Моето ъгълче

(Продължение от част ІV, с която всъщност би трябвало да един раздел, посветен на биомедицинските „лечения“, но стана много дълго.)

Уейкфилд и теорията, че аутизмът се причинява от MMR

Много от хората, убедени, че аутизмът е резултат от ваксинациите, обвиняват една конкретна ваксина – комбинираната жива ваксина срещу морбили, заушка и рубеола, известна като MMR (съкр. от measles, mumps, rubella). „Заслугата“ за тази теория принадлежи изключително на британския лекар Андрю Уейкфилд (или Уейкфийлд – Andrew Wakefield), който от самото начало на научната си кариера е просто омагьосан от морбилния вирус. Тясната специалност на д-р Уейкфилд са червата и той се отдава на натрапчивата мисъл, че този вирус прави нещо на червата. При това не морбилният вирус изобщо, а отслабеният му щам, включен в MMR. Между 1993 и 1997 г. Уейкфилд публикува най-малко 30 статии как морбилният вирус, и то най-вече този от ваксината, причинява болестта на Крон – сериозно автоимунно възпаление на червата. Някои от публикациите са в престижни клинични списания като „Лансет“. За жалост редакторите им дават зелена светлина за печат, пренебрегвайки правилото, че колкото по-значимо и неочаквано откритие заявява даден автор, толкова по-железни доказателства трябва да се искат от него.

През 1998 г. екип на здравното министерство на Великобритания изследва връзката между MMR и болестта на Крон и установява, че такава връзка няма. Изобщо никой друг изследовател нито тогава, нито по-късно успява да намери морбилен вирус в червата на пациенти с болестта на Крон. Изводът е еднозначен: д-р Уейкфилд, който е хирург, а не патолог или вирусолог, допуска сериозни методични грешки, които водят до фалшиви положителни резултати.

Уейкфилд изоставя болестта на Крон, но нито признава грешката си, нито си извлича поуки. По-лошо – той се насочва към нова област, която му изглежда по-перспективна: MMR като възможна причина за аутизма. Хипотезата му е развита в статия, публикувана в сп. „Лансет“ през същата съдбовна 1998 г. с мъгляво-невинното заглавие Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children (можете да я видите и на сайта на журналиста Брайън Диър). Препоръчвам ви да проследите линка, за да стигнете до резюмето на статията. Огромен червен надпис „Retracted“ („Оттеглена“) е наложен върху текста като полицейска лента, ограждаща местопрестъпление. И наистина тази статия е местопрестъпление. За разлика от статията за аутизма като „нов вид оловно отравяне“ тя е писана от специалисти, работещи в уважавани медицински и научни институции, и е публикувана в авторитетно клинично списание. Тази публикация не би трябвало да съществува, но се е появила, защото – също като при аварията в Чернобил – ужасно много защити са отказали едновременно.

Статията описва изследвания върху 12 деца (11 от тях момчета) на възраст 3-10 години с регрес в развитието, приписан при 9 от тях на аутизъм, при 1 – на дезинтегративна психоза (синдром на Хелер?) и при 2 – на възможен (?!) енцефалит. Освен това всички деца страдат от диария и коремни болки. При 8 от децата родителите или личните лекари свързват началото на регреса с ваксината MMR, а при 1 – с боледуване от морбили. Децата са подложени на набор от изследвания, вкл. илеоколоноскопия с мукозна биопсия (на прост език – вземат им проби от тъканта на червото, като бъркат вътре и го продупчват) и лумбарна пункция (за вземане на проба от гръбначномозъчната течност). Авторите описват възпалителни промени в червата на децата и спекулират, че те могат да се дължат на MMR. Единствените доводи за това са (1) съобщената от родителите връзка между имунизацията и началото на регреса и (2) съвпадението във времето между въвеждането на MMR и нарастването на честотата на аутизма във Великобритания.

„Градската самодива“ пише за тази статия: „Изследването на Андрю Уейкфилд (върху едва 12 деца) е в погрешна насока дори и за човек, който не се занимава с наука. Той открива възпалителна реакция в стомашно-чревния тракт на няколко деца, подложени на ваксината и оттам заключава, че по неизвестен механизъм това е довело до аутизъм. Контролна група няма. Изследващите са знаели състоянието на децата и дали са получили ваксина. Децата не са подбрани случайно, а са пренасочени от педиатрични практики и с необичайна комбинация от двете оплаквания – възпаление и промяна в нормалното психично развитие. Освен това родителите е трябвало да си спомнят кога е направена ваксината.“ Какво да добавя? Нямаме никакви причини да смятаме, че аутизмът по мистериозен начин предпазва децата от стомашно-чревни болести. Оттук следва, че трябва да очакваме определен процент от аутистите да страдат от стомашно-чревни болести. Като съберем дузина такива деца, които проявяват симптоми на възпалителен процес в червата, и ги изследваме, ще установим възпалителен процес в червата. Ако изследването се прави в държава, където MMR е включена в имунизационния календар, тогава въпросните деца ще се окажат също така и имунизирани с MMR. Може ли от това който и да е учен – и изобщо който и да е сериозен човек – да прави извод за причинно-следствена връзка?

Контролна група, както вече разбрахте, няма. В идеалния случай би следвало да имаме 3 контролни групи: със същите стомашно-чревни оплаквания, но без аутизъм; със същия аутизъм, но без стомашно-чревни оплаквания; и със същия аутизъм и стомашно-чревни оплаквания, но неимунизирани. Да кажем, последната група е по-трудно да се намери, защото повечето деца са имунизирани. Всъщност трудни ще се окажат и първите две контролни групи – не защото такива деца не могат да бъдат намерени, а защото по етични причини не се допускат инвазивни изследвания на здрави деца само защото на някого трябвала контрола (инвазивно изследване значи – да дупчиш вени, черва, гръбнаци и т.н. в същия дух).

Нещо повече, в съвременната епоха не се допускат инвазивни изследвания и на болни деца, ако не се очаква резултатите от изследванията да бъдат полезни за лечението им. Явно дупченето на черва и гръбнаци не е било необходимо за самите пациенти, щом не е било извършено предварително от лекуващите лекари и е трябвало да се прави от Уейкфилд и сътрудници. Не може да се разрешават инвазивни изследвания на живи хора (още повече деца) на всеки, комуто хрумне някаква смахната хипотеза. Трябва първо вдъхновеният учен да се потруди и да събере солидни данни в подкрепа на хипотезата си, например епидемиологични (което, както се досещате, няма начин да стане с 12 пациенти). Ето защо недоумявам как уважаемата етична комисия на Royal Free Hospital е дала зелена светлина за това изследване. (За сравнение – на последния научен конгрес, на който присъствах, участници от Холандия споделиха, че тяхната етична комисия отказала да им разреши експеримент с чифтосване на мишки, понеже било планирано мъжките да бъдат възрастни, а женските – пубертетни!) Едно от изследваните от Уейкфилд аутистични деца, на име Джак Пайпър (Jack Piper), се оказва с риск за живота, след като червото му бива перфорирано на 12 места (!). През 1998 г., когато става това, момченцето е на 5 години. Впоследствие семейството му осъжда болницата на 500 000 лири обезщетение с основанието, че изобщо не се е предвиждало изследването да донесе полза за Джак и някой просто си е правил науката на негов гръб. (Американските лекари, които бяха дошли в болница „Токуда“, също са вманиачени на тема „ваксини – черва – аутизъм“ и ако успеят да наложат любимата си програма за „лечение“ на аутизма у нас, можем да очакваме и българчета да пострадат като Джак Пайпър.)

Успоредно с излизането на статията Уейкфилд свиква пресконференция, на която призовава до изясняване на положението имунизацията да се провежда не с MMR, а с отделни ваксини срещу морбили, заушка и рубеола. По този повод д-р Фицпатрик пише: „Родителите, които се тревожат от MMR, все пак питат как да ваксинират срещу морбили, заушка и рубеола поотделно. Това е дори по-нелогично от пълното отхвърляне на MMR. Противниците на ваксината обвиняват нейната морбилна съставка, че причинявала възпалително заболяване на червата (което според тях на свой ред причинява аутизма). Ако тази твърде невероятна и неподкрепена с никакви данни хипотеза е вярна, то същото би трябвало да се случи и след единична ваксина срещу морбили.“ Запомнете тази странна алогичност, тя ще бъде изяснена малко по-долу.

Още в един от следващите броеве на сп. „Лансет“ (този от 2. май 1998 г.) са публикувани сериозни критични писма за статията на Уейкфилд. Едно от писмата (автор Д. Р. Уолкър) изтъква, че „Анекдотичните данни от неслучайно подбрана извадка пациенти са лоша наука и нямат място в реферирано списание… Гневът на здравните работници срещу тази статия не е – както твърди Уейкфилд – понеже тя оспорва приета в здравеопазването догма. Този гняв се дължи на това, че деца се излагат на риск от потенциално смъртоносни заразни болести не поради новоустановени факти, а поради медийното отразяване на поредно лошо планирано изследване на въпросния екип.“ В две други писма Л. Синклеър и независимо от него П. Ричмънд и Д. Голдблат изтъкват нещо, което рецензентите на елитното списание са пропуснали. А именно че някои от лабораторните показатели на изследваните деца са съвсем нормални, но авторите на статията ги обявяват за твърде ниски, като ги сравняват с нормата за възрастни.

Уейкфилд не се притеснява от критиките и продължава похода си с развети знамена. Две години по-късно в други публикации той съобщава, че открива морбилен вирус в клетки на деца със състоянието, което вече нарича „аутистичен ентероколит“. Но никой друг екип изследователи не открива морбилен вирус при аутистични деца, също както по-рано не го откриват при болестта на Крон. По-подробна критика можете да прочетете например в публикацията The relationship between the MMR vaccine and autism на сайта на Американската медицинска асоциация. Двама учени (Том Макдоналд и Паола Домицио), които застават на страната на MMR, разследват т. нар. „аутистичен ентероколит“ и публикуват изводите си в статия, озаглавена „Autistic enterocolitis; is it a histopathological entity?„. В резюмето си те посочват: „След като се запознахме с публикуваните трудове, почти всички от които произлизаха от един-единствен институт, установихме големи несъответствия между изследванията, липса на необходимите контроли и погрешно тълкуване на нормални резултати като болестни.“ „Представителните“ микроскопски снимки, включени в статиите на Уейкфилд, показват твърде малки участъци от червото под твърде силно увеличение – явно за да се скрие, че околната тъкан е нормална. Когато става ясно, че Уейкфилд е скрил конфликт на интереси и че е манипулирал и фалшифицирал резултатите от изследванията на децата, 12-те му съавтори се отказват от подписите си под статията в „Лансет“, а впоследствие и самото списание я оттегля.

В последния раздел на злополучната статия авторите заявяват: „Ние не сме доказали причинна връзка между ваксината срещу морбили, заушка и рубеола и описания синдром… Ако има причинна връзка между ваксината срещу морбили, заушка и рубеола и този синдром, може да се очаква честотата му да расте след въвеждането на тази ваксина в Обединеното кралство през 1988 г.“ Ако Уейкфилд беше сериозен изследовател, той щеше първо да събере епидемиологични данни от САЩ и скандинавските страни, където MMR е въведена съответно през 1972 и 1982 г., без да предизвиква „епидемия от аутизъм“. След като статията в „Ланцет“ и последвалата пресконференция създават паника, процентът на имунизираните с MMR англичанчета рязко спада, достигайки минимум от 80% през 2003-4 г., без това да доведе до съответен спад в новите случаи на аутизъм – напротив, те продължават да нарастват.

Още по-ценни данни предоставя Япония, където поради единични случаи на преходен менингит, причинен от анти-заушковата съставка на ваксината (т. нар. щам Урабе), MMR бива изоставена. През 2007 г. Учияма и сътр. публикуват статия, озаглавена MMR-vaccine and regression in autism spectrum disorders: negative results presented from Japan. Резюмето й е късо и ясно, така че ще го преведа изцяло: „Има предположения, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола (MMR) е причина за регресивния аутизъм. Доколкото MMR е използвана в Япония само между 1989 и 1993 г., този времеви период дава естествен експеримент за проверка на тази хипотеза. Ние анализирахме данни от 904 пациенти с разстройства от аутистичния спектър. За периода, когато е използвана MMR, не беше намерена значима разлика в честотата на регрес между ваксинираните и неваксинираните с MMR деца. По отношение на честотата на регреса за трите периода, дефинирани спрямо MMR (т.е. преди, по време на и след употребата на MMR) не беше установена значима разлика между получилите и неполучилите MMR. Нещо повече, честотата на регреса не се променяше значимо между трите периода.“ Още по-категорични са Хонда и сътр. в своята статия от 2005 г. No effect of MMR withdrawal on the incidence of autism: a total population study: „В град Йокохама… нито една ваксина MMR не е била поставена през или след 1993 г. Същевременно диагностицираните разстройства от аутистичния спектър (ASD)… драматично нарастват, като се започне с родените през 1993 г. Извод: Значението на тази находка е, че ваксинацията с MMR е крайно малко вероятно да бъде значима причина за ASD, не може да обясни повишаването на честотата на ASD в последно време и (следователно) при евентуален отказ на други страни от MMR не може да се очаква понижаване на честотата на ASD.“

Както виждаме, отказът от имунизация с MMR няма никакво отражение върху честотата на аутизма. За сметка на това той има катастрофално отражение върху общественото здраве. След като Уейкфилд хвърля бомбата, с плановете на СЗО Европа да бъде свободна от морбили към 2010 г. е свършено. Горната фигура е взета от сайта на Европейския център за борба с болестите. Както се вижда от тази графика (която лично аз не мога да погледна, без да ми се свие сърцето), дори най-напредналите европейски страни отново са огнища на морбили. Без преувеличение можем да кажем, че борбата с тази ужасна болест бе върната много години назад. Уикипедия има специална страница за епидемиите от морбили след 2000 г. Цитирам: „През 2008 г. за пръв път от 14 години Великобритания е обявена за ендемична за морбили, което значи, че болестта се поддържа сред местното население. Причина за това е ниската честота на имунизация с MMR през предходното десетилетие, довела до популация от уязвими деца, сред които възникват епидемии. През май 2008 г. 17-годишен британец, страдащ от имунна недостатъчност, умира от морбили. България: През април 2009 г. в България започва голяма епидемия от морбили. До 28 юли 2010 г. е съобщено за 23 791 случая, включително 24 починали. От България щамът е пренесен в Германия, Турция, Гърция, Македония и други европейски страни.“ Както знаем, причините за провала на имуно-профилактиката в България са по-различни от тези във Великобритания. Но ако към незадоволителната здравна и друга просвета на ромското малцинство се добави криворазбрана информираност на образовани бели българи от средната класа, това само би предоставило още територии на вируса.

Диетата без глутен и казеин

Една от теориите за причините за аутизма е, че той се причинява или утежнява от пептиди, получени при непълно смилане на млечния белтък казеин или/и пшеничния белтък глутен. Тези пептиди се наричат опиоидни, понеже оказвали върху мозъка действие, подобно на това на ендорфините и морфина. Според тази теория аутистите за разлика от невротипичните хора имат „пропускливи черва“, през чиято стена опиоидните пептиди преминават и постъпват в кръвообращението. После кръвта ги отнася в мозъка, където действат. Според привържениците на тази теория аутизмът и пристрастяването към опиум имали сходни симптоми. Андрю Уейкфилд я споменава в прословутата си статия от 1998 г., намеквайки, че именно морбилният вирус от MMR прави червата на децата пропускливи. Свърже ли се някое „алтернативно“ лечение на аутизма с ваксините, то мълниеносно печели популярност. В последвалите години много родители поставят аутистичните си деца на диета без глутен и казеин и немалко от тях съобщават за драматично подобрение.

Какво да кажем за тази диета? Безспорно е, че човешката храносмилателна система произвежда както ензими, които нарязват глутена и казеина, освобождавайки опиоидни пептиди, така и ензими, които по-нататък нарязват и унищожават самите опиоидни пептиди. Повечето специалисти смятат, че опиоидните пептиди нямат физиологично значение нито при аутистите, нито при невротипичните хора. Някои специалисти допускат, че при бебетата част от опиоидните пептиди на казеина все пак достигат до мозъка и действието им улеснява заспиването след добро млечно хранене, което е полезно. Симптомите на аутизма са съвсем различни от тези на пристрастяването към опиум (както вече видяхме за оловното отравяне); достатъчно е да прочетем смехотворното твърдение на един от привържениците на опиоидната теория, че и двете групи пациенти са „нечувствителни към болка„. Твърденията на родителите, че има подобрение, не следва да се приемат на вяра. Когато децата се оценяват от независим наблюдател по двойно-сляпата система, подобрение не се наблюдава. Има ли контролна група, родителите на децата от нея също виждат подобрение, а изследователите не установяват значими разлики между контрола и проба. Изобщо изследванията се различават по това дали откриват опиоидни пептиди и полза от диетата при аутистичните деца; и изследванията, които не намират нищо такова, са по-качествени от тези, които уж намират.

Безвредна ли е диетата без глутен и казеин? Първо, дори ако от здравна гледна точка не вреди, тази диета означава отказ от почти всичко, което съвременните хора ядат. (Коренните американци някак са преживявали без глутенови и казеинови продукти, но не мисля, че това им се е отразило добре.) Нищо чудно, че диетата разорява семейството и подлудява всичките му членове. Тя отнема на детето важни радости от живота, като го лишава от почти всичко, което му е вкусно – хляб, бисквити, вафли, мляко с какао, шоколад, сладолед. Неслучайно някои диабетици предпочитат да си скъсят живота и да прекарат последните си години с тежките усложнения на зле лекувания диабет, отколкото да се откажат от забранените сладости. Но докато диетата на диабетиците безспорно им налага лишения в името на здравето им, диетата без глутен и казеин налага на аутистите лишения, като същевременно застрашава здравето им. Млечните продукти са извънредно важен източник на калций, особено за децата. И колкото и да се хвалят родителите, че осигуряват на децата си пълноценно и балансирано хранене, обективните изследвания показват, че аутистичните деца на диета без глутен и казеин са с изтънели кости.

Нека повторя за не знам кой път – аутизмът е увреждане, засягащо нервната система, а не храносмилателната (или имунната). Следва да отбележим, че има хора с непоносимост към млечната захар или алергия към млечни белтъци, които трябва да избягват млечните продукти, и хора с целиакия, които трябва да избягват глутена. (Не знам състояние, което налага да се избягват едновременно млечните и хлебните продукти.) Тези непоносимости и алергии по чисто съвпадение ще засегнат и някои аутисти, макар процентът им да е много по-нищожен от този на децата, които според родителите им се подобряват от диетата. Ако подозирате, че вашето дете страда от такова състояние, говорете с лекаря му да ви насочи към специалист, за да бъдат подозренията ви потвърдени или отхвърлени. Не слагайте диагнози на око и не правете на своя глава драстични промени в хранителния режим на детето си. Ако то се развива толкова добре, колкото бихте искали, възможно е един ден да не ви бъде благодарно.

Две „лечения“ без връзка с ваксините

Съвсем накратко ще спомена две биомедицински „лечения“, които за разлика от хелирането и диетата без глутен и казеин не се основават (поне не пряко) на теорията за аутизма като резултат от ваксините.

Една от безбройните свежи идеи на Римланд е, че аутизмът се причинява или влошава от прекомерно размножили се в организма дрожди (Candida). Тези дрожди са част от нормалната микрофлора на човека, но когато се разраснат твърде много, стават проблемни. Най-често това става във влагалището при жени и девойки. Рядкост е дете да има този проблем в червата и общоприетите диагностични критерии не показват аутистичните деца да имат „разрастване на дрожди“ по-често от нормалните. Ето защо, за да „установят“ разрастване на дрожди при деца, които нямат нищо такова, алтернативните лечители използват измислени от самите тях тестове без научна основа.

След като дрождите бъдат уличени, започва лечение с противогъбични лекарства (антимикотици). В повечето случаи то продължава неограничено време, защото детето никога не бива признато за излекувано от дрождите – същите тестове, които са го изкарвали заразено с Candida преди лечението, без това да е отговаряло на истината, ще останат положителни и след лечението. Няма смисъл тук да се спирам на страничните ефекти и възможните усложнения от антимикотиците; можете да ги прочетете в листовката на всяко лекарство от тази група. Знам хора с безспорна гъбична инфекция на ноктите, които предпочитат да я оставят нелекувана, „за да не се тровят“. Но на аутистичните деца в продължение на месеци и години се дават антимикотици, за да се лекува напълно измислена дрождена инфекция. Дори ако детето развие животозастрашаваща реакция на свръхчувствителност към лекарството, това не отрезвява „лекаря“. По този повод Прометей иронично описва безстрашните алтернативни лечители на аутизма с израза „often in error but never in doubt“.

Другият подход, който искам да спомена, е лечението със стволови клетки. Няма никакви фактически или логически основания да се мисли, че то би могло да работи при аутизма. За сметка на това има редица солидни основания да го смятаме за изключително опасно и способно да причини дори мозъчни тумори. Аз съм писала за опитите да се „лекуват“ неврологични състояния със стволови клетки в по-ранните си постове „Относно историята със стволовите клетки“ и „Още за стволовите клетки и как да се предпазим от тях“. Понеже такова лечение не би могло да бъде разрешено в никоя напреднала страна (поне не задълго), родителите за целта мъкнат аутистичните си деца в страни като Русия, Китай, Мексико и Коста Рика. Неотдавна чух, че българчета с аутизъм също са били „лекувани“ по този начин (от което полза, разбира се, никаква). Понеже сведенията ми бяха от трета ръка, не разбрах дали процедурата е била извършена в България или в чужбина; искрено се надявам на последното.

Финансовата страна на аутистичното шарлатанство

Първоначално не смятах да включвам такъв раздел в своето повествование, но той бе на практика пожелан от моите читатели, а всеки автор с някакви читатели, колкото и да са малобройни и недоброжелателно настроени, е склонен да се влияе от тях. Ето какви коментари получих към своя пост „Отворено писмо до невежите родители„: „Мая ти от коя страна си… – – или не можеш да си уплътниш времето с нещо смислено и си търсиш тема -а нищо чудно и да си някоя наследничка на фармацевтична фирма„; „Ако сте опрели до цитиране на платени изследвания за “ползата” от ваксинирането и как те не причиняват никакви вреди… това значи, че здраво сте затънали и не щете да погледнете каква е реалността„; „Тук някой е забравил да спомене , че лекарите получават комисионнна за ВСЯКА ваксина.! Айде за тези, които си мислят , че са с повече от една гънка – един рубус – ако им плащаха за неваксиниране, дали щяха да говорят същото Авторът е или лично заинтересован ( комисионните ,мили мой , комисионните.. ) или примитивно мислещ човек, разглеждащ ваксините отделно от целия пъзел. Ако има мъничко пипенце, нека да се заинтересува кои са производителите на ваксини и КОЙ СТОИ ЗАД ТЯХ„; „Изгодните им ваксини! Да, доста добър бизнес са ваксините! А пострадали, е това е цената да правим бизнес„; „По какви критерии разпознаваме добрите научни списания? Моето впечатление е, че от няколко десетилетия за “добри” се смятат изданията, които са добри за някого и тревогата ми е, че този някой не го е еня много-много за науката. Достатъчно е да погледнем кои сипва храница в хранилките на въпросните “добри” списания. Българинът казва “Не хапи ръката, която те храни”. “Добрите” научни списания са много верни на тази мъдрост.“; „За печалбата на фармацевтите – има ли въобще смисъл да говорим? Та те са огромни корпорации, а нищо от това, което продават не е без странични ефекти?„; „Зад вашите изследвания (говоря за научните и фармацевтичните изследвания) стоят много финансови интереси, на които човек трудно може да не обърне внимание и да ги приеме откровено за истинни.“

Както виждате, моите опоненти имат фикс-идеи не само за вредата от ваксините (и лекарствата), а и за свързаните с тях финансови интереси. За тези хора съвременната медицина е толкова гнусна кауза, че дори не допускат човек като мен да е безкористно „заблуден“ и да й служи според своите искрени (пък били те и погрешни) убеждения. Особено забележителен е последният коментар. Авторката му в действителност казва, че докато фармацевтичните дружества работят за печалба, тя никога и при никакви обстоятелства няма да приеме за истинно никакво научно изследване, доказващо полза от ваксина или лекарство. Вярвам, вече разбирате защо теориите за вредата от ваксините са наречени „устойчиви срещу фактите“ (evidence-resistant).

Цялата тази посока на мислене ми напомня гражданските протести, в които участвах на младини и които неизменно се обявяваха от нашите политически противници за платени. Понеже, както вече нееднократно стана дума, е изключително трудно да се докаже докаже отрицателно твърдение от рода на „Ваксините не причиняват аутизъм“, аз не бих могла да докажа, че нашите противници ни клеветяха. Мога само да заявя, че ако протестите са били платени, за жалост мястото, където са се раздавали парите, ни веднъж не е попадало в моя зрителен обсег :-). Лонганлон коментира в същия дух към гореспоменатия пост (един от малкото разумни коментари): „Aма разбира се, че ти плащат “фармацефтичните компании”. Точно както на противниците на разоръжаването им плаща “воено-индустриалния комплекс”, на мислещите природолюбители които не вярват в глобалното затопляне им плащат “нефтеното лоби” и т.н. Айде и на мене да плащат всички гореописани, ама…“ Авторите на блога „10 Centimeters„, които пишат срещу шарлатанствата около раждането и се сблъскват със същия проблем, неотдавна възкликнаха: „До голямата медицинска индустрия: Бавите ми чека!“ (Attention Big Medicine: I’m Still Waiting for my Check!).

Признавам обаче, че колкото и дразнещи да са голословните обвинения, неоправданите обиди и настойчивото гледане в чуждата паница, под цялата тази пяна и мътна вода има рационално зрънце. Вярно е, че поведението на човек нерядко се променя, ако той очаква определена линия на поведение да му донесе материална печалба. Неслучайно в редица ситуации от едно или друго лице се изисква под страх от определени санкции да разкрие евентуалния си конфликт на интереси. И тук бих искала да попитам своите опоненти – бихте ли изисквали от своите гурута същата безкористност, която изисквате от хората на науката, медицината и фармацевтичната промишленост? Гледате ли в паницата на тези гурута и бихте ли ги развенчали, ако ви се предоставят факти, че те не само се обогатяват от своята дейност, а и безсъвестно лъжат и мамят за целта?

Всъщност именно тези грозни явления ме накараха да пиша за аутизма в настоящия блог. Още в първия си пост по темата, „Към шарлатаните от всички страни: Долу мръсните лапи от аутизма!„, писах: „В днешно време диагнозата “аутизъм” се раздава като бисквитка, често от хора, които не са компетентни да я поставят, но затова пък знаят как да “лекуват” нелечимото състояние аутизъм (как ли? – като облекчат родителите от излишните им пари).“ Строго погледнато, алчните шарлатани започват да рекетират младите семейства далеч преди на хоризонта да са се появили реални подозрения за аутизъм или друго увреждане, един вид „профилактично“. Напр. в САЩ се подвизава д-р Робърт (Боб) Сиърс, който с погрешни силогизми и нечистоплътни намеци внушава на родителите страх от ваксините и е разработил собствена „алтернативна“ схема за имунизация. Д-р Боб излага „теориите“ си в книги, които, както се досещате, не се раздават безплатно. Освен автор той е и практикуващ педиатър и дължи част от клиентелата си, ако не и цялата, на своето „либерално“ отношение към ваксините. През 2008 г. негов 7-годишен неваксиниран пациент се връща от Швейцария заразен с морбили и предизвиква мини-епидемия, заразявайки още 11 деца – все неваксинирани, три от тях бебета. (В скоби вмятам, че наглото шарлатанско паразитиране върху родителските страхове при д-р Боб е семейна обремененост. Той е син и сътрудник на д-р Уилям (Бил) и Марта Сиърс, подлудили стотици хиляди лековерни родители (разбирай майки) със своята измишльотина за „привързаното родителство„. Освен книги, в които обясняват как добрата майка трябва да си съсипе кръста и коремните органи, като постоянно мъкне бебето си в слинг, сем. Сиърс продават и самите слингове.)

Когато обаче в дадено семейство наистина бъде установен аутизъм, родителите стават изключително уязвими и шарлатаните започват да ги експлоатират по много по-ужасен начин. Доктори от типа DAN! започват безкрайна поредица от изследвания и лечения, които за детето са в най-добрия случай безполезни, а на родителите отнемат не само всичките налични пари, а и крайно нужните душевни сили. Въпросните „доктори“ са свързани със специализирани лаборатории, които чрез неутвърдени и неиздържани научно методи „диагностицират“ различни нарушения у аутистичното дете. Въз основа на тези въображаеми нарушения после докторът предписва също толкова неиздържани „лечения“. „Алтернативните“ лекарства и хранителни добавки обикновено могат да се купят в кабинета на лекаря, което е много удобно за всички. На този етап за родителите вече е много трудно да се върнат в руслото на нормалното мислене, защото са закачени на здрава, макар и гола кукичка. Когато се разоряват, те упрекват не „лечителите“, а здравната каса, задето отказва да плаща алтернативните „изследвания“ и „лечения“.

Диагностичните тестове в шарлатанските лаборатории почти винаги се връщат с положителни резултати. В предишната част ІV споменах как една такава лаборатория „открива“ наднормени количества живак в дестилирана вода, представена за урина от аутистично дете. Но дори в редките случаи, когато резултатът от изследването е отрицателен, „лечението“ може да не бъде спестено на детето. Ето какво казва един алтернативен „лечител“ на аутизма: „На всички аутистични деца пускам изследвания за дрожди. Ако те се окажат положителни, лекувам детето с „Дифлукан“ един месец и „Нистатин“  една година. Ако тестът не покаже (наличие на) дрожди, пак провеждам лечението, защото тестът често не засича дрождените инфекции у аутистични деца.“ Дали той си вярва? В света на „биомед“ е трудно да се разбере докъде стига искрената самозаблуда и откъде започва съзнателното и безсъвестно осребряване на чуждата драма. Специално за най-скъпото алтернативно лечение – това със стволови клетки – обаче просто не виждам как „лечителите“ биха могли да се самозалъгват, че вършат нещо истинско и добро.

Един от гигантите на аутистичното шарлатанство е американският лекар Марк Гайер (Mark Geier), към когото впоследствие се присъединява и синът му – биологът Дейвид Гайер. След много обещаващо начало на научната си кариера (като студент участва в изследване на бактериофаги, публикувано в сп. „Нейчър“), д-р Гайер се ангажира всеотдайно с „доказване“ на теорията, че тимерозалът причинява аутизма. Макар тази отхвърлена хипотеза да не е измислена от него, той е автор на повечето статии в нейна подкрепа, успешно пробутани в научни списания. Освен с „научна“ дейност д-р Гайер многократно се изявява и като вещо лице в съда. Става дума за десетки дела, заведени срещу държавата от родители, според които децата им са пострадали от ваксини. Популярността на Марк Гайер като вещо лице се дължи на това, че той говори в съда неща, които почти никой друг лекар не би заявил под клетва. В някои от случаите съдиите, макар и неспециалисти, се ориентират добре в ситуацията и го окачествяват с необичайно остри думи: че д-р Гайер се представя като вещо лице „в области, в които не притежава подготовка, компетентност и опит„, че неговите показания са „интелектуално нечестни„, „ненадеждни“ и „напълно некомпетентни„.

Д-р Гайер също така има – или поне доскоро е имал – и „лечебна“ дейност. Вероятно ще предположите, че той върти процъфтяваща частна практика, посветена на аутистичните деца и състояща се главно в хелиране. И ще бъдете прави – освен донякъде за последното. Доколкото пазарната ниша на „чистото“ хелиране е твърде населена, Гайер заема от един далеч по-достоен изследовател (Саймън Барън-Коен) идеята, че при аутизма „мъжките“ черти на мозъка са доведени до крайност. А понеже родителите на аутистчетата обичат да чуват, че децата им са отровени от ваксините (ако се изразя по-грубо, точно това трябва да им казваш, за да ти дадат парите си), Гайер свързва хипотезата на Барън-Коен, че аутизмът е резултат от свръхдоза тестостерон, с любимата си хипотеза, че аутизмът е отравяне с живак.

Според получената нелогична (и неподкрепена от никакви данни) „синтетична“ теория аутизмът е резултат от това, че излишният тестостерон свързва живака и полученият комплекс се натрупва в мозъка на детето. Следователно, за да може живакът да се „пречисти“ чрез хелиране, той първо трябва да се „освободи“, като се понижи тестостеронът. Как? Други хора вече са измислили лекарство за тази цел, наречено леупрорелин (търговско име лупрон). Като се набърква в размяната на сигнали между подхълмието и хипофизата, лупронът потиска отделянето на хипофизните хормони, действащи на половите жлези, а оттам потиска и отделянето на полови хормони. Ако това ви се струва твърде сложно, действието на лупрона може достатъчно точно да се опише с две думи – химична кастрация. Поначало тя е обратима, но при пациенти, недостигнали полова зрелост, това не е напълно гарантирано.

В света на конвенционалната медицина лупронът се дава на определени категории пациенти, при които има железни основания да се понижат половите хормони – например болни от рак на простатата или гърдата. Но Гайерови разработват – и обърнете внимание, патентоват – т. нар. лупронов протокол за лечение на деца с аутизъм. Преди да започне лечението, детето се подлага на набор от изследвания за общо 12 000 долара. Самото „лечение“ струва 5000 долара месечно. „Лечителите“ препоръчват то да се започне възможно най-рано и твърдят, че някои аутисти се нуждаят от него дори и като възрастни.

За да си нямат проблеми със закона, Гайер и син „откриват“ у малките си пациенти не само живачно отравяне, а и ранен пубертет – единствената диагноза, при която се допуска лупрон да бъде даван на деца. Но дозата, която предписват на аутистчетата, е десетократно по-висока от тази, с която се лекува ранният пубертет. Това никак не притеснява любящите майчета, които се редят на опашка при Гайерови, водейки беззащитните си момченца да бъдат натъпкани с кастриращия медикамент. Най-известната от тези майки е преподобната Лиза Сайкс (Lisa Sykes), която – в най-добрите традиции на „биомеда“ – въпреки научната си некомпетентност е привлечена от Гайерови за съавторка на някои от статиите им.

През 2011 г. властите най-сетне се намесват и слагат край на идилията. Надзорният съвет на лекарите в Мериланд отнема разрешителното на Марк Гайер да практикува, тъй като той „поставя в опасност аутистичните деца и експлоатира родителите им, като прилага върху децата протокол за лечение, за който се знае, че носи немалък риск за сериозна вреда, не е основан на медицинската наука и не е възприет от научната общност„. Три други щата също отнемат разрешителното на д-р Гайер. През същата 2011 г. синът му Дейвид е обвинен, че практикува медицина, макар да е само бакалавър по биология. Вече през настоящата година Марк Гайер е обвинен, че продължава да практикува без разрешително.

Как мислите, дали в света на аутизма може да се открие по-зрелищно падение на учен и лекар? Може – от другата страна на Атлантика, нашият стар познат д-р Андрю Уейкфилд. Описвайки злощастната му теория за аутизма като резултат от MMR, аз умишлено оставих настрана финансовите му машинации. Не заради тях въпросната теория е невярна; тя щеше да бъде невярна дори ако той я бе създал напълно безкористно. Но разследването на дейността му го поставя в много по-зловеща светлина: не смахнат учен с фикс-идея за морбилния вирус и червата, а безскрупулен мошеник, готов да мине през трупове, за да се обогати.

Както и при Гайер, и тук откриваме лайтмотива на „патентната медицина“. През 1996 г. Уейкфилд патентова метод за диагностика на болестта на Крон чрез откриване на морбилния вирус – и, което е доста странно, дава за патента домашния си адрес вместо адреса на института си. Година по-късно патентова „по-безопасна“ ваксина срещу морбили. „Безопасното“ й е, че не е тройна, а единична, само с морбилния вирус. Според Уейкфилд другите два вируса отслабват имунната система и така позволяват трайна инфекция с морбилния вирус, засягаща червата. В това (както видяхме по-горе) няма логика, още повече че дори Уейкфилд не твърди, че е открил в червата или друг орган на болните вируса на заушката или на рубеолата. Но „нелогичното от научна гледна точка става съвсем логично от гледна точка на финансовата печалба„. Ако британското здравно министерство беше послушало д-р Уейкфилд и беше прекратило имунизацията с MMR, патентът му върху „безопасната“ единична ваксина щеше хубавичко да му напълни джобовете.

Както се изяснява твърде късно, самата хипотеза за аутизма като последица от MMR не е хрумнала спонтанно на Уейкфилд, а му е внушена. Адвокати, наети от самозвани жертви на ваксината, включително родители на деца с аутизъм, научават за статиите му върху болестта на Крон и решават, че авторът е точно човекът, който им трябва. Един от тези адвокати, Бар, плаща на Уейкфилд почти 450 000 лири, за да изследва връзката между MMR и аутизма. Когато Уейкфилд предприема изследването, той, разбира се, не казва на съавторите си откъде идват средствата за него. Нито пък уведомява редакцията на сп. „Лансет“ за финансовия си конфликт на интереси, когато дава ръкописа за публикуване.

За тези тежки нарушения на етиката и закона разрешителното на Уейкфилд да практикува медицина е отнето. Той до ден днешен не е изрекъл и дума на разкаяние и отрича всякаква вина. Дори се опитва да съди разследващия журналист Брайън Диър, разкрил машинациите му, но губи делото.

Въпросите, които зададох в началото на този подраздел – дали, ако антиваксерските идеолози бъдат уличени в користност, ще загубят последователите си – бяха реторични, за ефект. Дори и след като се доказва, че Гайер и Уейкфилд съзнателно излагат на риск аутистичните деца и лъжат заради „бизнеса“ си, хиляди родители продължават да ги подкрепят. Веднъж настрои ли се срещу ваксините, човек явно губи всякаква способност да разсъждава трезво. И независимо колко пъти учените са изследвали – и опровергали – хипотетичната връзка между ваксините и аутизма, „просветените“ и „мислещи“ на тема ваксини родители не вярват на публикуваните изследвания и искат нови. Ако ги поразпитате на какво изследване биха повярвали, те – след известно усукване – ще отговорят, че биха повярвали на изследване, потвърждаващо техните убеждения. Вие преценете струва ли си парите на данъкоплатците да се пилеят за такава безсмислена кауза.

Досега нееднократно изтъквах, че родителите на деца са аутизъм са прекалено склонни без разумно основание да обвиняват ваксините за състоянието на детето си. Справедливостта обаче изисква да цитирам и статията на Лингам и сътр. Prevalence of autism and parentally reported triggers in a north east London population (2003 г.). Ето какво пишат те: „За регрес беше съобщено в 118 случая… По-подробна информация за загубата на умения беше получена за 106 от децата… При 44 (42%) от тези 106 деца беше посочен (от родителите – М.М.) определен фактор като възможна причина. Най-често (при 13 деца) това беше промяна в дома или социалната среда, например раждане на братче или сестриче. На второ място идваше ваксинацията (12 случая).“ Т.е. дори когато родителите бъдат анкетирани насред Опустошението на Уейкфилд, те са склонни да приписват аутизма не на ваксините, а на други фактори на средата – при което, разбира се, също грешат. Като вземем предвид, че децата до 2-годишна възраст (когато се проявява аутистичният регрес) биват ваксинирани далеч по-често, отколкото се сдобиват с братче или сестриче, резултатът е още по-поразителен. Следователно спонтанното обвиняване на ваксините може би не е толкова всеобщо, колкото го изкарах по-горе. Родителите биват манипулирани да мислят в тази посока. Вие например сами ли направихте връзката между последната ваксина и регреса на детенцето ви или някой друг родител, завършил „университета Гугъл“, ви я подсказа? И стигнахте ли до първоизточника на информацията? Греша ли, че това беше някой от героите на моята поредица, който печели от тази несъществуваща връзка добри парички? Идеолозите на теорията, че ваксините причиняват аутизма и той е лечим, приличат на много други бизнесмени по своята тактика първо да създават търсенето, което после задоволяват.

Биомедицинските „лечения“ извън контрол

Макар че „лечението“ на аутизма уж цели да подобри състоянието на детето, истинските потребители са тези, които дават парите, т.е. родителите. За да се справят с предизвикания от диагнозата шок, родителите искат да опитат някакво лечение за детето си, независимо че официалната медицина не разполага с такова. За сметка на това алтернативните „лечители“ предлагат изобилен набор от процедури. И родителите започват да пробват едно след друго разни „лечения“, защото това им помага да си мислят, че увреждането на детето им е временно и те правят всичко възможно за преодоляването му. Както пише д-р Лейдлер в откровеното си признание: „Отначало бях скептичен, но не след дълго отчаянието ме накара да отстъпя. Започнахме с простите средства – витамини и минерални добавки, но бързо преминахме към “тежката артилерия”: диетата без глутен и казеин, секретинът и хелирането. Някои от леченията като че ли работеха – за известно време. Това само ни подтикваше да опитаме следващото лечение. Бях станал зависим от надеждата, която е по-пристрастяваща и опасна от всеки наркотик.“

Тръгне ли човек по този път и започне ли да общува предимно със себеподобни и с продавачите на жива вода, мисленето му се променя. За да разберем какво става, трябва да мислим за алтернативните „лечения“ като за това, което са – а именно плацебо. Не всички видове плацебо са равностойни; колкото плацебото е по-скъпо, трудоемко и неприятно, толкова по-силен е неговият ефект. Това обяснява защо „лечението“ с витамин В6 (от което полза няма, но едва ли има и вреда) днес е демоде, а по всички форуми се обсъжда какво страхотно подобрение носи хелирането и диетата без глутен и казеин – вредни и опасни процедури, които могат да превърнат в ад живота на аутистичното дете и всички около него.

За човек, който наблюдава всичко това отвън – от позицията на здравия разум, е поразително как родителите обявяват за вредни и опасни ваксините, минали какви ли не изпитания за безвредност, а пробват в домашни условия върху детето си всякакви „лечения“, които или изобщо не са били изследвани за безвредност (поне не и при деца), или изрично са били обявени за вредни от официалната медицина. Питам се наистина ли вярват, че всичките им невероятни експерименти не могат да нанесат вреда, или приемат вредата като неизбежен и приемлив резултат от лечението. Някои родители дори се хвалят, че дават на децата си хелиращи вещества, предназначени за употреба в минното дело. Също така никой не се притеснява или може би не забелязва, когато различните препоръчвани „лечения“ си противоречат. Например наборът алтернативни терапии на аутизма включва както антиоксиданти (т.е. вещества, които намаляват количеството на кислорода), така и кислородна камера (която осигурява допълнителен кислород).

С течение на времето някои родители, подпомогнати от алтернативните лечители, сменят едно лечение след друго, докато други просто прибавят нови лечения към старите. При втория подход нещата излизат абсолютно извън контрол. Пример за това е едно „изследване„, в което DAN!-доктори „лекуват“ 18 аутистични деца с пробиотика ThreeLac, съдържащ три щама живи бактерии плюс екстракт от дрожди (припомням, че според същата школа „мислители“ микробните съставки на ваксините са страшно вредни и опасни и причиняват аутизма). Блогърът Джоузеф, баща на дете с аутизъм, коментира, че най-интересната част на „изследването“ е изброяването на другите лечения, на които са подложени аутистичните деца. Копирам тези данни за първите три деца:

„Child #1: Magnetic clay baths – ongoing. Other supplements: Daily Multi Vitamins, Dr. prescribed.

Child #2: Magnetic clay baths finished, transdermal DMPS – ongoing. Other supplements: H. Pheno, H Enzyme HN – Mult, H. Enzy – APF – gfcf, Zn monomethionine, Folic acid, Multicarotene, Co Q10, Black Currant, V E, Epson S cream, EFA, D Plex, B Complex, Eskimo oil, CLO flavored, Myelized A, PicMins, Custom amino acid base, LGS, 5-HTP, taurine, OPC – 100, Biotin-8, Sacro-B, L-carnitine.

Child #3: No chelation listed. Other supplements: Carnosine, H. Pheno, H. Enzyme HN – Mult, H. Enzy – APF – gfcf, Zn monomethionine, Folic acid, Multi-Carotene, Co Q10, Black currant, V E, Epson S Cream, EFA, D Plex, B Complex, Eskimo oil, CLO, Myelized A, PicMins, Custom amino acid base, LGS, 5-HTP, taurine, OPC-100, Biotin – 8, L-Lysine.“

Проследете горните линкове да видите и останалите деца.

Още по-потресаващ пример дават авторите на блога Science-Based Medicine в своя пост „Цената на антиваксиналния фанатизъм: описание на конкретни случаи“ (The price of anti-vaccine fanaticism: Case histories). Осемгодишно момченце с аутизъм, наричано „Саул“, след диагнозата си на 3-годишна възраст е изтърпяло следните биомедицински „лечения“, подредени по азбучен ред:

• Acetyl L Carnitine – acetylated form of L-carnitine (quaternary ammonium compound biosynthesized from the amino acids lysine and methionine)
• Actos (pioglitazone) -prescription drug which carries a black box warning
• Cal/Mag Butyrate – mineral supplement
• Candex – marketed as an enzymatic remedy to treat the yeast infection candida
• Carnosine -amino acid
• Chelation – process of removing heavy metals
• Andrew Cutler protocol (at least 50 rounds)
• DAN protocol for 2 1/2 years.
• 15 IVs of EDTA & Glutathione
• 5 IVs of DMPS and glutathione
• 5 combined IVs DMPS/EDTA/Glutathione
• Chiropractic
• Diflucan – prescription anti-fungal
• Dimethyl glycine – modified amino acid
• Enhansa – Enhanced absorption curcumin supplement
• Epsom salt baths
• Essential fatty acids
• Flagyl (Metronidazole) – prescription anti-fungal
• Folinic acid – modified folic acid
• Folapro – highly absorbable folate
• Galantamine – prescription drug used for the treatment of mild to moderate Alzheimer’s disease and various memory impairments
• GFCF diet – gluten-free-casein-free diet (3 years)
• GFCF diet with digestive enzymes for infractions
• HBOT – hyperbaric oxygen treatment (Mary owns her own; Mary owns a Vitaeris 320)
• HLC MindLinx Powder by Pharmax – probiotic
• IM Bicillin – prescription intramuscularly injected form of penicillin
• Inositol – a nutrient
• IVIG – Intravenous Immunoglobulin – prescription used to treat immune dysfunction, contains the pooled immunoglobulin G (IgG) immunoglobulins from the plasma of approximately a thousand or more blood donors
• Klaire Labs Detoxification Support and Factor 4 – probiotic
• Liquid Bodybio PC – phosphatidylcholine with essential fatty acids
• Liquid grapefruit seed extract
• Low dose Naltrexone – an anti-opiod
• L-theanine – amino acid
• Magnesium supplements
• MB12 – Methylcobalamin, vitamin B12 – shots
• MB12 – Methylcobalamin, vitamin B12 – spray
• Nicotine patch
• Nizoral – antifungal
• Nystatin – antifungal
• OLE – olive leaf extract
• OSR (N,N’-bis (2-mercaptoethyl)isophthalamide, also know as 1,3-benzenediamidoethanethiol) – an untested synthetic chemical
• Oxytocin nasal spray
• PCA-Rx – purports to remove toxins from the body
• Phosphatidylcholine
• Pro Bio – probiotic
• Quercetin – antioxidant flavinoid
• Reduced glutathione cream
• Threelac -probiotic
• Transdermal NAC (N-Acetyl Cysteine)
• Valtrex (valacyclovir) – used to treat infections caused by herpes viruses
• Vitamin C
• Vitamin E
• Zithromax – antibiotic

Венозният имуноглобулин IVIG, освен че носи опасност от заразяване с хепатит С, СПИН и други болести, струва на майката „Мери“ между 2800 и 3500 долара месечно, а хелирането и разните хранителни добавки – още 500 долара. „Мери“ има мигове на просветление („Понякога имам чувството, че съм луд учен, а горкото ми дете – мое опитно зайче„), но няма сили да се измъкне от порочния кръг.

Нещата стават още по-опасни поради безгрижното отношение на алтернативните „лечители“ към случаите, в които състоянието на детето видимо се влошава. DAN!-докторката Мириам Джанг пише: „Помнете, че когато давате на детето си нова добавка, в началото често се наблюдават нежелани ефекти за известно време… В такъв случай не следва да спирате добавката, освен ако нежеланите ефекти са опасни или системни… Ако има нежелани ефекти, останете на същата доза, докато изчезнат, после минете на малко по-висока доза и т.н.“ Това изобщо не звучи като рецепта за катастрофа, нали? Същата дама впрочем предупреждава родителите да внимават с витамин А, понеже едно дете получило от него толкова тежко отравяне, че трябвало да се лекува в болница 12 дни. (Витамин А е от групата на мастно-разтворимите витамини, с които предозирането е много опасно.) Някои „лечители“ отиват още по-далеч и твърдят, че ако лечението предизвика видимо влошаване на състоянието на детето, това било хубаво нещо, защото показвало, че организмът му се пречиства от токсините.

За да направят родителите още по-покорни, безкритични и склонни да плащат, „лечителите“ им внушават, че трябва да се действа спешно и възможно най-рано, в противен случай важни „прозорци в развитието“ ще се затворят и детето завинаги ще пропусне шанса си за оптимално развитие. Никой сериозен изследовател на аутизма не е установил нищо такова. За да добиете по-вярна представа за нещата, мислете за работата с аутистичното дете не като за лечение, а като за обучение. Всеизвестно е, че типично развиващите се деца не могат да бъдат обучавани системно преди 3-годишна възраст и не могат да бъдат обучавани интензивно (обучение от училищен тип) преди 6-7-годишна възраст. Няма никакви причини да мислим, че дете с увреждане ще „узрее“ по-рано.

Има ли наистина „епидемия от аутизъм“?

Биомедицинското шарлатанство се основава на твърдението, че в последно време случаите на аутизъм стават все по-чести и това показва, че все повече деца биват увредени от някакъв фактор (или фактори) на средата. У близките на деца с аутизъм се създава усещане за паника и убеждение, че техен не само родителски, а и граждански дълг е да разкрият и премахнат увреждащия фактор. Оттук има само една крачка до заблудата, че този фактор са ваксините, които „стават все повече и все по-ранни“. Значението на наследствеността за аутизма или се отхвърля изцяло, или се твърди, че аутизмът се дължи на съчетание от два фактора – наследствено предразположение и отключващ фактор на средата (trigger).

Как стоят нещата в действителност? Както вече видяхме в предишните раздели, аутизмът дълго време се описва под други термини – „умствено изоставане“ или „детска шизофрения“. Някои причини аутизмът в миналото да изглежда по-рядък, отколкото е в действителност, са посочени в забележителния репортаж на Кристофър Стивънс Autism’s early child: „Към февруари 1964 г. току-що основаното (британско) Дружество за аутистичните деца… съобщава за в. „Гардиън“, че са му известни само 2000 случая. Това отчасти се дължи на нежеланието на британските психиатри да прилагат диагноза, приписваща вина на родителите: терминът „аутизъм“ е въведен от американски лекари, според чиито теории нелюбящи семейства и „майки-хладилници“ карат децата да се затворят в себе си… Когато поставяха диагнозата на Дейвид, който беше на 2 години и половина, възрастен консултант дойде и застана до мен, докато наблюдавах сина си… Попитах този консултант дали цялата му кариера е била посветена на аутизма. „Всъщност не – каза той. – По-рано рядко виждахме аутизъм. Когато това се случеше, детето към 5-годишна възраст се даваше в институция и природата имаше грижата. Понякога си мисля, че това и сега би било най-щадящият изход и за семейството, и за самото дете.“ „Когато казвате, че природата е имала грижата…“ „Е, тогава имаше много повече туберкулозни бацили“ – поясни той.“ Разбира се, когато „проблемните“ деца набързо се затварят в домове и се оставят на туберкулозата, това много подобрява статистиката за честотата на уврежданията.

Част от увеличението на диагностицираните случаи на аутизъм се дължи на факта, че през последните десетилетия лекарите, родителите и обществеността като цяло са все по-добре информирани за състоянието. Лично аз подозирам, че филмът „Рейнман“ от 1988 г. има принос за зачестяването на диагнозата аутизъм, започнало няколко години по-късно. Друг важен фактор са промените в официалните диагностични критерии за аутизма и другите състояния от аутистичния спектър. В сегашното (четвърто) издание на психиатричната „библия“ – Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, тези критерии са далеч по-разширени, отколкото в по-ранните издания. Специално във второто издание критериите за диагностика на аутизма са толкова стеснени, че, както казва един коментатор, много от изходните пациенти на Канер не биха се „класирали“. Разширяването на критериите, разбира се, води до повече диагностицирани деца. Но както пояснява Уикипедия, макар че диагностицираните случаи нарастват драматично от 90-те години насам, не е ясно каква – и дали изобщо някаква – част от този растеж се дължи на промени в действителната честота на аутизма. Повечето изследователи на аутизма са още по-категорични и са на мнението на П. Шатък, който в статията си The contribution of diagnostic substitution to the growing administrative prevalence of autism in US special education (2006 г.) пише: „Епидемиологичните данни, получени от системата за специално образование, не подкрепят твърденията за епидемия от аутизъм.“

За да разберем какво става със статистиката, трябва да имаме предвид, че голяма част от аутистичните деца са ниско-функциониращи, т.е. освен аутизъм имат и умствено изоставане, а други, макар да не са умствено изостанали, лесно могат да се приемат за такива поради големите си проблеми в общуването. Коя диагноза ще се приеме за водеща в тези случаи и как това ще се отрази на „официалната“ честота на аутизма? Прометей има отличен пост на тази тема, озаглавен „Пет лесни графики“ (Five Easy Graphs). Данните за тези графики са предоставени от американското просветно министерство (USDE). Ще копирам тук две от тях:

Виждаме, че честотата на диагностицираните случаи на аутизъм между 1993 и 2007 г. е крива, страховито устремена нагоре. Тя просто призовава гражданите да се събудят и всички на оръжие, преди всяко детенце в държавата да е станало жертва на аутизма и да се е превърнало в „клето създание, което по цял ден само се клати в някой ъгъл“ (изразът е на Франк Клайн). Ако обаче се вземат предвид и данните за умственото изоставане, получава се съвсем друга картина:

Вижда се, че успоредно със зачестяването на диагнозата „аутизъм“ една друга важна диагноза – „умствено изоставане“ – става по-рядка. Т.е. едни и същи деца по-рано са били обявявани за умствено изостанали, а днес – за аутисти. Причините за тази подмяна на диагнозата са, че за избора на подход към детето със специални нужди е важно да се знае дали то има аутизъм или не (независимо от интелигентността му), а също така, че аутизмът днес е модерна диагноза и че, право да си кажем, близките на детето предпочитат етикета „аутизъм“ пред етикета „умствено изоставане“.

Друг източник на все нови и нови случаи на аутизъм е склонността на днешните лекари и педагози да диагностицират в аутистичния спектър деца, които преди 30 години биха били сметнати просто за „особени“. Може би това има връзка с повсеместността на предучилищното образование днес – децата, които на 3 години не говорят и не са приучени към тоалетна, по-рано са били просто неудобна семейна тайна, а днес поради трудното си вписване в детските градини се пращат при специалисти, които ги диагностицират. (По подобни причини „зачестява“ и друго състояние – свръхактивността с липса на внимание.) Докато подмяната на диагнозата засяга ниско-функциониращия аутизъм, патологизирането на доскоро нормални разлики между децата „увеличава“ честотата на високо-функциониращия аутизъм и синдрома на Аспергер. За жалост голяма част от популярната литература още описва аутизма според критериите отпреди десетки години и причинява на читателите съвсем излишен стрес: родители на деца с лек високо-функциониращ аутизъм и отлични шансове за развитие четат, че „едва половината от аутистите успяват да развият пълноценен говор“ и че „след системно обучение някои аутисти могат да живеят в защитено жилище и да вършат съобразена със способностите им работа“.

За да разберем дали зад цялата медицинско-административна бъркотия все пак не се крие някакво действително увеличение на честотата на аутизма, трябва да възприемем подход, обратен на този на шарлатаните и паникьорите. Т.е. трябва не от привидната „епидемия“ да правим изводи за причините за аутизма, а от факторите, за които знаем, че (могат да) го причиняват, да заключим дали е вероятно да има увеличение. Не искам да удължавам този вече предълъг текст, като задълбавам в причините за аутизма – този важен въпрос заслужава отделен пост. Само ще отбележа бегло, че  доколкото има „допълнителни“ случаи на аутизъм, те, изглежда, са деца с недоносеност и други проблеми при вътреутробното развитие и раждането. Допреди едно-две поколения тези пациенти не са разваляли статистиката, защото просто не са оцелявали.

Няколко заключителни препоръки: Ако искате да научите повече за аутизма, бягайте от текстове и автори, които говорят на сериозно за „епидемия от аутизъм“ и „отключващи фактори на средата“. А ако сте родител на дете с аутизъм и разпознавате себе си в горното описание, разкъсайте паяжината! Родителският ви дълг е да сте на страната на детето си и да го приемете такова, каквото е, а не да го подлагате на безкрайни и мъчителни експерименти с непредсказуеми последици. Не приемайте медицински съвети от шарлатани-печалбари, застаряващи порнозвезди и всеки филанкишия, докопал се до компютър и Интернет. Потърсете отново невролога, навлякъл си омразата ви с твърдението си, че аутизмът е нелечим. Звъннете на старите си приятели, с които тихомълком сте скъсали, откакто сте се посветили на войната срещу аутизма. Ще се почувствате много по-добре; детето ви също. Както пише авторът на споменатия пост „Сектата на аутизма„: „Върнете си живота. Махнете се от тези хора. Провеждайте речева терапия, ерготерапия и АВА. Върнете си вечерите и почивните дни, започнете да се занимавате с това, с което ви се иска. Прекарвайте време със семейството си. Играйте на пода. Яжте сладолед. Радвайте се на децата си. Харчете парите си по курорти. Срещайте се с приятели. Бъдете отново семейство. Моят дар за вас е (съветът) да си вземете обратно живота… от сектата на аутизма.“

Под цитирания текст се подписвам изцяло с изключение на онова за АВА, където имам някои резерви… но за това – в следващата част.

This entry was posted on август 5, 2012 at 12:27 am and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.