Кърменето като начин на живот

Обикновено под „изследване на кърмата“ се разбират две различни неща – изследване за състав („хранителна ли е“) и микробиологично изследване за наличие на бактерии.

Нужно ли е да се изследва кърмата за „хранителност“

Изследване на кърмата за проверка на нейния състав не се прави почти никога, тъй като в практиката това има много малко значение. Нехранителна кърма не съществува. И всички „преценки“ за състава на кърмата по това как изглежда са напълно измислени.

Цветът на коластрата може да е буквално всякакъв, без това да е проблем – бял, бледожълт, почти прозрачен, мътен, оранжев, червен, кафяв, черен, зелен! Преходното мляко по правило е жълтеникаво, макар че съдържанието му на мазнини е по-ниско от това на синкаво-белезникавата и полупрозрачна зряла кърма. Жълтият цвят на коластрата и преходното мляко идва от съдържанието на бета каротин и ако пиете много сок от моркови, можете да докарате и зрялата кърма да е с жълтеникав цвят (но това не е необходимо, разбира се). Синкавият полупрозрачен цвят на зрялата кърма е нормален – и колкото и странно да звучи, защото това няма как да се види с просто око, съдържанието на мазнини в нея е повече, отколкото в плътно бялото хомогенизирано краве мляко, което купуваме в кутии от магазина. Затова не може кърмата да се преценява за „хранителност“ според вида й.

(Photo by Sara D. Davis)

Поради всички тези причини изследване на състава на кърмата се прави основно в Банката за майчина кърма като формалност при първоначалните изследвания на дарителите. В много редки ситуации, основно при недоносени бебета или деца с различни метаболитни нарушения, може да се изиска анализ на състава на кърмата. По този начин може по-точно да се изчисли колко от всяка съставка приема точно това конкретно дете, какви са специфичните му нужди спрямо възрастта, килограмите и състоянието и какви трябва да са количествата от специалните добавки, които са му жизнено важни. Този тип изследване се прави заради проблем при детето, който изисква като лечение допълващи вещества – а не заради съмнения за качеството на кърмата на майката. В България това се прави изключително рядко.

Микробиологично изследване на кърмата

Много по-често срещаният в практиката проблем е свързан с микробиологичното изследване на кърмата, т.е. с проверката дали в нея има патогенни бактерии, какви и в какво количество. В Банката за майчина кърма това изследване се прави рутинно на всяко количество кърма, което е събрано за обработка и още веднъж след обработката. Това е необходимо, тъй като кърмата от банката е сбор от млякото на различни майки и е предназначена основно за недоносени и болни бебета. Те са много уязвими и лесно могат да се разболеят от микроорганизми, които иначе не представляват проблем за здраво доносено бебе.

Микробиологично изследване на кърмата се иска често и когато майките на недоносени бебета започват да носят кърма за тях в неонаталните интензивни отделения. Сред неонатолозите по света все още няма консенсус за това необходимо ли е да се прави рутинно такова изследване и задължително ли е кърмата да е пастьоризирана или замразявана, преди да се даде на бебето. В различните страни препоръките на асоциациите на неонатолозите и педиатрите са различни. Все пак е възможно да се изведат някои общи насоки – колкото по-рано родено е едно недоносено бебе (и най-вече при бебетата, родени под 1000 гр), толкова повече надделяват препоръките през първите дни и седмици да получава пастьоризирана кърма заради почти липсващата имунна защита и сериозната вероятност от инфекции. Колкото по-близо до термин и с по-добро тегло е родено детето, толкова по-малко значение имат тези предпазни мерки и тогава най-често се ползва прясна или замразена кърма.

В България са много малко неонаталните отделения, които не изискват микробиологично изследване на кърмата. Много често обаче при изследването се получава, че кърмата съдържа различни патогенни микроорганизми. Откъде идва проблемът?

На първо място, самата кърма нормално съдържа голямо количество бактерии – над 700 вида бактерии съставят нормалния микробиом на кърмата. Разбира се, целта на микробиологичното изследване е да открие дали някои от съдържащите се бактерии са патогенни – и дали са в количества, които биха могли да предизвикат проблем (на резултатите това се отбелязва като „сигнификантно количество“ или 10 на 5 степен). Дори изследването да покаже наличие на такива бактерии обаче, първият въпрос винаги е – как е взета кърмата за изследване?

Тъй като проблемите с липса на дадени инструкции за правилно взимане на проба или дадени неадекватни инструкции са по-скоро правило, отколкото изключение, положителните резултати за наличие на патогени също са много често срещани.

Ето по какъв начин трябва да се вземе кърма за микробиологично изследване, така че по възможност да се елиминира замърсяването на пробата с нормалната кожна флора на гърдата (която съдържа изобилие от стафилококи) или с флората по ръцете ни (която може да съдържа абсолютно всичко).

Стъпка по стъпка:

1. Измийте си добре ръцете с вода и сапун.
2. Пригответе на мястото, където цедите, стерилен контейнер за пробата (контейнер за стерилна урина от аптеката). Скъсайте пликчето и извадете контейнера от него. Поставете го върху домакинска хартия или салфетка. Не развивайте капачето и не отваряйте контейнера!
3. Занесете в банята ролка домакинска хартия или сухи салфетки – ще ви трябват за подсушаване на ръцете и гърдите.
4. Оставете отворени вратите на банята и на стаята, където ще цедите – не трябва да пипате дръжките на вратите, след като се измиете!
5. Измийте много добре и обилно с топла вода и сапун ръцете и гърдите си. Подсушете с домакинската хартия – не използвайте хавлиени кърпи!!!
6. Без да докосвате вратите с ръце, отидете в стаята и развийте внимателно капачето на контейнерчето за кърма. Много внимавайте да не пипнете вътрешните ръбове нито на капачето, нито на самия контейнер. Оставете контейнера прав, а капачето с отвора нагоре.
7. При нужда подсушете още веднъж гърдите с домакинска хартия, защото за изцеждане на ръка трябва кожата да е съвсем суха и пръстите ви да не се плъзгат.
8. Не, не може с помпа. Не, дори да е стерилизирана, пак не може. Помпата се опира до кожата на гърдата и обира цялата кожна флора, което безнадеждно замърсява пробата.
9. Вземете парче домакинска хартия, с което да си попивате и започнете да цедите на ръка. Цедете, докато при натискане започнат да хвърчат струи мляко.
10. Вземете внимателно контейнерчето и го дръжте поне на 5 см от гърдата. В никой момент не трябва да опирате ръбовете на контейнера до гърдата, нито да събирате капки, които се стичат по кожата!
11. Цедете и се опитвайте да хванете хвърчащите струйки мляко с контейнерчето, без да го допирате до гърдата.
12. Ако не можете да докарате струи, а само капят капки, тогава сложете контейнера изправен на леглото или на шкафче и се наведете силно над него така, че капките да падат директно вътре, без да се стичат по гърдата и без да допирате контейнера до гърдата.
13. Целта е да покриете само дъното на контейнерчето, това са само няколко милилитра кърма.
14. Когато покриете дъното с тъничък слой мляко, внимателно хванете капачето, без да докосвате ръбчетата му и затворете контейнера.
15. Готово!
16. Ако няма да можете да занесете кърмата в рамките на няколко часа, сложете контейнерчето в пликче за кърма и го оставете в хладилника.

Резултатите от микробиологичното изследване ще излязат след 3 дни. При правилно взета по горния начин проба обикновено излиза, че кърмата не съдържа патогени в количества, които да представляват проблем.

А ако все пак има бактерии?

Ако все пак в млякото расте нещо, тогава имаме още доста въпроси, на които трябва да потърсим отговорите, за да се реши какво точно да се предприеме.

На първо място – защо се прави изследването?

Ако кърмата се изследва, за да може да започнете да носите кърма за недоносено бебе и вие самата нямате никакви признаци за инфекция, тогава може да е добре да повторите изследването още веднъж в друга лаборатория при стриктно спазване на горните инструкции. Ако и тогава излиза същата бактерия, ще обсъдите с неонатолозите какво предлагат в тази ситуация – може да е необходимо да предприемете антибиотично лечение, за да може да давате кърма на бебето си.

Микробиологично изследване на кърмата при мастит не се прави рутинно и в повечето случаи не е необходимо. При мастит кърмата се изследва само ако:

• вече сте взели антибиотик, но възпалението не се повлиява повече от 48 след началото на терапията
• имате повтарящи се мастити
• алергични сте към обичайно използваните при мастит антибиотици (пеницилини и цефалоспорини)
• маститът е започнал и се развива в болнична обстановка (подозира се резистентен на повече антибиотици патоген)
• редки и необичайни ситуации.

В тези ситуации изследването ще покаже какви бактерии причиняват проблема и с какъв антибиотик е подходящо да се лекува.

Разумно е също да се вземе гърлен и носен секрет на бебето и да се види дали няма да се изолира същата бактерия. И макар че въпросът кой на кого предава бактериите – вие на детето или то на вас – вероятно ще остане неразгадан, това е ситуация, в която е необходимо да се вземат мерки и при двамата, за да не се получи ново заразяване.

По-сложен е въпросът какво да се предприеме, ако бебето има проблеми (напр. диария и кръв в изхожданията) и при проведено по всички правила изследване излиза, че в кърмата има бактерии, които биха могли да предизвикат проблема при детето. Тогава отново е важно да се вземе гърлен и носен секрет от бебето и да се прецени нуждата от лечение при двамата. Обичайно не се налага кърменето да се прекъсва, ако и двамата се лекувате паралелно.

References/ Книгопис

1. Amir, L. H., & Academy of Breastfeeding Medicine Protocol Committee (2014). ABM clinical protocol #4: Mastitis, revised March 2014. Breastfeeding medicine : the official journal of the Academy of Breastfeeding Medicine, 9(5), 239–243. doi:10.1089/bfm.2014.9984
2. Schanler, R & Fraley, J & Lau, Chantal & Hurst, Nancy & Horvath, L & Rossmann, S. (2011). Breastmilk cultures and infection in extremely premature infants. Journal of perinatology : official journal of the California Perinatal Association. 31. 335-8. 10.1038/jp.2011.13.

Каква е ролята на щитовидната жлеза в организма

Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с изцяло вътрешна секреция в тялото. Разположена е в предната част на шията и по форма прилича на пеперуда, тъй като се състои от ляв и десен дял (крилца), свързани с тесен провлак.

Ролята й в тялото е огромна и засяга почти всички функции и системи чрез хормоните, които отделя. Те са три:

1. Тетрайодтиронин (Т4 или както е по-известен, тироксин, който трябва да бъде преобразуван в активната форма – Т3),
2. Трийодтиронин (Т3, активно действащият в тялото хормон),
3. Калцитонин.

Калцитонинът, за който доста по-рядко се говори, регулира нивата на калций в организма заедно със своя антагонист – паратироидния хормон.

Т4 и Т3 регулират най-общо казано метаболизма в цялото тяло, както и синтеза на протеини – това е причината да са изключително важни особено в периода на интензивен растеж (ранното детство и пубертета), а също и през бременността, когато майчиното тяло изгражда тялото на плода.

Както се вижда от името им, те съдържат йод – йодът е изключително важен за нормалната функция на щитовидната жлеза и липсата или прекомерното му количество се отразяват рязко и негативно на работата й.

Щитовидната жлеза не работи сама, а е под контрола на хипоталамуса и хипофизата. Хипоталамусът е център в мозъка, където се събира и обработва цялата информация от рецепторите в тялото, които изпращат до него сигнали дали има достатъчно от нужните вещества и хормони за нормално функциониране на организма. Хипофизата е малка жлеза, разположена в мозъка, която дирижира дейността на голяма част от хормоните в тялото (и произвежда някои от тях, напр окситоцина и пролактина, които са основните хормони за кърменето).

Ако се получи сигнал, че тялото се нуждае от повече тироксин, хипоталамусът отделя специален хормон – TRH – тиреоид-освобождаващ (thyroid-releasing) хормон. TRH на свой ред подсказва на хипофизата да подаде сигнал към щитовидната жлеза да произведе повече хормони.

Сигналният хормон от хипофизата към щитовидната жлеза пък се нарича TSH – тиреоид-стимулиращ хормон, който е най-често изследвания показател, когато има съмнения за проблеми с функцията на щитовидната жлеза. Целта му е да стимулира производството, затова нивата на TSH ще са високи, когато има недостиг на щитовидни хормони (хипотиреоидизъм), за да подтикнат жлезата да ги синтезира. Съответно TSH ще е много нисък или почти няма да го има, когато има излишък на тироксин (хипертиреоидизъм).

Изследване на TSH се използва като бърз маркер за състоянието на щитовидната жлеза в дадения момент, но само неговата стойност не е достатъчна. За правилно диагностициране на проблеми с щитовидната жлеза вашият ендокринолог ще назначи първоначално цял панел изследвания, които дават далеч по-ясна картина за това какво се случва не само с производството на хормони в организма, а и с превръщането им, както и с антителата, които са белег за автоимунен процес. Тези изследвания обаче са скъпи и не се правят толкова често. За междинно и често наблюдение след поставяне на диагнозата се използва в повечето случаи само TSH, затова и препоръките обикновено съдържат насока само за неговите препоръчителни стойности.

Каква роля играе щитовидната жлеза при кърмене

Вече казахме, че щитовидните хормони са необходими навсякъде в организма, където текат активни процеси на синтез и има засилен метаболизъм. По време на кърмене в млечната жлеза тече постоянен и бърз процес на образуване на мляко, затова има повишени нужди от тироксин. В млечната жлеза също така интензивно се преобразува Т4 в активната форма Т3. ¹

Клетките, изграждащи млечните алвеоли и каналчетата в гърдата, по време на бременността и кърменето задействат способността си активно да извличат и натрупват йод, при това дори по-ефективно от самата щитовидна жлеза. ² Счита се, че този механизъм се включва заради необходимостта кърмата да осигурява йод в достатъчно количество за бебето. В кърмаческия период до захранването майчиното мляко е единственият източник на този така важен елемент, който е критично важен за нормалното невропсихично развитие на децата. Надолу ще се спрем по-подробно на това как се отразяват щитовидните дисфункции върху дейността и способностите на млечната жлеза да изпълнява ролята си.

Макар нарушената функция на щитовидната жлеза да е нещо, с което ендокринолозите се сблъскват ежедневно и около 30-40 % от посещенията при ендокринолог се дължат именно на тези проблеми, ефектът им върху функцията на млечните жлези при хората почти не е проучван. Има още →

Даряването на кърма, която да бъде използвана за други бебета, е изключително благороден жест и може да е много удовлетворяващо. Каквато и да е причината да станете донор на майчино мляко, може да сте сигурни, че вашето мляко наистина спасява живот!

В световен план дарената кърма се използва почти изключително за недоносените деца. Когато се хранят с кърма, недоносените бебенца по-рядко се разболяват от различни инфекции, най-опасната от които е некротизиращ ентероколит – инфекция на червата, която понякога дори стига до фатален край. За щастие храненето с кърма намалява с цели 80 % вероятността недоносеното бебе да се разболее от НЕК. Това е причината банките за кърма да са насочени основно към нуждите на недоносените – но и други бебета с различни състояния (напр. алергии и потисната имунна система) също имат нужда от кърма, ако майката не е в състояние да кърми или няма достатъчно.

Тъй като кърмата се използва за бебенца, които са болни и много уязвими, има редица изисквания, на които трябва да отговарят майките, ако желаят да даряват млякото си.

Веднага се сещате, че донорите не трябва да употребяват алкохол, тютюн, наркотици и дори медикаменти (освен когато те са съвместими с кърменето и майката може да кърми собственото си бебе, докато ги приема – но в банките за кърма дори това е пречка пред донорството).

Някои кръвнопреносими заболявания, с които можете да кърмите вашето собствено дете, също може да са причина да не сте подходяща за донор. Такива са носителството или прекарана инфекция от хепатити В и С, цитомегаловирус и други. В някои страни дори татуировки, направени в скорошен срок преди настоящото кърмене или по време на кърменето на сегашното бебе, също може да се считат за несъвместими с даряване на кърма (и кръв).

В банката за майчина кърма всички донори преминават тестове за кръвнопреносими и други инфекции, както и за  наличието на паразити и употреба на нелегални субстанции в последните месеци. Кърмата в банката преминава и през процес на пастьоризация, който допълнително унищожава болестотворните организми, които може да са проникнали в нея при изцеждането и съхранението. Така се осигурява максимална безопасност за бебетата, които ще получат млякото.

В България обаче има само една банка за майчина кърма, която функционира единствено на територията на град София. До преди няколко десетилетия в почти всички големи болници с родилни отделения в страната, както и в някои от домовете за деца, лишени от родителски грижи е имало сборни пунктове с възможност да се дарява и използва кърма, но с появата на СПИН тази практика е забранена и отдавна забравена. Липсата на мрежа от банки за кърма лишава уязвими и болни деца от достъп до естествено хранене и възможност да се развиват максимално добре.

От друга страна майките са запознати с важността на кърменето, а и инстинктивно усещат, че е грехота да се хвърля изцедено с толкова труд скъпоценно мляко – затова често се случва майки, които имат излишни количества, да предлагат това мляко на семейства, чието бебе се нуждае от кърма.

Изцеждане с помпа; снимка – Димитър „oorka“ Маринов

В последните години все повече родители осъзнават колко е важно кърменето и търсят начин да осигурят кърма, когато се налага дохранване на бебето или майката е неспособна да кърми по различни причини. Най-често се обръщат към роднини или приятели с малко бебе – но все по-често се набавя кърма и от предлагащи в интернет майки с излишни количества.

Неформалното дарителство набира скорост именно поради лесния начин за контакт през социалните мрежи – две големи организации, Eats on Feets и HM4HВ (Human Milk for Human Babies) вече имат клонове не само в САЩ, откъдето се заражда движението, а и в редица европейски страни.

Така практиката започна да попада в полезрението на публиката и медицинските специалисти и се появиха някои медицински проучвания в опит да се даде отговор доколко е безопасно и какви са рисковете от кърма, набавена по този начин без участие на банките за кърма.

В последните години излязоха няколко публикации, в които закупена по интернет кърма е била изследвана за микробиологично замърсяване и примеси от животински млека, като се доказва високо наличие на бактерии и „разреждане“ с краве мляко в известен брой от получените проби. Уточнява се обаче, че получените чрез закупуване по интернет пликчета с кърма са били доставяни с куриерски служби в пощенска кутия „до поискване“, т.е. условията за съхранение не са били подходящи и това вероятно обяснява наличието на повече микроорганизми. Купуването на кърма също така е съвършено различно от практиката да се дарява безвъзмездно – винаги, когато има финансов интерес, възможността за злоупотреби става много по-висока. Изводът е никога да не взимате кърма, която се предлага срещу заплащане (освен ако тя идва от банката за майчина кърма).

Медицинските специалисти също отбелязват повишения интерес и значителния брой родители, които избират този метод да осигурят кърма за своите деца. Редица организации, занимаващи се с детското хранене и здраве, в последните 2-3 години излязоха със становища по въпроса, които значително се различават в отношението си към тази практика.

Асоциацията на европейските банки за кърма силно не подкрепя неформалното донорство. Според тяхното становище,

„неформалното споделяне на кърма представлява риск за здравето на децата, които получават млякото и намалява количеството, което е достъпно за банките и което достига до бебетата, родени с много ниско тегло и преждевременно родените. Европейската асоциация на банките за майчина кърма и Асоциацията на банките за майчина кърма в Северна Америка силно не препоръчват споделянето или продажбата на кърма посредством интернет и напълно подкрепят насърчаване на кърменето и даряването на излишните количества мляко в банки за кърма, които са с идеална цел (non-profit)“.

Американската академия по педиатрия също предупреждава за рисковете от използване на донорска кърма от неформално дарителство, като обаче се фокусира върху много важна стъпка – липсата на пастьоризация:

“Директното неформално споделяне на кърма без пастьоризация излага бебетата на разнообразни възможни рискове, включващи бактериално замърсяване, пренос на вирусни инфекции като цитомегаловирус, вирусни хепатити и ХИВ. Някои интернет-базирани групи, които организират споделяне на кърма, използват индивидуален скрининг, но това не се прилага във всички случаи, нито се документира. Освен това, дори със серологично тестване на кръвни проби, все пак остава значителен риск от инфекциозни усложнения при използването на непастьоризирана кърма.

Тъй като директното донорство често се организира, като се използва мляко от единствена майка-донор, други замърсители като медикаменти или наркотични вещества представляват по-голям риск, отколкото при сборния продукт, получен от кърмата на различни жени. Не е известно какъв е ефектът върху тези рискове, ако на донорките се заплаща“.

Позицията на Академията по медицина на кърменето, която е международна организация на лекари, занимаващи се пряко с проблемите на кърменето и човешката лактация, както и с подкрепа, защита и насърчаване на кърменето е с различен фокус. ABM признава, че неформалното споделяне на кърма става

„все по-честа практика с потенциален положителен ефект върху здравето на здравото доносено дете, но окуражава придържането към настоящото ръководство за намаляване на рисковете и начини как да се направи споделянето на кърма колкото е възможно по-безопасно“.

В изявлението се казва изрично, че отговорността и преценката за риска се носи от донора и реципиента (семейството, което получава донорското мляко), а медицинските специалисти имат за задача да информират както за рисковете, така и за това какви са възможностите родителите, които са взели информирано решение да използват кърма от неформални донори, да го направят по-безопасно.

Според тях, ако обмисляте използването на кърма от неформални донори (т.е. от свободно предлагащи майки без участието на банката за майчина кърма) е важно да започнете с личен разговор и определени въпроси за медицинската история на майката, която дарява. В нашата страна би следвало всяка майка да е изследвана по време на бременността за ХИВ и сифилис, както и хепатит В, така че може да започнете диалога по темата, като попитате за тези изследвания. Когато се обсъжда риска за ХИВ, е важно да се попита и за наличието на сексуален партньор в последните 12 месеца, който би могъл да е в риск за инфекция с ХИВ. Изследвания за хепатит С не се правят рутинно, така че това също трябва специално да се обсъди. Друг вирус, който е малко познат за широката публика, е HTLV (Human T Lymphotropic Virus), който е противопоказание за кърмене въобще.

Важно е майката-донор да употребява само медикаменти и билкови добавки, които са съвместими с кърменето (което може да се провери в LactMed или справочника “Medications and Mother’s Milk”, Dr. Thomas Hale).

Не е подходяща за донор майка, която консумира ежедневно повече от 44 мл твърд алкохол, 330 мл бира, 150 мл вино или 300 мл разхладителни напитки с вино и плодов сок (тип сангрия). Употребата на марихуана или друг вид наркотични вещества също автоматично изключва даряването на  кърма.

Друг важен елемент е да се уверите, че кърмата се изцежда и съхранява при спазване на нормалните изисквания за хигиена, начин и срок на съхранение на кърмата.

Възможно е значително да намалите рисковете от кръвнопреносими и чревни инфекции, като пастьоризирате получената кърма в домашни условия. Позицията на АВМ описва метода със светкавично бързо нагряване (flash heating), който първоначално е бил разработен за африканските страни. Поради широкото разпространение на вируса на СПИН в редица африкански държави се налага всяка донорска кърма да бъде обработвана по възможно най-лесен начин с минимални ресурси, но висока ефективност за намаляване на риска от заразяване.

За да пастьоризирате кърмата по този начин, поставяте стъклено шишенце или бурканче с не повече от 150 мл кърма в съд с вода (на „водна баня“), като нивото на водата във водната баня трябва да е два пръста над нивото на кърмата в шишето. Поставяте съда на бързонагряващ или газов котлон и включвате на най-високата степен, като наблюдавате – когато водата във водната баня започне да завира с големи мехури, изключвате котлона, махате съда и изваждате шишето с мляко да се охлади. По този начин кърмата се загрява до около 70 градуса и унищожава голяма част от патогени (но за нещастие не всички). Пастьоризираното по този начин мляко трябва да се употреби в рамките на 6 часа, ако се остави на стайна температура.

АВМ също

„силно не подкрепят интернет-базираното споделяне на мляко, тъй катo (1) донорите са непознати за реципиента и/ли не е възможно да се направи медицински скрининг и (2) млякото често не е годно за консумация при пристигането му“

(бел. моя – има се предвид поръчването и доставянето на кърма по интернет, без да има директен контакт между донора и реципиента).

References:

1. MILK SHARING A statement from the European Milk Bank Association (EMBA) and the Human Milk Banking Association of North America (HMBANA). January 2015
2. Donor Human Milk for the High-Risk Infant: Preparation, Safety, and Usage Options in the United States COMMITTEE ON NUTRITION, SECTION ON BREASTFEEDING, COMMITTEE ON FETUS AND NEWBORN. Pediatrics Jan 2017, 139 (1) e20163440; DOI: 10.1542/peds.2016-3440
3. Academy of Breastfeeding Medicine’s 2017 Position Statement on Informal Breast Milk Sharing for the Term Healthy Infant. Natasha K. Sriraman, Amy E. Evans, Robert Lawrence, Lawrence Noble, and the Academy of Breastfeeding Medicine’s Board of Directors. Breastfeeding Medicine 2018 13:1, 2-4