Разхождайки се в горещите дни, тренирайки усилено във фитнес залата или говорейки пред публика, всеки човек се изпотява. Изпотяването е нормален физиологичен процес, една от функциите на който е терморегулацията. В условията на високи температури, тежка физическа работа или емоционален стрес, човек може да отдели изключително количество течности от организма си под формата на пот. Понякога обаче фината регулация на този процес може да се наруши поради една или друга причина, което да доведе до засилването му - хиперхидроза, или потискането му хипо-, до анхидроза.
Потта се произвежда от два типа жлези. Екринните, налични още при раждането, са разпространени по цялото тяло. Техният брой е между 2 и 5 милиона. Когато телесната температура се повиши, симпатиковата нервна система стимулира секрецията на тези жлези на повърхността на кожата, при което след изпарение на потта, тялото се охлажда. Потта съдържа основно вода, но също и натриев хлорид, както и други соли или продукти на обмяната – например урея. Бактерии върху кожата метаболизират застоялата пот и размекнатия кератин, обуславяйки неприятната миризма. Най-благоприятна за това среда са гънките по тялото.
Апокринните жлези се развиват по време на пубертета. Те се разполагат предимно в подмишничните ямки, в слабинната област, а също и около гръдните зърна и по мигления ръб на клепачите. Секретът на тези жлези е богат на липиди, отделя се в тубулите им, а не направо на повърхността на кожата. При емоционална възбуда, те се контрахират и потта се изтласква повърхностно, където бактерии разграждат липидите до ниско верижни мастни киселини -допринасящи значително за неприятната миризма. Мирисът на потта може да се влияе също и от консумацията на определени подправки, алкохол, както и от метаболизирането на някои медикаменти. За някои хора изпотяването става проблем. Когато то изисква непрекъснато преобличане, необходимост от душ, подсушаване с кърпи или поставянето на подплънки за попиване, тогава може би нещо не е наред. Възможно е и да не се открие никаква причина, но може и да е резултат от заболяване или терапия. Във връзка с това различаваме първична хиперхидроза, която е локална, и вторична, обикновено генерализирана.
Първичната хиперхидроза представлява обилно потене, без това да е странична реакция от приема на лекарство или симптом на някое заболяване. Ангажирани са само определени симетрични места – дланите, стъпалата, подмишничните ямки и лицето, лато често се съчетава и с по-изразено изчервяване при емоция. Характерно е, че оплаквания липсват при сън. Това заболяване често е наследствено, започва в юношеска възраст. Предполага се, че етиологията му се крие в хиперреактивност на симпатиковата нервна система.
Вторичната хиперхидроза няма фамилна история, обхваща по-големи участъци от тялото и симптомите не отшумяват нощем. Причини за обилно изпотяване са терапията с антипсихотични медикаменти, морфин, тиреоидстимулиращ хормон, някои нестероидни противовъзпалителни средства. Ниските нива на естрогените при настъпване на менопаузата обуславят горещи вълни и изпотяване, включително нощем. При мъжете ниското ниво на тестостерона може да предизвика подобна клинична картина. Сред симптомите на хипогликемия в резултат на предозиран инсулин са изпотяване, тремор, слабост, чувство на глад, замайване, гадене. При вирусни или бактериални инфекции се наблюдава повишаване на температурата. Със спадането й започва потене, което всъщност отнема излишната топлина. Редуващи се епизоди на висока температура и обилно изпотяване са тревожен симптом за тежка инфекция. Хипертиреоидизмът също се изявява с прекомермо изпотяване, поради повишената продукция на тироксин - важен хормон в терморегулацията. Нощните изпотявания са едни от белезите за туберулоза. Някои неопластични заболявания като левкемии и лимфоми също са съпроводени от изпотяване. Оплаквания от обилно изпотяване могат да настъпят и по други причини. Такива са например прекомерната консумация на горещи напитки, кофеинови или алкохол, както и силно пикантни храни. Прекомерното изпотяване, включително и нощем, настъпило без видима причина, е повод за консултация с лекар.
Усложненията от непрекъснатото и обилно потене са различни. На първо място стоят гъбичните инфекции. Идеална за тях среда са влажните и топли места. Така онихомикозата (гъбична инфекция на нокътя) започва като жълто петно, което постепенно се разраства, самата инфекция прониква по-дълбоко , а нокътя потъмнява, задебелява и започва да се руши. Неприятната миризма на краката може да се дължи на фунгална инфекция, започваща между пръстите и продължаваща по стъпалото със сърбеж, напукване, белене или задебеляване на епидермиса. Гъбички засягат също и гънки в областта на гърдите, слабините. Бактерии и вируси също намират условия за развитие, най-често предизвиквайки съответно фоликулити или брадавици. Друго усложнение е обрив, вследствие запушване на жлезите - с наличие на петнисти или надигнати обривни единици, най-често в областта на гърба, гърдите, ръцете.
Не маловажни са социалните и емоционални последствия от обилното изпотяване. Пациенти с първична хиперхидроза могат да имат толкова изразени оплаквания, че да избягват контакти, да губят работата си и изобщо да живеят непълноценно. За щастие повечето хора могат да се справят с изпотяването, когато то е обусловено от високи температури, от умерени физически усилия или емоционален стрес. Докато дезодорантите съдържат алкохол и променят киселинността на кожата, за да възпрепятстват развитието на бактерии, или поради аромата си маскират мириса на потта, то антриперспирантите блокират тубулите на потните жлези. Те обикновено съдържат алуминиеви соли, които навлизайки в епидермалните клетки, водят до тяхното набъбване поради дифузията на вода, и чисто механично блокират изхода на потта. Съществуват различни препарати, с различна концентрация на солите, в зависимост от която може да настъпи и дразнене на кожата – зачервяване, подуване, сърбеж. Когато тези мерки не са достатъчни за да се преборим с изпотяването, се налага да потърсим лекарска помощ. Ако причината за него е съспътсващо заболяване или определена терапия, състоянието трябва да се изясни и да се лекува. С това и симптомите на изпотяване ще изчезнат. В случай, че се касае за първична хиперхидроза, то съществуват няколко подхода за контролирането и:
Сами можете да спазвате някои правила , за да се предпазите от неприятната миризма, както и опасността от инфекции. На първо място това е редовното къпане и доброто подсушаване след това, включително и между пръстите на краката. Обувките е хубаво да са от естествени материи, като за предпочитане е да не се носят едни и същи всеки ден, а поне през ден. Чорапите също трябва да са памучни и да се сменят един, два пъти дневно. При първа възможност, ходете боси или поне се събувайте от време на време.
По отношение на облеклото, то също трябва да е от естествени материи.
Да се пере след едно ползване. Антиперспирантите е препоръчително да се прилагат не само сутрин, но и вечер – както по ръцете, така и по стъпалата.
Променете начина си хранене. Избягвайте силно пикантните храни, кофеиновите и алкохолни напитки. Препоръчват се също йога, медитация и дихателни упражнения. Те обаче са с ниска ефективност.
Потта се произвежда от два типа жлези. Екринните, налични още при раждането, са разпространени по цялото тяло. Техният брой е между 2 и 5 милиона. Когато телесната температура се повиши, симпатиковата нервна система стимулира секрецията на тези жлези на повърхността на кожата, при което след изпарение на потта, тялото се охлажда. Потта съдържа основно вода, но също и натриев хлорид, както и други соли или продукти на обмяната – например урея. Бактерии върху кожата метаболизират застоялата пот и размекнатия кератин, обуславяйки неприятната миризма. Най-благоприятна за това среда са гънките по тялото.
Апокринните жлези се развиват по време на пубертета. Те се разполагат предимно в подмишничните ямки, в слабинната област, а също и около гръдните зърна и по мигления ръб на клепачите. Секретът на тези жлези е богат на липиди, отделя се в тубулите им, а не направо на повърхността на кожата. При емоционална възбуда, те се контрахират и потта се изтласква повърхностно, където бактерии разграждат липидите до ниско верижни мастни киселини -допринасящи значително за неприятната миризма. Мирисът на потта може да се влияе също и от консумацията на определени подправки, алкохол, както и от метаболизирането на някои медикаменти. За някои хора изпотяването става проблем. Когато то изисква непрекъснато преобличане, необходимост от душ, подсушаване с кърпи или поставянето на подплънки за попиване, тогава може би нещо не е наред. Възможно е и да не се открие никаква причина, но може и да е резултат от заболяване или терапия. Във връзка с това различаваме първична хиперхидроза, която е локална, и вторична, обикновено генерализирана.
Първичната хиперхидроза представлява обилно потене, без това да е странична реакция от приема на лекарство или симптом на някое заболяване. Ангажирани са само определени симетрични места – дланите, стъпалата, подмишничните ямки и лицето, лато често се съчетава и с по-изразено изчервяване при емоция. Характерно е, че оплаквания липсват при сън. Това заболяване често е наследствено, започва в юношеска възраст. Предполага се, че етиологията му се крие в хиперреактивност на симпатиковата нервна система.
Вторичната хиперхидроза няма фамилна история, обхваща по-големи участъци от тялото и симптомите не отшумяват нощем. Причини за обилно изпотяване са терапията с антипсихотични медикаменти, морфин, тиреоидстимулиращ хормон, някои нестероидни противовъзпалителни средства. Ниските нива на естрогените при настъпване на менопаузата обуславят горещи вълни и изпотяване, включително нощем. При мъжете ниското ниво на тестостерона може да предизвика подобна клинична картина. Сред симптомите на хипогликемия в резултат на предозиран инсулин са изпотяване, тремор, слабост, чувство на глад, замайване, гадене. При вирусни или бактериални инфекции се наблюдава повишаване на температурата. Със спадането й започва потене, което всъщност отнема излишната топлина. Редуващи се епизоди на висока температура и обилно изпотяване са тревожен симптом за тежка инфекция. Хипертиреоидизмът също се изявява с прекомермо изпотяване, поради повишената продукция на тироксин - важен хормон в терморегулацията. Нощните изпотявания са едни от белезите за туберулоза. Някои неопластични заболявания като левкемии и лимфоми също са съпроводени от изпотяване. Оплаквания от обилно изпотяване могат да настъпят и по други причини. Такива са например прекомерната консумация на горещи напитки, кофеинови или алкохол, както и силно пикантни храни. Прекомерното изпотяване, включително и нощем, настъпило без видима причина, е повод за консултация с лекар.
Усложненията от непрекъснатото и обилно потене са различни. На първо място стоят гъбичните инфекции. Идеална за тях среда са влажните и топли места. Така онихомикозата (гъбична инфекция на нокътя) започва като жълто петно, което постепенно се разраства, самата инфекция прониква по-дълбоко , а нокътя потъмнява, задебелява и започва да се руши. Неприятната миризма на краката може да се дължи на фунгална инфекция, започваща между пръстите и продължаваща по стъпалото със сърбеж, напукване, белене или задебеляване на епидермиса. Гъбички засягат също и гънки в областта на гърдите, слабините. Бактерии и вируси също намират условия за развитие, най-често предизвиквайки съответно фоликулити или брадавици. Друго усложнение е обрив, вследствие запушване на жлезите - с наличие на петнисти или надигнати обривни единици, най-често в областта на гърба, гърдите, ръцете.
Не маловажни са социалните и емоционални последствия от обилното изпотяване. Пациенти с първична хиперхидроза могат да имат толкова изразени оплаквания, че да избягват контакти, да губят работата си и изобщо да живеят непълноценно. За щастие повечето хора могат да се справят с изпотяването, когато то е обусловено от високи температури, от умерени физически усилия или емоционален стрес. Докато дезодорантите съдържат алкохол и променят киселинността на кожата, за да възпрепятстват развитието на бактерии, или поради аромата си маскират мириса на потта, то антриперспирантите блокират тубулите на потните жлези. Те обикновено съдържат алуминиеви соли, които навлизайки в епидермалните клетки, водят до тяхното набъбване поради дифузията на вода, и чисто механично блокират изхода на потта. Съществуват различни препарати, с различна концентрация на солите, в зависимост от която може да настъпи и дразнене на кожата – зачервяване, подуване, сърбеж. Когато тези мерки не са достатъчни за да се преборим с изпотяването, се налага да потърсим лекарска помощ. Ако причината за него е съспътсващо заболяване или определена терапия, състоянието трябва да се изясни и да се лекува. С това и симптомите на изпотяване ще изчезнат. В случай, че се касае за първична хиперхидроза, то съществуват няколко подхода за контролирането и:
- Йонофорезата е процедура, която използва водата като проводник на електричен ток (разбира се големината му е далече от опасните за живота стойности). Чрез него минерали от водата преминават през кожата, водят до увеличаване дебелината на епидермиса и блокират пътя на потта. Този метод е ефективен само за локално приложение – на ръцете и стъпалата. Изпълнява се веднъж дневно в рамките на 5 до 10 дни, след което се минава на веднъж на една до четири седмици, в зависимост от случая.
- Ботулиновият токсин e използван в някои страни под формата на препарата BOTOX за потискане стимулацията на жлезите от симпатикуса. Той се прилага предимно в областта на подмишничните ямки чрез инжектиране. Това не е средство за излекуване на хиперхидрозата. Симптомите постепенно отново се възвръщат. Повторна апликация е препоръчителна след седем до шестнадесет месеца.
- Друг метод на избор е медикаментозната терапия. Използват се антихолинергитици, бета-блокери, някои калциеви антагонисти. Тези препарати потискат стимулирането на потните жлези на различни нива. Те обаче са свързани с ред нежелани странични ефекти, които ограничават дълготрайната им употреба.
- Оперативната намеса може да бъде локална – ексцизия на самите жлези, кюретаж или липосукция за премахването им.
- Ендоскопската торакална симпатектомия представлява прерязване на нервните влакна на ниво втори/трети торакален прешлен, отговорни за стимулацията на потните жлези в дадена област. Днес тя се извършва по ендоскопски път - с минимални разрези в гръдната кухина се въвеждат инструменти и камера с осветление. Това премахва необходимостта от болничен престой на пациента. Тази интервенция значително намалява изпотяването в областта на дланите и подмишниците. Недостатък е компенсаторното увеличаване на изпотяването на други места по тялото, най-често по гърба и задните части на краката. Много специалисти в областта не препоръчват подобна намеса.
Сами можете да спазвате някои правила , за да се предпазите от неприятната миризма, както и опасността от инфекции. На първо място това е редовното къпане и доброто подсушаване след това, включително и между пръстите на краката. Обувките е хубаво да са от естествени материи, като за предпочитане е да не се носят едни и същи всеки ден, а поне през ден. Чорапите също трябва да са памучни и да се сменят един, два пъти дневно. При първа възможност, ходете боси или поне се събувайте от време на време.
По отношение на облеклото, то също трябва да е от естествени материи.
Да се пере след едно ползване. Антиперспирантите е препоръчително да се прилагат не само сутрин, но и вечер – както по ръцете, така и по стъпалата.
Променете начина си хранене. Избягвайте силно пикантните храни, кофеиновите и алкохолни напитки. Препоръчват се също йога, медитация и дихателни упражнения. Те обаче са с ниска ефективност.
