Хипертрофичната пилорна стеноза представлява стеснение и уплътнение на долната част на стомаха – пилор. Пилорът свързва стомаха с тънкото черво и служи като клапа, която периодично пропуска стомашно съдържимо към червата, но не и обратно. При пилорната стеноза настъпва постепенно задебеляване на мускулатурата, което смущава нормалния пасаж на храната и възпрепятства изпразването на стомаха.

 

1. Кой боледува най-често?


Хипертрофичната пилорна стеноза се среща при 1-3 на 100 000 новородени деца. Най-често срещана е при бялата раса, като момчетата се засягат 4-6 пъти по-често в сравнение с момичетата. Заболеваемостта е по-честа при деца от О и В кръвна група. Пилорната стеноза често се асоциира с други вродени дефекти, като например трахеоезофагелана фистула, хипоплазия или агенезия на юздичката на долната устна. Заболяването показва известно генетично предразположение – ако един от родителите е имал пилорна стеноза, то съществува около 20% риск от развитието й при следващото поколение.

 

2. Каква е причината?

Не е ясна точната причина за развитие на заболяването. Предполага се, че съвкупност от няколко фактора оказват влияние върху развитието му. Някои изследователи определят употребата на макролидни антибиотици по време на бременноста и кърменето като рисков фактор за отключване на патологичния процес.

 

3. Каква е клиниката?

 

  • Повръщане „на фонтан”

Първоначалният симптом на заболяването е експлозивното повръщане на стомашното съдържимо. Характерно е липсата на жлъчка в повърнатите материи. Повръщането се развива прогресивно с времето и настъпва веднага след нахранване. Най-често то е постоянно (след всяко нахранване), като в по-редки случаи е възможно да се проявява и интермитентно. Симптомите се развиват около третата седмица от раждането. Около 20% от децата имат непостоянни прояви на повръщане още от самото раждане, които в последствие постепенно се задълбочават до развитие на класическата клинична картина. След като е повърнало детето е гладно и иска отново да се нахрани.

 

  • Промени в изпражненията 

Кърмачетата с пилорна стеноза имат намалено количество изпражнения поради факта, че ограничено количество храна преминава през стеснението и достига до червата. По-късно е възможно да настъпи и лъжлив запек.

 

  • Ненаддаване на тегло и летаргия

Повечето бебета с пилорна стеноза не наддават на тегло и дори отслабват. С прогресиране на оплакванията може да настъпи тежък електролитен дисбаланс и дехидратация. Кърмачетата стават по-слабо активни от преди, летаргични, очните ябълки хлътват, кожата се набръчква. Дехидратацията довежда и до намалено количество на отделената урина, като е възможно памперсите да останат сухи повече от 6 часа.

 

4. Как се поставя диагнозата?

Класически диагнозата се поставя посредством палпиране на уплътнение в областта на пилора на стомаха. Задебелението е твърдо, подвижно, с форма на маслина. Необходимо е да бъде извършен ултразвуков преглед на корема, чрез който се изобразява уплътненият и удължен пилорен канал. Стомахът е силно разширен, като в него има хранителни материи. Когато диагнозата е несигурна, е необходимо да се проведе образно изследване с контрастна материя. За допълнение към диагнозата се изследват някои кръвни показатели – електролити, кръвно-газов анализ, кръвна картина.

 

NEWS_MORE_BOX

5. Как се лекува заболяването? 

Лечението на заболяването е оперативно. Преди пристъпване към интервенцията е необходимо да бъде възстановен водно-електролитния баланс чрез интравенозно вливане на електролитни разтвори. 2-4 часа след операцията може да започне захранването, като количеството на храната постепенно се увеличава при всяко хранене. Обикновено операцията има много добър ефект, като симптомите бързо отшумяват и детето се връща към нормален режим без необходимост от спазване на определени диети.