Ортостатичната хипотония представлява спадане на артериалното налягане при изправяне, провокиращо замайване, причерняване, обща слабост до колабиране вследствие намалената перфузия на мозъка.

 

Нормално при рязко изправяне благодарение на рецептори в съдовата система, чувствителни към налягането (брорецептори), организмът реагира с повишаване на периферното съдово съпротивление (тонуса на артериолите) и сърдечния дебит, за сметка на сърдечната честота и обема на изтлакваната кръв, и артериалното налягане се поддържа в оптимални граници. Когато тези мерки останат неефективни, налягането спада поради превалирането на гравитационната сила.


 

Обикновено хипотонията продължава за кратко – секунди, рядко минути.Поняког може да е по-продължителна и причината за това активно да се потърси. Както стана въпрос симптомите се изразяват в замайване, влошаване на зрението, объркване, мускулна слабост, при по-тежките случаи – загуба на съзнание, рядко гадене.

 

Причините за хипотонията най-често са свързани с дехидратация на организма – при недостатъчен прием на течности, повишена загуба на такива при повръщане, дирия, полиурия (при декомпенсирал захарен диабет, при безвкусен диабет), обилно изпотяване, при което намалява обема на циркулиращата кръв. При лежащо болни, които не се хранят или са със затруднен достъп до течности обикновено се наблюдава ортостатична хипотония. Тя може да се обясни и с преразпределението на кръвта в долните крайници и намаленият ефективен плазмен обем при залежаване.

 

От друга страна генезата може да се крие и в увредата на описаните горе рефлексни механизми – заболявания, при които е намален сърдечния дебит или състояние на брадикардия и липса на рефлекторна тахикардия, както и невродегенеративни заболявания. Захарният диабет е една от най-честите етиологии – както в случаи на остри усложнения с дехидратация (хипергликемии, кетоацидоза), така и при развитието на късен дегенеративен синдром с автонимна невропатия. Дефицитът на глюко- и минералкортикоиди като Адисоновата болест (набъбречна корова недостатъчност) е сериозна, по-рядко набюдавана причина за ортостатизъм, провокиран от влиянието на хормоналния дисбаланс върху водно-солевата обмяна.

 

Високите температури освен повишена перспирация – невидима и видима, водят и до дилатация на периферните съдове, с което отпада един от рефлекторните механизми за поддържане на налягането.

 

Обикновено ортостатизъм се наблюдава при възрастни хора, при които сърдечната заболеваемост и приемът на антихипетензивни медикаменти е често явление. Други медикаменти с подобен ефект са някои антидепресанти, антипаркинсонови средства, фосфодиестеразни инхибитори (виагра, левитра, циалис), нитро-препарати. Друга рискова група са млади момичета с грацилен хабитус.

 

Ортостатичнта хипотония не е питеснителна при младите, насърчава се приемът на течности и внимателното изправяне. Опасности носят синкопът – поради риск от травма, а при възрастни с ниското артериално налягане се увеличава възможността за инсулт.

 

Лечението на ортостатизма се води преди всичко от причината за него. На първо място идват препоръките за прием на течност и солени храни в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания, създаването на навици за бавно изправяване. Редовната физическа активност подобрява сърдечнат дейност, натоварването на скелетните мускули стимулира кръвообръщението.

 

При възрастни хора е задължителна преоценката на провежданата антихипертензивна терапия. При диабетици е необходимо изключването на хипогликемии в случаи на симптомтика на ортостатизъм.

 

При постурална хипотония като страничен ефект от провеждано лечение, ако то не може да бъде прекратено или променено, се предприемат допълнителни мерки като гореописаните. По лекарска преценка може да се включва минералкортикоид.