1. Какво е инсулинова резистентност?

 

Инсулинът е хормон, който се отделя от бета клетките на панкреаса (задстомашната жлеза). Синтезираният инсулин се доставя на всяка клетка на тялото чрез кръвта. Функциите на инсулина са свързани с контрол на обменните процеси на въглехидрати, липиди и белтъци. Участва и в регулирането на растежа клетките.

 

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към инсулина.

Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключа-инсулин, при което кръвната глюкоза навлиза в клетката. Чрез този механизъм инсулинът и контролира нивото на захарта в кръвта.

При прием на високи количества въглехидрати кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори  спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът  произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.

 

С всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато панкреасът е в състояние да продуцира достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Но тъй като панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високо количество инсулин, идва момент, когато концентрацията на захар в кръвта остава висока. Това означава, че тя не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар започне да остава висока и при гладно състояние, е налице диабет тип 2.