Тиреоид-асоциираната офталмопатия (ТАО) е заболяване, ангажиращо ретроорбиталните меки тъкани и очедвигателните мускули в резултат от кръстосана автоимунна реактивност между щитовидната жлеза и очите.
 
Това е най-честата извънтиреоидна изява на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Среща се предимно при лица с Базедова болест, но нерядко се асоциира и с автоимунния тиреоидит (или наричан още тиреоидит на Хашимото). В много редки случаи очни нарушения по типа на тиреоид-асоциирана офталмопатия се изявяват при хора, които нямат нарушение на щитовидната жлеза.
 
Всички лица с тиреоид-асоциирана офталмопатия следва да бъдат насочени за лечение към специализирани центрове, за предпочитане комбинирани клиники по тиреодни и очни заболявания.
 

Препоръки към пациента

 
Съществува доказана връзка между тютюнопушенето и клиничната изява на заболяването. По данни от проучвания е установено, че:
  • Пушачите с Базедова болест са по-склонни да развият офталмопатия, отколкото непушачите.
  • При пушачите се развива по-тежка офталмопатия.
  • При пушачите по-често се установява прогресия или реактивиране на тиреоид-асоциирана офталмопатия след радиойод терапия.
  • Пушенето влошава клиничния отговор към имуносупресивната терапия, провеждана за лечение на тиреоид-асоциирана офталмопатия.
  • Спирането на тютюнопушенето по всяка вероятност намалява риска от развитие на екзофталм (изпъкване на очите) и диплопия (двойно виждане).
 
Препоръчва се също носенето на слънчеви очила, както и ограничаване до минимум работата пред компютър и гледането на телевизия. 
 

Лечение според тежестта на офталмопатията

 
За оптималното лечение на заболяването е изключително важно постигането на еутиреоидно състояние. Всяко отклонение от нормалната функция на жлезата, било в хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм, е предпоставка за неефективно лечение на тиреоид-асоциирана офталмопатия или влошаване на очните симптоми.
 
Съществен елемент в комплексното лечение е ликвидирането на съществуващи хронични инфекции, особено в устната кухина и горните дихателни пътища.
 
Изборът на терапевтичен подход зависи от тежестта на заболяването, както и от наличието на белези на активност. Според международно утвърдените алгоритми за оценка на тежестта на заболяването, тиреоид-асоциирана офталмопатия най-общо се разделя на три степени: 
  • Лека форма;
  • Умерено-тежка форма;
  • Много тежка (застрашаваща зрението) форма.

 


Оценка на активността на заболяването се извършва по международната скала (CAS – clinical activity score) – при сбор от точки ≥ 3 са налице белези на активност:

  • Спонтанна ретроорбитална болка (1т);
  • Болка при движение на окото нагоре или надолу (1т);
  • Зачервяване на клепачите (1т);
  • Зачервяване на конюнктивата (1т);
  • Оток на плика или карункул (1т);
  • Оток на клепачите (1т);
  • Оток на конюнктивата (1т).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лечение на леката форма на тиреоид-асоциирана офталмопатия

 

Обичайно леката форма не изисква лечение. Препоръчва се спиране на тютюнопушенето и ползване на изкуствени сълзи или очни унгвенти. Необходим е редовен преглед и оценка на очния статус, успоредно с лечение на тиреоидното заболяване. 
 
В случаите на лека офталмопатия е подходящо добавяне към терапия на селен. Неговата полза при леките форми на тиреоид-асоциирана офталмопатия бе доказана. Селенът отлага прогресията на офталмопатията към по-тежка форма. В проувания сред пациенти, провеждащи селенова профилактика, се съобщава за подобряване качеството на живот и очните прояви след 6-месечна терапия със селен. Препоръчваната дневна доза е 200 мкг. 
 

Лечение на умерено-тежката и тежката форма на тиреоид-асоциирана офталмопатия

 

Първо средство на избор при тях, както и при активните форми, е интравенозното вливане на високи дози глюкокортикоиди. Те имат противовъзпалително, отбъбващо и имуносупресивно действие. 
 
Преди стартиране на лечение се препоръчва да се изследват чернодробни ензими и кръвна захар. Контраиндикации за провеждане на пулс-терапията с глюкокортикостероиди са: тежка чернодробна недостатъчност, активен вирусен хепатит, влошен захарен диабет, неконтролируема артериална хипертония и тежко сърдечно-съдово заболяване. 
 
За профилактика на пептична язва и кортикостероид-индуцирана остеопороза е уместно приемане допълнително на гастропротектор, витамин Д и калций.