроение на всеки, който го види в първите пролетни дни...

Друга древна легенда разказва за трогателната история на младия овчар Крокус (Crocus - това е латинското име на цветето минзухар). Докато пасял овцете си в гората, един ден добродушният момък срещнал чудно красивата нимфа Смилакс. Още щом я зърнал, сърцето на младия Крокус трепнало и той лудо се влюбил в нея. Красавицата също не останала равнодушна към младежа, тя отвърнала на чувствата му с взаимност и двамата станали неразделни. Невижданата до тогава любов, която пламнала между простосмъртния момък и божествената девойка, изумила със своята сила боговете. Впечатлени от искрените чувства на двамата влюбени, те решили да ги съберат завинаги и превърнали момичето в неувяхващ вечнозелен тис, а Крокус – в прекрасно растение, което цъфти и пролет, и есен, за да може да бъде по-често със своята любима...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa


~ . ~ . ~

Виж още легенди за цветята:
Легенда за Кокичето - предвестник на Пролетта и символ на Надеждата

29 февруари 2012

Приказка за Баба Марта и обичаят с мартениците

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората...

~ . ~ . ~

Виж още:

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! - картички и пожелания за 1-ви март

МАРТЕНИЧКИ ИМА ЗА ВСИЧКИ! - още картички и пожелания за Баба Марта

БЪЛГАРСКА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА - символ на здраве, радост и успех!

Историята на Пижо, Пенда и Баба Марта - усмихната пролетна приказка

Защо се сърди Баба Марта? - приказка за променливото мартенско време и женския характер

23 януари 2012

Източни легенди и предания: Как се е появил Китайския хороскоп?

Китайският хороскоп (наричан още източен хороскоп) се формира от ритъма на движение на небесните тела и преди всичко на Луната, Сатурн, Юпитер. Затова и Китайската Нова Година не съвпада с традиционната, която ние празнуваме според Григорианския календар в нощта на 31 декември срещу 1 януари. Тя настъпва малко по-късно, между 20 януари и 21 февруари, затова родените през първите два месеца понякога може да спадат към знака на предходната година.

Съществуват много китайски легенди и притчи, които обясняват как точно са възникнали символите на източния хороскоп, но най-широко разпространените от тях са две. Първата и най-популярната легенда в Китай, разказва следното:

Веднъж Буда поканил при себе си всички зверове и птици, които искат да дойдат за рождения му ден (съществуват няколко различни версии за събитието, на което били повикани животните – според едни е бил рожденият ден на Буда, според други – за празнуване на Нова година, за да участват в пиршество, а според друг вариант се събрали, за да изпратят Буда в последния му земен път, когато той напускал този свят). На празника при Буда обаче дошли само 12 животни. За да стигнат до уреченото място, те трябвало да преплуват широка и студена река.

В знак на признателност за проявеното уважение и благодарност за положените от тях усилия, Буда подарил на всяко от явилите се животни по една година, в която да управлява света. А всеки човек, роден в съответната година, бил обречен да притежава в характера си основните качества на властващото в този период животно. Така според преданието от древния изток е възникнал Китайския зодиакален календар.

Последователността на годините в него била определена според реда, в който пристигнали животните при Буда:

Първи бил Плъхът. Но той получил първата година от цикъла с малко измама. Когато тръгвали да пресичат реката, Плъхът помолил Вола да го пренесе на гърба си, за да не се намокри. И Волът, нали е услужлив и добродушен, се съгласил. Когато стъпили на отсрещния бряг обаче, Волът се спрял, за да изтръска водата от себе си и да се приведе в приличен вид, преди да се яви пред Буда. В това време Плъхът скочил от гърба му на земята, притичал бързо и го прередил. Така успял с хитрост да вземе първата година от Китайския календар, а на Вола дали втората.

Съществува и друга версия, според която Плъхът всъщност бил малка, но умна Мишка. Тя незабелязано се качила на гърба на Бика и преминала реката заедно с него, без той да разбере. Стигайки на сушата, тя бързо се отправила при Буда и пререждайки всички останали, грабнала първото място. А Бикът останал много озадачен, че в крайна сметка се оказал втори.

Почти веднага след Вола дошъл Тигърът, на когото Буда подарил третата година. Дали заради минималната разлика във времето им на пристигане или заради старо съперничество, но и до ден днешен Бикът и Тигърът продължават да се състезават един с друг.

Четвърти при Буда се явил Заекът. А според някои източни народи това била Котката. Именно заради тези разминавания, някои години в китайския календар имат по две различни управляващи животни.

Пети преплувал реката и се явил пред Буда величественият Дракон.

Шеста сред животните се наредила мъдрата Змия.

Седми се оказал Конят.

За осмото място отново има две версии. Според китайския хороскоп, това била Козата, а ако се съди по японския хороскоп – осма трябва да е Овцата.

Девета станала Маймуната. Едва, след като се убедила, че реката е напълно безопасна за нея, тя решила да преплува до отсрещния бряг.

Десети дотичал Петелът, който се забавил, защото преди да тръгне на път, дълго и обстойно обяснявал на своето многочислено семейство, как е редно да се държат близките му в негово отсъствие.

Единайсто по ред се оказало Кучето. Сутринта то имало да свърши много работа вкъщи и едва след като приключило с всичките си задължения, запъхтяно се хвърлило да прекоси реката. Говори се, че след това дълго боледувало.

И накрая, последен се появил Глиганът. А според друга версия той изпратил от свое име Свинята. На тях Буда подарил последната останала 12-та година.

Така според древното източно предание е възникнал Китайският зодиакален календар, наричан още източен хороскоп на животните, в който зверове и птици управляват света последователно, редувайки се всяка година.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa


*Втората легенда за възникването на Китайския хороскоп, очаквай утре.

18 януари 2012

Българска легенда за двамата братя ковачи Андон и Атанас

Българска легенда
за двамата братя ковачи Андон и Атанас

Стара българска легенда разказва, че Андон и Атанас били двама братя близнаци и работели като ковачи в собствената си ковачница. В онези далечни времена обаче ковашките клещи още не били изобретени. И когато един ден желязото в пещта прегаряло, св. Атанас бръкнал в огъня и хванал нажежения метал с голи ръце. През това време кучето им, което седяло при тях в работилницата, се разлаяло. Майсторът ковач погледнал към животното, което джафкало със свити отпред лапички и в този миг бил осенен от идеята да създаде ковашките клещи, подобни по форма на кучешките крачета.

От тогава останал обичаят, двамата светци да се почитат и като покровители на ковашкия занаят. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (който се отбелязва на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

06 декември 2011

Честит Никулден! - митове, легенди и предания за Свети Николай Чудотворец


Честит Никулден!
митове, легенди и предания за Свети Николай Чудотворец

Свети Никола се родил в знатно и богато семейство през втората половина на III век. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си. Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали Николай Чудотворец.

След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал. Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно, макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание на себе си и потомството - три млади момичета. Стигнало се до там, че бащата бил готов да пожертва дори честта на дъщерите си. Но това греховно намерение било осуетено от навременната помощ и щедрост на Св. Николай. След като узнал за бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи най-голямата си дъщеря за богат жених. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Никола решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. Минало се известно време и една нощ той пак подхвърлил в къщата им такава кесия със злато. С тях с чест и достойнство бащата омъжил и втората си дъщеря. И трета кесия със злато получил даром човекът и задомил и най-малката си дъщеря. Накрая и за себе си намерил жълтици. Чувайки отварянето на прозореца, той решил да догони странника, за да разбере кой му е подхвърлил парите и спасил честта на семейството му. Искал да му благодари за сторената добрина, затова хукнал човекът подире му с всички сили. И в мига, в който го застигнал, съзрял в него Божия пратеник. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно от тогава е останала традицията да почитат Св. Никола като закрилник на имота и парите и на този ден да празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на Божи гроб. Но в морето се разярила страшна буря, залюшкал се корабът сред огромните вълни и един от моряците паднал от върха на мачтатата в бурните води. Виждайки, как стихията го поглъща, всички помислили, че е умрял. Тогава Свети Никола отправил своите молитви към морето, успокоил бурните вълни и възкресил моряка от мъртвите за нов живот. От тогава пък е останала славата на светеца, като повелител на морските бури и закрилник на рибарите и моряците. Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

Паметта на Свети Никола Мирликийски Чудотворец се отбелязва на 6 декември - Никулден. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

~ . ~ . ~

Виж още:
Честит Гергьовден! - легенда за Свети Георги

21 ноември 2011

"Тайната на вечната любов" - индианска притча от Хорхе Букай

"Тайната на вечната любов"
(индианска притча от Хорхе Букай)

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
Индийска притча за очакванията - разказана в интервю за вестник "Труд"

"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

18 ноември 2011

Легенда за четирилистната детелина - символ на Вяра, Надежда, Любов, Щастие и Късмет

Легенда за четирилистната детелина
Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!

08 ноември 2011

Ангелът на Справедливостта

Ангелът на справедливостта - разказ от Елин Пелин

Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден.

Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи.
Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката в ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път.

Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине.
Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка.
— Добра стига, побратиме!
— Дал бог добро!
— Що чакаш тук, при чешмата?
— Уморих се от път, та почивам.
— Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл?
— Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре.
— Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим.
— Съгласен съм, приятелю, защо не! С другар е по-лесно и по-добре.
— Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе.
— Какво искаш, приятелю?
— Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?
— Съгласен съм — казал първият пътник.
— Честна дума?
— Честна дума!

Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало.
Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:
— Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него.
Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите.
Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя.

Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.

На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали.
— Кого търсите? — попитал ги един минувач.
— Странници сме, търсим място да преспим — казал първият пътник.
— Зле сте случили, приятели — рекъл минувачът. — Тук живее най-лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство…
— Е, нищо — казал вторият пътник, — каквото намерим, това ще е. — И продължил да тропа на портите.

Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода.
Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник.
"Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек."

Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса.
Вторият пътник рекъл:
— Да почукаме тук!
— Да почукаме — съгласил се първият.

Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи.
— Какво търсите, синко?
— Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме.
— Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.

Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече.
"Бре, какъв лош човек намерих за другар!" — помислил си той.

Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:
— Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.

Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. Момчето тръгнало пред гостите, а те подир него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:
— Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.

Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:
— Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера?

В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:
— Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта!

Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:
— Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.

Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:
— Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.
Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.
Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот...

И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.

01 ноември 2011

Бъди светлина! - притча за морския фар и малката свещ

1 ноември - Ден на народните будители
ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е велик, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.

Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.

~ . ~ . ~

Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

25 октомври 2011

Майчина сълза

"Майчина сълза" - приказка от Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовица смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле...

21 октомври 2011

Индийска притча за Очакванията от Хорхе Букай

(разказана от Хорхе Букай в интервю за в-к "Труд")

Нали знаете, че разказвам истории, ще ви кажа сега една за двама индийски гуру. Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият - само двайсетина.

Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю - отвърнал скромно младият. - Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният.
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. - отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите - само една шепа? На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

20 октомври 2011

Пари назаем – дзен притча за характера на хората

Пари назаем – дзен притча за характера на хората

Един ден Лао Ван решил да определи характера на своите приятели. За тази цел им задал следния въпрос:
- Как се отнасяте към онзи, който ви дава пари назаем и към този, на когото вие отдавате пари в заем? Еднакво ли е отношението ви и в двата случая?

Оказало се, че отговорите на всички били различни.

Лао Ли си признал:
- Аз често забравям за парите, взети назаем. Но затова пък непрекъснато са ми в главата сумите, които съм дал на заем.

На което Лао Ван му отвърнал:
- Ти си егоист и песимист, можеш да се разболееш от рак...

Лао Чжао казал:
- Аз помня добре своите дългове и се опитвам да ги връщам, колкото се може по-бързо. А за онези пари, които са взели от мен, в повечето случаи забравям.

На него Лао Ван рекъл:
- Ти през цялото време се страхуваш да не се опозориш. Много си предпазлив и изпълняваш стриктно своите задължения. Което означава, че е много вероятно ти все пак да си добър човек...

Лао Юе също бил откровен:
- Аз обикновено забравям за дълговете - както моите, така и чуждите.

Лао Ван му се засмял и отговорил:
-Ти определено си оптимист човек! Възможно е да успееш да станеш безсмъртен и да постигнеш дао, но по-вероятно е да си идиот...

Лао Не побързал да каже:
- Аз твърдо помня за всички дългове.

А отговорът на Лао Ван бил:
- Ти си догматик. В този живот ти нямаш големи перспективи пред себе си, но пък не можеш да направиш и големи глупости...

Последен бил Лао Ма. Той казал:
- За целия си досегашен живот аз нито веднъж никому не съм дал пари назаем и никога от никого не съм взел заем.

Тук Лао Ван се замислил и отвърнал:
- За теб... нямам какво да кажа.

07 октомври 2011

Какво пише в Душата ти?

Млад мъж почукал на вратата на стария учител. Когато мъдрецът отворил, младежът го попитал:
- Учителю, вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?
- Само в онези, в които пише нещо - отговорил старият мъдрец...

~ . ~ . ~

Какво пише в твоята Душа?

27 септември 2011

Притча за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

23 август 2011

Голям си, колкото големи са мечтите ти! - Приказка за Слънчогледите

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му
~ Приказка за Слънчогледите ~

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали:
- Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята - червения!...

Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.

През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
- Защо сте тъжни? - попитала тя.
- Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас...
Феята помълчала кратко и се усмихнала:
- Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат. Отсега нататък вие ще можете да мечтаете! И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви... - Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.

Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка. Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила. Розите високомерно се надули и показали бодлите си - те не общували с такива елементарни създания като мравките. Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни. Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
- Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
- А ти се хвани за един от лъчите ми - казало Слънцето.

Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила
и видяла къде е домът й.
- Благодаря ти! - изписукала тя щастливо.
- Моля, - отвърнал слънчогледът. - И аз мечтая за свой дом, но уви - нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.

По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
- Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
- О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш...
Теменужката се скрила бързо в една висока трева.
Само слънчогледът рекъл:
- Нека дойде и вземе единственото ми семенце...

И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена! Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
- Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
- Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам, аз също ти благодаря!

Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти.

В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал: Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
- Погледни! - прошепнала усмихнато тя. - Това си ти...

От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце, с красиви жълти листа като лъчи.
- А това ще е твоят дом - полето, защото ти го заслужаваш.
- Погледни само колко съм голям! - възкликнало цветето.
- Голям, колкото мечтите си! - отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла...

02 август 2011

В ръцете на Съдбата – дзен притча за силата на Вярата

В ръцете на Съдбата – дзен притча за силата на Вярата

Великият японски войн на име Нобунага решил да атакува противника въпреки, че враговете били десет пъти повече. Той знаел, че ще победи, но неговите войници се съмнявали.

По пътя Нобунага се спрял в един Шинтоистки храм и казал на своите хора:
- След като посетя този храм на Шинто, аз ще хвърля монета. Ако се падне орел (ези) – ние ще победим. Ако е тура – ще загубим битката. Съдбата ни държи в ръцете си!

След като изрекъл това, Нобунага влязъл в светилището и мълчаливо се помолил. Излизайки от храма на Шинто, както бил обещал – хвърлил монета във въздуха. Паднал се орел. Неговите войници така настървено се впуснали в боя, че с лекота победили врага си и спечелили битката.
- Никой не може да промени съдбата – казал му слугата след боя.
- Разбира се, че не – отговорил Нобунага и му показал монетата, на която и от двете страни имало орел...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

01 август 2011

Трите врати на мъдростта - "Магически истории", Кристиан Годфроа

~ Трите врати на мъдростта ~
"Магически истории" - Кристиан Годфроа

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ти ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

"ПРОМЕНИ СВЕТА"

- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Защото истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други никак не са по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Така минали години.
И един ден той отново срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво, – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти... - И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

"ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ"

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, нито пък на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си. - Казал старецът тези думи и отново изчезнал.

Не след дълго принцът достигнал до третата врата, а на нея пишело:

"ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ"

- Да! – помислил си младият принц. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които, въпреки всичко не успяваме да пречупим.
- Правилно! – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път... - Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

"ПРИЕМИ СЕБЕ СИ"

Принцът се учудил, че не е видял написаното по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен... – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

"ПРИЕМИ ДРУГИТЕ"

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал и онези, които мразел. Тези, които подкрепял и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

"ПРИЕМИ СВЕТА"

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път? – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих, – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи - и светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината... - казал старецът и изчезнал.

Автор - Кристиан Годфроа
Откъс от книгата "Магически истории"

30 юли 2011

"Първият плач" - тайната на Ангелите (талмудска легенда)

Една древна талмудска легенда разказва, че при раждането си детето все още носи познанието от своите предишни животи. Тогава при него се появява ангел от рая и му прошепва на ухото да запази това познание в тайна. Ангелът поставя пръста си върху устните на бебето и точно в този момент то забравя всичко от своето минало и навлиза с чисто съзнание в новия си живот. А трапчинката между горната устна и носа на всеки човек, е именно следата от това ангелско докосване миг преди раждането. Едва след него новороденото проплаква за пръв път в живота си...

Из "Първият плач" (Le Premier Cri)

29 юни 2011

Притча за доброто и праведния живот

Една птица решила да стане праведна.
Тя открила свещената книга и прочела в нея заповедта:
"Постъпвай с другите така,
както искаш те да постъпват с теб!"
- Каква мъдра заповед! – помислила си Птицата. И решила: – От днес започвам да живея на този принцип!
Тя набрала от най-вкусните и сочни горски плодове, които познавала и полетяла към своя приятел Коня.
- Здравей, скъпи мой приятелю! – приветствала тя Коня. – Не сме се виждали с теб толкова отдавна. Донесох ти много вкусни и полезни плодове. Опитай ги, моля те.
Конят изял плодовете. И... умрял.
Оказало се, че тези плодове били полезни за птиците, но отровни за животните.
А истината е там, че заповедта, която е написана в свещената книга, е вярна само в онези случаи, в които наистина знаеш, какво е нужно и полезно на другите...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa